ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА » СТРУКТУРА » Институти » Църковно-исторически и архивен институт (ЦИАИ)

Църковно-исторически и архивен институт (ЦИАИ)

Адрес: София, пл. "Св. Неделя" 19 (сградата на Богословския факултет при СУ "Св. Климент Охридски")

Директор: ст. н. с. д-р Христо Темелски

Тел.: (02) 987 44 83      Е-мейл - htemelski@mail.ru 

Създаване, цели и задачи. По инициатива на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и въз основа на проект, съставен от тогавашния ръководител на катедрата по История на Църквата в Духовната академия "Св. Климент Охридски" (сега Богословски факултет при Софийския университет) проф. д-р Т. Събев с Протокол № 7 от 18 юни 1974 г. на заседание на Св. Синод в пълен състав е учреден, считано от 1 юли 1974 г. ведомствен Църковноисторически и архивен институт (ЦИАИ) при Българската Патриаршия. В края на месец септември 1974 г. ръководството на новоучредения ЦИАИ представя в Св. Синод за преглед и одобрение подготвен проектоправилник. Същият е приет с Протокол № 17 от 14 ноември 1974 г. на заседание на Св. Синод в пълен състав. Този Правилник е изработен въз основа Устава на Българската академия на науките (БАН), сродните институти при БАН, правилниците на Духовната академия и въз основа на държавните постановления и наредби по тези въпроси, публикувани в "Държавен вестник".

Съгласно чл. 1 на този правилник "Църковно-историческият и архивен институт при Българската Патриаршия е научно учреждение, което има за цел да развива църковноисторическата наука у нас, да издирва, съхранява, обработва и издава архивни материали, други исторически документи и паметници, да допринася за разработването на сродна проблематика (църковно-археологическа, християнско-изкуствоведска и пр.); да осъществява специфични задачи от църковнопросветен, църковнообществен и патриотичен характер".

А) Помещения; хранилища. ЦИАИ се помещава в сградата на бившата Духовна академия, която е Синодална постройка и заема три помещения: една голяма обща стая (с размери 6,40 х 6,40 м), която служи за кабинет на директора; за работно помещение на щатните научни сътрудници; за читалня на външни читатели и за библиотечно помещение (с около 2000 тома книги); две малки стаи (с размери 4,80 х 3,30 м) - използвани за архивохранилища.

Още при създаването на ЦИАИ от Синодалната палата са подбрани по-ценните документи и материали (в обем около 3008 папки - т. е. няколкостотин хиляди документа) и са пренесени в ЦИАИ, като по този начин е създаден архив при ЦИАИ. С Протокол № 19 от заседание на Св. Синод в пълен състав от 27 ноември 1986 г. е решено "Отделите старопечатен, ръкописи и исторически архив да се предадат от Централния църковен историко-археологичен музей и приемат от Църковно-историческия и архивен институт при Българската Патриаршия, считано от 1 декември 1986 г." По този начин са прехвърлени и приети 375 славянски, 220 гръцки и около 100 чуждоезични ръкописи, над 600 старопечатни книги и няколко хиляди документи и снимки от периода на Възраждането и на Българската екзархия. Една част от ръкописите са писани на пергамент (предимно тези от Х - ХIV в.), а останалите на хартия. Забележителни със своите фигурални миниатюри са Слепченското Евангелие от ХV в.; трите Евангелия писани и украсени от поп Иван Кратовски от 1563, 1567 и 1579 г.; както и редица други Евангелия от ХVI-ХVII в. от София, Враца, Горна баня, Етрополе, Бобошево, Стрелча и др. Миниатюри има и в някои дамаскини от ХVI-ХVII в. - Костенечкия; в триоди - Боянския; в минеи - Етрополския и др. Особен интерес представлява и сборникът-панегирик от 1435 г. на дякон Андрей - ученик на св. патриарх Евтимий Търновски. Тук са и два преписа на Паисиевата история - Самоковският от 1771 г. и втория Ахтаров препис-преправка от 1844 г.

Б) Ръководство на ЦИАИ. Институтът се ръководи от директор, назначаван от Св. Синод и подчинен на Негово Светейшество Българския патриарх. За пръв директор е назначен проф. д-р Тодор Събев, който заема тази длъжност от 1 юли 1974 г. до 31 март 1995 г. Поради неговото заминаване през 1978 г. на отговорна църковно-икуменическа работа в Женева, ЦИАИ започва да се ръководи от негов заместник - изпълняващ длъжността директор.

Първи и. д. директор беше проф. д-р Илия Цоневски, който ръководи Института от 1978 до 1983 г. След него и. д. директор стана ст. н. с. Николай Кочев - от 1983 до 1987 г. Последен и. д. директор стана ст. н. с. д-р Христо Темелски - от 27 март 1987 г. до 31 март 1995 г. След освобождаването на проф. д-р Т. Събев от заеманата длъжност, поради пенсиониране, за директор е назначен дотогавашния и. д. директор ст. н. с. д-р Христо Темелски - т. е. от 1 април 1995 г.

В) Личен състав; сътрудници на ЦИАИ. При създаването си през 1974 г. Институтът има само директор и двама специалисти - Румен Василев и Дамян Стойнов. По-късно двамата специалисти участвуват в научни конкурси и стават научни сътрудници. След ранната кончина на н. с. Румен Василев (+ 23 декември 1976 г.) по съответния законен ред са назначени още двама сътрудници - ст. н. с. Христо Кодов и н. с. Петко Балджиев. През 1977 г. към ЦИАИ става аспирант Ангел Кръстев, който по-късно защитава кандидатска дисертация, спечелва конкурс и става научен сътрудник. Като научен сътрудник е назначен през есента на 1977 г. и архимандрит Нестор, магистър на богословието (сега Смоленски епископ). От 1982 до 1985 г. щатът на ЦИАИ нараства доста, за да достигне 15 души - един професор, трима старши научни сътрудници, петима научни сътрудници и 6 специалисти. След 1986 г. ЦИАИ започна постепенно да се "прочиства" от случайно попаднали или назначени със специални връзки хора, които бяха твърде далеч от църковно-историческата проблематика. През 1990 г. ЦИАИ броеше общо 9 души щатен състав, но поради затрудненото финансово положение на Българската православна църква, през есента на същата година Св. Синод предприе някои кадрови промени, влезли в сила от 1 януари 1991 г. Фактически беше съкратена само архивистката Даниела Калканджиева, а двама научни сътрудници и двама специалисти получиха други преназначения. Оттогава до 1998 г. в ЦИАИ останаха да работят само трима души: двама старши научни сътрудници - Христо Темелски (директор) и Трендафил Кръстанов, както и един научен сътрудник - Ангел Кръстев. От 1998 г. А. Кръстев премина на основна работа като доцент в Шуменския университет, а към ЦИАИ продължи да работи на половин щат. През 2004 г. Тр. Кръстанов беше пенсиониран и на негово място като специалист бе назначен Борис Маринов.

Тези трима щатни сътрудници (единият на половин щатна бройка) освен с научно-изследователска работа, се занимават и с обслужване на външни читатели, работещи с документи и ръкописи; дават справки и консултации и т. н.

Г) Научно-изледователска и издателска дейност. Основната дейност на ЦИАИ е проучването на многовековната история на БПЦ, издирването, обработването и публикуването на извори и документи, статии, студии и монографии. В двата органа на БПЦ - "Църковен вестник" и сп. "Духовна култура" още от създаването на ЦИАИ и до днес, сътрудниците на Института са публикували стотици статии, студии и научни съобщения.

Съгласно чл. 10 от Правилника си ЦИАИ издава две периодични издания - "Известия" и "Църковноисторически архив". В първото издание се публикуват студии, статии, научни съобщения и рецензии, а във второто - приоритет имат документите и архивните материали. От "Известията" досега са издадени три тома: т. I през 1978 г.; т. II през 1984 г. и т. III през 1986 г. От "Църковноисторически архив" са излезли два тома: първият през 1981 г. и вторият през 1986 г. Все още очакват своето публикуване: т. IV на "Известия" и т. III на "Църковноисторически архив.

Освен тези периодични издания ЦИАИ е подготвил и издал няколко монографии и сборници. Те са както следва:
1) Сб. Априлското въстание и Българската православна църква, С., 1977 г.
2) Сб. Вечна признателност към братята освободители, С., 1979 г.
3) Сб. Българската Патриаршия през вековете, С., 1980 г.
4) Юб. сб. Църквата и съпротивата на българския народ срещу османското иго, С., 1981 г.
5) Пространни жития на светите братя Кирил и Методий (превод и коментар Хр. Кодов), С., 1981 г.
6) The council of Serdika 343 A. D. by Leslie W. Barnard, Sofia, 1983.
7) Хр. Кодов, Б. Райков и Ст. Кожухаров. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света Гора, т. I, С., 1985 г.
8) Ил. Цоневски. Живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели, С., 1986 г.
9) Т. Събев. Самостойна народностна Църква в Средновековна България, С., 1987 г.
10) Сб. Международен симпозиум 1100 години от блажената кончина на св. Методий, т. I, С., 1989 г.; т. II, С., 1989 г.
11) Сб. Българската православна църква и Освобождението на България от османско робство, С., 1989 г.
Все още очакват своето публикуване:
1) Юб. сб., посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
2) Юб. сб., посветен на 1100 години от идването на св. Кирило-Методиевите ученици в България.
3) Сб., посветен на 1000 години от кръщението на Русия.

След 10 ноември 1989 г. ст. н. с. д-р Хр. Темелски успя да издаде като автор и съставител повече от 30 научни книги и над 600 студии и статии.

Сътрудниците на ЦИАИ са публикували свои изследвания - научни и научно-популярни в различни светски издания: годишници, списания, сборници, вестници, и др.

Д) Провеждане на научни мероприятия и популяризаторска дейност. От началото на своята дейност до сега ЦИАИ е провел самостоятелно или съвместно с бившата Духовна академия следните по-значими научни мероприятия:

1) Научна сесия по случай 100-годишнината на Априлското въстание - 12 май 1976 г.
2) Научна сесия по случай 1100 години от рождението на св. Йоан Рилски - 17 октомври 1976 г.
3) Научна сесия посветена на 100 години от Освобождението на България - 7 март 1978 г.
4) Българо-гръцки симпозиум на тема: "Българо-гръцки църковни и културни връзки през Средновековието" - 21-23 май 1980 г.
5) Българо-руски симпозиум във връзка с 1140 години от рождението на св. Климент Охридски и 1150 години от рождението на св. Наум Охридски - 25 и 26 ноември 1980 г.
6) Международен симпозиум "1100 години от блажената кончина на св. Методий" - 11-16 юни 1985 г.
7) Международен симпозиум по случай 1100 години от идването на учениците на св. св. Кирил и Методий в България - 24-28 ноември 1986 г.
8) Научна сесия посветена на 1000 години от покръстването на Русия - 11 февруари 1988 г.
9) Международна научна конференция "Християнските балкански народи през османския период ХIV - ХIХ в." - 14-16 април 1988 г.
10) Научна конференция, посветена на 150 години от рождението и 75 години от блажената кончина на екзарх Йосиф I - 20 юни 1990 г.
11) Научно-теоретична конференция "100 години Неврокопска епархия" - 4 юни 1994 г., гр. Гоце Делчев.
12) Научна конференция, посветена на 155 години от рождението и 80 години от смъртта на екзарх Йосиф I - 19 юни 1995 г.
12) Научна сесия в Б А Н по случай 155 години от рождението и 80 години от смъртта на екзарх Йосиф I - 28 юни 1995 г.
13) Научна конференция, посветена на 120-годишнината от Априлското въстание - 11 май 1996 г. (с Богословския факултет).
14) Научна конференция по случай 1050 години от блажената кончина на св. Йоан Рилски - 19 октомври 1996 г. (с Богословския факултет).
15) и други.

Освен тези научни мероприятия, сътрудниците на ЦИАИ са участвували със свои доклади и научни съобщения в десетки други научни симпозиуми, конференции и сесии, организирани от други институции и организации, в това число и в чужбина - Германия, Италия, бившия СССР, Украйна, Гърция, Турция и др.

Сътрудниците от ЦИАИ са били сценаристи и консултанти на десетки документални телевизионни филми. По значимите от тях са за Патриаршеския катедрален храм-паметник "Св. Александър Невски", за Екзарх Йосиф I, за Дневника на Екзарх Йосиф I, за книжовното богатство на ЦИАИ, за Търновския митрополит Климент (Васил Друмев), за Желязната църква “Св. Стефан” в Цариград, за Софийския Катедрален храм “Св. Неделя” и др.

Щатните сътрудници на ЦИАИ са участвували в многобройни радиопредавания на църковноисторическа тематика по Българското национално радио - в рубриките "Календар", "На църква в неделя", "Нощен Хоризонт" и др.

За 35 години от своето съществуване ЦИАИ си спечели авторитет и признание сред българската научна и културна общественост. Журналисти от Българската национална телевизия, Българското национално радио и многобройните вестници и списания постоянно търсят справки и консултации от сътрудниците на Института и илюстративни материали от фондовете на ЦИАИ.

Освен това ЦИАИ е отворен за научна работа и предоставя документи, ръкописи и старопечатни книги за ползване на учени и специалисти от различни научни институти и висши учебни заведения. Читалнята на Института е редовно посещавана от стотици историци, слависти, българисти, етнографи, фолклористи, изкуствоведи, богослови и т. н. Тук са работили и идват да работят редица чуждестранни научни работници: от Русия, Румъния, Сърбия, Македония, Гърция, Германия, САЩ, Франция, Италия, Австрия и много други държави. Съществуването и научното богатство на ЦИАИ е отразено в редица специализирани научно-справочни издания и каталози.

Е) Предстояща дейност и нови хоризонти. Бъдещото положително развитие на ЦИАИ е безспорна необходимост за църковно-обществения, културния и научен живот в България. Това се дължи на обстоятелството, че той не е само научно звено, но и хранилище на ценни ръкописи и документи от историята на Българската православна църква и българското общество, от които се ползват наши и чуждестранни учени и специалисти. Ето защо една от основните задачи на Института е да обнародва това свое книжовно и документално богатство, за да стане то достояние на широката научна общественост.

Още през месец юли 1996 г. беше подписан дългосрочен договор с ръководството на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" за оказване на техническа и научна помощ относно изготвянето на пълен и подробен опис на славянските ръкописи, съхранявани в ЦИАИ. Екип от квалифицирани специалисти (от Националната археографска комисия) започна работа по описването на славянските ръкописи, които са 375 броя. Този опис ще бъде тематично подреден и ще обхваща общо пет тома. При изготвянето на описа, Народната библиотека пое задължението безплатно да обезпраши и обеззарази всяко книжно тяло; да стабилизира подвързията на ръкописите, а някои, които са в доста лошо състояние, да реставрира за своя сметка (вече са реставрирани пет ръкописа и няколко фрагмента). Въпросният опис на славянските ръкописи е много необходим и ще запълни една многогодишна празнина - научната общественост и специалистите вече ще знаят с какво ръкописно богатство разполагаме и ще могат да черпят подробни сведения от пълния научен опис. Първият том от този опис е вече готов и предаден за печат. Очаква се да бъде готов в края на месец януари 2010 г.

Също съвместно с Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" през месец май 2010 г. ще бъде организирана и открита изложба на ръкописи от Етрополската книжовна школа (в сбирката на ЦИАИ се съхраняват около 20 ръкописа от тази школа) и ще бъде организирана научна конференция.

С помощта на Научния център за славяно-византийски проучвания "Академик Иван Дуйчев" специалист от този център изготви кратък (т. нар. "чек каталог") каталог на гръцките ръкописи (около 220 броя), съхранявани в ЦИАИ. Същият специалист - ст. н. с. д-р Доротей Гетов - усилено работи по изготвянето на пълен опис на гръцките ни ръкописи.
Други културно-просветни институции също проявяват интерес да дигитализират ръкописното и документално богатство на ЦИАИ, с което институтът ще навлезе в нов етап от своето развитие и присъствие в културния и научния живот на България и света.

ст. н.с. д-р Христо ТЕМЕЛСКИ

 

Последна промяна: 12.01.2017 г.