ЛЕСТВИЦА

ВЕЛИЧИЕТО НА ХРИСТОВИЯ КРЪСТ

ВЕЛИЧИЕТО НА ХРИСТОВИЯ КРЪСТ

Проф. к.б. Славчо Вълчанов
Възможно ли е Бог да наказва?

Възможно ли е Бог да наказва?

свещеник Константин Камишанов
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА на Родителските комитети ЗА РЕЛИГИЯ В УЧИЛИЩЕ

21 юни 2012 15:28, Г-жа д-р Десислава Панайотова
Български родителски комитет и Родителски комитет за духовно-нравствено възпитание

Извадка от аудиозаписа на пресконференцията от 21 юни 2012 г. ДУХОВНО-НРАВСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ПОМОЩ НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ И ДЕЦАТА НИ

(още вж. в http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=78765)

 

Водещ на пресконференцията адв. Александър Тодоров:

Уважаеми дами и господа,

Ще ви запозная накратко с нашата родителска инициатива и причините, които я породиха, след което всеки от нас ще се представи и ще имате думата да зададете по темата каквито въпроси пожелаете.

Водени от примера на св. Паисий Хилендарски и в светлината на честванията по случай 250 г. от написването на "История славянобългарска" и 50 г. от канонизацията му за светец чувстваме своя дълг да изразим волята на болшинството български родители, които искат децата им да изучават ценностите, историята и културата на своята религия като задължителен предмет в училище.

Две десетилетия след демократичните промени предучилищното и училищното ни образование все още търси своя автентичен характер и функции. Поредицата от „реформи” в него досега доведе до една очевидна и неоспорима последица – ограничи се до минимум възпитателният процес в българското училище. Негативните резултати от това върху живота на децата, младите хора и обществото са достойни за всяко съжаление и скръб. Цялостната вреда, която те нанасят, намира своя завършек в ерозиране авторитета на училището и разрушаването на приемствеността в българското обществено-историческо развитие.

Наложително е след вече 22 години на обществен преход у нас да бъде сложен край на изкуственото откъсване на българското образование от неговия извор – богатата православна култура и безценното дело на светите равноапостолни братя Кирил и Методий и техните ученици. Признак за отрезвяване на нашето общество и държава би било прекратяването на абсурда българското образование да бъде тласкано от една свръхидеологизирана крайност в друга, т.е. от атеистичния комунизъм към материалистичния секуларизъм – две идеологии, които са еднакво обречени поради отчуждеността си от духовно-нравствените и културни корени на европейската цивилизация – християнството.

Затова настояваме да се премахнат последните остатъци от идеологизацията на образованието от близкото минало, като се позволи предметът „Религия” да заеме естественото си място в образователно-възпитателния процес в предучилищното и училищното образование като част от задължителните учебни занимания. В момента потенциалът на религиозното образование и възпитание не се използва и то е изтласкано в свободноизбираемата подготовка на децата и учениците, където обаче на практика почти не се преподава. В това положение на предмета „Религия” съзираме вреден остатък от духа на атеистичните ограничения от тоталитарния период на управление, които нарушаваха свободата на вероизповеданията и религиозно-образователните права на българските граждани.

В допълнение към гореизложеното в НС бе внесен Законопроект за предучилищното и училищното образование, който задълбочава досегашната тенденция на неглижиране на нравственото възпитание в училище, като регламентира предимно образованието, а възпитанието оставя на заден план. Проектозаконът, също както и сегадействащия Закон за народната просвета, не обезпечава реалното преподаване на „Религия”, за което над 1 милион български граждани изразиха желанието си в многохилядните подписки, конференции и кръгли маси по въпроса и в Националното шествие, проведено на 24 септември 2010 г. в София.

Във връзка с всички тези факти сезирахме Комисията за Защита от Дискриминация за цялостното дискриминационно третиране на православните родители, което се изразява в следното:

1) Предметът „Религия” не е равнопоставен с останалите учебни предмети и не се изучава в задължителната подготовка (ЗП) от всички деца/ученици;

2) Предметът „Религия” функционира без за него да са изработени необходимите за всяка учебна дисциплина държавни образователни изисквания /стандарти/;

3) Предметът „Религия” не се осигурява с преподавателски кадри от МОбразов. и директорите на училищата според нуждите му и според желанието на ученици и техните родители той да бъде изучаван;

4) Предметът „Религия” не се обезпечава от МОбразов. с нужната му учебна документация (той няма своя методическа книга за учителя, няма свои учебници за всеки отделен клас от І до ХІІ, спряло е изготвянето на нови учебни помагала, липсват каквито и да било учебни тетрадки за децата);

5) Повечето училищни директори дори не организират изучаване на предмета „Религия”, макар и като ЗИП/СИП. Оказва се, че с изключение на малък брой родители в София и в страната като цяло, всички останали родители са дискриминирани поради посочената невъзможност да изберат за децата си изучаването на предмета „Религия”;

6) В повечето училища у нас нито в края на съответната учебна година, нито на родителските срещи в началото на новата учебна година се оповестява предметът „Религия” като фигуриращ в учебния план, пък макар и като ЗИП/СИП, нито се предлага на родителите да попълнят необходимата декларация за съгласие децата им да изучават предмета, както това регулярно става относно обучението по математика или чужд език в ЗИП/СИП;

7) Предметът „Религия” не е сериозно и устойчиво обезпечен във финансово отношение;

8) Болшинството учители по „Религия” не са и не може да бъдат назначени на щатен трудов договор, тъй като предметът не е задължителен. Не на реална липса на подготвени преподаватели се дължи недостигът и текучеството на преподавателските кадри по „Религия”, а на неговата неравнопоставеност спрямо останалите учебни предмети. Това поставя в неравностойно положение както желаещите да преподават „Религия” квалифицирани начални учители и преподаватели-богослови, така и нас, родителите, и нашите деца, тъй като желанието ни те да имат религиозна грамотност се сблъсква с липсата на учител по „Религия” в съответното училище;

9) Отговорните държавни институции демонстрират незаинтересованост към тези важни въпроси, от които зависи цялостното и по-добро качество на българското образование, а оттам и доброто бъдеще на нашите деца;

10) От страна на отговорните държавни институции в лицето на НС, МС и МОМН липсва какъвто и да било действителен диалог с родителите, желаещи децата им да изучават „Религия” в училище.

Тези обстоятелства са във фрапиращо противоречие с реалното желание на болшинството български родители, които искат децата им да изучават „Религия”. От друга страна желанието на родителите и правото на децата им да изучават „Религия” - при това като задължителен предмет - е зачетено и защитено от законодателствата на такива европейски държави като Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Исландия, Кипър, Литва, Румъния, Словакия, Финландия, Холандия, Швеция и мн. др.

За преодоляване на тази дискриминация на православните родители настояваме предметът „Религия” да влезе в задължителната подготовка по действащия Закон за народната просвета, респективно при приемане на новия Закон за предучилищната и училищната подготовка да намери място в раздел „А” на учебния план наравно с останалите задължителни предмети. По този начин ще се обезпечи равнопоставеност на нашите деца с децата на почти всички европейски държави, където се преподава този предмет на конфесионален принцип (т.е. всеки има право да избере изучаването на религията, която съответства на културно-историческите ценности на семейството или на предпочитанията му или пък да избере изучаването на „Етика”). В съответствие със светския характер на образованието, обучението по „Религия” следва да бъде, както и в останалите европейски държави, в исторически, културен и философски план без провеждане на каквито и да било обреди и ритуали, а учителите – лица, завършили богословие в атестирани висши учебни заведения. Последното ще има превантивна и филтрираща функция по отношение на представителите на радикалните секти. По данни на богословските факултети, у нас има няколко хиляди висшисти богослови, но малцина от тях упражняват професията си поради изложените по-горе причини.

В заключение призоваваме българската държава да чуе гласа ни и мъдро и отговорно да изпълни дълга си пред бъдещите поколения, защото каквото посеем днес, това ще пожънем утре. Ако продължаваме да небрежим за нравствеността на децата ни днес, откъде ще дойдат благочестиви граждани утре?

По този въпрос ЩЕ ИСКАМЕ СРЕЩИ с Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта,

с Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите,

както и с всички останали отговорни държавни институции, за да обединим усилия в преодоляването на дискриминацията на православните родители и на нравствената апатия, която владее най-младите в България.

Благодаря за вашето внимание, преминаваме към представяне на присъстващите жалбоподатели-родители и задаване на въпроси.

На пресконференцията присъстват родителите:

Членове на БРК и РКДНВ:

1. Александър Тодоров (РКДНВ), адвокат

2. Данаил Димитров (РКДНВ), архитект

3. Михаил Пулиев (РКДНВ), оперен певец

4. Елена Иванова (РКДНВ), микробиолог

5. Иван Иванов (БРК), икономист

6. Цветомир Андреев (БРК), софтуерен архитект

7. Мария Петкова (БРК), доктор по история на изкуството и преводач

8. Радослав Зарков (БРК), дърворезбар

9. Драгана Стойкова (БРК), оператор-касиер

10. Роза Стоянова (БРК), икономист

11. Яна Тодорова (БРК), журналист и председател на УС на фондация „Антидот”

В хода на дискусията родителите обясниха, че децата им нямат никакъв шанс да учат „Религия”, въпреки силното им желание и въпреки факта, че това обучение е най-добрата защита от привикването към агресията като модел на личното поведение и на поведението на другите. Елена Иванова и Данаил Димитров зададоха риторичен въпрос: „Нима незнанието за религията е това, което прави хората толерантни? Нима невежеството спрямо духовно-нравствените ценности може да роди нещо добро? Съвсем не! И това личи от състоянието на съвременното българско училище и от моралния облик на децата". Михаил Пулиев отбеляза, че без координатна система никой човек не може да се развива като нормална и извисена личност, и че е затруднено израстването на неговите деца заради факта, че се образоват в една по-скоро враждебна на православните ценности среда. Александър Тодоров допълни, че не вижда причина управниците ни да се страхуват от въвеждането на предмета „Религия” в задължителната подготовка на учениците, защото религиозното образование набляга върху любовта към ближния, върху вглеждането в своите недостатъци, а не в недостатъците на ближните. Нещо повече – св. Православие дава на децата образеца на благородния живот на светиите, които никога не са отмъщавали – дори на своите мъчители, дори когато се е налагало се разделят с живота си. Мария Петкова подчерта, че училището отдавна е арена на агресията сред децата и това се дължи именно на липсата на задължително духовно-нравствено образование и възпитание.

Роза Стоянова отбеляза, че не иска и следващите поколения да бъдат ограбени като нейното и да трябва да откриват отеческата си вяра едва когато навлезнат в 40-те или 50-те си години.

Иван Иванов допълни, че познанието, което се дава в училище, трябва да включва и познанието за религията, тъй като тя е неизменна част от живота на всеки човек – пряко или непряко.

Драгана Стойкова, от Сърбия, но омъжена за българин и живееща постоянно в България, каза, че настоява като родител този въпрос да бъде разрешен колкото се може по-скоро, за да може нейната едногодишна Кристина да учи редовно „Религия”, когато стане първи клас! В Сърбия отдавна предметът е възстановен като задължителен, както и в Русия, а в повечето европейски държави не е преставал да бъде такъв.

Яна Тодорова – председател на фондация „Антидот” убедено сподели, че религиозното образование е едно от най-надеждните средства за превенция спрямо изпадането на децата и младежите в наркотична зависимост. Самият предмет „Религия” е и трябва да се прилага от държавата като могъщ антидот срещу чудовищния бизнес с наркотици и срещу духовния глад, търсещ „изход” в наркоманията, каза тя.

Кателина Павлова, от Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей, в чиято научна библиотека работи като гл. експерт „Култови паметници на културата”, изрази подкрепата си за родителските комитети и тяхното основно искане, като изрази мнение, че за децата би било много полезно да получават знания за истините, литургиката, светите отци на Църквата, както и за нейната иконописна традиция, за смисъла на храмостроителството, за историята на най-близкия до училището им храм, в който да бъдат водени, за да опознават на място своята традиция и да пожелаят да я продължат, подобно на достойния пример на техните предци.

Мария Петкова изрази своето възмущение от това, че в часовете по Български език и литература Иисус Христос се представя като литературен герой, светците – като митологични персонажи, а св. Библия – като сборник от митове и легенди. В същото време децата са карани да пишат съчинения за Хари Потър... Ето защо трябва да има отделен предмет „Религия”, в който правдиво и задълбочено да може да се преподава тази толкова важна материя, както географията не се изучава само в часовете по история, тъй като земната география не се изчерпва само с имената на географски места, каквито фигурират в учебниците по история.

Цветомир Андреев, Александър Тодоров и Иван Иванов отбелязаха, че ще трябва българските родители да осъзнаят, че трябва да се прекрати това дискриминационно положение на „Религия”-та в училище, за да се дадат на бъдещите поколения тези ценности и знания, без които нацията ни се обезличава и превръща в лесно манипулируема тълпа. Всички членове на родителските комитети подчертаха, че ще отстояват твърдо исканията си, тъй като те и доброто бъдеще на децата ни нямат алтернатива.

Текст: Български родителски комитет и Родителски комитет за духовно-нравствено възпитание, Д. Панайотова
Снимки: А. Иванова, Цв. Ковачев

Снимки

Български родителски комитет и Родителски комитет за духовно-нравствено възпитаниеБългарски родителски комитет и Родителски комитет за духовно-нравствено възпитаниеБългарски родителски комитет и Родителски комитет за духовно-нравствено възпитаниеБългарски родителски комитет и Родителски комитет за духовно-нравствено възпитаниеБългарски родителски комитет и Родителски комитет за духовно-нравствено възпитание Български родителски комитет и Родителски комитет за духовно-нравствено възпитание Български родителски комитет и Родителски комитет за духовно-нравствено възпитание Български родителски комитет и Родителски комитет за духовно-нравствено възпитание Български родителски комитет и Родителски комитет за духовно-нравствено възпитание

Аудио

Аудиозапис на Пресконоференцията на родителите ЗА РЕЛИГИЯ В УЧИЛИЩЕ

« предишна новинаследваща новина »