ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

СЛОВО НА ВСЕЛЕНСКИЯ ПАТРИАРХ ВАРТОЛОМЕЙ В ТРОЯНСКИЯ МАНАСТИР - 10 ноември 2015 г.

11 ноември 2015 12:11, Българска Патриаршия
Слово на Вселенския патриарх Вартоломей в  Троянския манастир

СЛОВО НА Н. Б. СВЕТЕЙШЕСТВО ВСЕЛЕНСКИЯ ПАТРИАРХ г. г. ВАРТОЛОМЕЙ В СВЕТАТА ТРОЯНСКА ОБИТЕЛ „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“

(10 ноември 2015 г.)

 

Блаженейши и Светейши патриарше на София и цяла България и въжделени в Христос брате, господин Неофите,

Преосвещени Велички епископе господин Сионие, игумене на историческата Троянска света обител „Успение Богородично“, заедно със свещеното братство около Вас от подвизаващите се в покаяние отци и братя в тази кошара на нашата Госпожа Богородица,

Свещенейши свети братя,

Благочестивейши клирици и избрани и благословени народе Божий,

Дошли и този път по Ваша покана, Ваше Блаженство, от вашата майка Константинополска църква в свещените места на българската земя, безспорно не бихме могли да не се поклоним и на чудотворната света икона на Троеручица, която се пази в тази някога света патриаршеска и ставропигиална обител под Вселенския престол, а сега под Българската църква.

Майката Константинополска църква, желаейки да почете и особено да изтъкне делото, вършено в тази света обител успоредно с монашеския подвиг, я въздигна през 1830 година чрез издадено за целта патриаршеско и синодално, скрепено с печат, писмо във високото положение на патриаршеска и ставропигиална обител. И действително тази света обител беше и е духовно, културно и религиозно средище, което даде на българската нация писатели, преводачи, учители и историци като например монаха Спиридон, автор на българската история от 1792 година. В настоящия поклоннически момент ние няма да се задълбочаваме в подробности за дългата и бляскава история на това преславно обиталище; само отбелязваме приема в него на Апостола на свободата, както е бил наречен – Васил Левски, и си припомняме за осемдесетте тукашни монаси начело с архимандрит Макарий, които предоставиха неоценима помощ, но и служение на любовта и радостта от свободата, към която Христос ни е призвал и която само Той дава и поднася като дар на обичащите Го и вярващите в Неговото име.

Като поздравяваме Ваше обично Блаженство, свето-Софийски брате Неофите, и всички вас, Преосвещени свети игумене, братя и отци, и чеда, не можем да скрием удовлетворението си, но и гордостта си в Господ като Вселенски патриарх, че за напредъка в Христос и за успокоението в живота, но и след смъртта на приснопаметните отци на тази света обител, а и за свещенодействащото тук всекидневно чудо на закрилата на православните българи допринесе решително Вселенската патриаршия, която особено се е грижила за нея през вековете.

Благодарим ви и ви поздравяваме, брате свети игумене, за приема, но особено за непрекъснато предлаганото духовно дело за утеха на многото поклонници на това свещено обиталище, от Господарката на което изгря Слънцето на правдата, Което премахна прародителското проклятие и дари вечен живот на света.

Заедно с радостта обаче от това наше поклонение при Родилата Бога и при чудотворния й свещен лик ние дойдохме да изпълним и едно друго задължение, дълг на памет и благодарност.

Дойдохме в тази света обител при гроба, в който се покои земното тяло на патриарха, много потрудил се за Православието в България във времена трудни и на изпитания, незабравимия патриарх Максим, който страстно обичаше Църквата, бори се усилно и упорито за нейните права и привилегии и за запазването на православна вяра на народа, когато всичко тук в България го „затъмняваше страхът“ [1] и се провеждаха гонения, и се вършеха интернирания и мъчения, и се осъществяваха разни други „изобретения“ на човешкия ум, който, когато не се вдъхновява и не се просвещава от Бога, е „извратен“ [2], тоест вниманието и изобретателността му са насочени към злото, а не към доброто, за което е създаден.

В такава една трудна и действително мъченическа епоха живя и служи патриарх Максим и показа себе си като способен кормчия, вдъхновен църковен водач и наставник на православния български народ не само по време на комунистическата буря, но и по-късно, когато подбуждани отвън смущения се опитаха да прекратят преждевременно неговото силно и доказало се като резултатно служение, особено що се отнася до запазване ненарушено единното тяло на поверения му свещен кораб на Православната църква в България.

Патриарх Максим при дългогодишния си принос имаше предвид Златоустовото: „ако търсиш дълго да бъдеш помнен, аз ще ти покажа пътя, чрез който ще можеш вечно и с голяма похвала да бъдеш споменаван, и да получиш в бъдните времена голямо дръзновение“ [3]. Призовалия го на кормилото на Българската православна църква Господ му показа този път и го просвети, за да предаде обединена православна България, като преодоля различни спънки и бури, и противни ветрове, и вълнения. В дните на служението на блаженопочиналия патриарх Максим бяха срутени високи стени, непревзимаеми по човешки, възстанови се единството, разрешиха се дългогодишни недоразумения с негови събратя-йерарси и се поставиха основите за по-нататъшния вървеж в мир и свобода, и правда на Българската православна църква, която върви вече по пътя на приносно служение и във всяко отношение благоденства.

Затова и почитаме днес неговата памет, с благодарност признавайки от Вселенската патриаршия този негов принос. Молитвеното прошение днес на Вселенския патриарх и на всички вас, братя, а особено на Ваше Блаженство, патриарше господин Неофит, достойни приемнико да приснопаметния патриарх, молитвата на йерарсите и на свещения клир и народа на Българската православна църква не е просто помен, а преди всичко признание в памет на неговия принос, който разбира се не можем ние, смъртните хора, да отсъдим със справедлив съд, а само Господ, праведният Съдия, Който изпитва сърца и утроби и знае помислите, намеренията и всичко съкровено у хората.

Обръщайки погледа на душата и ума си към тук почиващия патриарх Максим, ние го облажаваме за всички добрини, които е донесъл на Църквата, на обществото и на това свое земно отечество, като изпросваме богата отплата от Господ, Който нека да упокои душата му в недрата на Авраам, Исаак и Яков.

Общувайки и търсейки единение в молитва с неговата душа, ние с вълнение си спомняме любовта и почитта, които той хранеше към майката Константинополска църква и които се обобщават в неговите думи към нас, докато още беше жив, които повтаряме тук в негова памет: „Българската църква е първородната дъщеря на Вселенската патриаршия“. И вместо друга молитва и прошение, и оценка на неговото дело повтаряме думите на свети Григорий Богослов, Константинополски архиепископ: „Преди всичко най-добрите трябва да се споменават и тяхното споменаване е подобаващо и полезно“ [4].

На приснопаметния патриарх на София и цяла България Максим паметта да бъде вечна и незабравима!

--------

[1] От 4-ия куплет на стихотворението на гръцкия поет Дионисий Соломос „Химн на свободата“ (Ὕμνος εἰς τὴν Ελευθερίαν, писан през 1823 г. на о. Закинт), който после става химн на Гърция.

[2] Срв. 2 Тим. 3:8.

[3] Срв. І беседа върху Битие. PG 53, 276.

[4] ХХІV слово - за свети свещеномъченик Киприян. PG 35, 1172A.

Снимка: Десислава Панайотова
« предишна новинаследваща новина »