ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Нюйоркски митрополит Андрей - 124 години от рождението му

30 декември 2010 20:41, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Негово Високопреосвещенство  Северноамериканския и Австралийски митрополит Андрей

На 31 декември 2010 г. се навършват 124 г. от рождението на Негово Високопреосвещенство Северноамерикански и Австралийски митрополит Андрей. Затова трябва да отдадем нужната почит и внимание на този голям радетел на Православието.

В храм „Св. Йоан Рилски” в гр. Търговище той неведнъж е отправял горещи молитви към Бога за здраве и добро преуспяване на православния български народ. Със своята църковно-просветна дейност, в продължение на повече от 60 години, блаженопочившият йерарх Северноамерикански и Австралийски митрополит Андрей е допринесъл много за благото на Българската православна църква и е дарил духовна радост и утеха на нейните чеда.

Пораснал и възпитан в благочестиво семейство, укрепнал през годините във вяра и благочестие, той както преди, така и след приемането на духовен сан, върши с усърдие и себеотдайност своя църковно-родолюбив подвиг, където и да го изпрати Бог - в Русия, Екзархията в Цариград, България и Америка.

Стоян Петков е роден на 31. XII. 1886 г. в с. Врачеш, Ботевградско, но детските и юношеските му години преминават в Търговище, където се преселват родителите му. Учи в Софийската духовна семинария 1904-1909 г., след което продължава образованието си в историко-филологическия факултет на Софийския университет. През 1911 г. заминава за Русия, където с конкурс спечелва стипендия за Московската духовна академия. През 1914-1915 г. участва в Руската армия като доброволец - секретар в І отряд на Държавната дума. Награден с Георгиевски медал за храброст - ІV степен и Станиславски медал за усърдие. През 1916 г. се завърнал да продължи образованието си в Московската духовна академия и получил научна степен "кандидат на богословието".

От септември 1916 г. до юни 1918 г. е преподавател в Знаменските курсове и учител в школата на Розенкранцовата фабрика в Петербург. Става един от най-приближените до императорското семейство. Участвал е в Кръстовъздвиженското братство в Черниговска губерния, Глуховски уезд, село Янпол. Основател на братството е Николай Николаевич Неплюев, споменава се и името на проф. Тареев от Московската духовна академия. Опитът от братството му помага да организира в България младежки православни дружества и православно-християнски братства.

От 1919 г. до началото на 1921 г. бъдещият митрополит работи във Вероизповедния отдел на министерството на външните работи. От 1921 до 1926 г. учителства в Софийската духовна семинария. През това време основава Православни библейски курсове, които провежда преди всичко в храм "Св. Николай Чудотворец" (до Софийската митрополия) и в отделни райони из страната и допринася за разпространяването на православната вяра.

Подпомага развитието на дейността на основаните преди това православни християнски дружества, поради което през януари 1927 г. е назначен за главен ръководител на тези братства, което прави до септември 1934 година. В същото време създава православно християнско движение на младежта за приобщаване на младото поколение към православната вяра и традиция. Създават се ученически и детски църковно-християнски дружества. На конгреса от 28-30 VIII. 1924 г. в Софийската духовна семинария е учреден Съюз на ученическите православни дружества. За главен ръководител на съюза е избран Стоян Петков - бъдещият Северноамерикански и Австралийски митрополит Андрей. През 1927 г. съюзът наброява до 4000 членове в 40 различни клона. Министерството на народното просвещение съдейства за организиране на дружества в училищата, като се обръща с писмо №1250/15. I. 1927 г. до директорите на пълните и непълни средни училища и до окръжните училищни инспектори.

От 1925 до 1929 г. е началник на културно-просветния отдел на Св. Синод.

На 14. XII. 1928 г. е постриган за монах, с името Андрей, в Черепишкия манастир "Успение Богородично" от Старозагорския митрополит Павел, който го ръкополага на следващия ден за йеродякон, а на 16. ХІІ. - за йеромонах. На 30 декември с. г. в Синодалния параклис "Св. цар Борис" го възвежда в архимандритско достойнство. За Велички епископ е ръкоположен на 20. IV. 1929 г. в катедралния храм-паметник "Св. Успение Богородично" на гр. Варна и става викарий на Варненския и Преславски митрополит Симеон до кончината му - 1937 година.

През 1937 г. Св. Синод изпраща Величкия епископ Андрей да управлява Американската българска епархия в Ню Йорк, САЩ. До избухването на Втората световна война от САЩ, Канада и Южна Америка идват писма от българската диаспора с благодарност за учредяването на епархията и изпращането на епископ Андрей като неин архиерей. При неговото управление се създават много нови български православни църковни общини, строят се храмове.

През септември 1942 г. епископ Андрей е изпратен от Св. Синод да организира погребението на починалия в Цариград екзархийски наместник, епископ Климент Главиницки. След погребението епископ Андрей остава в Цариград до март 1945 г. като екзархийски наместник. Като такъв, заедно с митрополитите Борис Неврокопски и Софроний Търновски води преговорите с Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата от БПЦ. След завършването на преговорите заминава за епархията си в САЩ.

На 26 юли 1947 г. в Бъфало, щата Ню Йорк, епархийският избирателен събор, излъчен от клира и миряните, избира Величкия епископ Андрей за Американски митрополит. Под натиска на отечественофронтовското правителство и лично на Георги Димитров, Св. Синод не признава избора, но води преписка с митрополит Андрей. Едва през 1963 г. Св. Синод прави каноничен (по църковно право) избор на митрополит Американски и Австралийски Андрей.

След като БПЦ създава три епархии в САЩ, Канада и Австралия, той остава Нюйоркски митрополит.

Почива на 9 август 1972 г. и е погребан в притвора на храм-паметник "Св. Йоан Рилски", гр. Търговище, където израснал и дарил на храма средства за уникалния иконостас, свещенически одежди и др., а на града - така необходимата пречиствателна станция за питейна вода.

Животът на тоя бележит дипломат в расо и строител на величавото здание на задграничната ни църква в Северна Америка и Австралия, допринесъл за сваляне на схизмата, позволява поне за миг да отдадем почит на делото и подвига му, да оценим каква Божия благословия за българите тук и в чужбина е фактът на неговото появяване на фона на българския общоцърковен живот.

ВЕЧНАЯ ПАМЕТ!

Подготви:Валентина Проданова (по записки на ставроф. ик. Васил Коев – архиерейски наместник на Търговище и близък съратник на митр. Андрей)

Снимки

Гробът на митрополит Андрей Писмо на митрополит Андрей до ст.ик. Васил КоевПаметна плочаПрез годините - молитва за упокойПрез годините - молитва за упокойПрез годините - молитва за упокой
« предишна новинаследваща новина »