ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ПОСЛЕДНИТЕ ЗЕМНИ ДНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

ПОСЛЕДНИТЕ ЗЕМНИ ДНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

2011-08-13, автор: Църковен вестник, рубрика: Теология

*Проповед*

Uspenie_M.JPGУспение Богородично е един от най-светлите и почитани празници. Всяка година на 15 август тълпи народ търпеливо чакат пред храмовете, за да запалят свещ и поднесат букет цветя пред иконата на Божията Майка.

Нека се върнем в зората на християнската епоха, в онези дни, в които пресв. Богородица е напуснала този земен свят, за да стане застъпница и Майка на цялото човечество.

Ето как разказва за това събитие Църковното предание. Божията Майка знаела деня на своята смърт. Тя предупредила своите близки и приготвила всичко необходимо за погребението си. На св. ап. Йоан дала клончето, донесено й от архангел Гавриил и му завещала да го носи на погребението й. Тя завещала дрехите си на две вдовици, които й помагали, и пожелала да бъде погребана в Гетсиманската пещера, където се покоили нейните родители и праведният Йосиф.

Пресв. Богородица искала да се сбогува с всички апостоли. По това време те били пръснати из всички краища на Римската империя, но Бог изпълнил последното й желание и по чуден начин, внезапно за самите тях, апостолите се озовали в Йерусалим. Ето думите, с които ги посрещнала Божията Майка: „Господ ви събра при мен, за да утеши душата ми. За нея вече настана определеното от Създателя време да се раздели с тялото, което по закона на човешката природа подлежи на смърт".

На тези думи апостолите със скръб отговорили: „Владичице! Ние виждахме в теб своя Учител, ти беше за нас утешение! Как ще понесем сърдечната болка и скръб, че се лишаваме от твоето присъствие сред нас? По волята на родения от теб Христос Бог ти напускаш земята. Ние се радваме, че се изпълнява Божията воля, но и скърбим, че ни оставяш сираци и няма да те виждаме вече". При тези думи апостолите се разплакали, но Благодатната ги утешила: „Не плачете приятели и ученици Христови! Не смущавайте със скръбта си моята радост, но по-добре се зарадвайте с мен, защото аз отивам при моя Син и Бог. Отнесете тялото ми в Гетсимания и ме погребете според обичая. После се върнете по местата на вашата проповед, а мен ще можете, ако е угодно на Бога, да виждате и след успението ми". Всички апостоли получили последната благословия на Божията Майка - тя викала всекиго поименно - благославяла го, насърчавала го в делото му и се молела с него за целия свят.

И ето че настъпил 15 август - денят, който пресв. Богородица предсказала, че ще бъде нейната кончина. Множество свещи горели, а апостолите били обградили ложето на Пресвета Богородица и се молели с нея. Внезапно светлината на Божията слава обгърнала всичко и затъмнила свещите. Небето сякаш се отворило и Сам Христос, обкръжен с апостоли, ангели и пророци, слязъл да приеме душата на Своята Майка. Той я погледнал с поглед, изпълнен с любов и й казал: „Ела, най-близка Моя, ела, възлюбена Моя, ела, най-драгоценна Моя перла, и влез в обителта на вечния живот!"

„Готово е сърцето ми, нека бъде по думите Ти", отговорила пресв. Богородица. Тя легнала и поглеждайки лицето на своя Син, без всякакво телесно страдание, като че заспала, предала душата си на своя Син.

Св. Филарет Московски поетично пише за успението на Божията Майка: „Приснодевата носеше в ръцете си своя Син и Бог във времето на Неговото детство. Сега Той, въздавайки й заслуженото, Сам поема душата й в ръцете Си в началото на нейния небесен живот."

 

По „Сказание о земной жизни Пресвятой Богородици!"

„Църковен вестник", бр. 16/1998г.

Ред.: А.Хр.

 

 





Още от "Православна мисъл":