ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » НА СМЪРТНИЯ ОДЪР НА ВЛАДИЧИЦАТА

НА СМЪРТНИЯ ОДЪР НА ВЛАДИЧИЦАТА

2010-08-15, автор: † Архиепископ ДИМИТРИЙ ХЕРСОНСКИ, рубрика: Общество

UspenieBci1.JPGНаистина, дивно чудо! Майката на Единородния Божи Син, Който е вечен Живот и Източник на всеки живот, не се освобождава от наложения върху всички човеци смъртен данък. По-чтима от херувимите и несравнено по-славната от серафимите умира и бива погребана подобно на всички уязвени от жилото на смъртта - греха. Светата й плът, дала плът и кръв на Сина Божи, със сълзи била предадена бездиханна на гроба. Източникът на живота се поставя в ковчег! Така неумолимо е, братя и сестри, Божието правосъдие, което в лицето на първия човек е осъдило цялото човечество на смърт! Така свят и неизменен е законът на Божията правда, според който на всички нас е отредено да умрем един път (Евр. 9:27). Така неизменна е праведната Божия присъда, изречена над грехопадналия човек: „пръст си и в пръст ще се върнеш"! (Бит. 3:19).

Не по-малко дивно е и това чудо, че гробът, чрез който дотогава и най-праведните слизаха в ада, за Майката Божия стана стълба към небето, та и самото й тяло, погребано там, бе възкресено, прославено и възнесено на небето. Така всесилно е Божието милосърдие, което ни спасява от осъждането според Неговата правда! Толкова е вседействена силата на Кръста и на Христовата смърт, която Той претърпя, за да ни избави от вечна смърт! Така неизследима е Божията премъдрост, която от самата смърт произраства живот! „Дивно чудо, източникът на живот се полага в гроб и става гробът стълба към небето!" (стихира от службата на Успение)

Сами виждате, братя и сестри, колко драгоценен е за нас истинският християнски край на живота ни и колко е нужно да умрем по християнски. Ако науката да живеем в света е важна за нас, то науката да умираме е безкрайно по-важна. Всяка грешка в живота, колкото и да е нещастна и пагубна, може да бъде поправена, но грешката при смъртта не може да се поправи, защото умираме само веднъж. Затова се осмеляваме, независимо от днешния светъл празник, да извлечем от Успението на Майката Божия няколко урока за това, как трябва да умираме благочестиво и по християнски.

След Възнесението на Господ Иисус Христос Неговата пречиста Майка живеела така, както живеят странниците, които горещо желаят да се върнат в родината си. Тя мислела само за Небето, където се възнесъл нейният Божествен Син и желаела само едно - по-скоро да се съедини с Него във вечния живот. Често, оставяйки Йерусалим, тя се уединявала на Елеонската планина, която Господ избрал за място на Своите душевни страдания и молитвен подвиг, на Своето преславно възнесение, и тук тя възнасяла пламенни молитви за (настъпването на - ред.) блажената й кончина. Тя получила известие за нея от архангела, който в знак на очакващите я небесни радости й донесъл цъфнала райска клонка. И тя използвала тези предсмъртни дни за молитвена подготовка.

В живота си много свети хора са получавали известие свише за наближаващия край. Господ като на Свои приятели им известява за близката среща с Него.

Като узнала за своя край, Майката Божия не пропуснала да направи и съответни разпореждания за земните дела. Тя разделила между живелите заедно с нея вдовици и девици малкото вещи, които й служели в живота (повечето изработени от собствените й ръце). На всички преподала слово на мир и прошка, слово на любов и благословение. Още повече ние, братя и сестри, трябва да се погрижим преди края си да не оставяме никое сърце да скърби и да въздиша пред Бога заради нас; в ничия памет да не остават неприязнени спомени за нас; никой да не остава огорчен от нас и всички около нас да са готови с мир и любов, с усърдие и благожелание да съпровождат душата ни в часа на разлъката й с тялото.

Когато се готвела за края си, пресветата Божия Майка пожелала да види светите апостоли, та взаимно да се утешат чрез общата вяра и спомените за живота и страданията на нейния Божествен Син, нашия Господ Иисус Христос. Още повече за нас, братя и сестри, е необходима духовната помощ на приемниците на Божиите апостоли - свещенослужителите, когато смъртта ни напомня за себе си. Нека възможно най-често викаме пастира да посещава смъртния ни одър, да укрепи вярата и упованието ни чрез животворното Божие слово, да оживи и съгрее в сърцето ни любов към Господа Иисуса Христа чрез евангелското благовестие за Неговите страдания и смърт заради нашето избавление от греха, проклятието и вечната смърт. Нека да развърже душата ни от веригите на греха чрез дадената му власт да прощава грехове; нека съедини с нашите молитви и своите ходатайствени молитви.

Когато настъпила тържествената минута на въздигането на Божията Майка към горното царство, небесна светлина осияла всичко около нея. Сам Господ Иисус Христос със сонм от свети ангели дошъл да приеме пренепорочната душа на Своята пречиста Майка в Своите синовни и божествени обятия.

Като че такава чест съответства само на Божията Майка, а за нас, грешните, би било дръзко да очакваме за себе си подобна чест. Но тази висока чест, братя и сестри, е обещана на всички нас от Самия Господ: „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам" (Йоан. 14:21).

Ако обичаш Господа, ако цял живот се стараеш да пазиш Неговите свети заповеди, ако принесеш искрено, умилено и съкрушено покаяние и изповед на всички волни и неволни грехове при подготовката си за смъртта, тогава премилостивият Господ няма да забави Своето посещение - ако не в славния образ на Цар, то под смирения образ на най-святото Тайнство, на божествените Си Тяло и Кръв. Съедини се с Него чрез благоговейното причастие с животворящите Тяло и Кръв, приеми и удръж в себе си с вяра и любов този несъмнен залог на Неговото пребиваване с нас. И тогава сам ще придобиеш дръзновение и ще възпееш с Давид: „Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене" (Пс. 22:4).

Искате ли, възлюбени, да имате висша утеха и небесна помощ в смъртния си час? Нека с благоговение се приближим към смъртния одър на Божията Майка, да се вслушаме в последните й думи, с които тя утешавала всички около себе си и обещала да не ги оставя сиротни и след Успението си. Като потвърждение на обещанието си тя се явила на третия ден след това на светите апостоли в небесна слава, заобиколена от свети ангели и казала: „Радвайте се! Ето, аз съм с вас!" Това всеблаго обещание на Божията Майка е в сила през всички времена на Църквата, включително и за нас, грешните.

Затова прибягвай с вяра и упование към всесилното й ходатайство и защита при всички житейски изпитания. А най-вече предай изцяло себе си, с цялата си вяра и упование, на нейното майчино застъпничество тогава, когато наближиш предела на твоето земно странстване. Благосърдечната Майка на любовта няма да отхвърли твоята молба. Царицата на небето и земята може всичко, за да защити и спаси душата ти от предстоящите изпитания след разлъката й с тялото.

Господ Иисус Христос по молитвите на Своята пречиста и преблагословена Майка да ни дарува покаяние за продължаване на живота ни, християнска кончина и добър отговор на Своя съд! Амин!

 

Преведе със съкращения: Кирил МЕТОДИЕВ

 

„Църковен вестник", бр. 32/1994 г.

 

 





Още от "Православна мисъл":