ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ВЯРА И КУЛТУРА » ЦЪРКОВНА ПОЕЗИЯ

ЦЪРКОВНА ПОЕЗИЯ


cvete.jpegПоезия за цветята



Архимандрит Серафим Алексиев (1912-1993)

Великден

Кротко се усмихна пролетта

и закрачи тихо в долината.

Почна да пилей безброй цветя

по ливадите между тревата.

Заиграха топли ветрове

в сливите, разцъфнали набързо.

А от белоснежни върхове

спуснаха се с песен шумни бързеи.

Забръмчаха хиляди пчели

блага вест от цвят на цвят понесли.

Грейнали, отсрещните скали

сякаш се усмихваха по-весели.

Литнаха с копринени крилца

из простора пъстри пеперуди.

От селата и града деца

припнаха в полето като луди.

Празникът бе вече близо тук.

И когато с чудната си песен

славейчето долетя от юг

всички поздрави с

"ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!"

Към небето

Напрегни и сетните усилия
Божията воля да твориш!
Ала знай, че в пълно си безсилие
своите страсти сам да победиш!

С дявола бори се без пощада,
но да се гордееш ти не смей!
Не мечтай за някаква награда,
а на Бога само се надей!

При стремеж към най-високи цели
в най-дълбоко се смирение крий,
скромен, тих във подвизите смели,
любещ, благ към лоши и добри!

Всеки ден стреми се към небето,
сам осъдил се на вечен ад!
Чувствай гнус от себе си в сърцето
и над теб ще грейне благодат!

Забрави доброто, що си сторил,
а помни греха си и се кай!
Тъй се стигат светлите простори!
Тъй се влиза в радостния рай!


Невидимото


„Бог никой никога не е видял.
Ако се любим един другиго, Бог
пребъдва в нас” (Йоан. 4:12).

1.
Поисках в порив чист
да видя аз душата си – невидимата моя,
която в мен живей и свойта власт
въздава в мисъл, чувство и във воля.
Но колкото ревнива да се взирах
аз чувствах я, ала не я намирах.
2.
Тогаз да видя жадно се заех
невидимия Бог. И помня още,
как денем молех се, но без успех,
как търсех Бога сред звездите нощем…
Но колкото усърден и да бях,
в безкрайния всемир не Го видях.
3.
И чух: „Безумецо, що дириш ти
невидимото със очи да зърнеш?!
Виж брата страдащ и го навести!
Побързай мъката му да прегърнеш!”
аз сторих туй. И в моя ближен тих
и Бога, и душата си открих.

~~~~~~~~~~~~

† Митрополит Иларион Доростолски

 РИЛСКИЯТ СВЕТЕЦ ВЪВ ТЪРНОВГРАД

… лето Господне 1469

Рилският светец във робската неволя
бе закрилник на народа в Търновград –
всички търновци като набожни хора,
просеха чрез него свише благодат.

На Трапезица пред неговите мощи
върволица  дълга, множество народ,
лееше молитви цели дни и нощи
в сълзи напоени от горчив живот.

Балсам носеха молитвите към него –
бреме сякаш падаше му от гърба;
на душата ставаше му много леко
и понасяше жестоката съдба.

Но веднъж тревожна вест града обхвана:
мощите ще вземат на светеца мил;
за целта писмо донесли от султана
да се върнат в неговия манастир.

От светеца бе лишен градът, но в храма
продължи молитва топла да се лей –
и сега кандило там за чест голяма
не престава да мъждука и светлей.

Във деня на празника му в късна есен,
много хора виждат как сам Йоан
благославя при неземна свише песен
този град „Богоспасяем” назован.

Благославя Рилският светец и води
българина в нов живот щастлив и мил –
благославя всички по света народи
да живеят в благоденствие и мир.


Химн на хилядолетието трето


Хилядолетието трето в ден преславен
дойдете да посрещнем с поздрав преблагат,
дойдете с вяра, с обич в показ благонравен -
дойдете да възпеем Бога в устрем свят.

Рождението на Христа със чест достойна -
на Господа Спасителя във Витлеем,
да отпразнуваме с любов и радост двойна,
дойдете с песни и псалми в свещен подем.

Христос за нас дойде в смирение голямо
и се роди от Дева свята в пещера -
и кръст за всички Той понесе Сам на рамо
да им дари за рая с ангелски крила.

Земя, небе и вредом цялата природа,
звездата с ангелския хор в пресветъл дар
и пастирите Витлеемски с химн до свода
с поклон Го славеха като небесен Цар.

И днес от всички твари с песен „Аллилуя"
възпява се тържествено в небесен хор -
ечи вселената във благодатна струя,
в акорди хармонични в кръгозор.

Да Го дарим при звън на гусли и кимвали
с цветя уханни и венци да му сплетем -
с възторг, при тръбен звук достойно с ценни дари,
поклон да сторим и сърца да отдадем.

Така, дългът в Хилядолетието трето
зове народите и в бъдни векове
спонтано Нему с ангелите на небето
да пеем: „Слава, слава - с мощни гласове.


Цветя на св. Богородица - Дева Мария

„Радвай се, неувяхващо цвете"*


На светата Дева, Майката Господня
ежедневно във светия Божий храм,
в чар цветя уханни от земята родна
се дарят с молитвен устрем преголям.

За небесната й майчина закрила
и за топлата й обич й дължим
дружно с искреност сърдечна и премила,
най-смирено с поклон да благодарим.

Израз на възхита, преданност и слава
вред цъфтят цветята в нашата страна,
затова и най-достойно подобава
дар да бъдат ней сега и в бъднина.

И с поезия - във стих, с цветя словесни
да я славим в богослужбите в разцвет,
да отправяме богохвалебни песни
в почести и богонравен свят привет:

„На нетлението тй, уханно цвете,
Майко свята на Спасителя Христа,
радвай се и занапред през вековете
да се слави името ти пред света!"
 

* Из Богородичния акатист - ирмос 7


Коледна звезда


Чудно цвете, листите му, сбрани
в кръг, звезда напомнят с цвят зелен,
сетне в слънчеви лъчи вчертани
листът става огненочервен.

„Коледна звезда" е назовано,
Витлеем в Рождествената нощ
спомня то и в детството ми ранно
химни изпълнявани със мощ.

Коледари рано подранили,
що със песни в нощната тъма
поздравяваха стопани мили
за труда по нашата земя.

Как Богомладенеца възпели
ангели от сини небеса,
как овчарите, глави си свели,
Му дарили своите сърца.

Мъдреци последвали звездата,
при Христа в свещени мигове
как са надошли и с вяра свята
Му поднесли ценни дарове ...

Тъй ми спомня Коледното цвете,
туй, що днес се пей в светия храм,
що в куплети църквата изплете,
да се пее вред с възторг голям.

То в света оставя светли дири,
водещи човека към възход,
и у нас извиква чувства мили,
смислен прави нашия живот.


 Из „Поезия за цветята"

 

КРЪСТЪТ НА ЖИВОТА

(Марк 8:34)

 

Кръста на живота си да нося,

дълг ми е, защото си е мой;

иначе от скърбите в угроза

никога не ще съм аз в покой

и сломен в безпътица, в тревога,

ще пропадам надалеч от Бога.

 

Кръстът тежък е и аз без сила,

падам, ставам, лутам се без цел,

а да съм под Божия закрила,

трябва кръста си да съм поел

и от себе си отречен волно,

след Христа да следвам неуморно.


      И затуй в неволята си прося:

Господи, по Твойта благодат

кръста на живота си да нося,

дай ми сили и стремеж благат -

само в Теб, Твореца на всемира,

радост и спасение да диря.

 

„Църковен вестник" бр. 11/1996 г.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

Свещ. Владимир Иванов

Самота на самотата

Душа, която не изпитва

изобщо нужда от молитва,

душа, която не жадува

при скръб с Небето да общува,

душа, която не копнее

беседа с Бога да я сгрее,

която никога не може

да изрече "Прости ми, Боже!"

е най-самотна - разберете! -

секунда-миг от вековете.

О, по-самотна аз не зная

прашинка, плуваща в безкрая!

Със Теб сме, Господи, Вселена,

по волята Ти сътворена,

без Теб, о, Троице Пресвята,

сме самота на самотата.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

Свещеник АНГЕЛ ДЕСПОДОВ

БЪЛГАРИЯ

Родино моя, близка и далечна
към теб отправям топъл благослов:
„да бъде младостта ти, майко вечна,
закърмена от песен и любов!”

Ти будиш в мене пориви тъй нежни –
да тичам пак през буйните жита,
да яхна върховете белоснежни
и тъй да стигна края на света

Аз вярвам, ти надежда си опора,
сред бурите житейски светъл бряг,
неземна си утеха и отмора
и силно рамо на приятел драг.

Поема ли пътеките ти стръмни
обагряй с ласки ти денят ми сив
и аз по-влюбен, майко, ще осъмна,
че само с тебе млад съм и щастлив.

Родино моя, близка и далечна,
чрез вярата на моите деди
прегръдка дай ми, майчице сърдечна,
и в мир към светъл заник ме води!


УПОВАНИЕ

И за миг не се предавай, друже мой,
някак на „противника” поклон да не сториш.
от „стрелите му нагорещени” се не бой,
А вземи си кръста с него да се бориш.

Няма сила той, когато си „горещ”
и в молитва постоянна пребиваваш,
като тримата момци в разпалената пещ
не преставай ти на Господ Бог да се надяваш.

Най-накрай ще бъдеш увенчан с венец
и на челото ти ще изпишат „победител”,
кога на всяко дело сложи се „конец
и „зацарува Вечен Цар и Вседържител”.

 

СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Уж е словото му „по човешки просто”,
а пък някак сякаш в миг те завладява,
Павел на „езичници апостол”
и „съсъд избран” за Божия прослава.

От гонител лют на първите християни
сам от Господ Бог обърнат бива!
Истина! „Малцина са избрани
от призваните” на Божията нива.

„Савле, що Ме гониш? – Господ рече,
мъчно рита се срещу ръжен.
Ето, скоро пращам те далече
и ще бъдеш много бит и унижен.”

Думата от Господа послуша
стана Негов „късен” ученик,
Дъжд от благодат след дълга суша
„малък” именуван, но „велик”.

Павле, твоите вериги тежки
Кой ли може днес да понесе?
Ти моли Христа за наште грешки,
да прости и мир в сърца ни да внесе.

 

МЕСИЯ

Тъй сладко в ладията Иисус говори,
че множеството на брега събрано
поглъща жадно този пратен Дар отгоре
Дар, който изцелява всички рани.

Речта Му не е никак суха, монотонна,
а красиво, като песен се излива:
Той не е земен цар, облегнал се на трона,
но с власт говори, а осанката Му – дивна.

Не е от този свят, по словото личи си,
нерядко сменя тона, щом изобличава…
Той пратен от Отца е с тази мисия:
Да ни изкупи в саможертва величава.

Ще паднат всичките лъжливи изтукани,
по Словото у Бога ще се срутят
и ще поникнат „семенцата изтървани”,
защото Сам Живот и Истина и Път Е.

 

СВ. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ

О, Матее, свят Евангелисте,
ратник на апостолското дело,
чиято стъпка твърда, напориста
силна вяра вдъхва нам и смелост.

Сам Христос повика те, Матее,
както бе на митницата стара
предугаждайки, че може да ти влее
дух, какъвто страстите изгаря.

Ти с досада бе събирал мито
плод нетраен, който оскъдява.
Бог призва те да посееш жито,
чието зърно „плод стократен” дава.

[Жезъла, що Господ ти подаде
цъфна пред очите на мнозина,
плод роди и бликна извор хладен,
в който се и кръсти „който мине”.]

Днес, като безсмъртен от небето
Милост от Христа проси, Матее…
Ние пак „събрани” сме и ето,
Господу хвалебна песен пеем!

 

ПРАВОСЛАВНИ ЕПИСКОПИ

Епископи, добри Архиереи,
в Светото Православие навред,
маслинени са клони те, що пеят,
прославяйки Твореца с чест и ред.

Те стълбове са, вярна са опора,
и пастири на стадото свето,
завръщайки „овците” без умора
към „Седналия вдясно на Престол”.

Надзорника „чада” най-мъдро знае,
„овците да лекува и пасе”,
затуй: Да ги обичаме до края,
синовна почит да им пренесем!

 

„ПОПЕЧЕНИЕ”

Не допускай отчаяние, о, душо,
до теб дори за миг да приближи,
към Господа бъди „скоропослушна”,
че Той „сред злото” жива те държи.

И кротост имай с помисъл едничка:
„че този свят е преходен”, уви,
че има изпитания за всички
и „всяка плът” към своя край върви.

Бог „всяка плът ще вдигне при тръбата”,
затуй крепи се с вярата в Христа,
изпълняйки дълга на свободата
да пазиш и мира, и любовта.

 

ПЪТЕКА

Явена е „пътеката Господня”,
но „все таки” у някои от нас,
бушува още „силата природна”
и роби ни отвежда в дива страст.

А в Чашата са дарите Христови
и Словото зове ни към живот,
затуй: да бъдем трезви и готови,
да хвърлим всинца робския хомот!

На робството, което ни погубва,
да кажем: „Стига!” и да сложим край,
че инак Сам Христос ни „недолюбва”
и чужди сме на идещия рай.

Велик е Господ, нивга не забравя,
комуто е дарувал благодат
и кривите ни пътища изправя,
когато не поглеждаме назад.

В Господнята пътека да сме, нека,
Христа да славим в мир и благослов
и брат човек да стане за човека
в единство и безкористна любов!

 

СВ. ВМЧК МИНА

Воин Мина бил в Римските легиони,
иначе в Египет бил роден,
предизбран от млад сред многото милиони
истински в Христа, до днешен ден.

Някъде, около петдесетгодишен,
хвърлил императорския меч.
Подвигът му не останал скришен –
на Христа „войник” суров Мина бил веч.

На езическия празник сред арена
втурнал се Мина с гръмовен глас:
„Нова благодат ми бе дарена,
в нея ще пребъдвам вече аз!”

„Вие ме не дирехте, но ей ме,
тук съм слепи воини от света,
Свята благодат, ела, облей ме,
цял ме освети зарад Христа!”

 

СВ. ВМЧК ГЕОРГИ

Майско утро, млад светия
с кон препуска „преко поле”,
с копието срещу злия –
ей сега ще го „заколе”.

Туй предание е старо,
ала вярно е, за Бога,
и не е въпрос на вяра,
а е истината строга.

Влизат в храма освещени
люде всякакви „отвсъде”,
и шептят слова свещени,
та доброто да им бъде.

Свети Георги, млад войниче,
Господа моли за нази,
да ни храни и облича
и от злото да ни пази!

 

НЕБЕСНА ЦАРИЦА

Пречиста Дево, Майко най-благата,
Царице на небето и земята,
молитвата ми чуй, Царице дивна,
та да не би от пътя прав да кривна!

Че малко му е нужно на човека,
макар поел по Божията пътека,
в странична уличка за миг да свърне
и всичко в него в мрак да се превърне.

Моли Твореца на земята и небето
така да укрепи във мен сърцето,
че да пребъдва свято в Неговата воля…
Затуй, Царице вечна, Ти се моля.

Та в ден велик, щом дойде Съдията,
Пречиста Дево, Майко най-благата,
да няма в мен от зло греховна рана,
но да приема Милостта Му тъй желана.

 

СВЕТИ АРХАНГЕЛИ

Вам, свети Архангели небесни,
кръжащи покрай Божия Престол:
похвално слово, и хвалебни песни,
и звън камбанен в синия простор!

Повдигайки ръцете си нагоре,
макар човеци, Господа светим.
Молете: да е пътят ни отворен,
когато се със този свят простим!

Архангели и ангели небесни,
Господни войнства, сонмове свети,
пазете ни, че ние сме телесни,
на Бога да се само посветим!

 

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

След две хиляди години пак е чудо
и буди у душа ти чувства нови:
възторг и трепет, радост непринудил
това и Рожество Христово.
Пак Майката Девица е пещерата
с Йосифа Обручник тръпнат цели:
Повиват с радост тази Рожба Свята
сред яслата със сламена постеля.

И ангелският хор се пак дочува
и сепваш се, дохожда ти пробуда:
започва и на теб да ти се струва,
че сам си част от туй прекрасно чудо.

Кой може да остане безучастен
и хладен от рождение такова?
До днеска топъл полъх носи властен,
макар и зиме… Рождество Христово!

 

СЕСТРА

Не се задържай, сестро в „мрачината”,
там няма радост, щастие, любов,
сиянието виж, виделината,
от Кръста силно що струи Христов!

Не се отчайвай, сестро, не унивай,
в Христа се „дръж”, Спасител наш е Той:
ще бъдеш с Него истински щастлива,
повярваш ли – от злото се не бой!

Лечима е и твоята греховност,
един е само Господ без вина.
притопляй се от „Слънцето Духовно”,
що свети – „Светлина от Светлина!”

Не вкусвай от житейската отрова,
на вид е сладка тя – в уста горчи,
на „корабчето” – Църквата Христова,
по-скоро, сестро мила, се „качи!”

„СВЕТЛИНА ОТ СВЕТЛИНА”

Когато си представиш как е страдал,
как плакал е горчиво за Сион,
извеждайки душите ни от ада…
Сърцето си дари Му… и поклон.

Тръгни по Гетсиманската пътека,
където миг подирил е покой,
предчувствайки страданьето нелеко
с тридневен гробен край за „чужд и свой”.

И всичко туй без сянка на греховност,
макар и в път без капчица вина
на плещи взел човешката виновност
Предвечна Светлина от Светлина.

Затуй варди „свещицата” си, друже,
от „хладня повей” на този свят,
та в мир да влезеш с мирис теменужен,
където свети ангели летят.

 

БОРБА

Падал съм сред изкушения,
изнуряван съм в тъга,
ала дирил съм прощение
и по-мъдър съм сега.

Съгрешавал съм човешки,
не веднъж, и даваш, и триж,
ала вярвам: всички грешки,
щом се каях – Бог прости.

В тайнство Свято Покаяние,
с взор духовно беден, прост,
в горки сълзи и ридание
и молитви топли с пост.

И ти, брате, не унивай,
[прошка в длан се не лови],
но с молитвен дух заспивай,
Бог ще те благослови!

/Из стихосбирката на свещ. Ангел Десподов "БЛАГОСЛОВЕНИЕ"/

Последна промяна: 23.03.2016 г.