ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Честната глава на свети Климент Охридски ще бъде посрещната в град Варна

20 ноември 2009 11:37, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Свети Климент Охридски

На 23 ноември с молебен, отслужен от духовенството на гр. Варна, в катедралния храм „Св. Успение Богородично” ще бъде посрещната главата на свети Климент Охридски.

На 24 ноември от 8,00 ч. ще бъде отслужена Божествена света Литургия. След това гражданите и гостите на Варна ще имат възможност да се поклонят пред мощите на светеца и да изпросят молитвеното му застъпничество.

Това може да стане и на 25 ноември след светата Литургия. Същия ден в 16,00 ч. мощите ще бъдат отнесени в гр. Добрич. В 17,00 ч. мощите ще бъдат положени в храм "Света Троица", където ще бъдат отслужени молебен и вечерня от всички свещеници от Добричката духовна околия. След това гражданите и гостите на града ще имат възможност да се поклонят пред мощите на светеца.

Мощите на свети Климент Охридски пристигат от гръцкия манастир "Св. Йоан Кръстител", който се намира на няколко километра от град Верия, близо до Солун. Манастирът е древен монашески център. Той е известен и почитан не само заради светците, живели в него, но и заради мощите на свети Климент Охридски.

Част от мощите на свети Климент Охридски се намират в Македония. Те се съхраняват в манастира "Св. Пантелеймон" в гр. Охрид. Има две версии за това как главата на светеца е попаднала в гръцкия манастир "Св. Йоан Кръстител". Едната е, че гръцки монаси я открадват и я носят в Гърция. Другата: че самият светец пожелава главата му да се върне на мястото, където е постриган за монах.

Свети Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, който е проповядвал на старобългарски език. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че св. Климент е българин, роден в Югозападна Македония.

Данните за живота му преди неговата дейност в Македония са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ — Димитрий Хоматиан (1216-1234). Той пише, че първите гръцки преводи свети Климент е направил на „тукашния български диалект“. Теофилакт е този, който го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език“ (πρωτος εν βουλγαρω γλοσση επισκοπος) и „най-учен мъж“ (ανηρ λογιωτατος), а за Димитрий Хоматиан той е явно българин.

Хоматиан пише за свети Климент: „Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с Божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.“

Предполага се, че св. Климент е участвал на млади години още в Хазарската и в Аланската мисия на светите Кирил и Методий през 859-861 г.

Безспорно свети Климент участва и в мисията на светите Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно със свети Наум в свещенически сан от папата в Рим в 868 г., преди смъртта на св. Кирил.

След смъртта на последния в Рим през 869 г. той се връща със свети Методий в Панония и Великоморавия, а след като свети Методий почива (пролетта на 885 г.), свети Климент, заедно с избрания от свети Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.

Епископът на Нитра Вихинг е натоварен от папа Стефан V да управлява Великоморавската църква и не признава Горазд. Климент, след като е хвърлен в затвора, с Наум и други ученици е изгонен от страната и в края на 885 г. или 886 г. преплува на сал „от три липови дървета“ Дунава и пристига в тогава граничещата с Моравия България заедно с Наум Преславски, Сава и Ангеларий, а може би - Горазд.

Началникът (старобълг. „боритаркан“) на крайграничната българска крепост (днес „Калемегдан“) в Белград, явно е известен за тяхното идване. Приема ги радушно и ги отпраща подобаващо при цар Борис I.

Теофилакт Охридски разказва, че самият св. цар Борис I всеки ден беседва с учениците на Методий. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Ангеларий скоро умира и в Плиска остават само Климент и Наум Преславски, за които се предполага, че е възможно и да са родни братя.

Наум, може би като по-старши, остава в столицата и поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен през 886 г. в областта Кутмичевица да основе втория главен книжовен център в държавата.

Топонимът „Кутмичевица“ е забравен; изглежда това е била по-малка част на областта Котокия, днес на границите на Република Македония с Гърция и Албания. В Кутмичевица, пише Теофилакт, имало много плодни дървета, но диви. Затова Климент пренесъл от Византия различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета“. Там св. Климент отсяда в три, подарени му от цар Борис I имения, но главно в третото, около Охрид, където създава Охридската книжовна школа - първия славянски университет.

За седем години (886-893) той обучава на глаголица и, както пише Теофилакт - „на българско наречие“, близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия (Велека/Великия и Дрембица) в същата област, с титлата „Велички“. Така той става там първият славянски епископ. Наум, изпратен от цар Симеон, заема неговия пост на ръководител на школата и книжовния център в Кутмичевица през същата 893 година.

Когато след 7 години Наум умира, в 910 г., Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира „Св. Пантелеймон“ (неслучайно едноименната църква в Преслав е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ.

Уморен от пътешествието, но работещ над превода на Триода, свети Климент умира на 27 юли 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на „неговата“ манастирска църква „Св. Пантелеймон“ („Стари св. Климент“), превърната около 1515 г. в джамия, но днес възстановена от руините, през 2001-2002 г. Останките му са пренесени в охридската църква „Св. Богородица Перивлепта“, наречена след това „Св. Климент“.

Част от мощите на светеца днес се съхраняват и в новопостроената в Пловдив църква „Св. Климент Охридски“. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век успението му се чества на 27 юли.

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения.

В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.

Първият съвременен университет в България — Софийският университет "Свети Климент Охридски", е наречен на негово име при основаването му през 1888 г.

Историческата информация е взета от Уикипедия.
Озвучаване: Владислав Трифонов

Снимки

Свети Климент Охридски, стенопис от от църквата "Св. Богородица Перивлепта" ("Св. Климент") в ОхридКатедралният храм „Свето Успение Богородично”Витражната икона на светите братя Кирил и Методий

Аудио

Честната глава на св. Климент Охридски ще бъде посрещната във Варна

« предишна новинаследваща новина »