ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

ЗАДУШНИЦА

2010-11-05, автор: свещ. ик. Димитър ЙОРДАНОВ, рубрика: Теология
Размишления

arh_zadu6nica1.JPGВ сезона на есента сме - златна есен, но тъжна! Природата навън навява тъга. Небето като оловен похлупак е притиснало хоризонта. Полето самотно, обвито в мъгла, глъхне в далечината. Студеният повей на есенния вятър безмилостно брули клоните на дърветата. Листата, попарени от сланата, падат и като пъстроцветен килим застилат влажната земя. Какъв дивен символ е този безспирен есенен листопад! Той ни напомня за тъжния вечен листопад в градината на живота, когато вихърът на смъртта жестоко се извие над нея.

Колко мъдро св. Църква в своята вековна практика е установила един от дните на късната есен - събота преди Архангеловден - като ден за молитвен помен на покойните. Задушница! Ден на печал, но и ден на утеха и духовно прозрение.

Колко кратък е земният човешки живот! Колко преходна е земната човешка съдба! Неусетно в шеметния бяг на времето отзвучават и заглъхват радостите и възторзите на сърцето. Човек с горест разбира правдивата констатация на богоозарения св. пророк Исаия: „Всяка плът е трева и всичката й красота е като полски цвят" (Ис. 40:6). Безпощадна, тъжна истина! Под небето е царството на тлението и измамната суета. Смъртта е неумолим закон и неизменна Божия повеля.

Но над тази тъжна преходна действителност има нещо по-властно от смъртта - словото Божие. Гласът на „викащия в пустинята" още в дълбоката древност говори: „Тревата изсъхва, цветето увяхва..., а словото на нашия Бог ще пребъде вечно" (Ис. 40:7-8). Това вечно слово озарява сърцето със светлина и вещае велика утеха. То разкрива истината за безсмъртието на душата, вярата във всеобщото бъдещо възкресение на мъртвите.

Премъдрият Соломон пише: „И ще се върне пръстта в земята, каквато си е била, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал" (Екл. 12:7). Ветхозаветният праведник многострадалният Иов с жива вяра в Бога и Неговото всемогъщество, с упование в Неговата милост трогателно изповядва: „Но аз зная, Изкупителят ми е жив и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа, и аз в плътта си ще видя Бога" (Иов. 19:25-26). Св. пророк Исаия вдъхновено се провиква: „Твоите мъртъвци ще оживеят, мъртвите тела ще възкръснат" (Ис. 26:19, срв. Дан. 12:2). В книгата на св. пр. Осия слушаме Божия глас: „От властта на ада ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя. Где ти е, смърте, жилото? Где ти е, аде, победата?" (Ос. 13:14). Св. пр. Иезекиил в чудно видение с потресаващата правдивост е нарисувал картината на бъдещото всеобщо възкресение на мъртвите. Озарен от Бога, пророкът видял поле, осеяно със сухи човешки кости. Бог въвел в тях Своя творчески дух и те оживели (Иез. 37:1-10).

Господ Иисус Христос с божествена мъдрост разкрива тайната на живота, който се изгражда, цъфти и тържествува по закона на жертвата и смъртта. „Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод" (Йоан. 12:24). Смъртта е отредена не за унищожение на живота, а за пресъздаването му в нетление, слава и сила. Св. ап. Павел пише: „Сее се в тление - възкръсва тяло духовно" (1 Кор. 15:42-44). „Защото - продължава св. апостол - това тленно трябва да се облече в нетление, а това смъртното да се облече в безсмъртие" (1 Кор. 15:53).

Ние людете сме създадени за безсмъртие, за вечността. Наистина, свързани сме със земята. Но търсим Небето - нашето истинско Отечество! „Тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим" (Евр. 13:14). С вяра сме устремени към небесния тържествуващ Йерусалим (Откр. 3:12), към Божия град на светлината и радостта.

Нашият живот в рамките на земното съществуване е преходен, мимолетен. Псалмопевецът св. пр. цар Давид сравнява човешкия живот на земята със звук, който заглъхва и се губи в безкрая (Пс. 89:9), с полски цвят, който бива поломен от косата на смъртта, увяхва и изчезва (Пс. 12:15). Но зад земните предели, в Божията вечност този кратък звук се слива с безсмъртната симфония на живота; този пленителен полски цвят бива вплетен в неувяхващия венец на вечната вселенска красота! Във вечността земният живот постига сила и величие и разцъфва в блясък.

С вяра и светло упование ние слушаме ободряващия глас на Спасителя: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее" (Йоан. 11:25). При Бога няма смърт! „Живеем ли или умираме - Господни сме" (Рим. 14:8). Ние сме Божии пратеници в живота. Божии избраници сме и във великото тайнство на смъртта. Смъртта не е погром на живота. Тя е тайнствена врата към Божията вечност. Смъртта е благословена почивка за тия, които умират в Господа (Откр. 14:13).

Нека, устремени с взор към Отвъдното, завършим с прекрасната „Молитва за вечния покой" на големия християнски философ блаж. Августин, с която той завършва и своите „Изповеди": „Господи, Боже, дай ни мир! Всичко друго Ти ни даде вече. Дай ни спокоен, съботен, невечерен мир! Защото... всичко ще изчезне, когато му дойде определеното време. Всичко земно ще има и своята вечер, както е имало своето утро.

Седмият ден обаче няма утро, нито вечер, защото Ти си го осветил той да трае вечно. И почивката, в която Ти си почина в седмия ден, след като създаде „много добре" всички Твои творения, тази почивка е знак даден нам от Твоето слово, че и ние, след като извършим нашите дела в света..., и ние в съботата на вечния живот ще си починем в Тебе. Защото Ти си, Който си създал нашия поглед във времето, самото време и почивката извън времето!"

Господи Боже, Творче на живота и Подателю на утехата! Дарувай блажена почивка на отминалите с вяра при Тебе наши мили покойници! Обдари ги с божествена прошка! Прати им Твоята небесна милувка, за да бъдат участници във вечната пролет на радостта, в незалязващия ден на Твоето царство! Амин.

„Църковен вестник", бр. 44 октомври - ноември, 1994 г.

--------

СРОДНИ ТЕМИ:

ХРИСТИЯНСКИ И „СМЕСЕНИ" ПОГРЕБАЛНИ ОБИЧАИ, Ангел ВЕЛИЧКОВ

 

 





Още от "Православна мисъл":