ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » История » ДЕНЯТ НА БУДИТЕЛИТЕ - история на празника

ДЕНЯТ НА БУДИТЕЛИТЕ - история на празника

2010-10-30, автор: ст. н.с. д-р Христо ТЕМЕЛСКИ, рубрика: История

sv.Joan.Rilski_s.jpgПървото неофициално честване на празника било осъществено през 1909 г. в Пловдив. По-късно, след злополучния край на Първата световна война и понесената Втора национална катастрофа, настъпил национален погром, душевна разруха и всенародна покруса. За българското общество рухнали възрожденските идеали и налице била реална заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. Ето защо на 13 декември 1922 година ХIХ обикновено народно събрание приело Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който "Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи... Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно-културно възмогване и преуспяване на българския народ".

Предложението за новия празник направило правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. по идея на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. В мотивите към закона четем: "Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното  бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен.

Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам  и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България."

От 1 ноември 1923 г. с указ, подписан от цар Борис III, денят бил обявен за общонационален празник в памет на заслужилите за Отечеството си българи. Неслучайно за Ден на народните будители се приела не просто календарната дата 1 ноември, а понеже на този ден (според тогавашния Григориански календар) се празнува преподобни Йоан (Иван) Рилски Чудотворец, който се почита като покровител на българския народ. Целта на празника била да се прослави делото на св. Иван Рилски, на светите братя Кирил и Методий, на Йоан Екзарх, на св. Евтимий, патриарх Търновски, на славните възрожденски дейци: преподобни Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Васил Априлов, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и на още десетки дейци на просвещението и национално-освободителното движение.

По нареждане на Министерството на народната просвета в столицата новият празник бил отпразнуван за първи път доста тържествено на 1 ноември 1922 г. В катедралната църква "Св. Неделя" литургията отслужил Охридският митрополит Борис. След отпуста на литургията той произнесъл много съдържателна проповед за св. Иван Рилски  кой е бил той; сравнил днешната епоха с онази и подчертал сходните моменти в тях. Дал характеристика на дейците на народната просвета и възраждане като самоотвержени и безкористни водители на българския народ по завета на св. Ивана: "С Бога напред! С Бога към нови възходи! С Бога и винаги с Бога към просвета и добро, към творчество в живота!" В края на словото си той изтъкнал от какви народни дейци се нуждае днес българският народ за своята обнова и добри бъднини.

След това извършил панихида за "блаженопочиналите родолюбиви дейци, потрудили се за благото и ползата на св. Българска църква, за просветата и възраждането на българския народ". След панихидата, съгласно програмата под нарочно направен сенник на площада пред църквата бил извършен благодарствен молебен към Бога за милостта и благодеянията Му към българския народ. На молебена присъствали министърът на просветата Стоян Омарчевски с персонала на министерството, живите църковно-народни дейци, между които д-р Христо Стамболски. Площадът бил препълнен от ученици и голямо множество народ.

Празникът на народните будители сред българската колония в Цариград за пръв път бил отпразнуван по най-тържествен начин през 1923 г.; тогава едновременно е бил и храмовият празник на екзархийския параклис "Св. Иван Рилски" в квартал Шишли. Сутринта в параклиса имало архиерейска литургия, отслужена от Велешкия митрополит Мелетий. На нея присъствали  управляващият легацията ген. Тодор Марков, генералният консул Атанас Яранов, д-р Петър Лазаров от Българската болница и др. Проповед произнесъл архим. д-р Антим Шивачев.

След църковния отпуст имало литературно утро, на което пял ученически хор с диригент Бойчев (учител от българското училище "Екзарх Йосиф I"), а учителят Ив. Д. Стойнов изнесъл една хубава и съдържателна сказка за българските дейци в Цариград. В края на утрото говорили митрополит Мелетий и генерал Марков.

А ето как е бил честван празникът на народните будители през 1924 г. в столицата. Първо била отслужена литургия в новоосветения храм-паметник "Св. Александър Невски" от Левкийския епископ Варлаам. След това на площада бил отслужен молебен от Пловдивския митрополит Максим, наместник-председател на Св. Синод. На празника присъствали министър-председателят проф. Ал. Цанков, министри, представители от Двореца, народни представители, общественици, учащата се младеж от всички столични училища. Кратка реч за значението на празника произнесъл г-н Стоянов, преподавател от Учителския институт. След това учители и ученици манифестирали по главните столични улици, пеейки патриотични песни.

А в официалния орган на БПЦ "Църковен вестник", бр. 38 от 13 ноември 1926 г., бъдещият академик проф. д-р протойерей Иван Гошев писал: "Преди няколко години малцина си спомняха за народните будители, а още по-малко бяха онези, които взимаха участие в празненствата, устройвани в тяхна чест. Обаче последните национални катастрофи ни накараха да се стреснем и да хвърлим поглед на славното ни минало, за да търсим там опора за нашия народ. В това минало ние намерихме забравените велики народни будители и в тяхна чест преди няколко години бе определен специален ден за прослава. И без преувеличение можем да кажем, че 1 ноември, денят на народните будители, днес е един от най-големите национални празници."

Така от 1922 до 1944 г. това бил общонационален празник с голямо културно и патриотично значение. След политическата промяна на 9 септември 1944 г. през 1945 г. Денят на народните будители отпаднал от списъка на празниците, защото се "дублирал" с Деня на светите братя Кирил и Методий. И след 45-годишна забрава, по инициатива на Общонародното сдружение "Мати Болгария"  и най-вече на неговия председател, д-р Петър Константинов, празникът бе възстановен на 1 ноември 1990 г. Със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то НС на 28 октомври 1992 г. беше официално възобновен празникът на народните будители и 1 ноември стана неприсъствен ден за всички учебни заведения.

А по предложение на Съюза на учените в България той стана и Ден на учените. Защото първият акт на българската държавност всъщност е отпреди Освобождението и е свързан със създаването на организираната българска наука  на Българското книжовно дружество (1869 г.), което през 1911 г. със закон беше преименувано в Българска академия на науките. И защото науката, заедно с Църквата и училището, всъщност подготвя пробуждането на българската нация и създаването на новата ни държава. Пък и днес на учените се дължи фактът, че в областта на духовността и на познанието България отдавна има своята европейска и световна конвертируемост и отдавна е част от общото европейско пространство.

Но при възобновяването на този национален празник беше допусната една основна грешка. Той беше механично поставен отново на 1 ноември, без да се вземе предвид обстоятелството, че в края на 1968 г. Българската православна църква премина от Григорианския към Новоюлианския календар и по този начин празникът на преподобни Иван Рилски се премести отново на 19 октомври, така както е бил векове наред до 1916 г.

 

 





Още от "Православна мисъл":