ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ВЯРА И ЖИВОТ » ПРАВОСЛАВНАТА МОЛИТВА

ПРАВОСЛАВНАТА МОЛИТВА

МОЛИТВАТА

ВЪНШЕН ИЗРАЗ НА МОЛИТВАТА

МОЛИТВЕНОТО ПРАВИЛО И НЕГОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ

ПРАВОСЛАВЕН МОЛИТВЕНИК

МОЛИТВАТА

Бог е наш Създател, наш небесен Отец. Ние сме Негови чеда, рожба сме на Божията любов. Както рожденият баща обича своите деца и се грижи за тях, така и Бог непрестанно промисля за всеки отделен човек. И както детето пристъпва с любов и синовна преданост към своите родители, разкрива им мислите, чувствата и желанията си, така и ние разкриваме пред Бога нашите радости и скърби, нашите нужди и потребности. Това ние правим чрез молитвата.

Молитвата, следователно, е беседа, т.е. разговор между човека и Бога.

Молитвата е насъщна потребност за душата. Без молитва няма духовен живот. Оня, който не се моли, прилича на отсечена лозова пръчка, която изсъхва и не дава плод. А молещият се расте в добродетелния живот и възвисява душата си. Молитвата е твърда и непоклатна опора не само в беди, но и в дни на радост и добруване. Тя дава морални сили, освежава душата, просветява разума, прочиства сърцето и подкрепя волята в съдбоносни моменти. Прояснената чрез молитва душа безпогрешно взема спасителния път и правилно насочва стъпките ни в нашия личен и обществен живот.

Молитвата е живецът на вярата в Бога. Няма ли молитва, няма и истински духовен живот!

Из "Нашата вяра", СИ, 2005 г.

 

ВЪНШЕН ИЗРАЗ НА МОЛИТВАТА

 

Душевните преживявания получават и външен израз. По вида на лицето и по движенията на тялото ние можем да познаем, какво е душевното състояние на човека ­ дали той е радостен или скръбен, спокоен или възбуден. За да изразим някое свое желание, мисъл или идея, ние прибягваме до помощта на някой външен знак или символ. Същото е и в религиозния живот ­ човек изразява своите религиозни чувства със съответни външни движения и символи. Това особено важи за молитвата.

Най-характерният външен знак в молитвата на православния християнин е кръстът, кръстенето, кръстното знамение, т.е. ­ изобразяване на св. Христов кръст върху нашето тяло. Прекръстването означава, че нашата молитва е в името на Христос и Неговите кръстни страдания, че ние сме християни, че принадлежим на Христос.

Кръстното знамение трябва да се прави бавно, прилично и правилно. А то е правилно, когато първите три пръста на дясната ръка се съберат нагоре, а останалите два се свият. Така приготвената десница се полага първом на челото, после ­ на долната част на гърдите, отдясно и отляво на горната част на гърдите към плещите. Първите три събрани пръста символизират Пресветата Троица, а останалите два ­ двете естества на Господ Иисус Христос ­ човешкото и божественото.

Когато се кръстим, ние правим и малък поклон. Ако молитвата ни е по-усърдна, поклонът бива по-нисък ­ до пояса; ако ли молитвата ни е покайна, умолителна и съкрушена, поклоните са още по-големи, коленопреклонни; при такива поклони челото ни достига до самата земя. Коленопреклонна е била и молитвата на Спасителя в Гетсиманската градина (Лука 22:41; Мат. 26:39 ). Велики поклони правим обикновено през време на Великия пост, било вкъщи, било в храма, особено при молитвата на св. Ефрем:

„Господи и Владыко живота моего"...

 

МОЛИТВЕНОТО ПРАВИЛО И НЕГОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ


prayerrope_m.jpg

протоиерей Павел ГЪРБОВ

В разговор с благочестива християнка от нашата енория тя сподели следното: „Четох писаното от св. Йоан Кронщадски, че при изпълнение на молитвеното правило „е по-добре да кажеш пет думи от сърце, отколкото множество думи с езика си”, а свещеникът, при който се изповядвам, ми казва, че трябва да чета всички утринни и вечерни молитви от молитвеника. Ако не мога да не се разсейвам по време на цялото молитвено правило или нямам време, не е ли по-добре да постъпвам – както съветва споменатият светия – казвайки само няколко молитви?"

Този въпрос трябва да се разгледа обстойно, понеже, от една страна, темата за молитвата е централна за духовния живот на православния християнин, а от друга – съществува опасност от объркване, ако се впуснем в прибързани тълкувания само на едно изречение от един свети отец.

И тъй, казаното от св. Йоан Кронщадски, явява ли се омаловажаване на необходимостта от изпълняване на молитвеното правило в молитвеника? По наше мнение това би било твърде повърхностно разбиране, също както преди векове богомилите, изтъквайки, че Иисус Христос казал на апостолите „молете се тъй” (Мат. 6:9), проповядвали само молитвата „Отче наш”. Най-напред не може да не забележим, че не само в указаното място, но и на много други св. Йоан Кронщадски се връща към тази тема и настоява молитвата да се извършва с „топло чувство”, със „съчувствие”, от „вярващо, любящо и благодарно сърце”, с „жива вяра”, „със сърдечна непоколебимост”, „с пълна искреност”, „истинни по сърце”, не „механически”, не само „външно” с уста, без участие на ума и сърцето, „без вяра, разсеяно, студено”.

Казано накратко, изхождайки от опита на Църквата и от личния си молитвен опит, св. Йоан постоянно е напомнял на своите съвременници, че трябва да наблягат не толкова на „количеството”, а на „качеството” на молитвите си. Защото неговата „аудитория” се е състояла преимуществено от православни християни, които е нямало нужда да бъдат убеждавани много, че трябва да се молят. Нещо повече – мнозина са четяли и много повече от положените утринни и вечерни молитви, псалми, канони, акатисти. Но от зоркия духовен поглед на праведника не е могло да се укрие, че много често тези продължителни молитвословия се извършват механично, без стремеж за общуване с Бога, за похвала от хората или от гордост, а понякога, може би, просто „защото така трябва”, защото така са свикнали. Такива “молитвеници” не постигат целта на молитвата, а понякога дори и прогневяват Бога с разсеяното си и небрежно (но дълго!) молене. Подобни наблюдения и разсъждения намираме и у други свети отци. Например св.Симеон Нови Богослов изтъква, че е много тежък грях „да се молиш без страх Божий, без внимание и благоговение.” А св. Игнатий Брянчанинов казва: “Достойнството на молитвата се състои единствено в качеството, а не в количеството. Количеството е похвално тогава, когато довежда до качество. Качеството винаги води към количество, но количеството води към качество само когато молещият се старателно се моли. Качеството на истинската молитва се състои в това – умът по време на молитва да пребъдва във внимание, а сърцето да съчувства на ума”.

И сякаш отново се връщаме на въпроса оправдано ли е след всичко казано дотук да се настоява за изпълнение на молитвеното правило? Същият велик руски светител – Игнатий Брянчанинов, на друго място пише: „Душата, тръгваща по Божия път, е потопена в дълбоко неведение за всичко божествено и духовно, макар тя да би била и богата с мъдростта на този свят. По причина на невежеството си тя не знае как и колко трябва да се моли. За подпомагане на младенчестващата душа Светата Църква е установила молитвените правила.

Молитвеното правило е сбор от няколко молитви, приспособени към известно обстоятелство и време. Целта на правилото е да достави на душата недостигащите и молитвени мисли и чувства, при това мисли и чувства правилни, святи, истинно богоугодни. С такива мисли и чувства са пълни молитвените правила на светите отци, от чиито благодатни молитви е съставен Молитвеника. Великите отци, пребиваващи от обилното действие на Божията благодат в непрестанна молитва, не са изоставяли и своите правила, които са били навикнали да извършват в определени часове на деня и нощта (нощни и дневни молитви) … Възлюбени! Да покорим свободата си на правилото, защото то, лишавайки ни от пагубната свобода на леността, ще ни окове само за това, за да ни достави духовна свобода, свобода в Христа. Веригите отначало ще ни се струват тежки, а после ще станат драгоценни за свързания от тях. Всички Божии светии са приели върху себе си и са носили благото иго на молитвеното правило; с подражанието (си) на тях и ние ще последваме в този случай нашия Господ Иисус Христос …”

Необходимостта от съблюдаване на молитвените правила от християните се вижда и от примерната изповед – образец, която намираме в творенията на св. Димитрий Ростовски: „Съгреших, че не спазих молитвеното си правило; … че често пъти лягах без вечерни молитви, а след ставане от сън пренебрегвах утринното правило”.
А изобщо насъщната потребност от правила в духовния живот (в това число и молитвени) най-добре е обяснил св.Теофан Затворник: „Без правило е невъзможно да се съхрани постоянството на усърдието, твърдостта на намеренията и да се запази силата на волята. Изпълненият с ревност дух се поддържа и крепи от упражняването: когато то е недостатъчно, неизбежно отслабва и се изтощава сам по себе си … Ако липсва правило, се явяват прекъсвания, промеждутъци, затихвания, спиране, отклонения и така се нарушава единството на жизнения порядък, напрежението отслабва, ревността охладнява. Затова св. Исаак Сирин казва (в Слово 85, стр. 534), че помрачението на ума, вътрешният смут, разленяването и всички житейски смущения зависят от това, че такъв живот протича без установени определено правило и ред. В случай, че правило липсва, всичко зависи от присъствието на духа, но можем ли да разчитаме на него? Той е като променящото се дихание на вятъра. Когато е в добро разположение, всичко се върши бързо, но налегне ли го разленяване – и дребните неща трудно се изпълняват. Щом е определено правило, искаш или не – трябва да го изпълняваш и така привикваш към непрестанно изпълнение.

Правилото е нужно за развитието и оформянето на изявите на волята. Със започването на християнски живот всички сили трябва да получат съответстващото направление. Но всички те се оказват чужди на този нов живот, защото са настроени по друг начин. Затова трябва да се определи как точно да се действа с тях в съответствие с новия дух, както се постъпва с войника новобранец – докато не свикне, му показват всичко до най-малките движения.” И тъй – правилото ни дисциплинира, учи ни как – с какви думи, мисли и чувства да се молим, за да можем после и със свои думи да се помолим богоугодно, не ни позволява да се разленяваме и отпускаме; мисълта за това, че трябва да си „прочетем молитвата”, обръща ума ни към Бога. Така че дори и да не сме „новобранци”, то във всеки случай сме още далече и от описваното от апостола „състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство” (Еф. 4:13). А както ангелът казал на св. Пахомий Велики, само "съвършените нямат нужда от устав; защото … те прекарват целия си живот в съзерцание на Бога".

Разбира се, молитвеното правило не може да бъде налагано като калъп – винаги и върху всеки еднакво. Така и децата, докато са малки, се учат да казват 2-3 молитвички сутрин и вечер, а с израстването си, постепенно  трябва да се приучат и към останалите молитви от правилото. Също така и хората, пребивавали до определен момент изобщо без молитва, или пък задоволявали се с молитви от типа „Боже, ела да спим” (вечерна) или „Боже, ти пред мене, а аз след Тебе” (утринна), не е разумно веднага да се товарят с непоносима тежест. Те най-напред нека узнаят, че има такова нещо наречено „молитвено правило”, какво представлява то, каква е целта на изпълняването му и каква е ползата от това, и след това полека-лека да се приучават към молитвите. Отначало нека започнат с „Отче наш”, „Богородице Дево, радвай се …”, Символа на вярата, „Достойно е …” и др. под.; с утринната и вечерната молитва от църковното календарче. Неслучайно и великият подвижник и молитвеник от ХІХв. – св. Серафим Саровски е препоръчвал на тези, които му се жалвали, че нямат време сутрин за изчитане на цялото молитвено правило, да изпълняват следното кратко молитвословие (наричано днес „Серафимово правило”): три пъти „Отче наш”, три пъти „Богородице Дево, радвай се…”, един път Символа на вярата. Като кажат това сутринта, да отиват по работата си, като обаче по време на работа или пък пътувайки да си казват наум Иисусовата молитва „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния”. Ако вниманието е ангажирано от някого или нещо, то може да се казва и само: „Господи помилуй”. А преди обяда да се извърши утринното („Серафимово”) правило.

След обяда, продължавайки работата си, можем да се молим с „Пресвета Богородице, спаси ме, грешния”, и така до вечерта, когато преди лягане пак изпълняваме гореказаното правило, прекръстваме се и заспиваме. Както се вижда, макар и крайно снизхождайки към човешките немощи, светият старец пак насочва духовните си чеда към посоката, указана от св. ап. Павел: „Непрестанно се молете” (1 Сол. 5:17). Това е крайната цел на всички правила и молитви – постоянното общение с Бога, постоянното съзнание, че Той е близо до нас и ни вижда, чува и помага, ако Го призоваваме искрено и със смирение и благоговение. Не бива да се отчайваме, ако при първите си (а и последващите) опити да изпълняваме молитвеното правило, срещнем трудности – разсейване, маловерие, сухота, липса на топло чувство на любов към Бога. По думите на авва Агатон „подвигът на молитвата е по-труден от всички други подвизи”. А св. Макарий Велики допълва: „Трябва човек да принуждава себе си към молитва, ако няма духовна молитва. Бог, като види, че човекът толкова се подвизава и дори против желанието на сърцето си усилено се труди, ще му даде истинска духовна молитва”. Както е писано и в Библията: „Бог дава молитва на молещия се” ( І Царств. 2:9 –слав. прев.).

Ако не се стремим да се научим да се молим, най-напред чрез изпълняване на установеното молитвено правило, а се самоуспокояваме с казаното от някой светия, че стигат и „пет думи” от сърце, то има опасност да не „пораснем” духовно. Христовият призив: „бъдете съвършени” (Мат. 5:48), е отправен към всички. А и какво оправдание ще имаме на Страшния съд, когато дяволът ще изтъкне за наш срам, че неговите последователи, практикуващи трансцедентална медитация, например, всяка сутрин отделят по 20 минути за медитиране, а православните християни не могат да намерят 15 минути за молитва. Как ще се оправдаем, когато прахосваме толкова време в празни разговори или гледане на телевизия, а ни се вижда непоносимо да отделим дори и една десета част от денонощието за разговор с Бога, за съзерцаване на пречистия Му лик (на иконите)?

Който все още изпитва затруднение ежедневно да изпълнява молитвеното си правило, нека заедно с духовника си внимателно изследва каква е причината и да получи наставление както как да постъпва в настоящия момент, така и какво да прави и занапред, за да успее да напредне в молитвата си.

А на онези, които биха искали по-подробно да се запознаят с темата за молитвата, от множеството написани през вековете книги препоръчваме „Нашата молитва” на архим. Серафим (Алексиев).


img/top.jpg

Последна промяна: 05.02.2013 г.