ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Поклонническо пътуване до Етрополския манастир „Света Троица” и Правешки манастир „Св. Теодор Тирон”

07 юни 2016 11:00, Софийска митрополия
Етрополският манастир

За втори пореден път столичният енорийски храм „Света Богородица – Живоприемен източник” (кв. "Подуяне") организира поклонническо пътуване до Ловчанска епархия. На 9 март 2016 г. пътуването бе до Врачешкия манастир „Св. Четиридесет мъченици”, по повод празника на манастира, и до Ботевградския (Зелински) манастир „Рождество Богородично”. Сега поклонниците се отправиха към Етрополския манастир „Света Троица” и Правешкия манастир „Св. Теодор Тирон”, също в Ботевградска духовна околия.

Етрополският манастир „Света Троица” се намира в подножието на старопланинския Черни връх (1070 м.), на 5 км. от гр. Етрополе. Селището има над 25 вековна история. Възникнало е през VII-VI в. пр.н.е., като първите му заселници били траки от племето „трибали”. Селището се намирало на важен кръстопът, свързващ р. Дунав с Македония и Тракия и в близост до два важни старопланински прохода. През котловината, в която е разположено то в 339 г. пр. Хр. преминали войските на Филип II Македонски, а четири години по-късно и на сина му Александър. Местоположението и природните условия на района са благоприятствали за стопанското му развитие още в най-древни времена (археологическите свидетелства: монети, образци от керамика, луксозни предмети и накити; сочат за ранно установяване на търговски обмен дори с далечни пазари като Финикия и Египет. През XVI-XVII в. селището се превърнало във важен рударски и занаятчийски център. Този стопанския възход създал условия за развитието на просвета и книжовност.

Етрополският манастир „Света Троица” е известен още под името „Варовитец” заради варовиковия камък, с който е изграден манастирският храм. Преданието свързва възникването му с името на св. Иван Рилски, който според една легенда се установил в една от пещерите в близката местност, още преди оттеглянето му в Рила планина. Населението на Етрополе приело мястото за свято и в средата на ΧΙΙ в. положило основите на сегашния манастир. По време на османското господство светата обител била опустошена и напусната от монасите и задълго останала в забвение. Във втората половина на XVI в. манастирът бил възстановен и постепенно се превърнал в едно от най-значимите книжовни и просветни средища по българските земи. Там възникнала и се развила прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа, в която са творили множество преписвачи, съставители на църковни сборници и художници, чиято широка дейност съдействала за запазване на българската писмености и книжнина в периода на Османското господство.

В манастира били съставени стотици ръкописни книги, украсени с рисувани заглавия и букви, орнаментирани винетки и т.н.. (Запазени са 76 тома ръкописи, представляващи безценни документи в съкровищницата на българската литература). Поменикът на Етрополския манастир е започнат в 1648 г. и е попълван до XIX в.. От него разбираме за едно обновяване на манастира през 1683 г., по време на тогавашния игумен Михаил. При строежа на днешната църква „Св. Троица” през 1858 г., игуменът Хрисант намерил в развалините на старата църква плоча с надпис, в който фигурира годината на основаването на манастира – 1158 г.. Плочата била вградена в основите на новопостроения храм. Жилищните манастирски сгради били построени през 1833 г., като в последствие нееднократно били реставрирани. Манастирът бил посещаван неведнъж от йеродякон Игнатий (Васил Левски; Запазено е скривалището, приготвено от игумена Хрисант за Апостола).

Поклонниците от София пристигнаха пред портите на Етрополския манастир в 10 ч. и влязоха в просторния му двор, където се намира съборният храм „Света Троица”. Той съществува в сегашния си вид от 1858 г. и е смятан за забележителен паметник на българската култова архитектура от епохата на Възраждането. Храмът е изграден е от майстор Иван Боянин от брациговската строителна школа. Представлява кръстовидна, трикорабна сграда с пет купола с осмостенни барабани. От северната и южна страна на наоса били разположени два параклиса – на „Св. Йоан Кръстител” и „Св. Св. Козма и Дамян”, които сега представляват двете странични абсиди на храма. Запазени са много икони от старата манастирска църква, част от които се съхраняват в Църковния историко-археологически музей в София. Най-ценните реликви от миналото на манастира за съжаление обаче липсват (Това са изкована от сребро дарохранителница от 1692 г. и два напрестолни сребърни и в последствие позлатени кръстове от XV и XVI в.). Днес почти всички интересни книжовни и художествени паметници от Етрополския манастир се съхраняват в различни музеи, библиотеки и галерии.

Манастирският храм е прекрасно изографисан през 2011 г., с благословението на Ловчанския митрополит Гавриил и щедрото дарителство на министър-председателя г-н Бойко Борисов и още двама местни дарители. През 2012 г. година бе построена и манастирска камбанария, напълно във възрожденския архитектурен стил на светата обител. Манастирът „Света Троица” е добре поддържан и облагороден. За него се грижи протойерей Емил Якимов, който живее постоянно в светата обител заедно със семейството си. Лично той посрещна поклонниците от София и им разказа в детайли за живота в светата обител, в която през лятото пристигат на лагер групи деца от Ловчанска митрополия, които имат възможността да се запознаят с основите на християнската вяра и духовен живот.

Зад манастира започва живописна, но стръмна пътека, която води до чудесния водопад, наречен „Варовитец”. Поклонниците от София имаха на разпожожение цели четири часа, в които да разгледат манастирския комплекс и да се насладят на прекрасната природа и хубавото време. Точно в 14 ч. те се отправиха към втората цел на своето поклонническо пътуваме – Правешкия манастир „Св. Теодор Тирон”, който се недалеч от Етрополския манастир. За съжаление, този стар манастир е по-слабо посещаван и позабравен, а за мнозина е дори неизвестен. Разположен е в същия Етрополски дял на Стара Планина на около 2-3 км. от гр. Правец. Манастирът е също част от Ловчанската света митрополия, Ботевградска духовна околия. Правешкият манастир е единствената православна българска обител, посветена на св. Теодор Тирон. Местните хора почитат светеца като пазител на града им, като ежегодно на два пъти там се организират събори: на храмовия празник – Тодоровден и на Света Троица. В тези дни от околните села и градове в светата обител идва множество народ.

Според някои сведения, на мястото на сегашния манастир „св. Теодор Тирон” в древност е съществувало тракийско светилище. Не може да се определи кога точно то се е превърнало в християнска обител. Вероятно такава била основана едва при царуването на братята Асен и Петър (края на XII в.), каквато е историята и на повечето манастири в околността. Липсват запазени исторически сведения за манастира „св. Теодор Тирон” в ранните векове на османското господство. Първите конкретни данни за манастира се отнасят до едно вероломно нападение през 1636 г., довело до разрушаването на светата обител от пълчищата на еничарина Чампала Оглу, изпратен да потурчи околността на Орхание (дн. Ботевград). Манастирът бил отново опустошен от кърджалии век по-късно, като монасите успели да намерят убежище в Етрополския манастир „Света Троица”. След известно време те се върнали, за да възобновят своята обител. Първоначално те живеели в землянки в подножието на днешния манастир. Малко по-нагоре съградили църква, останките от която не са запазени (Мястото, върху което тя се е намирала и днес често е разкопавано от иманяри). За съществуването на манастира преди втората половина на XIX в. напомнят някои бележки върху пожълтелите страници на две богослужебни книги, датирани отпреди съграждането на сегашния храм.

През 1866 г. манастирът бил възстановен с даренията на заможни жители от околността. Тогава бил построен и съборният му храм. Майстор строител бил уста Кръстю Найденов (по-късно станал диарбекирски заточеник). Храмът представлява масивна еднокорабна псевдо-базилика, с дебелина на зидовете ок. 1 м., с обемисти петстранни апсиди. Дължината му е 17 м., ширината 6,8 м., а височината – 7,5 м.. Общата му площ е 130 кв.м.. Той бил изграден изцяло от камък и тухлени пояси, като за строежа не е използвано нито едно дърво. Тухлите били произвеждани в манастирския двор, на стотина метра от горния му край. На метър и половина отвесно зидовете са красиво оформени и иззидани само от бигор, добит в местността „Варовитец” (до Етрополския манастир).

Особен интерес и днес представлява западната фасада на храма. Над входа на църквата, върху каменен барелеф е изобразен каменен орел, сграбчил в ноктите си две симетрочно извиващи се змии. По-нагоре са изобразени други два двуглави орела. Левият, с отпуснати надолу криле, е изобразен с корона и кръст (символ на Константинполската патриаршия). Над него са издялани имената на Цветко Вълчев (пламенен революционер, станал председатател на местния таен революционен комитет, по-късно заточен и загинал в Диарбекир) и Стамо Вълчанов (верен негов съратник, яростен борец против ангарията и участник в четата на Филип Тотю). На десният барелеф двуглавият орел е с вдигнати криле и удивително причина на герба на Руската империя, вероятно заимстван от руска сребърна монета, намирала се в обръщение в Османската империя от 1827 до 1885 г.. По-високо, в двата края от стената, симетрично излизат две змейови глави, едната от които се е очупила и личи само основата на камъка, а другата е силно ерозирала.

Куполът и двата приолтарни прозореца на храма били изписани веднага след неговото съграждане. Иконостасът бил изработен през 1868-9 г. (На него е поставена дата 13.08.1869 г.), което съвпада по време с изписването на църквата в с. Врачеш (Ботевградско). Авторите на иконостаса в Правешкия манастир са анонимни, но е видно, че били от старата Тетевенска школа. Иконите на Господ Иисус Христос и св. Богородица носят година 1868 и са идентични с тези от Врачешкия манастир. Без съмнение те са излезли изпод ръката на един и същи художник – папа Христо Радойкович от Самоков. На гърба на храмовата икона е записано, че светата обител била опустошена, но не напълно, от отстъпващите в 1877 г. турски войски, разгромени от ген. Гурко при местността „Бърдо” (днес изходът на Правешкия тунел на автомагистрала „Хемус”, в източна посока).

В периода от Освобождението до Втората световна война Правешкият манастир бил девически метох. Още с основаването си светата обител притежавала свои имоти и получавала дарения през цялото време на съществуването си, а местното население винаги се е отнасяло с голямо уважение към тях. Преди девет години представители на крупния бизнес, родом от Правец, съвместно с Общината основаха фондация, а средствата, събрани от нея послужиха за цялостното възстановяване на храма и манастирските сгради. Храмът бе обновен и доизписан, като автентични останаха само иконостасът, двата олтарни прозореца и централният купол (с изображението на Бог Саваот и девет ангели около Него), чиито стенописи също бяха реставрирани, тъй като се намираха в окаяно състояние и по тях имаше следи от иманяри, които са ги дълбали в търсене на съкровища.

Поклонниците от София успяха да се запознаят лично с игумена на Правешкия манастир – близо осемдесет годишният архимадрит Йоан Страшников, потомък на стар свещенически род от Бобошево. Той заема поста игумен от 2000 с., а преди това е бил учител по математика. Отец Йоан разказа историята на рода си и трудностите, които е преживял по време на атеистичния режим още от времето когато е учел семинарията. След това той заведе поклонниците в храма, където извади за поклонение частицата от светите мощи на св. Теодор Тирон, а заедно с тях и ценното руско евангелие на над 200 г.. Частицата от мощите на св. Теодор Тирон е дарена на светата обител от тогавашния Русенски Митрополит, сега Български Патриарх и Софийски Митрополит Неофит, на Тодоровден 2008 г..

Въпреки заоблачаващото се време и краткотрайния проливен дъжд, поклонниците имаха на разположение два часа да разгледат манастира и да усетят духовната му атмосфера, за което особено допринесе архим. Йоан. Той разказа и за останалите две манастирски сгради, построени в 1866 г.. Едната от тях е била магерница. Понастоящем тя е възстановена и обновена и е превърната в монашеско крило. Сградата е с приземен етаж за приготвяне на храни и складови помещения. Горният етаж има три килии, една стая за гости и приемна. От 1970 сградата е обявена за паметник на културата. Старото монашеско крило, което е съществувало до 1944 г., било по-голямо и имало просторна тераса. След събарянето му материалите били използвани за построяването на една нова постройка (т.нар. „хотелска част”, над храма) със седем стаи, за съжаление напълно несъответстваща по стил и архитектура на манастирския комплекс. Голямата манастирска камбана датира от времето на съграждането на храма. Тя е произведена в Пловдив и е поставена в манастира през 1872 г. Малката камбана преди това е обслужвала гара Плевен (още от времето на прокарването на линията София-Горна Оряховица-Варна), а по-късно е използвана в едно от плевенските училищата.

Чрез създадената в помощ на манастира фондация архимадрит Йоан успя да благоустрои манастира, в следствие на което цялостният му облик стана впечатляващ. Построен бе двуметров тухлен зид, облицован с червен камък. Отвън храмът и дворът бяха осветени с красиви фенери. Направен бе добре осветен панорамен път с просторен вътрешен и външен паркинг. През 2008 г. във вътрешния паркинг бе построена и чешма. Архимадрит Йоан е събрал и издал в отделна книга материали за живота на светата обител, нейната история, сведения за игумените, монасите и монахините, обитавали манастира, за имотите и стопанството на манастира; с цветно приложение и богат снимков материал, като към тях е прибавил и житието на св. Теодор Тирон. Част от поклонниците се сдобиха с последното, тазгодишно издание на тази книга, лично подписано от архим. Йоан.

Точно в 16.30 ч. автобусът с поклонници отпътува от Правешкия манастир в посока София, където пристигнака ок. 18 ч.. По пътя свещ. Петър Симеонов от подуянския храм „Света Богородица – Живоприемен Източник” изнесе беседа за пребиваването в Божията благодат, за което е абсолютно необходимо спазването на Христовите заповеди, защото Христос, както казва преп. Максим Изповедник, „е скрит в Своите заповеди” и именно там и ние можем да Го намерим и да Му се насладим. „Ако християнинът постоянно и неотклонно пази Божиите заповеди, – каза о. Петър – тогава той започва да отхвърля греховните навици и ги заменя с желание за Бога. Това е дар на Божията благодат и се появява именно в непрестанното спазване на заповедите и молитвата. Когато човек привикне да има постоянно общение с Бога, тогава умът му започва да се просветлява и човек започва да вижда дълбочината на своята греховност и падение, започвайки да се кае истински. Така осветеният и благодатен ум започва да се приближава към Бога чрез съзерцателен живот, виждайки не само своя предишен греховен живот, но и намесата на Божия Промисъл и става твърд. Когато човек държи себе си в Божията благодат и изцяло се посвещава на Бога, тогава той на първо място търси Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще му се придаде” (срв.: Мат. 6:33, Лук. 12:31).

Фоторепортаж може да видите на адрес:

http://mitropolia-sofia.org/index.php/novini/novini-ot-mitropoliyata/938-poklonnichesko-patuvane-do-etropolskiya-manastir-sveta-troitza-i-praveshki-manastir-sv-teodor-tiron-lovchanska-eparhiya-na-4-yuni-2016-g

Текст и снимки: свещ. д-р Петър Симеонов
« предишна новинаследваща новина »