ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПОСЛАНИЕ ПО ПОВОД 1000-ГОДИШНИНАТА ОТ УЧРЕДЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ОХРИДСКА АРХИЕПИСКОПИЯ

10 юни 2018 08:44, Българска Патриаршия

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

През последната повече от половин година църковното и обществено внимание у нас е насочено с особена сила върху съседна Република Македония и по-конкретно върху темата за статута на Православната църква в тази страна, която за жалост в продължение на десетилетия пребивава вън от общение със семейството на поместните Православни църкви. Тази тема и този проблем придобиха острота във връзка с официално заявеното от ръководството на тази Църква желание Българската Православна Църква – Българска Патриаршия да приеме ролята на нейна майка-Църква, и така най-сетне да бъде уреден каноничният статут на Църквата в днешна Македония. Желание, което беше възприето с внимание и чувство за отговорност от българска църковна страна, но същевременно и недвусмислено отрицателно от някои братски Поместни църкви, които открито заявиха своето несъгласие с подобно развитие на македонския църковен въпрос.

Част от големия проблем за статута на Православната църква в днешна Република Македония е въпросът за историческата съдба на съществувалата в миналото Българска Охридска архиепископия, от чието учредяване през настоящата 2018 година се изпълват хиляда години. Проведени бяха и предстоят чествания на тази важна годишнина, които са поредно свидетелство за дълбочината на разделението сред братските Православни църкви по този въпрос.

Същевременно, във връзка с отказа на Българската Православна Църква да участва в тържествата, проведени на 27 и 28 май в историческия храм на Божията Премъдрост в град Охрид, към Свещеноначалието на светата Българска Патриаршия бяха отправени незаслужени упреци, достигащи до обвинения в предателство – тежки упреци, които, независимо дали са били плод на неразбиране или на недоброжелателство, донесоха ненужна горчивина на цялата ни Църква. Във връзка с всичко това, с архипастирска загриженост по повод създалата се ситуация и с чувство за отговорност към богозаповяданото единство на цялата света Православна църква, но и с църковна и народностна памет и вярност към историческата истина за древния Охридски престол, се обръщаме към всички вас с настоящето си послание, в което отговорно заявяваме и припомняме:

1. Историята на Архиепископската катедра на древния и прославен в църковното минало Охрид е органична, безусловна част от историческата приемственост на родната ни Българска Православна Църква – Българска Патриаршия, както е записано и в приетия и утвърден от Шестия църковно-народен събор (2008 г.) неин Устав, където четем:

„Самоуправляващата се Българска православна църква – Българска Патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима”.

2. Такава е била – по Божия воля – историческата съдба на родната ни Православна църква, такива са фактите от хилядолетната, но и превратна българска история, и те не могат да бъдат променени и изопачени, независимо от конюнктурата на деня. Историческите извори и църковната ни памет ясно свидетелстват, че при основаването си през 1018 г. – в тъжната година на изгубването на българската държавна самостоятелност, покорилият България ромейски император Василий II учредява в Охрид не друга, а тъкмо Българска архиепископия, каквато тя остава до самото си закриване през 1767 г. – седем столетия и половина след своето учредяване. Този е бил начинът, по който императорът, останал в историята ни с прозвището „българоубиец”, е желаел да съхрани сред нашите предци паметта за тяхното славно и героично минало като Църква и като държава, както е ясно засвидетелствано и в грамотите, с които той учредява Охридската юрисдикция:

„Постановяваме, – четем във втората от тези грамоти – щото сегашният светейши архиепископ да притежава и управлява всичките български епископства, както и всички други градове, които под властта на цар Петър и на Самуил се притежаваха и се владееха от тогавашните архиепископи… Защото, дори и да станахме владетел на тази страна (т. е. на България), ние запазихме непокътнати нейните права, като ги потвърдихме с наши хрисовули и сигилии”.

3. С това държавническо решение на императора Охрид – градът на българския и славянски просветител и Чудотворец Климент, където в дните на равноапостолния наш покръстител св. Борис I Михаил е процъфтявала дивна епископия и е работила една от първите български и славянски книжовни школи, е утвърден тогава като нова българска столица на духа, определена да пази, макар и частично, българската църковна и народностна памет. Затова и всички предстоятели на Охридската църква в дългите години на нейното съществуване изрично са добавяли в титлите си и титлата „Български” – защото такава е историята на тази църква и с това съзнание тя е живяла до самия край на насилствено прекъснатия си през 1767 г. живот. Затова и по-късно – в годините на възкресяването на българския дух – началото на организираното движение за завръщане на църковната ни самостоятелност е поставено тъкмо в Охрид, а дейците на църковната ни независимост настояват за възстановяване на Православната ни църква като приемник едновременно на Търновската патриаршия и на Охридската архиепископия. Защото тази памет е памет българска и тя ще остане такава както в Българската екзархия, така и във възстановената Българска патриаршия, която и до днес остава вярната духовна майка и кърмилница на поверения ѝ от Бога народ.

Братя и сестри,

Историческите съдбини на земите, в които по Божия воля всички ние живеем, и на християните, обитавали и обитаващи и днес този регион са сложни и превратни. Днес на Балканите съществуват съвсем различни в сравнение с далечното минало държавни и църковни реалности. Вследствие от различни обществено-политически процеси в този регион през годините са утвърдени нови държави и нови поместни Православни църкви – приемници на една или друга, съществувала в миналото църковна юрисдикция. Онова обаче, което продължава и днес да обединява всички нас – без изключение – е нашата от Христа Иисуса поверена ни спасителна православна християнска вяра. Онова, което и днес продължава да ни сплотява в едно, е единството ни в богочовешкото Тяло на светата и мъченическа Православна църква.

Това беше и причината и главната наша подбуда Светият Синод на Православната ни църква да приеме предложената му от македонска страна роля на посредник, който да предприеме необходимите и възможни стъпки и действия пред останалите братски Православни църкви за уреждането на каноническия църковен статут на Православната църква в Република Македония, която повече от половин столетие страда от наложената ѝ църковна изолация. С този мотив и с това намерение възприехме в края на ноември 2017 г. и пристигналото от Република Македония желание и предложението да поемем върху си бремето на посредничеството за уреждане статута на Православната църква в тази страна. Което намерение обаче по никакъв начин не може да предполага каквото и да било нарушаване на вековните правила в Църквата.

Като поставени от Господа епископи в Неговата Църква ние сме готови и днес да сторим всичко, което е по силите ни и което е в съгласие със свещените канони на светата Църква, за да подпомогнем нашите православни братя в днешна Македония – в съгласие с изричната и ясно изразена воля и на останалите братски Православни църкви. При все това обаче имаме и задължението да пазим вярно не само истините и свещените канони на светото Православие, но също и паметта на тази света Църква, за която Господ Бог ни е поверил да се грижим духовно днес – за нейната история, за нейната приемственост и за нейното настояще и бъдеще. Защото това изисква от нас паметта ни за всички наши, родили ни в Господа, приснопаметни, славни и достохвални предци – предстоятели на Българската православна църква и благоверни наши владетели от миналото, духовници и книжовници, и на всички онези, които през вековете са отдали живота си, за да я има България – заедно с нейната държава и с нейната автокефална Православна църква.

Затова в този ден, когато Църквата ни чества паметта на всички от века просияли светци от българския род, се обръщаме към всички наши верни чеда – в Родината ни и далеч от нейните предели, с архипастирско послание за мир и радост в Светия Дух, като призоваваме всички към вярност на светото Православие и на светата Христова Църква – на нейните божествени догмати и нейните, изковани със съизволението на Светия Дух свещени канони, но вярност още и към изкованата с толкова много труд и кръв Църква и държава, които нашите предци ни завещаха и с чиято историческа памет ни повелиха да не правим никакви компромиси, но да я пазим за поколенията – за да го има народът ни и занапред, за да пребъде България.

Бог на мира и любовта, общението в Светия Дух и молитвите на всички светци от българския род да бъдат неизменно с нас: с нашия православен народ, с неговата вековна държава и с неговата от Бога дарувана му света Православна църква!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ

† Видински митрополит ДАНИИЛ

10 юни 2018 г.

« предишна новинаследваща новина »