ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Чудеса » СВЕТОТО МИРО НА СВ. ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТЪР МИРОТОЧИВИ

СВЕТОТО МИРО НА СВ. ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТЪР МИРОТОЧИВИ

2010-10-25, автор: Анула Христова, рубрика: Чудеса

Известно е, че през XIV в. Българската православна църква е ползвала за своите нужди св. миро, изтичащо от мощите на солунския великомъченик св. Димитър (вж. Църковен вестник, 2009, бр. 8, стр. 8). Той живял в края на III в. и началото на IV в. Бил управител на цялата Солунска област и тъй като открито изповядвал своята вяра в Христос и поучавал в нея, император Максимиан го затваря в старата градска баня, през която минавали отходните води на града, носел се непоносим мирис и обитавали скорпиони. Малко след като ученикът му св. Нестор побеждава и убива в зрелищен бой любимия борец-гигант на императора, при св. Димитър нахлуват войници, за да го убият. Те го заварват коленичил в молитва и когато с вдигнати копия посягат към него откъм дясната му страна, в този момент той в пълно послушание към Божията воля повдига високо своята ръка, за да ги улесни в изпълнението на поставената им задача.

След това Максимиан, за да няма явни следи от извършеното, заповядва да хвърлят тялото на светеца в кладенеца до банята. Само че лукавостта му се обръща против него самия, защото от кладенеца започнало да извира миро, което потекло на потоци по земята и нищо не можело да ги спре, "наподобявайки голям океан" (Никифор Григора, За светия Великомъченик и Мироточивец Димитър, ок. 1330 г.).

Първото писмено свидетелство за изтичането на св. миро от мощите на мъченика се среща в описанието на св. Йоан Камениат за разрушаването на Солун от сарацините през 904 г. (PG 109, 528), а последното е на руския хилендарски монах Исаия, който посещава Солун през 1489 г. Монах Исаия пише: "Мощите на св. Димитър се намират в средата на храма, поставени в рака, над която се издига киворий. В празничния ден на светеца от тях изтича толкова много свето миро, че е невъзможно да бъде събрано. По вада то се изтича от раката в морето. Ако се случи пчела или някакво животинче да премине по вадата в момент, в който мирото тече по нея, то става цялото бяло. Светото миро изтича от светеца три пъти в годината" (Tineraires Russes, Geneve 1889, p. 263).

d-4.JPGСъгласно свидетелството на св. Симеон Солунски кладенецът, където било хвърлено тялото на светеца, бил използван и за негов гроб. Кладенецът сега се намира отляво пред иконостаса на храма, посветен на светеца. Него почитали и като ковчег, и като мощехранителница на св. Димитър. Освен от самия кладенец изобилното миро изтичало и през няколко тръби, които го отвеждали към криптата под него и към кивория в християнската базилика. Затова и изтичането на мирото е сравнявано с речни потоци.

Св. Григорий Палама (1296-1359) пише: "От тялото изтича благоуханното (миро)... повечето е от прободеното ребро. Разтворено като уста, никакъв съд не може да побере изливащото се от него миро. То не прилича на прокапваща чешма, а на извор вечен и неспирен... Чешма Божия е това мъченическо тяло, изпълнено с миро и чудеса, и лековитост. И това е най-чудното - че като от кранове от него се лее и не спира... толкова кранове, колкото са и телесните прободни рани" (PG 151, 548-549).

В първия възникнал там малък храм гробът на св. Димитър бил ползван като св. Трапеза. Тоест, храмът представлявал по-скоро малък мавзолей. Мястото, където днес се намира св. олтар, попадало в него и било обществено по онова време, тъй като спадало към района на градската баня и стадиона. Така гробът се оказал достъпен за всички вярващи и станал мястото, където светецът извършвал множество чудеса.

През V в. малката постройка на мавзолея била съборена и на негово място префектът на Илирия Леонтий издигнал голяма базилика. Но поради особения релеф нямало как храмът да се разшири източно, за да може гробът да е в центъра на базиликата. Затова при нейното издигане той попаднал под самия й св. престол. Само че така гробът на великомъченика станал недостъпен за вярващите, което вероятно обосновало и по-късното преместване на мощите на св. Димитър в центъра на базиликата.

За целта св. мощи били поставени в специална сребърна рака, а над нея бил изграден шестоъгълен киворий. Той имал формата на голяма мощехранителница и по-точно ­ приличал на малък мавзолей. Този киворий просъществувал от V до XV в. Първоначално бил направен от сребро (до X в.), а после ­ от мрамор (X-XVв.). Над раката в кивория се намирала и икона на светеца в деисис. Там вярващите палели и свещи, така че сигурно е имало и кандила. Киворият се обслужвал от специален служител. Твърде вероятно е тръби, по които да се изтича мирото, да са свързвали кладенеца (старата мощехранителница и гроб) и шестоъгълния киворий.

От Евстатий Солунски (XII в.) научаваме, че мраморният киворий бил разрушен по време на норманското плячкосване през 1185 г., а сребърният му обков бил насечен с брадви и разграбен. Но разрушенията скоро били поправени от граф Балдуин, който предоставил и необходимото за целта сребро.

d-2.JPGСлед пламналия пожар през 1917 г. и последвалите разкопки, под светия престол на храма била открита и криптата - старата баня, в която бил затворен св. Димитър, превърната после в място за поклонение. В нея също има киворий, а пред него ­ кръгъл мраморен леген. Този леген първоначално бил използван за събиране на водата от аязмото (лековитата вода, която извирала от кладенеца - гроб), а след това и на св. миро, което достигало дотам по оловна тръба, започваща от кладенеца. Тръбата и сега минава под пода на настоящия св. олтар, отляво на св. престол, и точно над кивория се разклонява на две - в дясно и в ляво, а накрая излиза изпод пода на кивория.  До построяването на шестоъгълния киворий в центъра на базиликата този в криптата бил считан за ограждение на гроба на св. Димитър, тъй като се намирал точно под светия й престол с мощите на светеца.

d-6.JPG

Именно в криптата вярващите можели да черпят от мирото, изтичащо от раните на св. Димитър. Там при разкопките са намерени и множество парчета от съдове с най-различна форма, датиращи от последния византийски период. Едни от тях са с форма на широки потири с жълта или синя глазура и с кръстове по тях, други са с проста форма в жълт цвят и по средата им пише "свети Димитър". Материалите за съдовете също са разнообразни -­ златни, медни, керамични.

d-3.JPGИзвестно е, че миро и кръв от прободеното ребро на светеца се пазят и до днес в манастири из целия свят, както и в светогорските обители: Ватопед ­ (миро); Великата лавра ­(миро); Иверски манастир ­ (миро); Дионисиат ­ (миро);  Ксиропотам ­ (миро и кръв); Симонопетра ­(кръв); Ксенофонт ­ (миро); "Св. Пантелеймон" ­(миро); румънски скит на св. Йоан Предтеча (кръв); скит на Ксенофонт ­(кръв).

Евстатий Солунски и Йоан Анагност ни осведомяват, че по време на плячкосванията на Солун норманите (1118 г.) и турците (1430 г.) многократно заривали и препречвали за православния народ достъпа до криптата.

 

d-1.JPGПо-късно (1492 г.) християнският храм е превърнат в джамия и най-вероятно тогава спира и изтичането на мирото. Тогава и киворият бива снет, а гробът на светеца ­ преместен в баптистериума отляво на храма, където е и днес. Неизвестно точно кога, но по това време някъде гробът остава празен. Едва през XX в., благодарение на гръцка изследователка - археоложка, мощите на светеца биват разпознати и открити в гр. Кампо, Италия, където някога живеели множество гръцки търговци. Днешният празен гроб на практика е издигнат след пожара през 1917 г., когато почти целият храм бил опустошен, и е съграден от мраморните парчета, останали от някогашния шестоъгълен киворий. Затова и досега личат черните следи от пожара или пък от кандилата, горели някога в него.

 

d-5.JPGНа 24 октомври 1978 г. с дейната помощ и благословение на покойния вече Солунски митрополит Пантелеймон мощите на св. Димитър тържествено се завръщат в Солун. Те са положени в нова сребърна рака и в нов шестоъгълен киворий, изграден изцяло по подобие на стария. Но за удобство той сега е издигнат не в центъра, а в левия кораб на настоящата базилика.

 

Накрая нека отбележим, че след завръщането на мощите на великомъченика в неговия град, изтичането на св. миро отново се поднови, макар и съвсем не така изобилно, както някога по византийско време. Но затова пък силното благоухание от нетленното добротворно тяло на св. Димитър на пристъпни вълни залива целия град и всеки поклонник, който пристъпва с вяра и молитвен зов: "Св. Димитрие, моли Бога за нас!"

 

Църковен вестник, бр. 10/2009г.

 

d-7.JPG





Още от "Православна мисъл":