ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ » СТРАТЕГИИ » СТРАТЕГИЯ ЗА ДУХОВНА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП

СТРАТЕГИЯ ЗА ДУХОВНА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП

СТРАТЕГИЯ ЗА ДУХОВНА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

"Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал."
(Мат. 28:19)
В името на Светата Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица.
Изработването и изпълнението на тази Стратегия виждаме като принос към засилването на православното свидетелство за автентичната съборна вяра в Светотроичния Бог и продължаване на спасителното духовно-просветно дело на Православието в съвременния свят, което ни е завещано като неотменим и най-висш дълг от нашия Господ, Спасител и Учител Иисус Христос. Стратегията за духовна просвета, катехизация и култура е начин на действие за постигане на целите им, чиято същност е въцърковяването чрез християнизация за придобиването благодатта на Св. Дух.
Възникването и предназначението на настоящата Стратегия за духовна просвета, катехизация и култура отговаря на потребността на българското православно духовенство и църковното ни изпълнение от подробно и систематично развиване на заложените в Устава на Българската православна църква-Българска Патриаршия водещи цели и задачи относно реализирането на нейната духовно-просветна, катехизаторска и културна мисия. Считаме, че и днес тя е от ключово значение за цялостния напредък на българската нация.
Стратегията се разработва при отчитане на важното значение на църковно-просветната и културна дейност, която трябва да се развива на синодално равнище, както и по епархии, духовни околии, енории и манастири.
Специално внимание в нея се отделя на пълноценното и действено интегриране на православните християни в литургичния и социалния живот на енорийската общност, както и на манастирската, епархийската, поместната и вселенската църковна общност.
Тази Стратегия се реализира от Св. Синод, митрополиите и епархиите, духовните околии и архиерейските наместничества, енориите и манастирите на БПЦ-БП. В този процес те са представлявани от своите легитимни ръководители-духовници, а също и от техни сътрудници в лицето на упълномощени и компетентни православни църковнослужители и специалисти в сферата на православната духовна просвета, катехизация и култура.
Настоящата Стратегия е насочена към православното българско духовенство, богословите, православните християни, преподавателите, културните дейци, заинтересуваните лица от всички обществени групи в България и извън нея, църковните и светските културни и образователни институции, децата и младежта. Стратегията е документ, който се отнася до цялата българска църковна общност, до цялото българско общество.
Конкретните механизими за реализация на Стратегията са доразвити и детайлизирани в Концепцията за Синодален катехизически център на Св. Синод на БПЦ-БП, в Концепцията на Св. Синод на БПЦ-БП относно статута на предмета „Религия" в българското общообразователно училище, в Комплексната програма за планиране дейността на Културно-просветния отдел при Св. Синод на БПЦ-БП, в Комплексната програма за планиране дейността на Синодалния катехизически център на Св. Синод на БПЦ-БП и в Основните насоки за прилагане на Стратегията за духовна просвета, катехизация и култура на БПЦ-БП.

І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.

Стъпвайки върху несъкрушимата и вярна основа на Свещеното Предание, Свещеното Писание, апостолския пример, светоотеческото учение и духовните културно-просветни традиции, пазени в съборната Православна църква, Стратегията за духовна просвета, катехизация и култура на БПЦ-БП изхожда от отговорностите и правомощията на Св. Синод на БПЦ-БП за упражняване на върховен надзор върху:
-    „запазване в точност и чистота учението на светата Православна църква" (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 2);
-    издаването и разпространението на синодалната св. Библия, „богослужебните книги и съчиненията с догматическо съдържание, определени за употреба в православните храмове, тъй също учебниците и помагалата по предмета „Закон Божий" и вероучение за българските училища", „книгите по православно църковно пение" и „да следи други да не издават такива книги" (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 5 и т. 6);
-    „опазването на православните християни от влиянието на инославни, иноверни и противорелигиозни пропаганди и за прибиране в лоното на Църквата всички, отклонили се от нея" (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 30);
-    „откриването на училища  за подготовка на клир, църковнослужители и вероучители в съответствие със законодателството" (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 31);
-    организирането на „специални образователни курсове за свещенослужители и пр." (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 32);
-    издаването на „иконописни ръководства и ерминии, придружени с най-добрите образци на православната иконопис и ликовете на българските светци" (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 47);
-    „поддържане и усъвършенстване на православното църковно пение" (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 48).

Основни понятия
а) Духовна просвета е цялостното благовестене, проповядване, свидетелстване за вярата, наставляването в духовния живот и формирането на културна идентичност чрез религиозното образование (в църковните, общообразователните държавни, общински и частни институции).
б) Катехизация (оглашение) - процесът на поучаване и наставляване, на възпитание и обучение на хората в православната вяра, християнското благонравие, литургичното молитвено общение и църковния живот като цяло.
в) Катехизисът представлява точно сборно изложение и обяснение на основните вероучителни истини, които трябва да бъдат преподадени на оглашаваните или новообърналите се при поучаването им във вярата.
г) Катехизаторът е специалист, който е получил систематично богословско образование (висше или средно), притежава необходимите знания, умения и навици и има пастирско благословение за провеждането на съответно ниво на катехизаторска дейност.
д) Катехизиран, оглашен (катехумен - от гр., означава поучаван, наставляван) е човекът, който е поучаван в истините на вярата и е наставляван в истинския християнски начин на живот.
е) Катехуменат - в древната Църква с тази дума са назовавали системата за огласителна подготовка на желаещите да се кръстят и постепенното им въцърковяване в енорийския живот, както и съответните методи за предаването на катехизическите знания и църковния опит.
ж) Въцърковяването е пълноценно участие в светотайнствения живот на Църквата с цел реално преобразяване на духа, нрава, отношенията и начина на живот на човека в съответствие с Евангелския пример и образ на Личността на Иисус Христос.
з) Църковната мисия е благовестието и свидетелстването за вярата, отправени към света и отделния човек. Тази мисия е призвана да пробуди вярата в човека, да съдейства за обръщането му към Христос и Неговата невеста - Църквата, както и да му помага да се покайва, очиства и освещава.
и) Църковна култура е цялото културно наследство на Църквата с православното творчество и изкуство, базирано върху Свещеното Предание, Свещеното Писание, апостолската вяра и светоотеческите творения, и осъществявано от членовете на Църквата за слава Божия и за назидание на човеците в и извън Църквата.
За постигането на изобилни и трайни духовни плодове на вяра и благочестие сред нашия народ в настоящата Стратегия са заложени следните основни области на духовно-просветителска и културна дейност:
(1) църковно оглашение за деца (навършили 7 години), младежи и възрастни, които все още не са членове на светата ни Църква, и подготвянето им за участие в св. църковни тайнства;
(2) катехизиране и въцърковяване на неприобщените към вярата и църковния живот членове на светата ни Църква;
(3) катехизиране на въцърковените членове на светата ни Църква;
(4) православно църковно възпитание, образование и подкрепа за православните деца, младежи и семейства;
(5) религиозно образование за децата и учениците в детските градини и общообразователните училища;
(6) подготовка и усъвършенстване на ръководните, преподавателските и културните кадри (духовници и миряни) на светата ни Църква за духовно-просветната им, катехизаторска и културна работа;
(7) цялостно развитие и обществено популяризиране на православната църковна култура.
Стратегията се стреми адекватно на българските условия да открои всички конструктивни идеи и практически предложения с оглед на това тя да бъде православно-църковна по своя дух, прозрачна, приложима, полезна, църковно и обществено приета, и най-важното - реализирана.

ІІ. СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯТА И КУЛТУРНАТА ДЕЙНОСТ НА БПЦ-БП В НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК.
По святото повеление на Господ Иисус Христос пастирското и учителното служение на Църквата винаги са се преплитали и са били едно цяло, насочено към хората, към тяхното духовно пробуждане, осъзнаване, назидаване, усъвършенстване, освещаване и спасяване. БПЦ следва да осъществява пастирската си и духовно-просветната си дейност, така че тя да може да отговори на потребностите на хората и да противодейства на предизвикателствата спрямо духовния живот, които постмодерната епоха налага. Някои от най-сериозните предизвикателства са:
1. Секуларизмът.
2. Глобализацията.    
3. Екзистенциалните проблеми.
4. Семейните, социалните и екологичните проблеми.
5. Проблеми, свързани с откъсването на етиката, науката и техниката от християнските ценности.
6. Проблеми на разцърковеността и бездуховността на съвременната култура и младежката субкултура.
7. Проблеми в сферата на духовния живот на обществото.
8. Проблеми на духовно-просветния и културен църковен живот.

ІІІ. ПРИНЦИПИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.

Стратегията за духовна просвета, катехизация и култура на БПЦ-БП се реализира върху основата на няколко основополагащи принципа.
Христоцентричност.
Библейски дух.
Каноничност.
Общностност.
Църковност.
Пастирски и йерархичен характер
- духовно-просветната, катехизаторска и културна дейност в Църквата се осъществява в пълнота чрез йерархичното сътрудничество между свещените и църковните служения на:
а) Българския патриарх и Софийски митрополит;
б) епархийските митрополити (архиереи);
в) архиерейските наместници;
г) енорийските свещеници;
д) манастирските управления, игумените, игумениите /или в някои случаи - ефимериите на манастирите/;
е) миряните, които са поставени от Българския патриарх, епархийския архиерей или от енорийските свещеници за проповедници, мисионери, катехизатори, учители, деятели на църковните изкуства и др.
Съборност.
Литургичност.
Благодатно съработничество между Бога, учителя и учещия.
Подвижнически дух.
Неидеологизираност.
Активна откритост към света.
Приемственост.
Сътрудничество.
Църковна икономúя.
Целенасоченост.


ІV. ВИЗИЯ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДУХОВНА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Православната църковна просвета, катехизация и култура има своите изключителни достойнства, които е редно да бъдат съхранени и преподадени на следващите поколения. Същевременно е факт, че динамичният съвременен свят, в който БПЦ-БП благовести и служи, поставя нови предизвикателства, налагащи търсенето на баланс между традиционните методи и форми на духовно просвещение и гъвкавото, адаптивно развитие и усъвършенстване на катехизическите практики.
Всеки православен християнин е особено чувствителен към съвременното състояние на църковната просвета и култура. Търсенето на открит диалог и сътрудничество на различни църковно-институционални нива е желателно, необходимо и от изключително значение за създаването на ангажираност и доверие между всички участници в просветителската църковна дейност. Съвременните решения в областта на църковното духовно-просветно дело трябва да бъдат устойчиви във времето, ясни, непротиворечиви и запазващи своята относителна непроменливост за по-дълъг период от време. Ето защо е необходимо да има предвидимост в развитието на съвременната катехизация у нас и стабилност на решенията за нейното бъдещо практическо реализиране и съществуване.  
Това може да се осъществи чрез постигане на значително нарастване броя на активно участващите духовници и миряни в съвременната православна църковна просвета и култура чрез осигуряване на свободен достъп и условия за тяхното обучение и допълнителна квалификация.

V. ПРИОРИТЕТИ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Приоритет 1. Ориентиране на православната църковна просвета, катехизация и култура към личността и семейството за тяхното въцърковяване и спасение.
Приоритет 2. Взаимодействие с образователните и културните институции на национално, регионално и местно ниво.
Взаимодействието на БПЦ по епархии и енории с концертните и изложбените зали, театрите, музеите, библиотеките, читалищата, детските градини, училищата и ВУЗ-овете като ключови институции в културния живот и общообразователната система на България е от изключително значение за увеличаване на общественото влияние на светата ни Църква.
Приоритет 3. Засилено внимание към издаването на религиозно-образователна и катехизическа литература.
Приоритет 4. Увеличаване броя на енориите, в които се осъществява духовно-просветна и културна дейност.
С оглед ефективното прилагане на Стратегията е необходимо всички духовници в БПЦ-БП да се включат активно и действено в православната катехизация по епархии, околии, енории и манастири.
Приоритет 5. Положително развитие в църковно-образователната структура на БПЦ-БП чрез създаване на мрежа от духовно-просветни центрове на всички църковно-административни нива.
Приоритет 6. Духовна грижа към деца, младежи и възрастни със специални образователни потребности.
Приоритет 7. Повишаване на авторитета и църковно-обществения статус на учителя по Религия, катехета-вероучител и църковния творец.

VІ. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Стратегията се разработва с разбирането за мисията и визията за развитие на православната църковна катехизация у нас, която е двигател за:
~ повишаване на равнището на познание за св. Православие, приобщаване на нови членове към светата Църква и живеене на вярата в нея;
~ повишаване на учителния и управленски капацитет на просветно-институционалните нива и кадри в БПЦ-БП;
~изграждане на мрежа от катехизически центрове.
Стратегията осигурява стабилна рамка за набелязване на актуалните проблеми в областта на църковната катехизация и религиозното образование, за очертаване на приоритетите за ефективна работа по преодоляването им и за обосноваване на стратегическите цели, на задачите и плановете за действие, в които се конкретизират мерките и инструментите за практическата й реализация.

А. ЦЕЛИ.
Главната цел на пастирското служение и на църковната духовна просвета е осъществяването на исконния Божи промисъл за спасението чрез обожението на човека. За постигането на тази цел човекът трябва да се очисти, просвети и освети чрез светотайнствения живот в Църквата.
За да бъде осъществена тази крайна цел, трябва да бъдат реализирани следните стратегически цели на църковното просветно и културно дело:
Стратегическа цел 1. Възпитаване на некръстените и кръстените хора с неподправената истина на словото Божие и образоване на човека според истинския образец, явен ни в Личността на Нашия Господ Иисус Христос.
Стратегическа цел 2. Създаване на условия за въцърковяването и активното участие в живота на енорията и на целокупната Църква на всички наскоро кръстени и на отдавна кръстените, но оставащи извън благодатния светотайнствен живот на Православната църква.
Стратегическа цел 3. Духовно ръководство, което да подпомага християните в очистването от греховете, усъвършенстването в добродетелите и духовното им просвещение и преображение. Приобщаване на християните към духовното подвизаване, отговорното молитвено предстояние пред Бога и деятелния и благочестив християнски живот.
Стратегическа цел 4.  Предпазване на православните християни от влиянието на разколите, сектите, друговерието, суеверието и неверието. Възвръщане в лоното на Църквата на отпадналите от нея поради междувременно участие в други религиозни и антирелигиозни общности, учения и движения. Запознаване на християни от инославни изповедания с чистото православно учение и начин на живот; просвещаване с Евангелската светлина на нерелигиозни и враждебни на религията хора.
Стратегическа цел 5. Разширяване и утвърждаване на мисионерско-катехизическата дейност като приоритетно средство в Българската църква за запазване и издигане на църковно-родолюбивото съзнание у православния ни народ.
Стратегическа цел 6. Иницииране и стимулиране на цялостен системен процес за подобряване квалификацията и броя на активно участващите в духовно-просветната и културната дейност на БПЦ.
Стратегическа цел 7. Засилване на църковното влияние в сферата на религиозното образование, възпитание и познание в общообразователната система на Р. България.
Стратегическа цел 8. Развитие и разпространение на православната църковна култура, създавана в БПЦ-БП за слава Божия и духовна полза за българската нация и всички хора.
Б. ЗАДАЧИ.
За да бъде постигната главната цел на духовната просвета, катехизация и култура в БПЦ, човешката личност трябва да се очисти, просвети и освети чрез светотайнствения мистичен опит в Църквата. А за да може това да се осъществи в живота на колкото се може повече българи, трябва да бъдат изпълнени някои конкретни задачи на църковната мисия в България, свързани с поставените по-горе стратегически цели.
За постигането на Стратегическа цел 1 „Възпитаване на некръстените и кръстените хора с неподправената истина на словото Божие и образоване на човека според истинския образец, явен ни в Личността на Нашия Господ Иисус Христос", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 1.1 Повишаване на компетентността, ефективността и резултатността на практическата църковно-катехизическа, религиозно-образователна и културна дейност чрез обучителни курсове, семинари, оценка на работата и др., реализирани винаги в съответствие с Евангелските напътствия на Божествения Учител Христос.
Задача 1.2 Просветна работа в контекста на взаимовръзката Църква-катехизация-култура-наука като основа за силно, устойчиво и още по-авторитетно развитие на българската православна църковна просвета - например чрез кръгли маси, форуми, конференции, работни срещи и т.н., по време на които да се свидетелства за Христа в срещите на представители на БПЦ-БП с представители на научни институти, университети, културни институции и др.
Задача 1.3 Изграждане на благоприятна църковна образователна среда за обучение и подготовка на преподавателските, катехизаторските, ръководните и културните кадри в БПЦ-БП
Задача 1.4 Разработване на църковни методики и програми за духовно-просветна работа с възрастни, деца, малцинствени групи и хора в неравностойно положение в духа на Христовите заповеди.
Задача 1.5 Изграждане на мрежа от енорийски центрове към храмовете, провеждащи курсове по катехизис, Свещ. Писание, литургика, химнография, типик, църковно пеене, иконопис, дърворезба и др.
Задача 1.6 Разработване на материали (брошури, диплянки, клипове, презентации и т.н.), съдържащи основните православни догмати, жития на светии, църковно-исторически събития, свидетелства за чудеса, разяснения на християнските празници и др., с цел достигане до повече хора на истината за Православието и ползата от него.
Задача 1.7 Информационна кампания сред обществото за привличане на повече хора към опознаване възможностите за катехизация, религиозно образование и църковна култура.
Задача 1.8 Издаване и разпространение на Свещ. Писание, светоотеческа, богословска, методическа и учебна литература.
За постигането на Стратегическа цел 2 „Създаване на условия за въцърковяването и активното участие в живота на енорията и на целокупната Църква на всички наскоро кръстени и на отдавна кръстените, но оставащи извън благодатния светотайнствен живот на Православната църква", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 2.1 Постигане - чрез светоотеческия аскетически опит в самопожертвователната любов и себеотдайност - на по-голяма близост и непосредственост в общуването на духовниците с миряните и с хората, които все още не са станали членове на Църквата.
Задача 2.2  Засилване ревността за православно изповедничество и свидетелство за богооткровеността и спасителността на св. Православие в отличие от останалите религии, школи и вярвания.
Задача 2.3 Разработване и разпространение на достъпни материали (брошури, диплянки, клипове, презентации и т.н.), съдържащи основните православни догмати, жития на светци, свидетелства за чудеса, разяснения на християнските празници и т.н., с цел утвърждаване на хората във вярата.
За постигането на Стратегическа цел 3 „Духовно ръководство, което да подпомага християните в очистването от греховете, усъвършенстването в добродетелите и духовното им просвещение и преображение", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 3.1 Засилване на молитвения живот на духовниците, църковнослужителите и миряните >>> за духовен и учителен успех;
Задача 3.2  Организиране на огласителни курсове (беседи) с духовници преди участието в св. тайнства - напр. в св. т. Кръщение, св. т. Брак и др.
Задача 3.3 Организиране на тематични духовни беседи към енорийските храмове.
Задача 3.4 Организиране към енорийските храмове на поклоннически пътувания до православни манастири и светини.
Задача 3.5 Организиране на православни лагери за деца, младежи и семейства.
Задача 3.6 Създаване на центрове за работа с наркозависими, с психично-болни, с деца, лишени от родителска грижа, и с други групи в неравностойно положение и специални образователни потребности.
За постигането на Стратегическа цел 4  „Предпазване на православните християни от влиянието на разколите, сектите, друговерието, суеверието и неверието...", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 4.1 Организиране на курсове за деца, младежи и възрастни, разясняващи основите на Православието и съпоставящи го с лъжеученията на разколите и сектите, друговерието, суеверието и неверието.
Задача 4.2 Организиране на тематични лекции и беседи към енорийските храмове, с цел разясняване на лъжеученията на сектантството, друговерието, суеверието и неверието, както и на пагубното им влияние.
Задача 4.3 Беседи с християни от инославни изповедания и просвещаване с Евангелската светлина на нерелигиозни и враждебни на религията хора.
Задача 4.5 Мисионерски беседи с малцинствените групи в България за приобщаването им към св. Православие.
Задача 4.6 Подготовка и разпространение на материали (брошури, диплянки, статии, клипове, презентации и др.), разясняващи основите на Православието и неговата спасителна роля, както и заблудите на разколническите, сектантските, друговерските, инославните, суеверните и атеистичните лъжеучения и вредата от тях.
Задача 4.7 Медийни участия на духовници и богослови, за да достигне до повече хора истината за Православието и за вредата от разколите, сектите и лъжеученията на суеверието и неверието.
За постигането на Стратегическа цел 5 „Разширяване и утвърждаване на мисионерско-катехизическата дейност като приоритетно средство в Българската църква за запазване и издигане на църковно-родолюбивото съзнание у православния ни народ", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 5.1 Организиране на обучителни курсове по мисионерство, катехизация и църковна история за духовници и богослови.
Задача 5.2 Организиране на масови събития (открити лекции, беседи, срещи с миряни, концерти, изложби, църковно-исторически и национални чествания, литийни шествия и др.), чрез които да се повиши информираността на обществото относно исконните православни ценности и градивната им роля в оформянето и съхраняването на българската нация.
Задача 5.3 Медийни участия на духовници и богослови, за да се повиши информираността на обществото относно исконните православни ценности и национално-образуващата, културо-формиращата и социално-интегриращата роля на Българската православна църква в живота на българския народ.
Задача 5.4 Подготовка и разпространение на материали (брошури, статии, клипове, презентации и др.), разясняващи основите на Православието, неговата спасителна роля в българската национална история и особения му принос за утвърждаването и съхраняването на българската национална и културна идентичност.
За постигането на Стратегическа цел 6 „Иницииране и стимулиране на цялостен системен процес за подобряване квалификацията и броя на активно участващите в духовно-просветната и културната дейност на БПЦ", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 6.1 Активизиране на работата на Синодалния катехизически център, в съответствие с Концепцията за Синодален катехизически център.
Задача 6.2 Информационна кампания сред духовниците, богословите и всички  участници в духовно-просветната и културната дейност на БПЦ относно настоящата Стратегия и възможностите за включването им в нейното реализиране.
Задача 6.3 Изработване на методики за обучение на кадри в областта на духовната просвета, катехизация и култура.
Задача 6.4 Организиране на обучителни курсове за проповедници, мисионери, катехизатори, учители по Религия-Християнство (Православие), културни деятели в сферата на църковните изкуства.
Задача 6.5 Медийно отразяване на дейността на Културно-просветния отдел на Св. Синод, на Синодалния катехизически център и на всички останали епархийски, околийски, манастирски и енорийски просветни и културни средища на БПЦ-БП, както и на просветната дейност на БПЦ в светските образователни институции.
За постигането на Стратегическа цел 7 „Засилване на църковното влияние в сферата на религиозното образование, възпитание и познание в общообразователната система на Р. България", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 7.1 Диалог с институциите на Република България с цел приемането на законодателни промени, въвеждащи предмета Религия в задължителните учебни часове и занимания в българските детски градини и общообразователните училища.
Задача 7.2 Изработване на учебни методики, програми, учебници, помагала, тестове и др. материали за оптимизиране на обучението по предмета Религия-Християнство (Православие) в общообразователните училища.
Задача 7.3 Изграждане на благоприятна образователна среда за обучение, подготовка и квалификация на преподавателските кадри на БПЦ-БП по Религия-Християнство (Православие).
Задача 7.4 Преквалифициране на детски учители и преподаватели по други дисциплини за преподаване на Религия-Християнство (Православие).
Задача 7.5 Провеждане на информационна кампания в детските градини и училищата с цел повишаване на интереса на децата, учениците, учителите и родителите към заниманията по Православие и към предмета Религия-Християнство (Православие). Запознаването на тези целеви групи с ползите от обучението по Религия-Християнство (Православие).
Задача 7.6 Просветна работа в контекста на взаимовръзката Църква-катехизация-наука, като основа за силно, устойчиво и още по-авторитетно развитие на българската православна църковна просвета.
За постигането на Стратегическа цел 8 „Значимо развитие и разпространение на православната църковна култура, създавана в БПЦ-БП за слава Божия и духовна полза за българската нация и всички хора", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 8.1 Организиране на църковни културни събития (концерти, изложби, пленери, прожекции и т.н.).
Задача 8.2 Организиране на конкурси за деца, ученици и възрастни с духовна насоченост (за изработване на хляб, специални ястия, сувенири, детска рисунка, есе, песен, стихотворение, книжка, сайт, клип, филм и др.).
Задача 8.3 Медийно отразяване на църковните културни събития с цел достигането на информацията до повече хора.
Задача 8.4 Просветна работа в контекста на взаимовръзката Църква-катехизация-култура, като основа за силно, устойчиво и още по-авторитетно развитие на българската православна църковна просвета.

В. ИНДИКАТОРИ ЗА ОЦЕНКА НА ИЗПЪЛНЯВАНЕТО ЦЕЛИТЕ И ЗАДАЧИТЕ НА СТРАТЕГИЯТА.
Индикаторите служат за измерване и оценка на изпълнението на целите и задачите на настоящата Стратегия. Индикаторите се използват за оценка и самооценка от страна на всички културно-просветни звена на БПЦ-БП. (Вж. още в: ХІ. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДУХОВНА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП).
Основни индикатори:
1.    Брой създадени епархийски просветни центрове;
2.    Брой създадени енорийски просветни центрове;
3.    Брой създадени манастирски просветни центрове;
4.    Брой обучения на синодално и епархийско равнище за преподавателски, проповеднически, мисионерски, катехизаторски и културни кадри на БПЦ-БП;
5.    Брой обучени преподавателски кадри в БПЦ-БП;
6.    Брой обучени проповеднически кадри в БПЦ-БП;
7.    Брой обучени мисионерски кадри в БПЦ-БП;
8.    Брой обучени катехизаторски кадри в БПЦ-БП;
9.    Брой обучени културни кадри в БПЦ-БП;
10.    Брой групи на обучаващи се миряни към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове;
11.    Брой учащи в групите към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове;
12.    Участие на децата в курсовете към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове (брой и процентен дял на обхванатите деца);
13.    Участие на младежите в курсовете към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове (брой и процентен дял на обхванатите младежи);
14.    Участие на възрастните в курсовете към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове (брой и процентен дял на обхванатите възрастни);
15.    Участие на деца от малцинствени групи в курсовете към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове (брой и процентен дял на обхванатите деца);
16.    Участие на младежи от малцинствени групи в курсовете към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове (брой и процентен дял на обхванатите младежи);
17.    Участие на възрастни от малцинствени групи в курсовете към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове (брой и процентен дял на обхванатите възрастни);
18.    Брой групи за духовно-просветна и културна работа с хора в неравностойно положение;
19.    Брой групи по Православие в детските градини в България;
20.    Брой групи по Религия-Християнство в общообразователните училища в България;
21.    Участие на децата в групите по Православие в детските градини в България (брой и процентен дял на обхванатите деца);
22.    Участие на учениците в часовете по Религия-Християнство (Православие) в училищата в България (брой и процентен дял на обхванатите деца);
23.    Брой на учениците-семинаристи в България, брой и процентен дял на реализацията им като църковни кадри.
24.    Брой на студентите по Богословие в България.
25.    Брой и процентен дял на завършващите богослови, които стават духовници, църковнослужители, преподаватели по Религия-Християнство и църковни културни деятели;
26.    Брой и качество на разработени методики и учебни материали по Религия-Християнство (Православие) за детските градини;
27.    Брой и качество на разработени методики и учебни материали по Религия-Християнство (Православие) за общообразователните училища;
28.    Брой и качество на разработени методики и учебни материали за катехизически курсове към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове;
29.    Брой и качество на разработени учебни материали и методики по Православие за малцинствени групи;
30.    Брой и качество на разработени материали (брошури, дипляни, клипове и т.н.) за противодействие на сектите, друговерието, инославието, суеверието и неверието;
31.    Брой и качество на информационни материали насочени към широката аудитория за запознаване с основите на Православието и църковния живот;
32.    Брой и качество на медийните изяви, посветени на разпространяването на Христовото учение;
33.    Брой и качество на медийните изяви във връзка с противодействието на сектите, суеверието, неверието и др.;
34.    Брой и качество на църковно-културните събития (концерти, изложби, пленери, прожекции и др.), организирани от БПЦ-БП;
35.    Брой конкурси с духовна насоченост;
36.    Брой поклоннически пътувания към епархийските и енорийските просветни центрове;
37.    Брой православни лагери към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове;
38.    Брой и тираж на издадени заглавия - Свещ. Писание, светоотеческа, православна богословска, църковно-историческа, методическа и учебна литература.
39.    Брой и качество на духовно-просветни и културни събития, организирани в сътрудничество с други православни поместни църкви-сестри;
40.    Брой и качество на събития, организирани с цел сътрудничество между Църквата, държавните, областните, общинските, научните и културните институции в България и чужбина (форуми, кръгли маси, конференции, работни срещи и др.).

VІІ. ОРГАНИЗАЦИОННИ НИВА ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Духовно-просветната, катехизическа и културна дейност в БПЦ се осъществява на следните пет организационни нива:
1. Синодална духовно-просветна, катехизическа и културна дейност.
Тя се осъществява от Св. Синод на БПЦ-БП, подпомаган от Просветната комисия (ПК), Културно-просветния отдел (КПО), Синодалния катехизически център (СКЦ), Синодалното издателство и Работната група по въпросите на религиозното образование при Св. Синод на БПЦ-БП.
Според приетата от Св. Синод концепция за дейността на СКЦ, наименованията на останалите центрове за просвета, катехизация и култура на БПЦ са следните:
~ Православен епархийски просветен център - ПЕпПЦ;
~ Православен енорийски просветен център - ПЕнПЦ;
~ Православен манастирски просветен център - ПМПЦ.

2. Епархийска духовно-просветна, катехизическа и културна дейност.
Осъществява се от епархийския митрополит, подпомаган от Епархийския съвет, Културно-просветния отдел и ПЕпПЦ към съответната митрополия.
Водещ в координационно, информационно и ръководно-методическо отношение е Православният епархийски просветен център (ПЕпПЦ), който работи при съответната митрополия. ПЕпПЦ работи непосредствето под надзора на епархийския архиерей и под ръководството на епархийския координатор и епархийския проповедник. ПЕпПЦ могат да придобиват статут на юридическо лице в съответствие с чл. 140, ал. 4 от Устава на БПЦ като прицърковна организация.
2.1. Епархийският координатор (свещеник, дякон или мирянин) се назначава от епархийския архиерей и координира цялостната духовно-просветна дейност в епархията. Той трябва да има необходимото богословско и педагогическо образование и опит в духовно-просветното дело на св. Църква.  
2.2. Епархийският проповедник (духовник) се назначава от епархийския архиерей и отговаря за провеждането на благовестническата духовно-просветна дейност в епархията. Той трябва да е с духовен сан и да има висше богословско образование, както и опит, специализиран в църковната духовна мисия, православна просвета и проповедничество, насочени към всички социални пластове.
2.3. Епархийският мисионер и катехизатор се назначава от епархийския архиерей и отговаря за провеждането на мисионерската духовно-просветна дейност в епархията. Той е духовник или мирянин, трябва да е с висше богословско образование и да има опит в църковното православно мисионерство сред различните социални, етнически, религиозни, интелектуални, професионални и други групи в обществото. Дейността му е сериозно насочена и към самите членове на БПЦ-БП.
3.    Духовно-околийска духовно-просветна, катехизическа и културна дейност.
На това равнище под надзора на епархийския архиерей работят ПЕнПЦ в седалището на архиерейското наместничество и те спомагат за развитието на духовно-просветната, катехизическата и културната дейност в останалите енории на съответната духовна околия и в техните ПЕнПЦ.
4. Енорийска духовно-просветна, катехизическа и културна дейност.
Председателят на църковното настоятелство на енорийския храм, под надзора на епархийския архиерей, е отговорен за организацията и осъществяването на цялостната духовно-просветна, катехизическа и културна дейност в енорията. Тя се развива от енорийските свещеници и техните помощници-миряни с богословско и педагогическо образование и с такова в сферата на църковните изкуства.
Към всяка енория и особенно в тези, в които съществуват необходимите предпоставки от духовно и материално естество, се създава Православен енорийски просветен център (ПЕнПЦ) с благословението на епархийския архиерей. ПЕнПЦ може да придобие статут на юридическо лице в съответствие с чл. 140, ал. 4  от Устава на БПЦ като прицърковна организация.
5. Манастирска духовно-просветна, катехизическа и културна дейност.
Към ставропигиалните и епархийските манастири могат да се създават Православни манастирски просветни центрове (ПМПЦ), които са под надзора съответно на Св. Синод или на епархийския митрополит, ако това не противоречи на утвърдения манастирски устав. ПМПЦ пряко се ръководи от игумена / игуменията на манастира и в него работят манастирски проповедник (мисионер и катехизатор - брат на манастира), монахиня-катехизаторка (сестра на манастира), помощници миряни с богословско и педагогическо образование и с такова в сферата на църковните изкуства.

VІІІ. ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Църковната духовно-просветна дейност се осъществява в два сектора на църковния и обществения живот чрез следните направления:
СЕКТОР А:
1. Проповедническо направление.
2. Катехизаторско направление:
а) предкръщелно оглашение;
б) катехизация на православно кръстени невъцърковени християни;
в) въведение в св. тайнства на Православната църква.
3. Системна богословска духовна просвета.  
4. Подготовка и квалификация на просветните и културни кадри на БПЦ-БП.
СЕКТОР Б:
1.Мисионерско направление.  
2. Културно-просветно направление.
3. Информационно направление.
4. Издателско направление.
5. Благотворително и милосърдно просветно направление.

ІХ. ОСНОВНИ ФОРМИ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.

В духовно-просветното и културното служение на Църквата водещо е наставлението в главните вероучителни истини, в литургиката и в нравствеността на православното християнство, запознаването със Свещеното Предание и Свещеното Писание, приобщаването към литургичния живот на Църквата и към светоотеческия молитвен и аскетичен опит, разпространението на православната духовна просвета и култура.
Необходимо е системата за духовна просвета, катехизация и култура да съдържа механизми за отчитане духовното състояние на хората, тяхната възраст, опит и здравословно състояние, социалната и етническата им принадлежност.
Основните форми на духовно-просветната, катехизическата и културната дейност в БПЦ-БП са:
1. Оглашение.
2. Въцърковяване. Въцърковяването се осъществява върху принципно важни богословски основания, които новокръстеният трябва да разбере и възприеме:
2.1. Признаване боговдъхновенността на Свещеното Предание и Свещеното Писание.
2.2. Убедено влизане в Църквата като Тяло Христово.
2.3. Църковно свидетелстване и изповядване на вярата.
2.4. Възприемане на св. Евхаристия като център
на личния и църковния живот и цялостно посвещаване на Господа.
2.5. Разбиране смисъла на св. църковни тайнства и осъзнаване значението на участието в богослужението като съучастие в Божието домостроителство за спасението на човека и света.
3. Систематическа катехизическа дейност.
Тя се осъществява от пастирите и катехизаторите в следните насоки:
3.1.  Проповед на словото Божие и подготовка на християните за участие в светите тайнства.
3.2.  Разяснение съдържанието на богослужебните последования, песнопения и четения.
3.3. Организиране на православни църковни училища за деца, младежи и възрастни.
3.4. Провеждане на открити беседи и лекции за църковното изпълнение и широката общественост.
3.5. Организиране на целеви обучителни семинари за църковното изпълнение и за представители на професионални гилдии
(историци, етнографи, краеведи, литератори, педагози, психолози, екскурзоводи, архитекти, музиканти, художници, журналисти и др.).
3.6. Летни детски, младежки и семейни лагери.
3.7. Катехизическа и въцърковителна работа с младежи.
3.8. Специална катехизическа работа със семействата.
3.9. Енорийско консултиране по въпросите на православната вяра и църковния живот, преодоляването на зависимости, борба с духовни, психически и психологически проблеми.
3.10. Специализирани курсове, школи, ателиета, четения, концерти, изложби, доброволчески трудови инициативи.     
4. Катехизация в процеса на социалното служение - в болниците, диспансерите, затворите, сиропиталищата, детските домове, домовете за стари хора и др.
5. Поклоннически пътувания.
6. Школи по Църковни приложни изкуства, църковна музика и др.
7. Кръжоци по Християнска култура, Църковна история, Православно краезнание и др.
8. Религиозно образование.
9. Издателска и медийна дейност.   

9.1. Св. Синод полага грижи и финансово обезпечава дейността на Официалния сайт и Синодално издателство на БПЦ-БП чрез ежегодно заделяне на бюджетни и дарителски средства. Необходимо е да се създават и развиват епархийски, енорийски и манастирски издателства, библиотеки, аудио- и видеотеки, и да бъдат епархиотите / енориашите постоянно ориентирвани за православните ресурси в Интернет.
9.2. Св. Синод изгражда и поддържа своя печатница.
9.3. Св. Синод инициира и финансира създаването и поддържането на национални църковни телевизия (ТВ) и радио.
9.4. Според възможностите си всяка епархия и всеки храм издават
епархийски / енорийски вестник, епархийски / енорийски листове, книги, списания, брошури и листовки по отделни актуални теми. Създават и поддържат епархийска телевизия и радио, създават епархийски / енорийски сайтове.
9.5. Създаване на синодален отдел „Връзки с обществеността".  

9.6. Създаване на църковен „телефон на доверието".
10. Благотворителна и милосърдна просветна дейност.

Х. ФИНАНСИРАНЕ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.

На общоцърковно ниво, както в епархиите, духовните околии, манастирите и енориите е необходимо да се намерят възможности за финансовото и материалното обезпечаване на катехизическата, образователната и културната дейност, включително и чрез създаването на духовно-просветни фондове за пряко и опосредствано финансиране.
1. Формира се Църковен духовно-просветен фонд от следните източници:
1.1.  Приходи от отчисления на определени суми залегнали в годишните бюджети на епархиите.
1.2.  Целеви дарения, спомоществувания и завещания,
направени и набирани за осъществяването на точно определени дейности или проекти, като за целта се оформят договори за дарение или актове за дарение, в които изрично се упоменава волята на дарителя, в съответствие с която трябва да бъдат изразходвани получените средства.
1.3.  Финансовите средства, за които се кандидатства и се отпускат чрез държавна субсидия, както и по различни програми и проекти.
Цялостната дейност по набирането, заприходяването и разпределянето на финансовите средства на Църковния духовно-просветен фонд се регламентира с Правилник, приет от Св. Синод на БПЦ-БП.
1.4. Финансовите средства, необходими за изпълнение и реализиране на Стратегията по приоритети и дейности, се формират и приемат ежегодно от Св. Синод на БПЦ-БП в съответствие с бюджета на разработената Комплексна програма за реализиране катехизическите дейности заложени в Концепцията за Синодален катехизически център. За постигане на максимална ефикасност се създава механизъм за координиране и планиране на дейностите и разпределение на бюджетните средства.
2. Епархийски духовно-просветен фонд се формира от следните източници:
2.1.  Приходи от отчисления на определени суми, залегнали в годишните бюджети на всеки храм и манастир в епархията. Размерът на тези отчисления се определя от Епархийския съвет в съответствие с финансовите възможности на всеки храм / манастир;
2.2.  Целеви дарения, спомоществувания и завещания, направени и набирани за осъществяването на точно определени дейности или проекти, като за целта се оформят договори за дарение или актове за дарение, в които изрично се упоменава волята на дарителя, в съответствие с която трябва да бъдат изразходвани получените средства.
2.3. Определен процент от приходите от собствена дейност, осъществявана от епархийската администрация: издаване на книги, списания и брошури, изработване на икони, църковна утвар, богослужебни одежди, както и от продажбата на църковни стоки, предоставени за продажба на консигнация.
2.4.   Финансови средства, за които се кандидатства и се отпускат по различни програми и проекти.
Епархийските духовно-просветни фондове - финансират отделни по-мащабни проекти, осъществявани от ПЕпПЦ, ПЕнПЦ или ПМПЦ самостоятелно или съвместно с други църковно-просветни центрове.
Цялостната дейност по набирането, заприходяването и разпределянето на финансовите средства на Епархийския духовно-просветен фонд се регламентира с Правилник, приет от Епархийския съвет.
3. ПЕнПЦ  и ПМПЦ се финансират от следните източници:
3.1. Собствени средства, планирани като определен процент от бюджета на храма / манастира, като параметрите, в които може да варира този процент се одобряват от Епархийския съвет / манастирското ръководство.
3.2. Целеви дарения, спомоществувания и завещания, направени и набирани за осъществяването на точно определени дейности или проекти, като за целта се оформят договори за дарение или актове за дарение, в които  изрично се упоменава волята на дарителя, в съответствие с която трябва да бъдат изразходвани получените средства.
3.3. Приходи от собствени дейности - издаване на книги и брошури, изработване на икони, църковна утвар и богослужебни одежди, както и от продажбата на църковни стоки, предоставени за продажба на консигнация.
Финансовите средства, набрани за духовна просвета, катехизация и култура, се разходват само за тези дейности в служението на Българската православна църква.

ХІ. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДУХОВНА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Управлението на Стратегията и нейното практическо реализиране се осъществява от Св. Синод на БПЦ-БП в пълен състав, респективно от Просветната комисия и Културно-просветния отдел на Св. Синод (КПО със СКЦ), епархийските митрополити, епархийските съвети, КПО към митрополиите, епархийските координатори, ПЕпПЦ, епархийските проповедници, епархийските мисионери и катехизатори, игумените на манастири, ПМПЦ, архиерейските наместници, енорийските свещеници, ПЕнПЦ, катехизаторите, учителите и църковните културни деятели.
Контролът по изпълнение на Стратегията се извършва от Св. Синод в пълен състав. Изпълнението на Стратегията се извършва под ръководството на председателя на Просветната комисия и ръководителя на КПО, които осигуряват непрекъснато наблюдение, оценка и обратна връзка по изпълнение на набелязаните приоритети.
Към Св. Синод се създават атестационни комисии с 5- до 7-членен състав:
~ председател - ръководителят на синодалния КПО или упълномощен от него представител;
~  ръководителят на СКЦ;
~ член на Работната група по въпросите на религиозното образование или член на КПО;  
~ двама представители-богослови на богословските факултети и/или катедри в България;
~ (при необходимост) двама представители на Синодално издателство - неговият директор (или упълномощен от него представител) и член на издателския колектив.
Минимум двама от членовете на атестационната комисия трябва да имат научна степен.
При по-специфични атестационни събеседвания и оценявания се канят нарочни експерти в съответната специфична област.
Атестационните комисии оценяват:
-компетентността и квалификацията на църковните духовно-просветни кадри;
-качеството на учебните програми;
-качеството на методическите и учебните материали, и др.
Резултати от духовната просвета и катехизация
Плодовете от системно и планомерно провежданите духовна просвета и катехизация са увеличаването броя на въцърковените хора, повишаването степента на тяхната църковна просветеност, духовно възрастване и участие в светотайнствения живот на Църквата. Конкретните резултати от осъществяването на този цялостен процес са:
1)    Придобиване на християнски светоглед, основан на приемането на Свещеното Писание и Свещеното Предание на Православната църква като ориентири за духовния живот в Христа, препотвърдени в догматическите определения на Вселенските събори на Църквата.
2)    Приобщаване към Църквата като Тяло Христово, чиято Глава е Сам Господ Иисус Христос и чиито членове са православните християни.
3)    Съзнателно влизане в живота на Църквата чрез участие в нейните Тайнства и осъзнаване на светата Евхаристия като битиен и литургичен център на християнския живот.
4)    Въцърковяване на новообърнатите и новоначалните християни и приобщаване към енорията като църковна общност и евхаристийно събрание.
5) Осъществяване на активен духовен и нравствен живот, изразен в молитвеност и дела на любовта.
6) Осъзнаване степента на личната отговорност в Църквата, основано върху възприемането на канонично-дисциплинарните норми на църковния живот и йерархичното и административното й устройство.
7) Приемане на определено лично служение в църковната общност, енорията.
8) Принос за духовно-нравственото възраждане на българското общество.
9) Засилване авторитета на БПЦ-БП в България и сред останалите православни църкви-сестри.

ХІІ. АКТУАЛИЗАЦИЯ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДУХОВНА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Стратегията за катехизация в БПЦ-БП е гъвкава и може да се актуализира в следните случаи:
- за подобряване на дейностите;
-при необходимост, свързана с промени в Устава на БПЦ-БП;
-при констатиране на отклонения в резултатите от заложените приоритети;
-при настъпване на съществени промени в дейността на епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове и др.
Процесът на актуализация се осъществява от Св. Синод на БПЦ-БП, като се използва потенциалът на Просветната комисия, Културно-просветния отдел, Работната група за религиозно образование, доброволните сътрудници към КПО или специално създадена работна група за обновяване и актуализиране на приоритетните направления на Стратегията с привличане и на външни експерти. Актуализираната Стратегия се предлага за обсъждане, приемане и благословение от Св. Синод на БПЦ-БП. Тази Стратегия е основа за разработването на Копцепцията за Синодален катехизически център и Комплексната програма за планиране на дейностите на КПО и СКЦ на БПЦ-БП.
В настоящия документ са заложени общите принципи, цели, задачи, организация, форми на работа и финансиране, които могат творчески да се развиват във всяка епархия на БПЦ-БП според конкретните условия, нужди и възможности.
~
Понастоящем Българската православна църква - Българска Патриаршия отчита тенденциите в развитието на обществената и културната среда и процесите на дезинтеграция в обществото, както и все по-широкото разпространение на бездуховността, неверието, суеверието и религиозния синкретизъм. Затова БПЦ-БП трябва да положи целенасочени усилия за поощряване и засилване на процесите на духовно-нравствено оздравяване и преобразяване на човека и обществото посредством свидетелстването за Истината. С оглед постигането на тези цели, Църквата в България трябва да се мобилизира в цялата й пълнота за благовестие и свидетелство за Възкръсналия Господ Иисус Христос и пътя за спасение на човека. А в основата им стоят вечните и неотменими Божествени заповеди, както и Божието обещание за участието на всеки човек в нескончаемото и славно Небесно Царство. По такъв начин православната духовна просвета, катехизацията и културата, осъществявани в БПЦ-БП, са изпълнение на Христовия завет; те са продължение на Спасителевото дело на земята. Затова са призвани максимално да допринасят за постигане крайната цел на църковната мисия в света - да бъде осветен и спасен човекът и цялата вселена да се изпълни със сиянието на Божията слава.

 

Последна промяна: 12.01.2017 г.