ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Богослужебни одежди

Богослуженията са свещени действия. Това налага нуждата те да се извършват с особени одежди (дрехи). Защото, ако ние при особени случаи (празници, народни обичаи и др.) носим и по-особени дрехи, много по-оправдано е да се употребява специално свещено облачение при извършване на богослужения. Затова и св. Църква още от най-дълбока древност е установила специални богослужебни дрехи (св. одежди), които свещенослужителите обличали при извършване на св. Тайнства. Тия одежди получили значение на правомощие за измолване на Божията благодат, проявяваща се в свещенодействията; те станали символ и на йерархическото служение.

Първото богослужебно одеяние е било много просто ­ дълга бяла горна ленена риза, наречена стихар, алба или туника. Стихарът е символ на духовна радост и нравствена чистота. Върху него се слагат останалите одеяния, които са отличителни за отделните три служения: орар (дълга платнена лента, с която дяконът подканя вярващите за молитва), епитрахил (прехвърлен около врата орар за свещеника, околовратник) и омофор (широка лента от вълнен плат, носена на рамената от архиерея). Без тия одежди и днес никой свещенослужител не може, освен при крайно изключителни обстоятелства, да извърши съответните му богослужебни действия. Впоследствие се явили другите богослужебни одежди. Към общите богослужебни одежди спадат още наръкавниците, които означават връзките, с които били привързани ръцете на Спасителя през време на мъченията Му.

Дяконският стихар е връхна дреха и затова е направен от по-дебел плат и е с широки ръкави. Орарът се слага на лявото рамо. Той означава още и ангелски крила. Затова в древност по него били написани думите на ангелското славословие: „Свят, свят, свят Господ Саваот..." Орарът на архидяконите и протодяконите е по-дълъг и се препасва под дясната мишница.

Свещеническите одежди имат за основа дяконските. Стихарът на свещеника е долна дреха и затова се прави от бял мек ленен плат с тесни ръкави. Някога при ръкоположението на дякона в свещенически сан задното крило на орара се е прехвърляло около врата отпред и така се получил епитрахилът. Той е отличителна и съществена одежда за свещеника. Без него свещеникът не може да извърши нито едно богослужебно чинодействие. Чрез епитрахила се измолва Божията благодат, която се излива, както някога се изливало мирото върху главата на първосвещеник Аарон. Епитрахилът се препасва с пояс, който означава убрусът (кърпата), който Христос препасал на Тайната вечеря при измиването нозете на Своите ученици. Най-отгоре свещеникът облича една връхна дреха във форма на звънец, наречена пенула или фенула, фелон. Впоследствие, за по-голяма практичност при изпълнение на свещенодействията, отпред фелонът е бил поскъсен или позапретнат и така се получила днешната му форма. Фелонът означава багреницата, в която облекли Христос при съденето Му, а така също и игото на пастирското служение. Отличените свещеници носят палица (ромбоиден плат в размери около 30 x 30 см)  или набедреник (правоъгълен плат в размери 30 х 40 см.), окачени отстрани на бедрата, символ на духовен меч ­ словото Божие.

Архиерейските одежди имат за основа свещеническите, над които се поставя омофорът, символ на загубената и намерена след това овца. Има два вида омофори ­ къс и дълъг. Късият има размери 25 х 250 см; той, както се спомена, се намята на рамената. Дългият има размери около 25 х 350 см; той се премята през рамената тъй, че единият край пада отпред, другият остава отдире, а средната част обхожда рамената и се спуска във вид на триъгълник над гърдите. Архиерейският фелон някога е бил по-широк от свещеническия; бил е украсен с много кръстове, поради което се нарича полиставрион, т.е. многокръстник. По-късно цариградският патриарх получил дар от императора една царска дреха, наречена сакос. Тя прилича на дяконския стихар. Такава дреха започнали да носят и другите патриарси, след тях ­ архиепископите, докато най-сетне тя станала одежда и на всички архиереи.

В знак на особено високо служение в числото на архиерейските одежди се явила митрата ­ - корона, украсена със злато и скъпоценни камъни.

Към архиерейските одежди и отличителни знаци принадлежат още мантията ­ - наметало с широки дипли и дълъг край, панагия (пресвета, т. е. св. Богородица) или енголпие (нагръдник), т.е. иконичка най-често с образа на св. Богородица, която (иконичка) архиереят носи окачена с верижка върху гърдите си, жезъл ­ металическа тояга с кръстче на горния край ­ символ на духовна власт, дикири и трикири, т.е. свещници с по две и три свещи, с които архиереят благославя народа през време на служба.

 

Из "Нашата вяра", СИ, 2005 г.

 

Последна промяна: 12.01.2017 г.