ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » История » ДУХОВЕН БИСЕР В СЪКРОВИЩНИЦАТА НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА (175 години от построяването на централния храм в Троянския манастир)

ДУХОВЕН БИСЕР В СЪКРОВИЩНИЦАТА НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА (175 години от построяването на централния храм в Троянския манастир)

2010-10-24, автор: † Мелнишки епископ ГЕНАДИЙ, рубрика: История
Статията е публикувана в Църковен вестник по повод 170 години от построяването на манастирския храм "Успение Богородично" в Троянския манастир

В нашата страна има много красиви места, които привличат хиляди посетители и преживяната духовна радост оставя у тях трайни спомени. Тези места вдъхновяват поети и писатели, а у мнозина чужденци пораждат особено умиление. Сред Балкана е разположен и Троянският манастир ­ една светиня, с която се свързват важни исторически събития за нашия народ, голяма част от културата и традициите ни, както и живота на забележителни духовници.

Сведения за началото на Троянския манастир "Успение на Пресвета Богородица" намираме в манастирската летопис, съставена вероятно през 1835-1836 г., в други, по-късни, записани предания и приписки, както и от сведенията на доскоро живи свидетели. Според неизвестния летописец началото на светата обител е 1600 година, но не е изключено група монаси да са се установили там по-рано. Допуска се, че манастирът започва живота си като малко монашеско братство, чиито членове са били събрани за изповядване на православната вяра, за служение на Бога и лично усъвършенстване. Оттогава Бог благославя светата обител като преизобилно място на спасителна благодат, чудеса и духовно просветление, които продължават и днес. За Троянския манастир може да разказваме дълго, но тук ще се ограничим, като поставим конкретен акцент на нашия разказ, а именно ­ църквата "Успение на Пресвета Богородица", защото през тази година се навършват 170 години от построяването й.

Църквата е разположена в двора на манастира като кръстообразна куполна постройка с широк притвор и открита галерия около северозападните стени на притвора. По външен архитектурен вид тя прилича на църквата в Хилендарския манастир и въздейства на богомолците подобно на светогорската църква. От надписа с тухли върху външната й южна стена се вижда, че е построена през 1835 година. На 7-8 м северно преди нея се е издигала старата църква "Рождество Богородично", която е неизвестно кога е построена и от нея е останал само престолният й камък. В същата част на двора, близо до новата църква, е било старото манастирско гробище. Останките на покойните троянски братя са събрани и положени в гробницата пред олтара на новата църква.

Църквата "Успение на Пресвета Богородица" е зидана с ломен камък, а след това е облицована с дялан шуплест варовик и големи червеникави тухли за поясите на храма. Същият вид камък е използван за корнизите и за купола на църквата, който има форма на барабан.

Наред с построяването на църквата монасите пожелали тя да бъде изографисана, тъй като съзнавали голямото духовно въздействие на православната иконопис върху вярата и религиозната култура на необразования тогава български народ. Иконите и днес продължават да бъдат евангелие в образи за православните християни, а изписаните на тях ликове ­ посредници между Бога и нас и образци за следване в живота. Изразители на монашеското желание били игуменът йеромонах Партений и неговият приемник и ученик йеромонах хаджи Филотей от Сопот, самият той даровит художник и образован монах.

Управата на манастира поканила Захари Зограф да изографиса църквата "Успение на Пресвета Богородица", който вероятно започнал своята работа през 1847 г. със средствата на троянските монаси. Това се забелязва от надписите под ктиторските портрети в църквата, като главният надпис звучи така: "В слава на Светата, Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица, Отца и Сина и Св. Духа, изографиса се този свят храм "Успение на Пресвета Богородица" с иждивението на боголюбивите християни. Това стана на 10 септември 1848 г., при игумена йеромонаха хаджи Филотея. Изографиса с ръката си Захари Христов, иконописец от Самоков."

Според специалисти по православно християнско изкуство църквата в Троянския манастир е един от шедьоврите на Захари Зограф. Освен голямото си дарование той вложил там и много любов, както към Бога, така и към троянските монаси. Благодарение на църковното им служение и просветната им работа светлината на евангелското слово прониквала в цялата околност и извън нея. Няма запазени сведения кои са били помощници на Захари Зограф, дали е имал такива и при какви условия е извършено изписването на храма. Подобно на тогавашни художници и Захари Зограф при изографисването на църквите се ръководел от популярното тогава помагало за иконописци "Стематография". То е съставено от йеромонах Христофор Жефарович и издадено във Виена през 1741 година. В тази книга се съдържат ценни модели за ликове на славянски светци и традиционни техники за църковна зография.

Естествено ние няма да се спираме на богатата история на църквата в Троянския манастир, която е в центъра както на богослужебния живот на братството, така и място за молитва, изцеление и надежда за хиляди вярващи и невярващи. Ще назовем само по-важните иконописни прояви на Захари Зограф, по-характерното при разполагането на съответните образи, и ще посочим някои ктитори, чрез които църквата придобива велелепието, което пленява човека и въздейства върху сърцето му.

Нека назовем само някои ктиторски портрети и централни персонажи в храма. На южната стена Захари Зограф изписва образите на двадесет и осем монаси, троянски братя, които са образували цялото братство през 1848 година. Този многолик композиционен портрет е единствен в българската православна иконопис. Като исторически сведения за нас Захари Зограф изписва имената на всеки монах на камилавката му. Имената на двайсет и двама от монасите могат да бъдат открити и над вратата на западната страна на храма.

Върху северната стена на църквата са изографисани образите на хаджи Петър Бальов от Троян и на Спас Маринов, както и тези на съпругите им, а на южната ­ ликовете на чорбаджи Христо Петков и на Ангел Памукчи, също с образите на жените им. Ще пропуснем имената и на други щедри ктитори и защитници на манастира. Върху северната стена особено ценно е изображението на тогавашния игумен на манастира йеромонах Филотей, както и автопортретът на самия Захари Зограф. Този портрет е един от трите известни негови портрета, а другите два се намират в Преображенския манастир и в църквата "Св. Николай" в Бачковския манастир.

Ктиторските образи са много ценни паметници не само на християнското българско изкуство, но и за историята и етнографията. От тях може да се разбере много за облеклото, традициите и по-важните характеристики на тогавашното българско просветено и по-заможно съсловие.

Както разбираме, това е второстепенна страна на църковната иконопис в Троянския манастир, основната е съдържателната, в която се загатват вероучителните истини на Православната църква и основните събития от живота на Иисус Христос и Пресвета Богородица. Събитията и образите с религиозно-нравствено съдържание са изписани според установените изисквания на Православната църква. Разположението на образите в цялостното изографисване на храма е съобразено с традициите на нашата Църква. В своето творчество Захари Зограф се ръководи както от правилата за зография, така и от своето родолюбие. Затова той се е отнасял с дълбоко уважение към онези, които са съдействали за храмостроителството в нашата страна и за благоустрояването на църквите.

В централния купол на храма Захари Зограф изобразява Иисус Христос Вседържител, заобиколен от ангели, а на западната стена, над северния вход, е представено успението на Пресвета Богородица. Този църковен сюжет заема централно място сред всички останали стенописи. Божията Майка е изобразена също в олтара и в притвора. На входа на църквата откриваме различна църковна визия при изписването на Иисус Христос и Пресвета Богородица с Младенеца.

В църквата са изографисани също образите на св. братя Кирил и Методий, на светци лечители и на руски светци.

Сред стенописите на Захари Зограф в църквата "Успение на Пресвета Богородица" уникален по авторска композиция и художествено изпълнение е дърворезбеният иконостас, който впечатлява с богатите си орнаменти и майсторското изящество.

Построяването на новата църква "Успение на Пресвета Богородица" през 1835 г. и нейното зографисване през 1847/1848 г., възобновяването на Троянския манастир и напредъкът на неговия църковен и просветен живот в голяма степен се дължи на помощта на благочестиви християни от околностите и на заможни спомоществователи. За тях дългът да подкрепят Църквата, вярата и народната просвета бил основен. Към назованите ктитори ще добавим и имената на братята Стоян и Вълко Чалъкови от Копривщица, чрез чието застъпничество пред турските власти манастирът получил грамота за ставропигия, фермани и разрешения за построяване и ремонт на църкви.

Посочените дотук имена на дарители не са достатъчни, за да изразим благодарността и преклонението си пред паметта на стотиците православни християни ­ богати и бедни, които с пари, имот, храна или чрез духовно милосърдие са помагали на Троянския манастир. Макар и безименни, те биват споменавани на църковните служби в манастира и им се отдава почит като на знайните.

Спомоществователната традиция е жива в манастира. И днес църквата "Успение на Пресвета Богородица" получава от поклонници и ктитори драгоценни дарове, църковни утвари и други потребни предмети. Някои от тях се пазят в съдохранилището на църквата, а други са изложени в музея на манастира.

Когато говорим за църквата в Троянския манастир и за иконите в нея, не може да не спрем вниманието си конкретно на иконата на Пресвета Богородица Троеручица. Макар за чудесата на Божията Майка в манастира да не е записано почти нищо, може с голяма убеденост да мислим, че те са неизброими и спасителни. От два века Дева Мария лекува всеки, който с вяра се покланя на чудотворната є икона: очистват се прокажени, на онемелите се дава да проговорят, изгонват се бесове и на всеки във всичко се помага. Божията Майка подкрепя не само православните християни, но и друговерци, например мюсюлмани, които също прибягват до нейната помощ.

Нека да разкажем за едно чудо, което Пресвета Богородица извършва през 1837 г. върху стотици мъже, жени и деца. На храмовия празник в църквата дошли стотици болни и изплашени от върлуващата тогава чума, която поразявала населението. Игуменът с част от братството приели народа, молили се, причастили се, служили на болните в продължение на седмици. Нито един от тези, които били под покрова на Пресвета Богородица, не се разболял и не останал неизлекуван, обратно, тези монаси, които напуснали манастира поради страх да не се заразят, не оцелели.

И днес Троянският манастир извисява духовния си ръст в Балкана. Централният храм, чийто юбилей ще се празнува на 28-29 октомври т. г., излъчва преизобилна благодат за богомолците и поклонниците. Храмът продължава да бъде място за молитва и свещенодействие, където монасите всекидневно благодарят на Бога и Го хвалят за Неговите благодеяния. Мнозина тук приемат свето Кръщение под покрова на Божията Майка, други се свързват в благословен брак; не са малко и тези, които с вяра в Пресветата Дева оздравяват.

Бог благославя Троянския манастир и неговото величие ще продължава да расте заедно с годините му.

 

Църковен вестник, СИ, бр. 19/2005 г.

 

 





Още от "Православна мисъл":