ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Патриаршеско слово, произнесено на опелото на Бившия Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон

03 май 2016 13:00, Българска Патриаршия
Патриаршеско слово, произнесено на опелото на Бившия Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон

† Н Е О Ф И Т

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО,

ВАШЕ ПРЕОСВЕЩЕНСТВО,

ВАШИ ВИСОКОПРЕПОДОБИЯ

БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ, ОПЕЧАЛЕНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Събрали сме се днес с преизпълнени от тъга сърца в този старинен храм, за да отдадем последна почит на нашия обичан в Христа брат Негово Високопреосвещенство бившият Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон и отправим горещи молитви към Бога за упокоение на душата му.

Той си отиде от този свят в дните на светата Четиридесетница, в навечерието на най-светлия християнски празник Възкресение Христово – събитие, което е нашата надежда и залог за вечен в Христа Бога живот. Митрополит Симеон свърши дълголетния си път на земята и премина през дверите на смъртта, за да се престави пред Началника на живота – Господа, както онези, за които е казано: „Блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега… нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях.” (Откр. 14:13).

След като се потруди усърдно на духовната нива и направи много за устройването на Западно- и Средноевропейската епархия, която приютява като любяща майка в своите обятия многобройните чеда на Българската православна църква, живеещи извън пределите й по европейския континент, той се спомина на преклонната 90-годишна възраст. Предаде на Господа душата си далеч от родния край, далеч от пределите на така обичаната от него България. С неговата кончина Българската православна църква се разделя с един дългогодишен опитен и ревностен йерарх, който избра за свой Път - Христа, защото „Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят“. (1 Кор.15: 22,23).

Блаженопочившият митрополит Симеон е роден на 17 септември 1926 г. в гр. Варна, където получава и своето основно и средно образование. Посвещава няколко години от живота си на учителската професия, като завършва Института за усъвършенстване на учители-педагози в София, а след това-и Софийската духовна семинария, и Духовната академия „Св. Климент Охридски" в София. Но душата му закопнява да се отдаде на монашеско служение и още като студент по богословие по решение на Св. Синод е приет като послушник в Преображенската св. обител. На 7 декември 1954 г. в параклиса на Духовната академия „Св. Климент Охридски" е постриган в монашество с името Симеон от Ловчанския митрополит Филарет под духовното старчество на Левкийския епископ Партений - викарий на Софийския митрополит. На 12 януари 1955 г. в същия параклис е ръкоположен в йеродяконски чин от тогавашния ректор Макариополски епископ Николай, като от същата година е причислен към братството на Рилската св. обител, където пребивава при всяка възможност.

От края на 1957 г. до лятото на 1959 г. йеродякон Симеон е на богословска специализация в Московската духовна академия в Троице-Сергиевата лавра, където на 8 октомври 1958 г. с благословението на Св. Синод на БПЦ е ръкоположен за йеромонах от Руския патриарх Алексий I. След завръщането си в България, от месец септември 1959 г., той е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария, какъвто остава до края на 1965 г. На 1 ноември 1961 г. по решение на Св. Синод в Рилската св. обител е възведен в архимандритско достойнство от тогавашния игумен Стобийски епископ Варлаам (по-късно Пловдивски митрополит).

По молба на митрополита на Българската епархия в САЩ, Канада и Австралия Андрей от 22 януари 1966 г. архимандрит Симеон е назначен за протосингел на епархията, която длъжност изпълнява до месец януари 1973 г. На 14 януари 1973 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата „Главиницки" и е назначен за викарий на Ню-Йоркския митрополит Йосиф (Диков) и администриращ българската епархия в гр. Акрон, Охайо.

От 22 декември 1979 г. Главиницкият еп. Симеон е назначен за патриаршески викарий, управляващ българските църковни общини в Западна Европа, а на 17 април 1986 г. е избран за пръв митрополит на новоучредената Българска Западноевропейска епархия със седалище в гр. Будапеща, Унгария. Благодарение на богатия опит, който е натрупал в работата със задграничните ни църковни общини в САЩ, Канада и Австралия, своята дипломатичност и усърдие, той успява да обедини административно и духовно съществуващите до тогава Български църковни общини в Европа, да създаде много нови такива и да устрои техния църковен и духовен живот.

По решение на Св. Синод от 30 май 1994 г. митрополит Симеон се титулува Западно- и Средноевропейски митрополит със седалище в гр. Берлин, Германия. Митрополит Симеон остана на своята катедра до 11 юни 2013 г., когато Св. Синод го освободи по негова молба поради напреднала възраст, влошено здравословно състояние и физическа немощ и минава в покой.

Новопреставилият се митрополит Симеон служи на светата Църква повече от половин столетие, изпълняваше ревностно всяко възложено му послушание, потруди се усърдно според силите си да устрои добре поверената му от Бога епархия и остави незаличими следи в сърцата на свещенството и своите пасоми, и на всички нас. И сега, застанали около тленните му останки, спомняйки си изминатия от него житейски път, прекланяме глава пред светлата памет на този достоен йерарх на Българската православна църква и в молитва се обръщаме към Христа Възкръсналия – Владетеля на живите и мъртвите: „Господи, със светиите упокой душата на починалия Твой раб!”

От името на Светия Синод и от свое име изказвам искрени съболезнования на всички опечалени негови духовни чеда и близки.

Бог да прости митрополит Симеон и вечна и блажена да бъде паметта му! Амин!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Снимка: Весела Игнатова
« предишна новинаследваща новина »