ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ВЯРА И ОБРАЗОВАНИЕ » ДЕТСКИ ГРАДИНИ

ДЕТСКИ ГРАДИНИ

                СТАВРОФОРЕН ИКОНОМ Д-Р ЗАХАРИЙ ДЕЧЕВ

                       УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО РЕЛИГИЯ

          ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА

В ЦЪРКОВНИ, ДЪРЖАВНИ, ОБЩИНСКИ И ЧАСТНИ ДЕТСКИ ГРАДИНИ

                                         Бургас, 2009 г.


                                         УВОДНИ ДУМИ


Св. Синод на Българската Православна Църква прие Концепция за православното религиозно образование и относно статута на учебния предмет Религия в българското общообразователно училище. В изпълнение на тази концепция ключов акцент бе въвеждането, организирането и провеждането на ранно религиозно възпитание на децата в детските градини в Отечеството ни. Практическото осъществяване на предучилищното религиозно образование и възпитание е възможно да се реализира с помощта  на настоящата Учебна програма по Религия за предучилищно възпитание и подготовка на децата в детските градини до приемането на ДОИ по Религия и въвеждането на задължителното религиозно възпитание в предучилищните учебни заведения в България.
Учебната програма е официален документ, в който са конкретизирани и фиксирани целите на обучение, образователното съдържание и методическият инструментариум за практико-приложно реализиране на религиозното възпитание в предучилищна възраст. По същество са конструирани и параметрите на ситуирано образователно направление „Религия”.
 Учебната програма е разработена като естествено свързващ елемент и осигурява образователно-възпитателната приемственост между детската градина и началното училище. Изградена е съобразно: установената обща църковно-богословска насока за православно образование и възпитание на малките деца; националните традиции; натрупания български педагогическо-практически опит в областта на предучилищното религиозно възпитание в предходните петнадесет години; съвременните предизвикателства в обществото  и новите реалности в предучилищното образование.
Учебната програма акцентира върху духовно-нравствената, религиозно-културната и социално-личностната готовност, възпитание и подготовка на децата от детската градина. Структурирана е върху няколко основни идеи:
-    религиозното възпитание на детето е постоянен процес;
-    религиозното възпитание се реализира във всички възрастови групи в детската градина;
-    религиозното възпитание е свързващо звено между всички останали образователни направления;
-    образователното съдържание по религия отговаря на детските духовно-нравствени потребности,  възможности и интереси;
-    процесът на педагогическо взаимодействие е личностно ориентиран и концептуално отразява отношението (констелация): учител – дете;
-    високото призвание, мисия и отговорност на учителя по религия в детската градина;
-    запазване и съхраняване естествения духовен стремеж на децата-християнчета да отхвърлят злото и да избират доброто /срв. Ис. 7:16/ и да разкрият в себе си истинската християнска любов към Бога и ближния;
-    системата от подходи на обучение: системно-структурен, комлексно-интегративен и индивидуално-личностен, осигуряват оптимизацията и ефективността на процеса на педагогическо взаимодействие;
-    оптималното използване и организация на образователната среда, подпомагаща успешното постигане целите на обучение;
-    разработено е примерно годишно разпределение на образователното съдържание по религия за всяка възрастова група в детската градина;
      Учебната програма удовлетворява професионалните потребности на предучилищните педагози и на детските учители-богослови. Чрез настоящата програма те разполагат с ясно очертана методическа перспектива  и система за религиозно възпитание на детето в детската градина.
      Учебната програма отговаря на съвременната образователна политика за равнопоставеност на всяка детска индивидуалност, за да разгърне православното дете своя духовно-нравствен потенциал в пълнота.
      Учебната програма може да бъде възприета и практически реализирана във всички градове и села на нашето скъпо Отечество.
         “Пресвета Богородице, бди над децата ни!”
                                
      Авторът
   
                                                                                       
              І. ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
Настоящата учебна програма по религия в детската градина очертава рамката на образователните изисквания за ранно религиозно възпитание на детето в предучилищната педагогическа практика в България.
Съобразена е със съвременните изисквания, спрямо направените промени в предучилищното възпитание след 2000 г. Опира се на “Програмата за възпитание на детето от две до седемгодишна възраст” с автори Е. Русинова, Д. Гюров, М. Баева, В. Гюрова и др. Основен нормативен акт, върху който е създадена Учебната програма е „Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план”. Тя е съобразена с ратифицираните от България международни документи, както и създадените в съответствие с тях национални нормативни рамки: Международен пакт за граждански и политически права, 1970г., в сила от 1976г., чл. 18 и 27; Конвенция за правата на детето, 1989г., чл. 5, чл. 14., чл.30; Закон за народната просвета, 1999г. /изм. 2008г., чл. 4(2), чл. 5, чл. 9 (1), (2); чл. 15.т.1 - Държавни образователни изисквания/.
Създадена е да подпомогне процеса на предучилищно възпитание и подготовка на децата от първа, втора, трета и четвърта възрастова група. Предназначена е за създаване основите на специфичното осъществяване на религиозно възпитание на детето чрез методическа система, в съответствие с насочеността на фиксираното образователно направление “Религия” в детската градина.
Основната цел на Учебната програма е да конкретизира целите, образователното съдържание и педагогическата технология в образователно-възпитателния процес в детската градина.
Стратегическата цел е да ориентира усилията на учителя по религия в предучилищна възраст в подпомагане, обогатяване и усъвършенстване на уникалните духовни потребности и възможности на детето и неговото въвеждане в света на Православната вяра, благочестие и култура.
Крайната цел в учебната програма е насочена към един от важните проблеми в българската съвременност: религиозно-нравственото възпитание на детето в детската градина.

Религиозното възпитание и образование на българските деца, повече от десет години в периода на демократичен преход, се реализира в много предучилищни учебни заведения в страната. През тези години се натрупа немалък методически опит и се генерира съответна теоретична база. Ето защо се налага спрямо тази практическа основа да се адаптира и конструира съвременна методическа система за религиозно обучение в детските градини, съобразно изведената теоретична база и съвременните обществени потребности и образователни реалности. Откроява се възможността за очертаване на научно-методическа перспектива за религиозно образование на детето в предучилищна възраст, съобразно неговите нагласи, интереси и  възможности.
Св. Синод на Българската Православна Църква в своята Концепция относно статута на религиозното образование у нас е категоричен в убедеността си, че всяко българско дете, дете на православни родители, има право да познава Христовото слово, да изучава основите на Православната вяра и християнската култура. Настоява религиозното образование и обучение да започне да се реализира задължително още в предучилищните учебни заведения поради неотложната нужда от духовно-нравствено възпитание и благочестивост на младото поколение.  В този смисъл настоящата Учебна програма по религия в детските градини разкрива перспективата за свързване и практическо усвояване на знания, умения, нагласи, отношения, опит на детето в процеса на педагогическо взаимодействие. Така всеки детски учител по религия ще улесни своята педагогическа практика, може методически да систематизира  и пълноценно да разгърне творческите си възможности за ефективна учебно-възпитателна работа.
Образователното съдържание по религия за предучилищното възпитание и подготовка на детето включва постижими общи и специфични познания и опит. Обучението и възпитанието по религия в детската градина се подпомага и от насочеността на експериментално изведено образователно направление “Религия”, което е в съответствие и с културно-образователната област ”Обществени науки, гражданско образование и религия”, съобразно чл. 10 от “Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план”. Осигурява се възможност за интеграция с другите образователни направления за формиране на религиозната култура на децата.  Предоставят се алтернативи за личностно ориентирано педагогическо взаимодействие по религия, насочено към формирането на православно-културна и религиозно- нравствена идентичност на детето. Чрез методически систематизираното  образователно съдържание, съобразно целите и очакваните резултати, се осигурява приемственост в подготовката на децата по религия спрямо възрастовите групи в детската градина и приемствеността съответно с началното училище.
Учебната програма залага в образователното съдържание на широка и разнообразна тематична проблематика, предпоставяща възможности за различни учебно-практически дейности. Те могат да бъдат надграждани и доразвивани в следващите образователни групи и степени на предучилищното възпитание и училищното религиозно обучение. Образователното съдържание е с интегрален характер, съобразено е с възрастовите възможности на децата спрямо съответната възрастова група, отговаря на общодидактическите принципи за достъпност, последователност, системност и спираловидност. То е пряко свързано с религиозно-емоционалния, сетивно-познавателния и практико-възпитателния опит на детето.
Спецификата на религиозното възпитание и обучение се изразява във формирането и развитието на духовно-нравствения потенциал на малкия  възпитаник. Безспорно най-съществена част в ранното религиозно възпитание е приобщаването на детето към християнските и национални ценности, които са вечни и непреходни спрямо срива на наложените през последните десетилетия секуларни и противохристиянски ценности и появата на нови,  непознати такива. Приобщаването на българското дете към изпитаните през вековете духовни устои на нашия народ е гаранция за хармоничното му развитие. В този смисъл религиозното възпитание в детската градина съдейства за залагане основите на способността за точна и самостоятелна ориентация на бъдещия зрял човек по отношение на променливите идеологии на отминали и нови парарелигиозни или секуларни обществени системи, които от своя страна водят до кризисна неустановеност, противоречивост и несигурност в душевността и начина на живот на съвременния човек. Религиозното възпитание в детска възраст спомага за преодоляването на духовно-нравствената криза, в която се намира днес българското общество, и най-вече за изграждането на детето като високоморална, уравновесена, достойна и силна личност.

   ІІ. ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО РЕЛИГИЯ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
Религиозното възпитание в детската градина има основополагащо значение за формирането и развитието  на детската личност в съвременното общество. За всяка човешка дейност целите и задачите са системнообразуващо начало и се свързват с критериите за постигане на очакваните резултати. Специфичната целева насоченост на религиозното възпитание на детето в предучилищна възраст, повлияна от различни предпоставки и основни фактори, е ориентирана към крайния резултат от учебно-възпитателната дейност. Той има особена духовна значимост, ценност за детето, осигурява  интегрираност в съвременното общество, формира православна култура, личностно отношение към християнските ценности, обособени и разкрити от индивидуалния жизнен опит на детето във вярата.
Основната цел на религиозното възпитание и обучение в детската градина се свързва с формирането на духовно-нравствената култура на детето. С особена значимост се извежда възпитателният проблем за интегралните вътрешноличностни образувания в проявите на индивида. В религиозно-възпитателно отношение акцентът се центрира върху личността на детето, което следва също и само да търси своята индивидуалност, да опознава света,  да разширява познанията си, да систематизира опита си за изграждане на собствената културна идентичност. Целта на възпитанието и обучението по религия в детската градина основно се проектира в религиозно-нравствената идентичност на детето. Религиозната идентичност на личността като духовно-нравствено възпитание и образование представлява вътрешно-личностният ориентир, оказващ  влияние върху отделните персонални характеристики на детето.
Декомпозирането на основната цел, съобразно спецификата на религиозното възпитание, се обособява в специфични за обучението по религия в детската градина възпитателно-образователни цели. Специфичните за обучението цели се подразделят на:
-    религиозно-образователни цели;
-    религиозно-възпитателни цели.
Религиозно-образователните цели са свързани с развитието на религиозно-познавателните възможности на детето и стремежа му към удовлетворяване на тези потребности.
Религиозно-възпитателните цели – в най-голяма степен разкриват формиращата насоченост в религиозното възпитание на детето в детската градина.
Религиозното възпитание и образование в предучилищна възраст има свой облик, своя основна цел, проектирана върху постигането на определени резултати с национална значимост в духовен и културен план.

              ІІІ. ОБРАЗОВАТЕЛНО СЪДЪРЖАНИЕ ПО РЕЛИГИЯ
Образователното съдържание по религия е важен компонент и основен проблем в процеса на обучение и възпитание в детската градина. Определянето на обема, подбора, характера, насочеността и структурирането му е важен методически проблем, чието решение разкрива и обособява параметрите на образователното съдържание. Настоящата Учебна програма е опит да се очертае пътят, да се насочи вниманието и да се посочат перспективите в научно-методическо отношение. Също така да се систематизира и определи обхватът на образователното съдържание по религия в детските градини.
Образователното съдържание се изгражда и методически се систематизира съобразно Православното християнско богословие, подбрано е от определени научни области, подредено е според структурата и логиката им. То отразява основите на науките, от които се оформя, но не е тяхно пълно преповтаряне в съдържателен аспект, а по-скоро генерира своя логика и очертава специфична структура. Съществена роля за подбора на образователното съдържание имат следните общодидактически принципи: научност – адаптивност; тематичност – последователност; спираловидност – достъпност; концентричност – интегративност; сюжетност – ситуационност.
Образователното съдържание по религия в детската градина структурно може да се осъществи по различен начин за всяка една възрастова група за цялата учебна година, според познавателно-възпитателната насоченост и целите на педагогическото взаимодействие. Предимство при структурирането е водещата методическа идея да се представи образователното съдържание в дялове, обединени в глобални теми. По този начин, в процеса на педагогическо взаимодействие по религия в детската градина, образователното съдържание систематизирано гарантира ориентирането и изграждането на целенасочено, ценностно-мотивирано откриване света на Православната вяра и благочестие и изграждане на положително отношение към християнската духовност и култура. Ориентирането в характеристиката на всеки образователен дял се образува според неговата специфична насоченост:
1)    свещено-историческа насоченост;
2)    нравствено-поучителна насоченост;
3)    богослужебно-практическа насоченост;
4)    агиографско-еортологична насоченост.

 Образователното съдържание е значително подпомогнато  от неговата познавателна насоченост и генерира възможности за обособяването му в глобални теми, които представят синтезирания образ, концептуалната му схема, съобразно  принципите на богословската наука, общодидактическите принципи и подходи. В зависимост от водещата познавателна насоченост се определя съставът, структурата и обхватът на образователното съдържание, което се обособява в четири глобални теми, еднакви за всички възрастови групи в детската градина:
1.    Зрънца библейска мъдрост;
2.    Да правим добро;
3.    Под купола на храма;
4.    Православен празничен свят.


Образователното съдържание е обособено и представено в глобални теми, като предоставя възможности за изграждане на система от достъпни за възрастта на детето понятия, умения, отношения, опит. Пропедевтично ориентира в стълбицата на обучението и възпитанието по религия, води към възприемане и осмисляне на съществуващите връзки и зависимости, които са ориентирани към активно душевно и емоционално преживяване на усвоявания учебен материал. Резултатът от овладяването на образователното съдържание по религия прави възможна последващата реализация на обучението на детето в тази посока.
 В Учебната програма образователното съдържание е проектирано и конкретизирано в примерно годишно разпределение. Изведените теми на педагогическите ситуации са съставени според религиозно-познавателната и възпитателна насоченост, в зависимост от глобалната тема. Специфичното в годишното разпределение за първа и втора група е, че една и съща тема се представя и изучава от децата в две последователни педагогически ситуации, като първата е обучаваща, а втората е практическа или игрово-познавателна. В трета и четвърта група темите са систематизирани така, че образуват една цялост, а изборът на типа педагогическа ситуация зависи от учителя.
Образователното съдържание формира системна насоченост за овладяване на знания и опит, необходими като основа при изучаване на православната вяра и благочестие в детската градина. То притежава в себе си непреходно значение и подпомага развитието на религиозно-нравствените стремежи и преживявания на децата като ги пробужда за духовен и морален живот.

                                             Глобална тема
                                   Зрънца библейска мъдрост

                                                   Увод
Глобалната тема разкрива пред детето богатството на свещената библейска история. Св. Писание е живото слово Божие и чрез него се открива всичко велико и свято, то е извор на свръхестественото познание, боговдъхновено и многополезно и водещо към вечността. Многообразието на библейското слово подчертава неразривната връзка между Бога, света и човека. То изпълва човешката душа с мъдрост, сила и вдъхновение за праведен и чист земен живот.
Глобалната тема въвежда детето в библейското съдържание на Стария и Новия Завет. Води го към вечните и спасителни напътствия на Господ Иисус Христос, наставленията в закона Господен, към библейската мъдрост, която е извор на вяра, поука, утеха и радост. Свещеното Писание дава най-вярното и точно знание и учение за Бога и предназначението на човека в света. То е най-красивото духовно-нравствено поучение, насочено в полза на душата на човека. Св. Библия предлага библейска мъдрост, спасителни нравствени норми за благочестивост, добро поведение и благословено преуспяване в живота.

                            Образователни изисквания
-    Детето изгражда положително отношение към Св. Писание и се ориентира визуално в страниците на детската Библия;
-    Обосновава Бог като Творец на видимия и невидимия свят;
-    Описва най-характерните особености за сътворението на света и човека;
-    Разграничава видимия и невидимия свят;
-    Обяснява величието на Христовата любов и обич към човека (деца и възрастни)
-    Разпознава някои от Христовите чудеса и умее да ги разказва;
-    Обяснява защо Божията майка стои най-близко до Бога и голямата ни почит към нея;
-    Възприема цялостно кратка библейско-историческа творба;
-    Определя по илюстрации последователността в сюжета на изучавания (възприемания) текст;
-    Разпознава отделните епизоди и герои от позната библейска творба;
-    Съотнася постъпките на изучаваните герои към собствения си житейски опит;
-    Разпознава правилно някои богословски понятия и наименования в собствената си лексикална рефлексия.

                                    Очаквани резултати
3-4-годишна възраст – детето умее да конструира с прости изречения на практическа и нагледна основа Божията безпределна мъдрост при сътворението на света и човека; прави описание чрез въпроси и отговаря на въпроси, свързани библейски разкази, които са му познати; разбира и включва в речта си различни библейски думи и имена.
4-5-годишна възраст – детето овладява знания за някои библейски старозаветни и новозаветни събития; използва прости и разширени изречения и води разговор с подходящи думи върху библейски разкази, назовава правилно библейски понятия, разпознава Свещената книга за християнството-Библията.
5-6-годишна възраст – детето обогатява опита си със знания за нови библейски разкази, умее да ги преразказва, да задава въпроси, да съставя разказ по картини; разбира взаимодействието Бог и човек, обяснява как Бог се открива на хората; допълва речника си с нови библейски понятия.
6-7-годишна възраст – детето осмисля и разширява познанията си за Христовите слова и дела; използва библейски думи и фрази съобразно контекста; разкрива връзката между Бога и света; обяснява делото на Христос като духовен прелом в живота на света; възприема и разбира Христовото учение като Божествена светлина, която го доближава до Бога и го прави по-близко с Него.


                                               Глобална тема
                                           Да правим добро

                                                     Увод
Глобалната тема изяснява същината на добродетелния живот на детето. Добродетелта е цвете, което Бог е посадил в душата на всеки човек. Отглеждането й е дело на свободната воля на човека. Затова и хората са толкова различни по добролюбие и благородство. Изискването на човека за свят и праведен живот е свързано с осмислянето на християнската добродетелност, с решението за изпълняване на добри дела, с извършване на добро. Основата на християнската нравственост разкрива Христовото учение за доброто: "Обичай ближния като себе си”. Душата на човека без добродетели не би била красиво духовно цвете. Доброто в човека се ражда чрез друго добро.
Глобалната тема въвежда детето в правилното понятие и формира твърда убеденост, че без изпълнение в живота на Христовото учение за добродетелта не е възможно постигането на нравственото усъвършенстване в пълнота. Изповядваната  чистота на сърцето на човека е свързана и с проявата на вярата, надеждата и любовта, с извършването на добри дела, увенчаващи живота на човека като добродетелен подвиг. Упражняването в християнската добродетелност е лична убеденост, свободно решение, подвиг на човешкия живот. За духовно-нравствената преобразеност на душата е необходимо възпитание в православната християнска нравственост. 

                               Образователни изисквания
Детето:
-    Обобщава (обяснява) Христовото слово като път за приближаване на хората до Бога;
-    Разбира основното съдържание на християнските нравствени добродетели: вяра, надежда, любов;
-    Обяснява какво е Божията заповед, разкривайки я като религиозно-нравствено задължение за всички хора;
-    Обяснява какво означава човек да има винаги добри мисли, слова и дела;
-    Прави разлика между добри и лоши дела, думи и постъпки;
-    Проявява благовъзпитано и добронамерено отношение към родители, възрастни, връстници и близки хора;
-    Произнася правилно някои от основните отговорности и задължения като дете-християнче спрямо семейството и родителите си;
-    Проявява култура на речево общуване и употребява благочестиви думи  и изрази;
-    Разпознава благонравни поведенчески форми и проявява в делата си християнската добродетелност;
-    Пресъздава приказка, разказ, библейски и житиен текст от името на даден герой или пресъздава епизод като импровизира диалог, реплики, действия, укрепващи духовния живот и християнската нравствена култура;
-    Знае наизуст кратки стихчета с религиозно-нравствено съдържание.

                                 Очаквани резултати
3-4-годишна възраст – детето изгражда положително отношение към православната вяра като дете-християнче; усвоява подходящи нравствени добродетели; различава добри и лоши слова и дела, произнася правилно думи с религиозно-нравствено значение; формира умения за добродетелен начин на живот.
4-5-годишна възраст – детето усвоява и разбира основните си задължения и отговорности като дете-християнче в семейството; усвоява умения за добродетелно отношение в общуването си с другите; описва различни религиозно-нравствени явления и случки от живота си и подбира определения към дадена дума; формира умения и опит за проява на християнско милосърдие.
5-6-годишна възраст – детето усвоява правила и норми за благочестиво и нравствено поведение; назовава правилно някои от старозаветните и новозаветните Божии заповеди и обяснява задълженията на хората спрямо тях; формира искрена любов към Бога, Божията майка, светиите и ангела-пазител; различава грях и добродетел.
6-7-годишна възраст – детето може да открива и анализира религиозно-нравственото поучение в различни разкази, приказки и стихотворения с религиозно съдържание; проявява в делата си нравствено отговорно отношение; различава добри помисли, слова и дела в действията си; назовава някои от християнските нравствени категории; обяснява значението на прошката в сравнение с извинението; приема и оценява, че всяко начинание, което започва да върши човек, трябва да бъде в име Господне и за слава Божия; осмисля собственото си поведение спрямо поведението на другите. 

                                               Глобална тема
                                         Под купола на храма

                                                     Увод
Глобалната тема формира духовния израз на вярата и нравствеността в православното църковно богослужение. Влизането на детето в Божия храм предпоставя възможността за цялостно преобразяване и освещаване на личността чрез литургичния, благодатно-църковен живот. Животът в Църквата възражда и укрепва духовните сили у човека, открива желанието за духовно-нравствен живот, кара го да преживява живота си  в духовна радост и чистота, като дар Божий. Центърът на православното църковно богослужение е св. Литургия. Църковното богослужение открива религиозното чувство на съпринадлежност в Христовата Църква, прояснява какъв трябва да бъде богоугодният живот на човека, съобразен с православните нравствени принципи. Всеобхватността на живота в Църквата се осъществява пълноценно чрез действена вяра, оделотворена християнска любов и благочестие.
Глобалната тема насочва поведението на детето към утвърждаване на неговата благочестивост, индивидуалност,   нравственост и желание само да оценява и определя живота си като чист, благодатен и христоцентричен (богопосветен).

                                      Образователни изисквания
Детето:
-    Изгражда правилно духовно отношение към св. Кръст, иконите, свещта и богослужебните песнопения;
-    Обяснява духовното значение на молитвата, знае детски молитви наизуст, проявява благочестиво поведение в храма и у дома;
-    Проявява духовна почит към ангела-пазител като небесен помощник;
-    Прави описание на някои части на богослужението и православния храм, определя посоките в него;
-    Назовава основните богослужения от денонощния кръг: утреня, вечерня, св. Литургия;
-    Разпознава някои св. тайнства и църковни обреди;
-    Разпознава свещенослужителите: дякон, свещеник, епископ;
-    Посочва някои от църковните принадлежности, предмети и съсъди в енорийския храм, обяснява предназначението им и осъзнава връзката между тях и осъществяваното църковно свещенодействие;
-    Разбира и употребява названията на познати предмети, лица, събития от църковното богослужение;
-    Различава храм, манастир, параклис;
-    Използва в речника си правилно думи и названия с църковно-богослужебно предназначение;
-    Разпознава и назовава графични знаци на някои печатни букви, свързани с църковно-богослужебната лексика.

                                        Очаквани резултати
3-4-годишна възраст – детето разбира и включва в речта си различни думи с църковно-богослужебен характер; правилно извършва кръстното знамение върху себе си; възприема православния храм като свято място за молитва; изгражда интерес към църковната музика и усвоява песнички с религиозно съдържание.
4-5-годишна възраст – детето обяснява какво означава да си православен християнин; изгражда отношение към православното богослужение; формира умение и опит да изрича кратки детски молитви; прави кратко описание на образите на някои икони; осмисля поведението при участие във водосвет; разбира значимостта на своята детска християнска благочестивост и благоприличие в храма.
5-6-годишна възраст – детето се ориентира и разпознава добре храм и манастир, свещеник и монах; възприема живота на монасите в манастира като образец за благонравен живот; проявява благоговейно отношение към иконите в храма; различава църковни от домашни предмети и съсъди; формира умение и опит как християните се причестяват; оценява поведението в практическа богослужебна ситуация.
6-7-годишна възраст – детето наблюдава и описва св. тайнства: Кръщение и Причастие; знае наизуст кратки молитви към Спасителя, Божията майка, именния светия, ангела-пазител; проявява благочестиво поведение в храма; обяснява правилно духовното значение на светената вода; включва в речта си църковно-богослужебни термини; наблюдава и възприема поведенчески форми на църковна благочестивост.

                                             Глобална тема
                              Православен празничен свят

                                                  Увод
Глобалната тема обхваща празничната църковна система на православните християни и формира нашето отношение към тях. Празникът е време за духовен растеж, святост, богообщение, дела на благочестие, милосърдие и благотворителност. Важно е за детето да осмисля духовната съдържателност на празника и да се запознае със свещено-историческата му основа. Църковните празници са създадени за душевна полза на човека, за духовен размисъл в живота му.
Глобалната тема запознава детето с православния празничен свят на Господските, Богородичните, някои светийски и ангелски празници. Животът на светиите е спасителен и поучителен образец за всички християни. Чрез църковните празници детето се докосва до необятната святост и неугасващата светлина, вкусва примерите на праведния и богоугоден живот на Божията майка и просиялите на земята светии.
Църковният празник се свързва и с православния богослужебен живот на християнина. Това е ден за обща молитва, добри дела и църковна благочестивост. Честването на църковните празници е съприкосновение с друга реалност, която придава духовен смисъл и освещава живота на християнина.

                              Образователни изисквания
Детето:
-    Възприема православните църковни празници като докосване до небесната висота, необятната святост и неугасващата светлина;
-    Изразява емоционално отношение към възприемания библейски и житиен текст;
-    Описва основните моменти от възприемания еортологичен текст и назовава правилно някои от наименованията на православните църковни празници;
-    Описва най-характерното от историята на изучаваните Господски, Богородични, светийски и ангелски празници;
-    Описва някои специфични особености за празниците Рождество Христово и Възкресение Христово;
-    Назовава имената на изучаваните светии, изразява емоционално отношение към живота, делата и постъпките им и знае името на своя именен светия;
-    Разпознава семеен, национален и църковен празник;
-    Разказва за най-характерното при приготовлението, посрещането и провеждането на православния празник;
-    Участва в празничните художествено-творчески дейности в детската градина;
-    Възприема празничния ден като ден за извършване на добри и милосърдни дела;
-    Знае наизуст някои църковно-литургични песнопения и религиозни песнички.

                                       Очаквани резултати


3-4-годишна възраст – детето опознава света на православните църковни празници; изгражда интерес и любов към житията на светиите; споделя впечатления от посрещане и провеждане на православен празник; разказва с кратки изречения части от съдържанието на празника; отговаря на въпроси, свързани с живота на светията; овладява умения за християнска благочестивост.
4-5-годишна възраст – детето различава празници, посветени на Господ Иисус Христос, на Божията майка, на светиите и на ангелите; назовава правилно имената им; изгражда у себе си духовно отношение към житията на светиите и църковните празници; преразказва отделни части от свещено-историческото съдържание на църковния празник; овладява опит за формиране на домашна благочестивост в живота си.
5-6-годишна възраст – детето преразказва познато житие на светия и съдържанието на съответен празник; разпознава образите на светиите от иконите; различава “семеен празник” от “църковен празник”; натрупва практически опит за възприемане на светиите като вдъхновяващ пример в живота му и като приятели Божии; с помощта на възрастните усвоява опит за посрещане на православен празник; пресъздава някои семейно-празнични традиции.
6-7-годишна възраст – детето проявява познавателно и емоционално отношение към църковните празници и житията на светиите; разпознава празник, обичай, традиция; обяснява как да се отнасяме към езическите елементи, вплетени в българската празнична система; познава някои от местните традиции и църковни обреди; изгражда духовно отношение към св. мощи; включва се в художествено-творчески дейности при подготовката за празника в детската градина; ориентира се в празничния църковен цикъл.

ІV. ПРИМЕРНО ГОДИШНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПО РЕЛИГИЯ СПОРЕД ВЪЗРАСТОВИТЕ ГРУПИ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

І група – 3-4-годишни

1    ІХ    3-ДПД – Добри думи
             4-ДПД – Добри думи
       
2    Х    1-ДПД – Кой ни учи да бъдем добри?
            2- ДПД – Кой ни учи да бъдем добри?
            3-ЗБМ – Ангели небесни
            4-ЗБМ – Ангели небесни
       
3    ХІ  1-ЗБМ – Красотата на природата
           2-ЗБМ – Красотата на природата
           3-ЗБМ – Как се е появил човекът?
           4-ЗБМ – Как се е появил човекът?
       
4  ХІІ  1-ППС – Моите приятели - светиите. Св. Николай
          2-ППС – Моите приятели - светиите. Св. Николай
          3-ПКХ – Моят дом - в Божия дом
       
5    І 1-ПКХ – Моят духовен щит
        2-ПКХ – Моят духовен щит
        3-ПКХ – Моята молитва
        4-ПКХ – Моята молитва
       
6  ІІ  1-ППС – Моето семейство - Божието семейство
        2-ППС – Моето семейство - Божието семейство
        3-ДПД – Аз съм дете-християнче. Почит към  родителите
        4-ДПД – Аз съм дете-християнче. Почит към родителите
       
7  ІІІ 1-ППС – Великденска нощ
        2-ППС – Великденска нощ
        3-ПКХ – Аз съм дете-християнче. Моето св. Кръщение
        4-ПКХ – Аз съм дете-християнче. Моето св. Кръщение
       
8  ІV 1-ДПД – Аз съм дете-християнче. Послушно сърце
        2-ДПД – Аз съм дете-християнче. Послушно сърце
        3-ДПД – Аз съм дете-християнче. Прошка, милостиня
        4-ДПД – Аз съм дете-християнче. Прошка, милостиня
       
9  V  1-ППС – Моите приятели - светиите. Св. Георги
        2-ППС – Моите приятели - светиите. Св. Георги
        3-ДПД – Аз съм дете-християнче. Почит към възрастните
        4-ДПД – Аз съм дете-християнче. Почит към възрастните
       

ІІ група – 4-5-годишни

1 ІХ  3-ДПД – Добро дете
        4-ДПД – Добро дете
       
2   Х 1-ДПД – Децата обичат Бога
        2-ДПД – Децата обичат Бога
        3-ЗБМ – Божиите вестители
        4-ЗБМ – Божиите вестители
       
3  ХІ 1-ЗБМ – Бог, аз и природата
        2-ЗБМ – Бог, аз и природата
        3-ЗБМ – Аз се грижа за природата
        4-ЗБМ – Аз се грижа за природата
       
4 ХІІ 1-ППС – Божията майка
        2-ППС – Божията майка
        3-ППС – Рождество Христово
       
5    І 1-ПКХ – Моят разговор с Бога
        2-ПКХ – Моят разговор с Бога
        3-ППС – Светиите - св. Йоан Рилски
        4-ППС – Светиите - св. Йоан Рилски
       
6  ІІ 1-ППС – Деца светии - св. Вит
        2-ППС – Деца светии - св. Вит
        3-ЗБМ – Библията - най-святата книга
        4-ЗБМ – Библията - най-святата книга
       
7 ІІІ 1-ЗБМ – Животът на Бог на земята
        2-ЗБМ – Животът на Бог на земята
        3-ПКХ – Божият храм
        4-ПКХ – Божият храм
       
8 ІV 1-ПКХ – Светият Кръст
        2-ПКХ – Светият Кръст
        3-ППС – Бог възкръсна!
        4-ППС – Бог възкръсна!
       
9 V   1-ДПД – Аз съм приятел на Бога
        2-ДПД – Аз съм приятел на Бога
        3-ДПД – Аз съм дете-християнче
        4-ДПД – Аз съм дете-християнче


ІІІ група -5-6 годишни

1  ІХ 3-ДПД – Злото се побеждава с добро
        4-ДПД – Добри слова и думи
       
2  Х  1-ДПД – Делата, които не са угодни на Бога
        2-ЗБМ – Първите хора
        3-ЗБМ – Непослушание и наказание
        4-ДПД – Божиите заповеди са задължителни за всички хора
       
3  ХІ 1-ППС – Животът на светиите
        2-ППС – Светиите - св. Николай
        3-ППС – Моят именен светия
        4-ДПД – Бог възнаграждава тези, които Го обичат
       
4 ХІІ 1-ЗБМ – Света Богородица
        2-ЗБМ – Христос се ражда в пещера
        3-ППС – Коледарите, вестители на благата вест
       
5  І   1-ППС – Йордановден
        2-ПКХ – Божествената сила на светената вода
        3-ДПД – Христовата любов към малките деца
        4-ПКХ – Моята детска молитва
       
6 ІІ  1-ПКХ – Защо отиваме в Божия дом?
        2-ПКХ – Свещениците - служители на Бога
        3-ПКХ – Светият олтар
        4-ПКХ – Моето св. Причастие
       
7 ІІІ 1-ПКХ – Светите икони
        2-ППС – Благовещение - празникът на мама
        3-ППС – На Сирни заговезни
        4-ДПД – Добрият пример
       
8  ІV 1-ППС – Връбница
        2-ЗБМ – Прикован на Кръста
        3-ЗБМ – Христос възкръсна!
        4-ЗБМ – Да четем заедно от детската Библия
       
9 V   1-ЗБМ – Чудесата на Спасителя Христос -
                     Христос укротява бурята в морето
        2-ДПД – Да се поучим от Христовия живот
        3-ДПД – Никога не обиждай
        4-ППС – Светиите - св. св. Кирил и Методий


ІV група -6-7 годишни

1  ІХ 3-ППС – Богородични празници - Рождество Богородично
        4-ППС – Светиите - св. София и нейните дъщери Вяра,
                     Надежда и Любов
       
2  Х  1-ЗБМ – Бог - Творец на света и човека
        2-ЗБМ – Ной и неговото семейство
        3-ЗБМ – Божият
        4-ЗБМ – Божиите заповеди
       
3  ХІ 1-ДПД – Христови добродетели
        2-ДПД – Лоши навици
        3-ППС – Въведение Богородично - празник на християнското семейство
        4-ППС – Празниците у дома
       
4 ХІІ 1-ЗБМ – Моето отношение към Светата книга
        2-ЗБМ – Светото семейство
        3-ППС – Роди се Божият син!
       
5  І  1-ПКХ – На водосвет в детската градина
        2-ПКХ – Молитвата към ангела-пазител
        3-ПКХ – Поведението на детето в храма
        4-ПКХ – На богослужение в Божия храм
       
6 ІІ  1-ПКХ – Музиката в Божия храм
        2-ПКХ – Манастирите в България
        3-ПКХ – Животът на монасите
        4-ППС – Светиите - св. Серафим и мечката
       
7 ІІІ 1-ДПД – Да поискаме прошка
        2-ДПД – Въздържание, смирение и любов
        3-ППС – Святата вест - празникът на мама
        4-ДПД – Да бъдем честни и трудолюбиви деца
       
8 ІV  1-ЗБМ – Чудесата на Спасителя Христос -
                        Чудесното нахранване на хората
        2-ЗБМ – Възкресението на Лазар
        3-ППС – Великден
        4-ППС – Неделният ден - празник на всички християни
       
9  V  1-ЗБМ – Апостолите-ученици Христови
        2-ППС – Рожденият ден на Църквата
        3-ПКХ – Християнчето, дете на Църквата Христова
        4-ДПД – Аз съм приятел на Бога


   V. ФОРМИ, МЕТОДИ И СРЕДСТВА НА ОБУЧЕНИЕ ПО РЕЛИГИЯ
В съвременните условия на предучилищно образование и възпитание организацията на педагогическото взаимодействие по религия в детската градина предполага прилагането на различни форми, методи и средства на обучение.
Видовете форми на педагогическо взаимодействие в предучилищното възпитание са различни и многообразни. Те осигуряват съгласуваност между дейностите на учителя и на децата. В този смисъл подборът им в педагогическата практика се осъществява съобразно съвместната работа на двата субекта в цялостния процес на педагогическо взаимодействие.
В учебната програма е предвидено религиозното възпитание и обучение на децата в детската градина да се осъществява чрез ПЕДАГОГИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ като форма на педагогическо взаимодействие. Педагогическите ситуации се разглеждат като общи за предучилищното възпитание, за  всички дейности в детската градина, и като специфични спрямо образователното съдържание в направлението.
В процеса на педагогическо взаимодействие по религия в детската градина се прилагат: обучаваща, игрово-познавателна и практическа  ситуации.
Педагогическата ситуация по религия се реализира в следобедния режим, ако формата на организация е целодневна. В полудневните групи в детската градина или училището (отнасящи се най-вече за подготвителните групи на децата за училище 6-7 г.) се реализира след регламентираните или нерегламентираните ситуации по образователни направления при полудневната организация на педагогическо взаимодействие.
Всяка педагогическа ситуация или избрана форма на обучение от учителя в детската градина започва и завършва с молитва. Образователното съдържание по религия следва да бъде поднесено от учителя живо и увлекателно, да способства по-лесното му усвояване от децата, да провокира емоционално-мисловните им процеси, да активизира техните духовно-нравствени, познавателни и възпитателни сили и възможности.
Успехът и ефективността в обучението и възпитанието по религия в предучилищна възраст зависи твърде много и от МЕТОДИТЕ, прилагани в педагогическия процес в детската градина. Правилният им подбор е един от най-важните и отговорни моменти в дейността на педагога – за социализацията на децата; за развитието на тяхната религиозност; за създаване на необходимата емоционално-познавателна мотивация и организация на възпитателно-образователната работа по религия.
За формирането на основните начални знания и понятия в областта на християнската религия и православната вяра и благочестие видовото многообразие на методите, прилагани при религиозното обучение и възпитание ни ориентира към следните такива, подходящи за осъществяване на педагогическото взаимодействие: ситуационен метод; примерът като метод; беседата като метод; игрови метод; наблюдението като метод; религиозен разказ; упражнението като метод; демонстрацията като метод; педагогическа оценка.
Посредством методите и съответната реализация на нравствено-религиозния и образователно-възпитателен учебен материал е необходимо да се събудят и развият религиозните чувства у децата в тази ранна възраст. Резултатът от педагогическото взаимодействие ще се повиши и отличи, когато при използване на методите от учителя по религия се работи със сърдечна топлота, с любов към Бога и детските души.
Религиозното възпитание и обучение в детската градина се реализира чрез приложението и използването на различни СРЕДСТВА на педагогическо взаимодействие. Те са в непосредствени отношения с методите и формите, реализирани в педагогическия процес. Според дидактическото предназначение и приложение се конкретизират две подгрупи на дидактическите материали като средства на педагогическото взаимодействие, които най-често се използват, именуват в практиката на предучилищното образование. Те се определят като:
- демонстративен материал за учителя;
- оперативен материал за детето.
Демонстративният материал за учителя включва по-големи и обемни материали, с които той си служи и прилага съвместно с използваните методи и методически похвати в работата си с децата като: магнитна дъска, аудио-визуални средства, фланелограф за забождане или залепване на фигури с мъхеста основа и поставяне на изображения, параван за куклен театър, макети и модели, комплекти картини и икони, диапозитиви и детски видеофилми, наборни табла, таблици и схеми, учебни помагала и др.
Оперативният материал за детето включва малки дидактически материали, които децата използват в самостоятелната си работа като: учебни книжки и албуми с учебно-познавателно съдържание, печатни игри, сюжетни дидактически картони, обемни играчки, дребен плоскостенен материал, картички с нарисувани обекти и църковни предмети, картинни и иконни поредици и др.
За удобство в работата на учителя, особено при малките и дребни дидактически материали, могат да се подберат такива по вид и брой, с които  всяко дете в групата да може да работи самостоятелно. За съжаление, образователно-възпитателната работа по религия в детската градина не е обезпечена с готови и различни дидактически материали и това налага учителят по религия сам да си набавя и изработва такива според методическата дейност, която осъществява.

VІ. ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО РЕЛИГИЯ
В процеса на педагогическо взаимодействие по религия в детската градина  е необходимо учителят периодично да прилага диагностични процедури, за да анализира и проверява постиженията или неуспехите на своите възпитаници. Диагностичните процедури се влагат в самия педагогически процес, с което се създават благоприятни условия за тяхното спокойно и ефективно провеждане. Дискутирайки диагностичните процедури по религия, е налице единодушност и съгласие за сложността и многоаспектността на това понятие. Още по-трудна и отговорна е тази дейност, когато е съотнесена към религиозното възпитание и обучение в детската градина.
 Все още липсват изработени от специалисти критерии и показатели за диагностични процедури по религия в предучилищна възраст. Надяваме се такива да се изработят. Разбираме сложността на проблема и е необходимо да се водим от изискването на множеството детерминанти и фактори, които очертават:
-    рамките на формиране на детската религиозна идентичност;
-    рамките за развитие на пълноценната детска личност;
-    рамките за очертаване на детската религиозна култура и опит;
-    рамките за приемственост в отделните възрастови групи на детската градина и приемственост в училището;
-    рамките за гарантираност на правата и възможностите за предучилищно ранно религиозно възпитание на детето.
В диагноститичните процедури за постиженията на децата могат да се ползват диагностичното наблюдение, устната, тестовата и други писмени форми на проверка.  Преобладаващи са устните диагностични процедури -  чрез картинки, играчки, предмети, на които детето да дава отговори чрез конкретни въпроси. Така например учителят в началото и в края на учебната година може да извърши устна проверка, за да установи състоянието на религиозното развитие на всяко дете. Проверката на определен запас от думи с църковно-религиозно значение в речника на детето, учителят може да осъществи и чрез проверяването на някои нравствени качества, религиозни понятия, волеви, емоционални, интелектуални и практически действия в различни упражнения и игри, в които неусетно и непринудено се демонстрира степента на тяхната усвоеност.
Дидактическите тестове също намират своето място при проверка, тъй като за кратко време могат да се проверят значителен брой деца. Равнището на успеваемост може да се установи чрез усвояването на значително по обем образователно съдържание чрез т. нар. компенсаторни диагностични методи: тестове за религиозното формиране на детето; тестове за изследване на мисленето и емоционалността на децата; диагностично наблюдение; проективни методи; рисувателни методи; тестове за сравнение; идентификация; класификация и др. Валидността на дидактическия тест зависи от тестовите задачи в него. Редно е да съответстват на целите на педагогическо взаимодействие по религия, които тестът е предназначен да измерва.
Важността на диагностичните процедури по религия в детската градина е значителна и необходима. Учителят може да изработи специално диагностично портфолио за детето, където да съхранява основните данни за постиженията през съответните учебни години. Резултатите от диагностичните процедури е необходимо да отразяват постигането на очакваните резултати в края на всяка учебна година и в края на предучилищния образователен период.
Ако се осъществява оценяване в процеса на педагогическо взаимодействие по религия в предучилищна възраст, при всички случаи е  редно то да бъде поощрително в полза на детето. Необходимо е оценяването да отразява желанието, нагласата и потребността на детето да участва в обучението по религия и стремежа му да развива и усъвършенства духовно-нравствените си способности и стремления.

   VІІ. ОБЩИ МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
Учебната програма по религия в детската градина, в нейната практическа приложност, е насочена към интегриране на най-добрите постижения в предучилищното образование и традициите на православното религиозно възпитание на малките деца.
Предучилищната възраст е наситена с богата емоционалност от страна на детето в неговото възприемане и светоусещане. Религиозното възпитание влияе непосредствено върху мислите, чувствата и волята на детето, върху формирането на детската му личност, върху неговото духовно-нравствено усъвършенстване, върху целия му начин му на живот.
Методиката на религиозното възпитание не трябва да се различава значително от тази по другите образователни направления в детската градина. Процесът на педагогическо взаимодействие по религия е важно и целесъобразно да се осъществява на богата и широка визуално-практическа основа, извеждаща духовно-нравственото обогатяване и усъвършенстването на придобития от децата религиозно-житейски опит. Всичко това им осигурява педагогически условия за включването на малките възпитаници в различни допълнителни практически дейности. Учебно-възпитателната дейност във всяка възрастова група има важна роля за формирането на активна емоционална нагласа и отношение на децата към православната вяра и Църква, към християнската религия. Ето защо работата върху тяхната религиозно-нравствена възпитаност и християнска добродетелност остава най-важен дял от методическата работа на учителя, защото подпомага формирането на специфичното за възрастта на децата “преживяване във вярата и тяхното религиозно възпитание”. Учителят трябва да потърси възможности за осъществяването на тази специфика чрез разнообразни по характер учебно-познавателни, познавателни, занимателни, трудови и практически дейности.
Възприемането и осмислянето на образователното съдържание по религия в детската градина е свързано с усвояването на първоначални знания за Бога, света, човека, общността и формирането на пропедевтични понятия, думи и термини от църковно-религиозната лексика.
  Поради това значимо място в процеса на педагогическо взаимодействие имат нагледността, емоционалността и практическото приложение на знанията и уменията. Децата се включват в разнообразни учебни дейности -  описват, разговарят, питат, интересуват се, задават въпроси, търсят аргументирани и адекватни отговори, наблюдават и отразяват по различен начин и чрез различни изразни средства резултатите от проведените наблюдения, обсъждат, сравняват, групират обекти по дадени признаци, посочват взаимовръзки и зависимости, споделят лични преживявания от детския си житейски опит.
В образователното съдържание по религия в детската градина се набляга изключително много на практическото приложение на художествената литература – различна по жанр: стихчета, приказки, разкази, нравоучения и др. В методическата работа се използват художествени текстове с религиозно-нравствено съдържание, възпитаващи детето в християнска добродетелност.
В процеса на обучение е необходимо да бъдат включени и разнообразни практически творчески и трудови дейности. Чрез тях децата ще възприемат по-лесно образователното съдържание като извършват разнородни действия: манипулиране с различни църковни предмети, моделиране с различни материали, оцветяване, рисуване, апликиране, изрязване, промушване, низане, подреждане, прегъване и др.
Особено място в обучението по религия заемат игрово-познавателните дейности. Децата участват в различни педагогически игри: дидактически, занимателни, ролеви, театрални, конструктивни и др. Играта доближава сложния процес на педагогически взаимодействия по религия до възможностите на детето, създава емоционални преживявания, създава смислени игрови ситуации за приложение на усвоените знания, умения, опит, тъй като играта е част от социалния живот на 3-7-годишното дете.
Изучаването на детски молитви, изпълнението на църковни песнопения и песнички с религиозно съдържание е съществена част от методическата работа на учителя. Всичко това провокира детските стремления и потребности за участие в православното църковно богослужение.
Практическото обучение по религия може да се осъществява и чрез посещение в енорийския храм, поклоннически пътувания до свети места, участие в литийни шествия, екскурзии, православни детски летни лагери.
Изведените учебни дейности предпоставят възможности за включването на децата в самостоятелни работи, работа с партньор, работа в екип, за да проявят своя творчески потенциал. Включването на децата в разнообразни педагогически дейности подпомага възприемането и осмислянето на образователното съдържание по религия като личностно значимо, формира положително отношение към християнската религия и нравственост, залага семената на градивен и социалноотговорен светоглед.

VІІІ. МЕТОДИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА ЗА УЧИТЕЛЯ ПО РЕЛИГИЯ
1.    Библия, С.И., С., 1992 г.
2.    Акатист на иконата ”Света Богородица-Възпитание”, Православно издателство “Витезда”, гр. Костенец, 2007 г.
3.    Василева, Ем. “Религиозното възпитание на детето от предучилищна възраст”. Ръководство за учителя. Изд. “Свят 2001”, С. 1999 г.
4.    Василев, П. “Христоматия по религия”. Изд. “Свят 2001”, С., 2000 г.
5.    Ен. Грос, Кл. Кьониг, Б. Андонов. “Религиозна педагогика”, С.И., С. 2003 г.
6.   Гюрова, В. “Религиозното възпитание и емоционално-социалната насоченост на детето”. Сп. “Предучилищно възпитание”, бр. 10, С., 1998г.
7.    Дечев, З. прот., Ст. Стефанова, М. Миленова. “Помагало за обучението по религия в детската градина”. Книга за учителя. Изд. “Димант”, Бс., 2000 г.
8.    Дечев, З. ст. ик. “За религиозното възпитание на детето в детската градина”. Изд. “Димант”, Бс., 2009 г.
9.    Друмева, В. монахиня. “Православно вероучение за деца”. Изд. Света гора, Атон, Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, С., 2007 г.
10.  Друмева, В. игумения. “Православно букварче” (за детските градини и за деца от предучилищна възраст). Изд. Света гора, Атон, Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, С., 2008 г.
11.  Иванова, М. “Нетрадиционни форми за изграждане на етнокултурна компетентност у родители и учители”, Бс., 2006 г.
12.  Легкоступ, М. Ключови компетенции при религиозно-нравственото обучение. В: Сп. “Предучилищно възпитание”, бр. 8, 2008 г., с. 54-59.
13.  Легкоступ, М. Научно съобщение за съвременната практика в България – тема “Рождество Христово”. В: Сб. доклади, Международен религиозно-педагогически симпозиум в България “BULGARIAN RELIGIOUS EDUCATION IN THE CONTEXT OF THE COMMON EUROPEAN HOME”, СУ “Св. Климент Охридски”, Богословски факултет, С., 2004 г., с. 28–38.
14.  Магдалина, монахиня. “Децата в Православната църква днес”. Изд. ПХД “Св. Евтимий, Патриарх Търновски”, С., 1994 г.
15.  Миленова, М. “Православно християнско помагало за деца от предучилищна възраст”. С., 1996 г.


                                                                                              ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ДУМИ
Замисълът за създаването, структурирането и систематизирането на Учебната програма по религия е породен от желанието да се очертае и изведе основният конструкт, легитимиращ педагогическата практика на религиозното възпитание на детето в детската градина в България.
Анализираните в Учебната програма методически проблеми, идеи и аспекти за осъществяване на ранното религиозно възпитание на детето в предучилищна възраст по своята същност извеждат съвременните педагогически алтернативи за организиране и провеждане на успешна и ефективна религиозно-образователна и възпитателна дейност.
 Концептуално Учебната програма утвърждава единството и неделимостта на обучението и възпитанието по религия, провокира религиозно-възпитателната насоченост в процеса на педагогическо взаимодействие в детската градина, което да заеме своето подобаващо и основополагащо място. Проблемите, свързани с религиозното възпитание на детето, са централни във формирането на неговата личност. Без духовно-нравствените ценности, вкоренени дълбоко в развитието и усъвършенстването му, за неукрепналия малък човек е невъзможно да изгради своя неповторим индивидуален облик на хармонична религиозно-нравствена личност.
Религиозното възпитание утвърждава непреходността в духовно отношение, което се свързва с невещественото, безсмъртното, вечното. Целта е да се установи връзката, за да легитимира детето собствената си религиозна идентичност. Също така, в единство с националната духовно-нравствена традиция и културно-образователна практика, да  разкрие емблематиката на своя живот като дете-християнче в съвременния свят, което се свързва с възпитанието му в дух на православна християнска извисеност, благост и добронамереност, в усещане за лично и национално самочувствие.
Православното религиозно възпитание е призвано да запали пламъчето на духовността у децата, да създаде най-благоприятните възможности за съхраняване на истинската християнска любов към Бога и ближния, да създаде стремеж в тях да търсят доброто, да се учат от него, да го прилагат в живота  чрез делата и словата си през всички години на своя живот като живеят като високоотговорни, градивни и достойни граждани на България и света.

Авторът

Последна промяна: 22.08.2010 г.