ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Възпоменание на загиналите воини на връх Каймакчалан

22 септември 2016 13:16, Отдел "Връзки с обществеността"
Възпоменание на загиналите воини на връх Каймакчалан

Сто години след една от най-епичните битки в българската история – тази на Каймакчалан – на върха бе отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите. Отдаването на почит към героите и отслужване на заупокойна молитва се прави за първи път на това историческо от времето на Първата световна война място.

На 20 септември по инициатива на Министерство на отбраната бе организирано поклонение и заупокойна молитва на връх Каймакчалан - намиращ се днес на Гръцко-Македонската граница. Там в далечната 1916 година по време на Първата световна война, намират смъртта си 3120 български воини били се в неравностойна битка със сръбските си противници и отстоявали достойно истинността на българските позиции.

Трудният преход и ниската температура на върха (около 2 градуса) не уплашиха дошлите да се преклонят пред героичния подвиг на българските воини дали живота си за нашето отечество. За пръв път от сто години насам българска военна тръба зазвуча отново на заветния връх.

С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и с разрешение на Негово Високопреосвещенство Флоринския митрополит Теоклит, в чийто диоцез се намира върха, Негово Високопреподобие архимандрит Атанасий (Султанов), предстоятел на българския храм „Св. Иван Рилски“ в Атина, отслужи заупокойна молитва за загиналите.

В своята проповед архим. Атанасий отбеляза: „Събрахме се тук, за да отправим молитва към Всеподателя Бога за душите на загиналите тук на това място български войни бранили смело българските позиции. Днес всички ние с трудност изкачихме този връх и чувстваме определен дискомфорт от неблагоприятните климатични условия, които ни посрещнаха тук. Нека обаче в този миг си спомним за тях, за войните, които въпреки тези тежки условия – при сняг, студ, недостиг на боеприпаси и лошо въоръжение, много често дори и без хляб - бранеха това място и не отстъпиха пред врага. Нека спомним тях и всички онези, които се бориха за вярата и свободата на нашето мило отечество и благодарение на които днес живеем в независима България, член на Обединена Европа! Нека Бог упокои душите на всички български войни били се тук, но и на всички православни войни загинали на това място! Бог да ги упокои сред праведните и вечна и блажена да е паметта им!“

Към събралите се обърна и генерал-лейтенант Константин Попов, началник на отбраната на Република България. "Този връх ни събра и днес, след 100 години, да дойдем и да се поклоним пред подвига и на всички герои. Нека на този връх Господ ни отвори очите, за да прогледнем и да ни покаже пътя, за да станем по-силни и по-достойни - като онези, пред чиято памет се прекланяме" - заяви ген. Попов.

Последва поднасяне на венци и цветя в знак на признателност. Накрая, под звуците на военната тръба, всички изпяха националния химн.

Идеята за организирането на това възпоменание на героите загинали на Каймакчалан бе обсъдена от Светейшия патриарх Неофит и генерал-лейтенант Константин Попов по време на срещата им през юни т.г., когато началника на отбраната на Република България и предстоятеля на БПЦ обсъдиха различни инициативи между Министерството на отбраната и Българската православна църква, целящи съхраняването паметта за славни исторически събития и личности за България, и заздравяването на патриотичния дух у българите.

Боевете при Каймакчалан - в превод "разбиващ каймак", са част от Солунския фронт през Първата световна война, проведени през септември-октомври 1916 г. и са най-масовото високопланинско сражение по време на войната.

Бойните действия се развиват на над 2500 м надморска височина и в тях са ангажирани части на Дринската и Дунавската дивизии на сръбската армия и 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски, 43-ти, 55-ти, 56-ти и 58-ми пехотни полкове, от българска страна. Те удържат върха 47 дни, срещу една плътна сръбска дивизия в съотношение 1 към 18.

3120 български воини намират смъртта си на връх Каймакчалан, наричан в българската военна история и като "малката Шипка". Сърбите губят над 5500 души, което според военните историци се дължи на българската артилерия.

Общо над 8000 православни християни са оставили костите си по чукарите на Каймакчалан.

На върха, познат още като връх Пророк Илия, през 1921 г. има изграден малък сръбски параклис. Има и костница, в която на едно място са положени костите на загиналите и от двете страни. Вече има и малък знак от българска страна за почит към българските герои.

Текст: Александра Карамихалева
Снимки: Дима Шопова БАТ; Мария Цветкова ТВ СКАТ

Снимки

Възпоменание на загиналите воини на връх КаймакчаланВъзпоменание на загиналите воини на връх КаймакчаланВъзпоменание на загиналите воини на връх КаймакчаланВъзпоменание на загиналите воини на връх КаймакчаланВъзпоменание на загиналите воини на връх КаймакчаланВъзпоменание на загиналите воини на връх КаймакчаланВъзпоменание на загиналите воини на връх КаймакчаланВъзпоменание на загиналите воини на връх КаймакчаланВъзпоменание на загиналите воини на връх КаймакчаланВъзпоменание на загиналите воини на връх Каймакчалан
« предишна новинаследваща новина »