ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Слово на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Даниил след въдворяването му в престолния му град и вечерното богослужение

10 февруари 2018 19:25, Българска Патриаршия
Видински митрополит Даниил

Ваши Високопреосвещенства,

Уважаеми г-н Огнян Ценков, кмет на гр. Видин,

Уважаема г-жо Албена Георгиева, Областен управител на Област Видин,

Уважаеми г-н Росен Белчев, Областен управител на Област Монтана,

Уважаеми г-жи и г-да народни представители,

Уважаеми представители на местната и държавната власт в Република България,

Възлюбени в Господа отци, братя и сестри,

Когато Господ Иисус Христос изпращал учениците Си на проповед, им казвал: Когато влизате в някой дом, първом казвайте: Мир на този дом! (Мат. 10:12). Затова и днес аз с радост се обръщам към всички вас с тези Христови думи: Мир вам. Мир на всички вас, за които Видинска епархия, разположена в пределите на областите Видин и Монтана, е ваш дом. Мир на всички вас, които сте в този дом и които носите в себе си милостта на Христовия мир.

С пълно упование и доверие в Божия промисъл за проведените избори за Видински митрополит, приемам послушанието, което Светият Синод на Българската православна църква ми възложи, като ме избра и ме утвърди за правоправещ митрополит на богоспасаемата Видинска епархия. С пълно упование в Бога и Неговата крепка помощ идвам при вас днес, да продължа делото на Христов посланик и „свещенодействено да извършвам Божието благовестие” (Рим. 15:16) в този богоблагословен епархийски диоцез.

Да се потрудя за нашето общо възрастване в Бога и за утвърждаването ни в православната вяра и непреходните Христови добродетели. За духовно и всяческо благоустрояване на Видинска епархия, за запазване „единството на духа, чрез връзките на мира” (Еф. 4:3) в нашата Родина и в Православната ни църква. За да бъдем – доколкото е възможно за нас – в мир с всеки човек и да можем заедно, с Божията помощ, да се спасяваме в Господа.

С чувство за приемственост от днес наследявам многопотрудили се на Божията нива и многозаслужили достойни архиерей, заемали преди мен Видинската митрополитска катедра. Виждам особен Божи промисъл в това, че тъкмо днес, когато цялата Православна църква възнася към Бога молитви за упокоение на душите на всички от века починали наши предци, живели с вярата и надеждата във Възкресението ни в Христос, се извършва и моето въдворяване в епархията.

Чрез богослужението, което извършихме днес, ние засвидетелствахме вярата си, че отминаването от този свят не е непреодолима раздяла между нас и нашите покойници, защото за Бога „всички са живи” (Лука 20:38). Ето защо днес се помолихме за всички преставили се в Господа архиереи – мои предшественици и призовахме в молитва всемилостивият Бог да им прости всички волни и неволни съгрешения и да упокои душите им в селенията на праведните.

От дълбочината на сърцето си се обръщам и аз към тях, и молитвено ги призовавам да благословят началото на възложеното ми от Бога и от народа Му ръководство на богохранимата Видинска епархия и прося молитвеното им застъпничество и ходатайство за мен и повереното ми паство.

Встъпвам в длъжността на епархийски митрополит с пълното съзнание за високата отговорност на митрополитското служение – за това, че на мене е поверена грижата за спасението на Божия народ в пределите на Видинска епархия, заедно с грижата за духовното и административно ръководство на епархията.

Днес архиерейското служение в Църквата Христова е изправено и пред множество нови предизвикателства и динамични промени, засягащи както отделния човек, така и цели общества, а защо не и цялото човечество. Пред духовна криза и духовно объркване, непознати никога в човешката история.

Днес ние сме свидетели как и у нас, и в глобален план расте поколение, което все повече бива лишавано от възможността да чуе и да се запознае с истините на вярата в Христа Спасителя. Децата у нас се раждат в семейства, които от поколения – поради редица причини, които не е мястото сега да споменавам, – живеят отдалечени от вярата и от живота на Църквата. Деца, които учат и израстват в училища, чиито учебни програми не предвиждат подобаващата духовна просвета, в резултат от което обучаващите се там не могат да направят информиран избор относно своето самоопределение.

От най-ранна възраст модерни учебни програми възпитават децата ни в идеология и „ценности”, които все по-често и все по-рязко влизат в разрез с християнската ни вяра, с християнския морал и начин на живот. Не само това, но е всеизвестно, че в глобален план, и не само сред подрастващите, се увеличават и психичните проблеми, депресивните състояния, разни видове зависимости с техните разрушителни и пагубни последици за личността.

От опита ми, натрупан от моето седемгодишно служение в САЩ, имам наблюдение как грижата за подрастващото поколение да бъде възпитано във вярата и опазено от разрушителните въздействия на секуларизирания дух на нашето съвремие води хората до това сами да поемат отговорността за образованието и възпитанието на децата си със създаването на енорийски училища, както и асоциации за домашно образование. Водени от своя дълг и отговорност пред Бога за възпитанието на децата, които Бог им е дарил и поверил на техните грижи, тези родители отстояват изконното си право да имат решаващата дума как да бъдат обучавани и възпитавани техните деца.

Децата, които учат в такива училища, показват завидна успеваемост и се изграждат като добре образовани, отговорни личности и най-вече не се притесняват да изразяват своята вяра в Христос, а напротив: имат умението с радост да споделят жизнерадостта, вдъхновението, които им носи вярата и живеенето с Христовите добродетели. Свидетел съм бил на благотворното влияние, което едно образование, съобразено с истините на православната вяра, оказва върху децата, техните семейства, енорията, и как това влияние се разгръща с възрастта на децата и в средата, в която те живеят в колежите, в университетите и в по-нататъшния си живот.

Също така и опитът ми с детските лагери в Хаджидимовския манастир, в Неврокопска епархия, в които всяка година, от полагането на началото им от приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил и до днес лятно време се обучават стотици деца, ми показва изключително благотворното влияние на православната просвета за подрастващото поколение.

Тук сме длъжни да споменем, че този опит не е нещо ново в историята и на Видинска епархия. Не можем да не си припомним за големите успехи на приснопаметния Видински митрополит Неофит, който полага основите на организирана църковно-просветна дейност в епархията. За създаването от този истински духовен колос от църковното ни минало на Православно-добротворно братство, както и на известния Дом за християнска просвета и благотворителност и на Епархийско девическо професионално училище, за малолетни осиротели девици.

Отново митрополит Неофит – с лични свои средства – създава фондове за подпомагане на юноши от бедни семейства, за да получат образование в духовните училища и се подготвят за пастирска дейност в епархията, което говори за истинска отеческа грижа. Доколкото ми е известно, Целодневният дом за отглеждане на деца от три до седемгодишна възраст, също построен от него, и днес краси със своята архитектура град Видин.

Обръщайки поглед назад – към многобройните примери от историята на скъпата ни Родина – се убеждаваме, че във времената, когато животът на нашия славен народ се отличава с духовен подем, с жива вяра и благочестие, той се отличава и с икономически, културен и социален разцвет. А това за пореден път идва, за да потвърди истинността на повеленото ни от Господа: „… първом търсете царството на Бога и Неговата правда и всичко това (т. е. необходимите материални блага) ще ви се придаде” (Мат. 6:33).

Като християнин и епископ на Христовата Църква твърдо вярвам и съм убеден, че ако ние искрено отворим сърцата си за Бога, ако Го възлюбим от цялата си душа и с цялото си сърце – така, както Той ни е учил и както Сам ни го е показал, Неговата благодат преизобилно ще се излее над всички нас, над нашите деца, над нашата земя и над всички наши дела и начинания.

Като имам предвид казаното дотук, приемам като свой вменен дълг да положа всички посилни усилия за разпространението и подпомагането на православната просвета – както сред подрастващото поколение, така и сред всички възрасти. Затова една от основните ми грижи ще бъде насочена към катихизаторската и просветна дейност сред всички възрасти и с тази цел ще работя за откриване навсякъде на енорийски прицърковни училища, а там, където те вече съществуват, да бъде доразвита и обогатена тяхната дейност.

Ще търся, и заедно ще търсим, начините за запознаване и общуване на преподавателите в тези училища с преподавателите в епархии с богат опит и постижения в това отношение, включително и епархията ни отвъд океана. Заедно ще търсим възможности и за развиването на съвместни дейности с читалищата и други общински и самодейни организации, които работят за съхраняването на традициите, запазването на корените и народностния дух на православния българин.

Просветата във вярата обаче включва не само теоретично преподаване на истините на вярата. Това е началото. Православната вяра е живот, в който постепенно се просвещава не само човешкият ум, но чрез опознаването ни, чрез съвместната молитва, духовния живот, съвместни дела на милосърдие, започва да се просвещава и очиства от страстите и човешкото сърце.

Ето защо, ще направя всичко възможно това, което децата ще научават в неделните училища за живота на Христос, за свещената история и живота на светците, за силата и жизнерадостта от вярата, духовния живот и делата на милосърдие, те да могат да докоснат и да усетят и в своя личен опит.

Толкова много са и примерите, когато чрез внимателното и молитвено пение в храма, чрез красотата на богослужението, Господ се е докосвал до сърцата на присъстващите на богослужението.

Често в САЩ съм слушал да казват: „Чувах за Православната църква от приятели, четях православна литература, но когато влязох в православен храм по време на богослужение, почувствах, че най-после съм у дома”.

Ето защо, заедно с теоретичното запознаване на децата и възрастните в неделните училища, ще се обърне внимание и на църковното пение, което, когато идва от чисто сърце, най-непосредствено ни доближава до Бога, дава възможност за изява на поривите на душата към Бога.

Друго важно нещо, на което ще се постарая да се обърне внимание, това е социалната дейност на Църквата в епархията. Защото примерът, който ни дава делото на приснопаметния Видински митрополит Неофит, не трябва да остава единствено спомен за едно далечно минало на Православната ни църква, а трябва да бъде възкресен и превърнат в наше настояще.

Такова е моето дълбоко разбиране за същността и живота на Църквата и за нейната мисия в света: да обучава и възпитава, да превръща наученото в личен опит от Божието присъствие сред нас и Божията любов към света, да подтиква към дела на състрадание и милосърдие, и така, в крайна сметка, да приобщава към Христа Иисуса и да спасява – да спасява живеещите в нея от тъмнината на греха и от духа на тоя век, който с всички сили се опитва да отдалечава човека от светлината на Божията истина, да го повлича в суетата на земното и на преходното, и да го прави неспособен на живот по Бога и в Неговата света Църква.

Единственият начин и път, по който ние можем да се противопоставим на всичко това, да бъдем и да пребъдем в Христовата светлина – това е пътят на духовното здраве и вярното следване на Христа Спасителя, в изпълнение на едната и съща мисия на Църквата във всяко време и на всяко място: също както някога и първите Христови апостоли, и ние постоянно да добавяме към Църквата такива, които да се спасяват (Деян. 2:47).

По този единствено спасителен път съм готов да тръгнем всички заедно още от днес.

Божията благодат и Неговата велика милост, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

За много и благословени години!

Изказвам своята искрена благодарност към Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, към целия Св. Синод на БПц-БП за високото доверие, което проявиха към мен и за братската и Богомъдра подкрепа. Благодаря на Техни Високопреосвещенства Великотърновския митрополит Григорий, Ловчанския митрополит Гавриил, Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопския митрополит Серафим и Врачанския митрополит Григорий, който бе наместник на овдовелия епархийски престол, за тяхната подкрепа. На Мелнишкият епископ Герасим на Високопреосвещения митрополит Зайчарски Иларион за техният труд да дойдат днес, за тяхната подкрепа, за да бъдем заедно на този църковен и обществен празник. Благодаря на епархийския съвет и на епархийските избиратели, които ми гласуваха доверие и устояха на всички трудности, които се случиха при този избор. Благодаря на всички вас на това църковно тържество. С Божията помощ и с вашето усилие се надявам да вървим достойно напред.

 

« предишна новинаследваща новина »