ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

СТАНОВИЩЕ на Св. Синод относно Събора в Крит (2016) и текста „Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят”

29 ноември 2016 15:00, Българска Патриаршия

Св. Синод в заседанието си на 15. 11. 2016 г., прот. № 22 – пълен състав, разгледа текста „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят”, приет на състоялия се през м. юни т.г. събор на о. Крит, Гърция, и прие следното СТАНОВИЩЕ:

На заседанието си от 01.06.2016 г., прот. № 12, Св. Синод в пълен състав реши да предложи отлагането на Великия и Свят събор на Православната Църква като подготовката за неговото провеждане да продължи. В противен случай, Св. Синод заяви, че БПЦ-БП няма да участва в него.

Впоследствие с подобни предложения излязоха и Светите Синоди на други Поместни православни църкви - участници в организирането на Светия и Велик събор на Православната Църква. Организаторите на Великия и Свят събор на остров Крит не взеха предвид тези предложения. Впоследствие за своето неучастие заявиха четири автокефални Поместни църкви (в хронологичен ред): Българската православна църква (решение от 1 юни т.г.), Антиохийската патриаршия (решение от 6 юни т.г.), Грузинската православна църква (решение от 10 юни т.г.), Руската православна църква (решение от 13 юни т.г.).

От 16 до 27 юни т.г. в Православната академия на остров Крит, Република Гърция, се проведе заплануваният за Велик и Свят събор на Православната Църква, но без участието на четири Поместни автокефални църкви, както и без участието на признатата от БПЦ-БП за автокефална Американска православна църква (OCA), чието участие още от самото начало на подготовката на Събора не беше предвидено, дори като гост. На Събора присъстваха представители на средствата за масова информация и гости от инославни религиозни общности (римокатолическа, англиканска и др.).

Съборът, проведен на остров Крит, гласува и прие с известни промени шестте предсъборни документи, както и своя „Енциклика" и „Послание". 33-ма от участвалите в Събора епископи не са подписали документа "Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят", като някои от неподписалите архиереи (сред тях авторитетни православни богослови) излязоха с публични обяснения за своята позиция.

Със свое писмо, прот. № 798/14.07.2016 г., (входирано в Синодалната канцелария под № 498/20.09.2016 г.) Негово Светейшество Вселенският патриарх Вартоломей изпрати на Св. Синод на БПЦ-БП гласуваните и приети от Събора документи. След специализиран превод, осъществен от оторизиран за целта преводач, епархийските митрополити получиха тези документи.

Първият важен извод е, че в сравнение с техния предсъборен вариант, гласуваните и приети от Събора на о. Крит документи са претърпели определени, но несъществени и недостатъчни за всеправославното им приемане промени.

I. За документа „Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят"

1. По отношение на текста в т. 4. може да се каже, че винаги Православната Църква под „единението на всички" е разбирала съединяването или възвръщането в нейното лоно чрез св. Кръщение, св. Миропомазание и Покаяние на всички скитащи се по стихиите на този свят и отпадналите от нея в ерес и разкол, в съответствие с каноничните правила на Църквата. Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква никога не е губила единението във вярата и общението в Светия Дух и не може да приеме твърдението за „възстановяване на единството" с „другите християни", защото това единство съществува неотменно в Тялото Христово и самото единство и единственост са същностни определения на Църквата. Също така, Православната Църква не може да възприеме и различните концепции и учения, въз основа на които инославните обосновават това единение. Такива са теориите за съществуването на някакво привидно „единство" на всички християнски вероизповедания, като напр. ученията за „невидимата църква", „теорията за клоновете", „кръщелното богословие" или „равенството на деноминациите". Всички тези теории могат да се свържат със схоластическото учение за тварната благодат на Св. Дух, което е съборно осъдено от св. Църква. Ако се приема това учение, тогава може да се обоснове и наличието на Божия благодат в различните християнски вероизповедания, която се различава при различните деноминации в количествено и качествено отношение. Според тази инославна теория се приема, че доколкото в една християнска общност се извършват литургични действия, те могат да предизвикат благодатен живот по различни начини, който варира в зависимост от състоянието на всяко изповедание. Тази богословска теория твърди, че литургичните действия могат да дават достъп до спасението на християните от съответните общности, към които те принадлежат. Поради това предполагаемо наличие на благодат във всички християнски деноминации, би следвало да се полагат съвместни усилия, за да се постигне пълнотата на единството в Христа (срв. Декрет за икуменизма на Втория Ватикански събор).

2. Във връзка с изказваното и утвърждаваното в т. 5. търсене на „изгубеното единство на всички християни", считаме, че то е неприемливо и недопустимо, защото Православната Църква никога не е губила вътрешното си единство, въпреки ересите и разколите, които представляват откъсване от Тялото на Църквата, от което това Тяло не губи своята изначална онтологична цялост, която се заключава в онтологичната неразделност на Христовата Ипостас.

3. В т. 6, т. 16 и т. 20. се признава „историческото наименование" на „други, ненамиращи се в общение с нея, инославни християнски църкви и изповедания", въпреки че в т. 1. на документа се утвърждава различно нещо, а именно, че никоя еретическа или схизматична общност не може да бъде наричана „църква". Наличието на множество църкви е недопустимо според догматите и каноните на Православната Църква. Още повече, че първоначално в т. 2. на документа се основополага, че „Православната Църква основава единството на Църквата върху факта на нейното основаване от нашия Господ Иисус Христос и върху общението в Светата Троица и в тайнствата. Това единство се изразява чрез апостолската приемственост и светоотеческата традиция и се преживява в нея до днес". Добавянето на израза "историческо наименование", както и на пояснението, че инославните изповедания не се намират в общение с Православната Църква, не отменя проблематичността и погрешността на този текст. В посочения в т. 6 на документа пасаж се съпоставят несъпоставими реалности. Това, че наименованието "Православна", отнесено към Едната, Света, Апостолска и Съборна Христова Църква, е исторически утвърдено наименование, намалява ли неговата действителност и значение? Всяко истинско наименование, възникнало в историята, отразява определена същност, съществуваща реалност. В противен случай това е понятие без реален обем, просто едно име без действителен предмет, който то изразява или отразява. Такова име без реален предмет е фикция. В такъв случай, съборният документ следваше да отбележи, че "историческото наименование" "църкви", отнесено към отклонилите се от Православната Църква общности, е фиктивно наименование, без реален референт в действителността. Ако не направим тази уговорка, тогава историческото наименование "инославни църкви" ще има своя реален исторически референт, към който се отнася. Т. е. ще признаем реалното съществуване на други църкви, различни от Православната, което е в явно противоречие с т. 1 и с началните думи на т. 6 от документа (Църквата е Една и Единствена).

4. Изказаното в т. 12 утвърждение, че „при провеждането на богословските диалози общата цел за всички е окончателното възстановяване на единството в правата вяра и любовта" е твърде опростено и не изразява изчерпателно измеренията на процеса. Единството предполага единоверие, единомислие и единодействие по всички догматически определения и църковни правила, утвърдени от Вселенските събори, както и по отношение на литургическото предание и светотайнствения живот в Св. Дух. Пътят за постигането на това единство е посредством покаянието, изповядването на православната вяра и кръщението.

5. В т. 20 се посочва, че „перспективите на богословските диалози на Православната Църква с останалия християнски свят винаги се определят на основата на принципите на православната еклезиология и на каноничните критерии на вече създадената църковна традиция" - но по-точно ще бъде изразът „вече създадената църковна традиция" да бъде заменен с „традицията на Православната Църква".

6. Общото впечатление от този документ е, че в него има много двусмислени изрази и терминологични еклезиологични несъответствия. Важно е също, че в него не се изтъква обосновано и изчерпателно основната цел на провежданите богословски диалози с инославните вероизповедания, която е завръщането на инославните по каноничен ред в лоното на Православната Църква, а така също не са формулирани отчетливо съобразно с тази цел главните основоположения и принципи на тези диалози. Вместо това в т. 16 и сл. се легитимира неправителствената организация „Световен съвет на църквите", в която БПЦ-БП, слава Богу, отдавна вече не участва.

7. В разрез на основната цел, която посочихме по-горе в т. 6, в документа (т. т. 9, 10, 11, 12, 13, 14 и 15) твърде последователно и изчерпателно се регламентира методология за провеждането на различните диалози.

8. В текста на т. 22 очевидно се предпоставя непогрешимостта и безкритичното отнасяне към състоялия се Събор на остров Крит, поради това, че във въпросната точка се утвърждава, че „запазването на истинната православна вяра се гарантира единствено от съборната система, която от край време е най-компетентният и достоверен критерий в Църквата по въпросите на вярата и каноничните разпоредби". Но биха могли да се посочат цели периоди от църковната история, показващи, че крайният критерий за утвърждаването на Вселенските събори е будната догматическа съвест на цялото православно изпълнение. Системата от Вселенски и Всеправославни събори не може да осигури автоматично или механично правилността на изповядваната вяра от православните християни.

II. Основен извод

Проведеният Събор на остров Крит не е нито Велик, нито Свят, нито е Всеправославен:

1. Поради неучастието в него на редица Поместни автокефални църкви, така и поради допуснатите организационни и богословски грешки. Въпреки това ние уважаваме и оценяваме усилията на всички организатори и участници за неговото провеждане.

2. Внимателното изследване на документите, приети от Събора на остров Крит, ни води до извода, че някои от тях съдържат несъответствия с православното църковно учение, с догматичното и канонично предание на Църквата, с духа и буквата на Вселенските и Поместните събори.

3. Приетите от Събора на остров Крит документи подлежат на по-нататъшно богословско обсъждане с цел изправяне, редакция, коригиране или заменяне с други (нови документи) в духа и преданието на Църквата.

БПЦ-БП е неразделна част, жив член на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква. Като част от Тялото Христово, като самото това Тяло на поместната територия на България и българските епархии зад граница, БПЦ ще продължава и занапред да бъде в братско евхаристийно, духовно, догматично и канонично общение с всички останали Поместни православни църкви - както с участвалите в Събора на остров Крит, така и с неучаствалите. Църквата не е светска организация, а Богочовешки организъм. Тя не се влияе и не бива да се влияе в своя съборен живот от политически и светски интереси и произтичащите от тях разделения. Неин Глава е Сам Господ Иисус Христос, Който е "Пътят и Истината и Животът".

Принципите на автокефалността и на съборността в църковния живот не само, че не си противоречат, но се взаимодопълват, произтичат един от друг и са в пълно единство.

~~~~~~~~~~~~~~~~~

На заседанието си на 11 декември 2016 г. Св. Синод в пълен състав изслуша и единодушно прие и подписа прот. № 22 от 15.11.2016 г., съдържащ синодалното Становище относно: събора в Крит (юни`2016 г.) и приетия от него текст „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят”.

« предишна новинаследваща новина »