ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » История » ЗА ОХРИДСКАТА ЛЕГЕНДА или за Краткото житие на св. Климент Охридски от Димитрий Хоматиан

ЗА ОХРИДСКАТА ЛЕГЕНДА или за Краткото житие на св. Климент Охридски от Димитрий Хоматиан

2010-11-24, автор: Александър МИЛЕВ, рубрика: История

Краткото житие на Климент Охридски е известно в науката още с името Охридска легенда (Legenda Ochridica). Названието Охридска легенда е създадено от руския славист В. А. Билбасов, който е взел под внимание, че житието е на светец, известен със своята дейност в Охрид и в неговите околности. От друга страна, и авторът, който тогава не бил още известен, но бил търсен между охридските архиепископи, е свързан също с Охрид. Съдържанието на житието е свързано с този град.

Най-старото издание на Краткото Климентово житие е от 1746 г., отпечатано в служба на св. Седмочисленици в град Москопол Ακολουθία των αγίων επταριθμων. Тази служба е печатана и през 1741-1742 г., но в това издание липсва житието. В. И. Григорович, който е посетил през 1845 г. гр. Охрид, намерил там две жития на Климент: едното е Пространното житие, което сега се пази в Москва, а другото е Краткото житие (1) на Климент. Григорович го издал през 1847 г. с превод на руски, обяснения и отделни варианти по изданието на Ακολουθία των αγίων επταριθμων. За намирането на ръкописа Григорович съобщава: „Житие на св. Климент намерих в Охрид в гръцки пергаментен ръкопис с жития на светии за месеците юни, юли и август. Като съдя по писмото, сравнено със засвидетелствувани ръкописи, аз го отнасям към XIII век. Писмото е четливо, но е свързано (тоест, думите не са разделени една от друга) и носи белези на стар курсив". П. И. Шафарик издал през 1853 г. житието по нов ръкопис, който му бил доставен от проф. Курциус. Издателят е напечатал латинския превод на Курциус паралелно с  оригиналния  текст. Това издание е много хубаво. В. А. Билбасов през 1871 г. препечатал само гръцкия текст „като по-малко известен" и под линия е посочил някои варианти от текста, печатан от Григорович. Билбасов е направил и нов руски превод. Същият гръцки текст е напечатан от Н. Ястребов и от Йордан Иванов с паралелен старобългарски превод, намерен от нашия именит учен в Зографския манастир в пролог № 47. Старобългарският превод е със съкращения. Гръцки текст на житието е печатал и Георги Баласчев с паралелен старобългарски  превод и с латинския превод на Курциус под линия. Старобългарският текст Баласчев получил в ръкопис от А. Чакъров (не е посочен векът на ръкописа), а гръцкият текст е по ръкопис, даден на автора от Бодлев. Балан е напечатал извадки от гръцкия текст. Туницки споменава за още един ръкопис, който се намирал по негово време в руския атонски манастир „Св. Пантелеймон", който той имал пресниман. Гръцкият текст на този ръкопис доколкото зная, не е издаван, но той показва известни различия от публикувания текст от Григорович и Шафарик и показва по-голяма близост с текста в Ακολουθία των αγίων επταριθμων, както съобщава Туницки.

Освен тези издания трябва да споменем и новогръцките издания на Никодим Агиорит (Συναξαριστής Νικοδημου Αγιορειτου εν Κωνσταντινοπολει)  от 1842 г. Светогорецът Никодим свободно преразказал житието на новогръцки, като използувал намерен от него стар ръкопис в светогорския Протат, използувал също изданието на Памперей и „Небесен съд", като отделни сведения от тия печатни издания внесъл в текста, а други поставил под линия като допълнителни обяснения. Житието е поместено на 22 ноември. Дукаки препечатал този текст в своя сборник от жития (Μέγας συναξαριστής πάντων των αγίων... υπό Δουκάκη, εν Αθήναις, 1896).

При второто си посещение на Св. Гора през 1943 г. проф. Ив. Дуйчев направил препис от пазения ръкопис в Протата. Той го публикува тази година (1966 г.) с разночетенията по изданието на Шафарик и паралелен старобългарски превод, издаден от Йордан Иванов. Към старобългарския текст са дадени разночетенията от печатания превод от Г. Баласчев. Гръцкият ръкопис е от 1485 г (2).

Както повечето жития, и Краткото Климентово житие е анонимно. Гръцките ръкописи носят заглавие: „В същия ден (27 юли) памет на светия наш отец първоиерарх и чудотворец Климент, епископ на България в Охрид". Издателите са смятали дълго време житието анонимно. Пръв Г. Баласчев, като взел под внимание, че охридските архиепископи Димитрий Хоматиан, Кавасила, Григорий и др. са писали части от службата на светеца, изказа предположение, че вероятно Димитрий Хоматиан (или Григорий) е написал и това житие. Туницки привежда редица съображения в полза на авторството на Димитрий Хоматиан и заключава: „Най-вероятно от всичко изглежда, че автор на житието е Димитрий Хоматиан, охридски архиепископ в края на XII и началото на XIII век". В полза на Хоматиановото авторство говори и фактът, че житието е поместено в Канона, написан от него. А краегранието (акростихът) на гръцкия канон е: Κλήμεντα τιμώ, ποιμενάρχης Βουλγάρων Δημήτριος. Същият акростих в славянския превод на службата гласи: „Климента чтоу пастηрь бльгаррьскьι". Това изречение се намира и в старобългарския превод на Йор. Иванов след  главните редове. По този начин Йор. Иванов с намирането на старобългарския ръкопис на житието установи точно и автора на житието - охридския архиепископ Димитрий Хоматиан (3).

Краткото житие е писано въз основа на Пространното Климентово житие. В гл. 4 се говори за преследването на св. Климент и другите ученици на двамата солунски братя от еретиците. В края се подчертава, че за това по-подробно се говори в пространната история. Още Григорович, Билбасов, Туницки, а след тях и всички други, които се занимават с това житие приемат, че в случая авторът има пред вид Пространното Климентово житие. Пък и съдържанието на Краткото житие показва, че то следва изложението на първото. Но наред с това в Краткото житие има сведения, които не се намират в Пространното. Това показва, че Димитрий Хоматиан е имал на ръка и други писмени сведения и устни предания. Авторът обаче е направил няколко грешки, които говорят за повърхностно използуване на изворите и за историческа неосведоменост. Той приписва превеждането на богослужебните книги само на Кирил, Климент кръстил Бориса, бърка името на Симеон с Михаил, съобщава, че папата ръкоположил Методий за архиепископ на Моравия и България, а Климент бил ръкоположен от Методий за епископ на Илирик и на земите, които владеят българите (5). Всичко това е накарало мнозина да смятат, че изобщо сведенията в Краткото житие не заслужават доверие. Това не е съвсем така.

Димитрий Хоматиан съобщава, че Климент произхожда от европейските мизи, които народът обикновено нарича българи. Византийските автори твърде често наричат българите мизи. В това отношение е много характерно, че в надпис от XIV в. в охридската църква „Св. София" архиепископ Григорий нарича българите мизи. В едно житие на Наум, запазено на старобългарски език, се казва: „Сън преподобньι и великий отць Наумъ прозебъ в Мисιю".

Грешката за ръкополагането на Климент за епископ от Методий възможно е да почива на късно предание, когато охридските архиепископи са се смятали вече наследници на престола и на Първа Юстиниана и са дирили различни доводи и доказателства от миналото, за да представят своята власт голяма. За това имал особено основание и Димитрий Хоматиан, който действувал често като глава на самостоятелна църква.

Съобщението в глава 7, че манастирът в Охрид, основан от Климент, бил посветен на великомъченик Пантелеймон, се потвърждава от историческите сведения от по-късно време. Този манастир е бил превърнат след идването на турците в теке, но споменът за него живее сред народа до най-ново време.

Съобщението на житиеписателя за издигнатите стълбове за покръстването на българите е твърде важно. И това място е будило съмнение, особено след като В. Григорович съобщи, че дирил такива стълбове при своето посещение на Охрид и околността през 1845 г., но не можал да ги намери. Въпреки всеизвестния факт, че българите са имали обичай да увековечават важни събития от своята история на каменни стълбове, за което говорят Омуртаговата колона, колоната на Иван Асен II и др., все пак мнозина смятали това съобщение за агиографски елемент. Откритият през Първата световна война надпис при село Балши до гр. Берат, Южна Албания, обаче напълно потвърди сведението на житието, защото надписът има същото съдържание, за което се съобщава в житието.

Преводът на надписа е: „... (покръсти се князът) на България Борис, преименуван  Михаил,  с  дадения му от Бога народ в годината 6374". В глава 9 на житието се съобщава, че Климент поставил каменни стълбове, в които отбелязал преминаването на княза и народа в лоното на християнството.

Най-много спорове е предизвикало даденото съобщение в глава 14: „изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил". В Пространното житие не се говори за Климентова азбука или дейност за подобряване на съществуващите дотогава азбуки. Затова някои учени, като Лескин, Гилфердинг, Голубински и др., смятат, че това е агиографска амплификация или неправилно предадена мисъл от Пространното житие, където се говори за обучаване на децата да пишат или пък за съставяне на прости и ясни слова от Климент (4). Други учени, като Шафарик, Ягич, Г. Баласчев и др., мислят, че Климент е автор на славянска азбука. Понеже двамата братя са създали глаголицата, то Климент е автор на кирилицата. Дори някои препоръчват азбуката да се нарича климентица, а не кирилица. Няма съмнение, че разрешаването на този въпрос е твърде мъчно при сегашните оскъдни сведения. Съобщението на Димитрий Хоматиан не може да почива върху неразбиране на текста на Пространното житие. Не може да се допусне, че това е агиографска амплификация. Следователно трябва да се приеме, че авторът на житието е почерпил от устен или писмен източник това сведение. Като се има пред вид, че славянската азбука не е била създадена в съвършен вид от един път, а дълго време е доуточнявана и усъвършенствувана, мнозина приемат за най-вероятно, че тук става въпрос за дейност на Климент в тази насока. Това мнение е изказал за пръв път Билбасов (1871), после го преповтори Йорд. Иванов (1931), Иван Дуйчев (1942) и др.

Краткото Климентово житие е важен извор за нашата история и славистиката изобщо. Освен споменатите преводи на руски език има и преводи на български. В. Сл. Киселков го преведе от руския превод на Билбасов, Ив. Дуйчев преведе славянския текст, като допълни повечето липсващи места по гръцкия оригинал. Авторът на тази книга направи нов превод през 1955 г. (5). Този превод, съответно поправен, се печата и сега. Той почива върху текста на Шафарик, но са взети под внимание и разночетенията по изданието на Григорович и Баласчев.

На чешки език (Краткото житие) е преведено от Шафарик и Григорович през миналия век, а на словашки - от Ян Станислав.

 

С известни съкращения от Гръцките жития на Климент Охридски - Краткото житие на Климент Охридски - Увод, БАН 1966.

 

ВИЖ ОЩЕ:

КРАТКО ЖИТИЕ НА СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ (ОХРИДСКА ЛЕГЕНДА)

-----

1. Сега ръкописът на Краткото житие се пази в Лениновия музей в Сбирката на В. Григорович, № 1858.

2. Ив. Дуйчев, Краткото Климентово житие от Димитрий Хоматиан, в „Климент Охридски, сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му" БАН, София, 1966 г., стр. 161-171.

3. Димитрий Хоматиан е виден охридски архиепископ. Той е роден в Ликия, вероятно в епископството Хомата. Бил дълго време хартофилакс на Охридската архиепископия. Негов покровител бил епирският деспот Теодор Комнин, който му помогнал да стане охридски архиепископ, вероятно през 1216 г. През 1234 г. Хоматиан е заемал още охридската катедра. В качеството си на охридски архиепископ той коронясал Теодор Комнин за император, като действувал напълно самостоятелно и като глава на автокефална църква, равна по значение и права на патриаршия. От запазените свидетелства за него и от дейността му личи, че той бил волева личност, плодовит писател по правни и канонически въпроси, вдъхновен автор на църковни песнопения и жития на светци (повече сведения вж. у K. Krumbacher, Geschichte der byzantischen Litteratur, II Auf., München, 1897 г., Passin; Ив. Снегаров, История на Охридската архиепископия, ч. I, София, 1924 г., стр. 206-211, 301-304 и др.

4. В първия  том  на   „История  на  българската  литература", издание на Българската академия на науките, се поддържа тезата, че житието не е достоверен исторически източник, понеже се отрича всякаква дейност на Климент за подобряване на азбуката. Припомня се мнение, че това място можело да бъде отзвук на въвеждането на названията на буквите (аз, буки и т. н.), което нововъведение било станало в Климентовото училище (стр. 46-47).

5. Ал. Милев, Краткото житие на св. Климент Охридски, увод, превод и обяснителни бележки, сп. Духовна култура, 1955 г., кн. 8, стр. 18-21, и П. Динеков, К. Куев и Д.   Петканова. Христоматия по старобългарска литература, София, 1961 г., стр. 236, 238-250.

 

 





Още от "Православна мисъл":