ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » История » НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ ЧАЛЪКОВЦИ (БОРБА ЗА РОДНО УЧИЛИЩЕ)

НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ ЧАЛЪКОВЦИ (БОРБА ЗА РОДНО УЧИЛИЩЕ)

2010-10-26, автор: Свещ. Христо БАТИНКОВ, рубрика: История

В началото на ХІХ в. в Пловдив имало само едно общо гръцко училище. За появата и развитието на училищата в града най-голям дял има родът Чалъковци.

Вълко Куртович Чалъков (Големи Вълко) пръв поискал да се преподава в училището наред с гръцки език и български. За тази цел той поканил за учител известния тогава педагог отец йеромонах Неофит Рилски. Само че митрополит Никифор, който като цяло се отнасял твърде благосклонно към българите, не дал разрешение да се въведе български език в общото училище, въпреки че там учели голям брой българчета, а и било строено със средства на българи.

След построяването на храм „Св. Неделя" Вълко Чалъков през 1834 г. основал в енорията на храма училище „Света Троица". То имало предназначението да обслужва „чисто българската махала", и наред с гръцки да се преподава в него и български език. Опитът обаче излезнал безуспешен. Училището било поставено под надзора на пловдивския митрополит и било превърнато в общо педагогическо училище.

От правилника на училището „Света Троица" в Пловдив от 1834 г., съхраняван в Пловдивската народна библиотека, узнаваме, че курсът на обучение бил тригодишен, че било застъпено не само образованието, но и възпитанието на децата и че училището било създадено изключително за бедни деца. Забранявало се да се приемат в него деца на богати граждани. От това се вижда, че основателят Вълко Куртович Чалъков, като истински родолюбив българин, обезпечил с лични средства издръжката му, за да даде просвета на бедните си съграждани. Едва през 1849 г. наследниците на Вълко Чалъков успели да превърнат училището в чисто българско, където първи български учители били Велю Цицелков и Георги Груев.

Uchilishteto_ pr_svNedelia.JPGЦърковната къща, която се намира в двора на храм „Св. Неделя", в миналото неведнъж е служела за училищни нужди. През 1847 г., след избухването на стихийния пожар на 27 януари с. г., който унищожил общото училище, от пролетта и през цялото лято учебните занятия се водели в стаите на храм „Св. Неделя". Тук се учил и известният възрожденец Йоаким Груев. Впоследствие същите стаи служели на няколко пъти за забавачница на училището „Света Троица".

За първо българско училище обаче се смята построеното от Вълко Т. Чалъков през 1839 г. начално училище при старата църква „Св. Петка". Там учителят Никола Тонджоров преподавал смесено - на гръцки и български.

Борбата за извоюване на български училища продължава. През 1848 г., въпреки противодействията на гърците, по почин на Големия Стоян Чалъков и със съдействието на махленците, в кв. „Мараша" и „Кършияка" били построени по една църква, а в дворовете им - по едно училище, в които почнало да се служи и преподава на български език.

Не много след това в Пловдив българските първенци, начело с Големи Стоян, успели да спечелят голяма победа в училищното дело с откриването на пълно българско класно училище и в Пловдив, което по-после било обърнато в семинария. То било открито на 1 септември 1850 година. За негов пръв учител бил назначен Найден Геров. Той започнал без много шум своята учителска дейност. Но тя дала блестящи резултати и с това веднъж завинаги се осигурило доброто и правилно развитие на учебното дело в Пловдив.

Борбите на родолюбивите българи от онова време допринесли твърде много за пробуждането на нашия народ. Особено големи и неоценими в това отношение са заслугите на Чалъковци. Те били истински народни будители, защото учили народа и щедро го подкрепяли да гради църкви и училища не само в градовете, но и в най-затънтените краища.





Още от "Православна мисъл":