ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

“ПАМЯТЬ ПРАВЕДНАГО СЪ ПОХВАЛАМИ”

10 януари 2010 19:07, Софийска митрополия
Отец Димитър Маринов

На 10 януари се навършват 70 години от блажената кончина на отец Димитър Маринов - общественик и бележит църковен деятел, един от първите редактори на “Църковен вестник”. Животоописанието на този народен будител от по-ново време е наистина достойно за удивление и възхита. Проследявайки жизнения му път, в умозрението ни непринудено изниква обаянието на личност, която с всеотдайните си трудове в полза на Църквата и народната свяст заслужено се нарежда всред значимите и бележити наши сънародници, вписани в националната ни история с подобаващата им се чест и достойнство.

В съзнанието на поколенията отец Димитър Маринов е паметен и предизвиква възхищение с всестранните си дарби, ангажирани от него самия в народополезно плодоносие. Той е църковен химнограф – подражател на древните в изкуството, неуморен просветен деец и общественик, талантлив писател, правист, ентусиазиран изследовател-фолклорист, пламенен радетел през турско за народни правдини в поробеното ни отечество, и накрая, но не на последно място, по умение - находчив журналист. В това отношение талантът му е нагледен и следва да бъде оценен според заеманите от него журналистически длъжности и изяви – за около 2 години (1896-1898) е редактор на органа на православната Дружина “Св. Евтимий, патриарх Търновски” - списание “Религиозни разкази”; от 1900 до 1903 г. е главен редактор на органа на Българската екзархия в Цариград - вестник “Вести”; а по-късно е редактор и на “Църковен вестник” (1904-1905 г.). Междувременно сътрудничи и списателства в издателството на православното илюстровано списание “Народен страж”, на популярно-религиозното списание “Съветник”, и на издаваното и в наше време списание “Духовна култура”.

Димитър Маринов Бонев е роден на 14 октомври (Петковден) 1846 г. във Вълчедръм, Ломско. Празничният ден, в който се родил, дал и повода първоначално да бъде наречен Петко. Майка му Наца (Найда) Мъцанкьова умира не много след раждането, вследствие на което баща му - Върбан Мъцанкьов, бил принуден да даде невръстното си отроче на осиновители. Приемници на малкия Петко станали ломският търговец Марин Бонев и съпругата му Вълкана, които при светото кръщение дали на обичния си син името Димитър. След смъртта на осиновителите си - когато е едва на 15-годишна възраст, бъдещият виден български учен бил изгонен от алчните си роднини дори от бащиния му дом и изведен на широкия друм сам да кове съдбата си, заменяйки щастливото и безбедно детство с участта на бездомен сирак. Божият благ промисъл обаче не оставил богобоязливия младеж да бъде носен безцелно от вълните на житейското море. Димитър имал рядката възможност да учи при Кръстьо Пишурка в Лом, при Неофит Рилски в Рилския манастир (1863 г.) – като негов послушник, във Военномедицинското училище в Цариград (1867-1870), а по-късно завършва класическа гимназия (1873 г.) и следва философия в Белград. В Белград той завършва и последния курс на тамошната духовна семинария. Пребивава известно време като послушник и в Хилендарския манастир, но не приема монашеско пострижение. По-късно се оженва за учителката Виктория Пишурка.

Преди Освобождението Димитър Маринов се занимава предимно с народопросветна дейност, като междувременно е осъден на две години затвор за укриване на Ботеви четници, а след Освобождението в последователност заема важни държавно-административни, политически, правни, културно-просветни и други длъжности. В следосвобожденската ни история Димитър Маринов е вписан най-вече като един от депутатите в Учредителното събрание, директор на Народната библиотека в София (1894 г.), основател и пръв директор на Етнографския музей (1904-1908) и др.

В достойно дълголетие прекратява светската си обществена дейност и приема свещеническо ръкоположение. Това станало на 27 ноември 1921 г. в софийския храм “Св. Седмочисленици”, когато известният вече книжовник бил на 75-годишна възраст (Църковен вестник, бр. 35, 1921, с. 6). Духовните му попечения са следните: уредник и изповедник при Кремиковския манастир (от 1921 г.), изповедник в гр. Лом (около 1922 г.), ефимерий и помощник на сестрите от Белия кръст в Курилския манастир (до 1923 г.), видински и врачански епархийски проповедник (от 1923 г.), уредник в софийската църква “Св. Андрей Първозвани” (през 1925-1926 г.), ефимерий в Чипровския манастир “Св. Йоан Рилски”, където е поставен и за игумен (до 1932 г.). Умира на преклонната 94-годишна възраст на 10 януари 1940 г. в Кремиковския манастир край София.

Църковно-песнописателският талант на отец Димитър Маринов е представен в няколко служби на български светии, използвани богослужебно и в наше време. Не е известно с точност къде получава умението си да твори поезия на църковнославянски език, но по всяка вероятност от голямо значение за усиления му интерес в тази насока са годините, прекарани в обучение в Рилския манастир при най-големия български славист и книжовник по това време – йеромонах Неофит Рилски. За възрастването му като църковен химнограф със сигурност са изиграли важна роля и престоите му в Хилендарския манастир и Белградската духовна семинария.

Първата служба, която Маринов написва е в чест на св. Йоаким Осоговски (16 август) и е издадена през 1900 г. Следва служба в чест на българския равноапостол и покръстител св. цар Борис І (2 май), издадена в София през 1902 г., с иждивението на Свещеническото братство “Св. цар Борис” при Варненско-Преславската митрополия. Тези две служби излизат от печат във време, когато той е редактор на екзархийския вестник “Вести” в Цариград (1900-1903). Последната бе преиздадена от Славянобългарския манастир “Св. Георги – Зограф” през 2007 г. в състава на специален сборник със служби на български светии. Пише още и служби в прослава на св. Прохор Пчински (15 януари), св. Гавриил Лесновски (15 януари) и св. Евтимий патриарх Търновски (20 януари).

Автор е също така на няколко книги, между които известната 7-томна поредица “Жива старина” – труд, който и днес е ненадминат с вложените в него резултати от всестранните проучвания на отец Димитър върху българската народна култура.

От мемоарите на отец Димитър Маринов научаваме, че той бил изключително голям ценител и на псалтикийното изкуство, което, за съжаление, не успял да развие в талант, като този да химнотвори. Някои от публикациите му са на актуална за онова време църковномузикална тематика (виж: Маринов, Д. Черковното пение в нас. – В: Религиозни разкази, 1896, № 7-8, с. 311-312; Маринов, Д. Спомени из моя живот или моята биография. София, 1992, с. 141).

Нека да си спомним с преклонение и благодарност за този многоблагоплоден български духовник и, дай Боже, българският род да бъде обдарен с още други такива знаменити личности и всеотдайни труженици на Божията нива.

Текст: Любомир Игнатов
Озвучаване: Владислав Трифонов

Снимки

Отец Димитър Маринов

Аудио

“ПАМЯТЬ ПРАВЕДНАГО СЪ ПОХВАЛАМИ”

« предишна новинаследваща новина »