ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ВЯРА И КУЛТУРА » ЦЪРКОВНА ДЪРВОРЕЗБА

ЦЪРКОВНА ДЪРВОРЕЗБА

Храм „Св. Йоан Рилски” в гр. Търговище

Иконом Славчо ПРОДАНОВ

wood_3_small.jpg

wood_14_small.jpg

wood_13_small.jpg

С много любов и вяра са строени българските църкви. В тях и преди, и сега нашият народ в дни на изпитания е търсел и намирал утеха. Тук вярващи и невярващи усещат умиротворение и духовна сила, която им вдъхва увереност и подхранва мисълта за по-добро бъдеще. Затова в гр. Търговище, както и във всички кътчета на страната ни, родолюбиви християни с усърдие изграждат храм „Св. Йоан Рилски”.
   Още при изработването на новия план на гр. Търговище през 1906 г. е предвидено място за построяване на нова църква - на стария турски пазар. В тази посока се разраства и развива градът след Освобождението. Християните в него стават все повече, идват преселници, намират убежище в него и бежанци. Всички те имат нужда от духовен дом, където да се молят на Бога, да споделят радостите и да изплачат мъката си.
През 1912 г. се взема решение за строеж на нова църква. Учредява се църковно настоятелство начело със свещеник Георги Ламбуров, което да набира средства и да ръководи строежа. За жалост, започналата Балканска война осуетява съграждането на храма.

wood_4_small.jpg wood_9_small.jpg wood_5_small.jpg

   Строителството се възобновява едва през 1928 г. с личната намеса на Варненския и Преславски митрополит Симеон и цар Борис ІІІ. Проектът е възложен на варненския архитект Дабко Дабков. В него са използвани и елементи от западноевропейската църковна архитектура. Идеята за това е на епископ Андрей от Варненска и Преславска митрополия – бъдещия глава на българската епархия в Америка, който е израснал в Търговище.
Когато благородното дело е подновено, се избира нов комитет за събиране на средства за строежа. Негов председател е сакеларий Ангел Ценов. През 1933 г. Общинският съвет в гр. Търговище взема окончателно решение, с което дава право на строителния комитет за строеж. Същата година на 13 април, Велики четвъртък, мястото е осветено, а в края на месец май с водосвет, отслужен лично от митрополит Симеон и още петима свещеници, е положен основният камък в градежа. За да знаят поколенията за това богоугодно дело, в основите на постройката е зазидано сандъче с документи и вестници от паметния ден. Главните майстори са от Търговище – Стоян Генчев и Сава Андонов.
Бъдещият храм сменя на няколко пъти името си. Първоначалната идея е той да бъде посветен на свети Николай, поради земеделския характер на региона. През 1928 г. се решава църквата да се посвети на светите братя Кирил и Методий. Техният образ е върху печата на комитета, който събира средства до 1933 година.
Когато през месец декември 1936 г. започват редовните богослужби в новоизградения храм, той вече носи името на покровителя на българския народ св. Йоан Рилски.

wood_1_small.jpg wood_2_small.jpg wood_6_small.jpg

   Църквата е еднокорабна базилика с една обла апсида. Проектът на иконостаса в храм „Св. Йоан Рилски” в гр. Търговище е назрявал дълги години в творческата мисъл на художник-дърворезбаря Петър Кушлев. Едва в нашия храм, където архитектурата позволявала, той успял да реализира уникалната си идея - пълзящата дърворезба, която излиза като завършек в светещия. Тази ненадмината по съвършенство арка е един символ на пещерата, в която дълги години е живял и се е молил за целия български народ нашият покровител св. Йоан Рилски. Тук майсторът е вградил душата си, за да вдъхне живот на дървото, да подчертае мощта и великолепието на християнския дух и по негови думи е „най-съкровеното му художествено вдъхновение, изявено в хармонията между формата и изображенията, между пропорциите и пространството, между внушението и художествения факт”. Всеки детайл върху иконостаса е неповторим, защото в него е вплетена удивителна символика. Растения, цветя, птици и животни олицетворяват връзката между духовния и материалния свят. От двете страни на олтара са двете противоположности, които определят човешкия живот – доброто и злото, смъртта и животът. Дърворезбата е осеяна с библейски сцени, сцени от живота на свети Йоан Рилски, исторически моменти от миналото на България, житейски мъдрости, превъплътени в образи.

wood_10_small.jpg wood_11_small.jpg wood_17_small.jpg

   Петър Кушлев проявява смело конструктивно мислене – иконостасът е включен в пространството на централната апсида. Дълбочината й позволява да се образува купол. Извитите форми на конструкцията на иконостаса завършват с прекрасна арка. Разнообразната дърворезба включва изображението на пламък, по интересен начин са изобразени различните символи на хора, цветя, животни, които се преплитат помежду си и обрамчват иконописните изображения, пластиката на резбата, падащата отгоре светлина, и се сливат в едно цяло. Иконостасът е посветен на св. Йоан Рилски и в централната част е неговото изображение. Подиконните табли са със сюжети от житието на светеца. На северната врата е изобразена камбанарията на Рилския манастир. Следва сцена, изобразяваща църквата в Търново, където е внесен ковчегът на св. Йоан Рилски, край който са патриархът, царят и други. През отвора на храма се вижда хълмът на Царевец. Следващата сцена представя св. Йоан Рилски като юноша, седнал на голям пън заедно с един монах. Отворил е Библията. Край него са козички и голяма църква от Руенския манастир. Под пъна е излязла змия, насочена към крака на св. Йоан, а срещу нея вярното куче на пастира. Доброто и злото са противопоставени. След това се издига пиластър, който включва и втория пояс. На него е изобразено дърво с ябълки и Адам и Ева при тяхното грехопадение. Над пиластъра има кръгъл медальон, в който са изобразени метални монети и протегната ръка, за да ги заграби. Символизира алчността на човека. Грях, който става причина за вражда и войни, затова отгоре са изобразени преплетени мечове. Над тях има медальон с изображение на сърце, от което излиза змия, а край него - карти за игра, пари, бухал. Изображението символизира порочния. Следващият медальон изобразява дявола, а край него са веригите, огънят и триножникът му. След това се образува полукръг с площадка, над която има свод със слънце от стъкла с рамки. Тук, след извивката, на първия пояс е изобразено погребението на св. Йоан Рилски. Следва една врата към площадката и най-долу на нея е изобразена пещерата на св. Йоан Рилски - светията е седнал пред нея, до него са изобразени сърничка и едно гълъбче, кацнало на тояжката, която той държи. Това показва общуването на светията с животните, които не се страхуват от него. След това под иконата на св. Богородица откриваме сцена на Рождество Христово. На Царските двери има два медальона, на които са изобразени Благовещение и св. Богородица, рисувани са от проф. Гочо Богданов. Под иконата на Иисус Христос – сцена от живота Му. Следва врата, на която на долния пояс е изобразена трапеза - св. Йоан Рилски дава угощение на войниците на цар Петър. Следва сцената на смъртта на св. Лука, братовия му син. Там са показани братът на св. Йоан, светецът и змията. След това е така нареченият „пиластър на Спасението” - отвесна дъска, широка 25 см. В основата е изобразено цветето крем като символ на новия живот. В първия медальон е дадено човешко сърце, от което блика огън - символ на любовта. По-горе има една птичка, която държи в човката си трънче. Има се предвид една легенда, която говори за страданията на Христос. Когато Той отивал на разпятие с трънен венец на главата, една птичка се смилила над Него и откъснала трънчето, което Му причинявало болка – шийката й се обагрила с кръв и оттогава носи името червеношийка. На по-горния медальон е изобразен потир за св. Причастие заедно с лъжичка и копие. Над него има много цветя, символизиращи рая. Там има и медальон, в който е изобразена сцена от Апокалипсиса: отворена книга със седем печата, на която поставена глава на агне със седем рога - символизира Христос, Който ще прочете имената на спасените. След това е изобразена сцена със св. Йоан Рилски, който дава Завета си на учениците. Следва табло, което показва пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Средец в Рилския манастир. В дома на един болярин става приемът. На пост е един войник. Няколко монаси придружават мощите, натоварени на кон. Следва южната врата. Тук е изобразено килийно училище. До стените от двете страни има изобразени площи със слънчоглед, чушки, фасул, цветя. Вторият пояс са икони на светци в цял ръст, в рамки. Междинните рамки са резбовани. Над тях - характерната българска лозница, която обхваща целия иконостас. Над лозницата са рамките на апостолските икони и на много други, понеже рамките са много. Иконите са изписани от Христо Апостолов. Само тези на Христос и Богородица са от проф. Гочо Богданов. На този ред от светци има пояс с дърворезба на цветя, пчели и други украшения.

wood_7_small.jpg wood_8_small.jpg wood_18_small.jpg

   В купола между главните икони има изобразени символите на четиримата евангелисти и други елементи. На свода на слънцето е изобразена срещата на св. цар Петър със св. Йоан Рилски. В основата на палатката има изобразени змия, череп, бухал, на върха й - лента с надпис:”Копнея да те видя, отче Йоане”. Дадено е така като опасно място, където е царят. На другата основа - венец от еделвайси и огънят на св. Йоан Рилски. Над тях райски птички и надпис: „На този свят няма да се видим, царю”. По-горе е изобразена чаша за св. Причастие с лъжичка и копие. Над тях - сланутък, характерната храна на св. Йоан Рилски. Над всичко е скулптурната глава на св. Йоан Рилски. А над всичко – Разпятие, от типа на Боянското разпятие. Над главните икони има пояс, който от север започва така: изобразен е триъгълник с око и слънце, които символизират Бога, Слънцето на правдата, един Бог в три Лица, Всевиждащото Божие око. Към това са устремени гълъбчета – чистите души, които не се страхуват от изобличение, а отдолу – бухал, който бяга от светлината – символа на грешниците, които бягат от Бога. След това е изобразен гълъб с ореол – Дух Свети - с разперени криле. Под северното крило са изобразени: църква, маслиново клонче, кокиче – символи на религията. Под южното крило са изобразени: клас жито, роза, ракета – символи на науката; а под краката на гълъба – кръст, сърце, котва – символизира, че под Божието крило науката и религията си имат области, които осветляват, не си противоречат. След това е направена една книга с текст, край гълъбчета, а отдолу маслинени клончета. На книгата е написано: „И ще приковат мечовете си на орала и народ срещу народ не ще се учи на война”. Това е символ на мира. След това следва сцената на земното кълбо, за което се бият два орела - символизира вечната борба за земна власт. На южната страна след свода е изобразена сцена – лъв с християнско знаме побеждава дракон - символизира покръстването на българите. След това има венец от рози, край него пойни птички. В средата слънце с азбуката - символизира Златния век на българската книжнина. След това във венец от дъбови листа и клонки е дадена отворена книга с паче перо и св. Паисий Хилендарски. По-нататък е лъв с владишка корона, който държи в лапата си факел. От него излизат лъчи, които свършват с кръгчета, на които е написано: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Йосиф Брадати, Неофит Рилски и др. Какво е дала Българската църква на българския народ! След този пояс следва лозницата. Иконостасът е завършен и монтиран до 1961 година. Той е с 54 свети икони. От двете страни на олтарните двери са иконите „Иисус Христос” и „Св.Богородица”, рисувани от проф. Георги Богданов, а останалите икони на иконостаса са рисувани от художника иконописец Христо Апостолов.

wood_15_small.jpg wood_16_small.jpg wood_12_small.jpg

   Вътрешното оформление на храма се допълва от прекрасните стенописи, дело на професор Никола Кожухаров. Художникът е изпратен през 1962 г. от митрополит Йосиф с поръчение да изпише централната църква в Търговище. Голямо предизвикателство пред твореца е вътрешното архитектурно пространство в църквата, на което той трябва да придаде цялостно възприятие. Стилистиката при изписването на иконите е под влияние на италианския Ренесанс и европейския сесион. Когато човек влезе в храма, първата представа е, че влиза в картинна галерия. Това е точно влиянието на италианския Ренесанс. Той се занимава с пространство, с жива плът, с живия човек като същност. Необичайното в храма е също и това, че авторът си е позволил да изпише няколко исторически сцени, и то на патриотична основа. Това е сцената със св. св. Кирил и Методий, срещата на цар Петър със св. Йоан Рилски. За първи път тук е изобразен и св. Паисий Хилендарски в неговата 200-годишнина, когато е канонизиран за светец. И е изобразен не така, както са го описвали Иван Вазов и както го е рисувал Мърквичка, като старец белобрад. Той е изобразен в неговата реална възраст – 43-годишен.
   Изографисването на храма се извършва с дарение от християните. За да помнят поколенията това свято дело имената на дарителите остават записани върху стенописите.
   Първите четири години в храма служат свещеници от другия храм в града - Мирон Райчев, Васил Яков, Сава Георгиев. От 1940 г. за постоянен енорийски свещеник е назначен ставрофорен иконом Васил Коев. Преустройството на храма продължава до 1982 г., като се изгражда притвор с втори етаж и камбанария с пет купола. След 1982 г. свещеник е протойерей Атанас Велков. От 19 октомври 1990 г. председател на храма е иконом Славчо Проданов. При неговото служение иконостасът е обявен за паметник на културата през 2002 г., а църквата е основно реставрирана.
В църквата от 1953 г. се помещава Архиерейското наместничество на Търговищка духовна околия.
В храм „Св. Йоан Рилски” гр.Търговище през 1972 г. са погребани тленните останки на Североамериканския и Австралийски митрополит Андрей. Тук неведнъж, блаженопочившият йерарх и дългогодишен труженик на църковно-общественото поприще е отправял молитви към Бога за здраве и добро преуспяване на народа.

Църквата е била и си остава единственото и спасително място за българите.


img/top.jpg

Последна промяна: 11.12.2009 г.