ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ХРИСТИЯНСКИЯТ ЖИВОТ Е ЛЕЧЕНИЕ

ХРИСТИЯНСКИЯТ ЖИВОТ Е ЛЕЧЕНИЕ

2011-09-19, автор: Разговор с д-р Жан-Клод ЛАРШЕ, рубрика: Теология

Larshe10.jpgД-р Жан-Клод Ларше (1940) е французин от руски произход. Псалт при местна православна църква във Франция, той е доктор по философия и теология. До момента на богословска тематика има издадени 20 книги, които са преведени на 14 езика. Последната е на български език. В своите книги, писани изцяло в светлината на патристичната традиция, той разглежда съвременни биоетически теми, като особена популярност придобиват посветените на богословието на болестта: "Богословие на болестта" (бълг. превод 2011 г.), "Терапевтика на менталните болести" (1992 г.), "Терапевтика на духовните болести"  (1997 г.), "Християнинът пред лицето на болестта, страданието и смъртта" (2002 г.), "Богословие на тялото" (2009 г.) и др.

През май 2011 г. д-р Ларше бе в България за участие в международната научна конференция "Православното богословие и науките", проведена в периода 26-30 април представена в ЦВ, бр.10/2011г. След официалното откриване в СУ "Св. Климент Охридски", интердисциплинарният научен форум, участие в който взеха световноизвестни православни богослови като митрополит Йеротей Влахос и отец д-р Георги Драгас, продължи в конферентния център "Миню Балкански", с. Оряховица, Старозагорско. Там разговаряме с д-р Ж.-К. Ларше.

 

­-  Господин Ларше, как стигнахте до решението да посветите живота си и изследователските си търсения на темата за болестта и страданието?

­ - Още в самото начало на досега ми с творенията на светите Отци бях потресен от факта, че в светоотеческото учение лечението на човека е нещо конститутивно за нашето спасение. Докато западното християнство има концепция за спасението, основана изключително на юридически схващания. Виждах, че тези юридически разбирания не говорят нищо на съвременния човек. А съвременният човек търси нещо, което да го облекчи. Защото той е много, много болен...

­ - В съвременното православно богословие няма много разработки, посветени на тази тема. Познати са ни трудове предимно на западни философи и теолози като К. С. Луис.

­ - В разбирането на западното християнство за спасението няма отвореност. Вероятно то е говорело нещо на римлянина от първите векове, но съвременният човек, чувствайки своето болестно състояние, не открива в него отговори на въпросите си, с които да му се помогне и той насочва своя интерес към чужди религии. Към екстремални източни религии като будизъм, индуизъм, към ню ейдж движението и различни секти само и само да открие здраве за себе си. А екзистенциалните отговори на неговите проблеми са в трудовете на светите Отци. И моята главна мотивация бе да направя пълно изследване върху тази материя и с подробни посочки по св. Отци да синтезирам по темата.

Затова и написах толкова книги по този въпрос, като първоначално забелязах, че болестите се делят на болести телесни, ментални (психически) и духовни; и съответно написах три книги. Но тогава написах също и за страданието и неговото значение за съвременния човек. Има много актуални въпроси, които са свързани именно с този проблем. Например, много хора не разбират защо страдат и се отвръщат от Бога само защото не намират отговор на въпросите си или просто не достатъчно задоволителен. А след това идва книгата ми с изследването за смъртта, в която подробно се проследява какво се случва с душата и тялото след смъртта, тъй като има най-различни погрешни теории свързани с това.

­ - Нека се спрем по-специално на изследванията ви за болестите. Как ги диференцирате?

­ - На темата за болестите съм посветил няколко книги. Първата от тях ­ "Богословие на болестта", вече я има и на български език. В нея се говори за болестите на тялото, докато във втората ­ за менталните (психически; mental ­ англ.) болести, а в третата книга ­ за духовните (spiritual). Тези книги се основават изцяло на светоотеческото учение, като в тях се прави анализ на написаното от св. Отци за болестта. А светите Отци като цяло говорят много за болестта. Защото за православното християнство терапията на човека е от особена важност.

Проблематиката на болестта бе за мен моят първоначален интерес. Защото има пряка връзка между терапията на болестите и спасението. Самото осъществяване на човешкото спасение е вид лечение. Та дори и етимологическото значение на Името на Бога ­ Jesus, Jeshua ­ означава "Бог ни носи спасение".

­-  Каква е разликата между ментални (психически) и духовни болести?

­ - Знаем от Свещ. Писание, че Сам Христос е изцелявал множество хора от най-различни болести.

За менталните болести причините са психически и те се лекуват от психиатрите в психиатричните болници. Докато причините за духовните болести са страстите и те се лекуват чрез аскезата, подвижническия християнски живот, който има възможностите да излекува страдащия. Разбира се, книгата за духовните болести е много обемна, 800-900 страници, защото в патристичната литература е писано много за страстите и за лечението им ­ подвизанието като вид лекарство за душата.

При психичните болести има настъпило нарушение, дисфункция в менталните (умствените) способности на човека. Докато духовните болести са нещо друго. При тях има настъпило изкривяване, извращаване или дисфункция на нашите способности за общение с Бога.

Тук е нужно да се каже, че първоначално ние сме били създадени от Бога със способности, насочени по определено направление, за да можем да развиваме себе си и своя живот съгласно нашата природа, което ще рече съгласно волята Божия. Но чрез греха и страстите нашите способности, цялото наше битие бива изведено извън това направление, в противоположна посока и е настъпило изкривяване, дисфункция на нашите способности. И именно тази деформация предизвикала различните духовни болести. В книгата за духовните болести ги анализирам и правя внимателно детайлно описание на тези заболявания, но там давам и начина, по който православното християнство е изнамерило пътя да ги конвертира към Бога и да ги излекува, за да намерим здравето, което Бог ни е дал в самото начало, когато ни е създал.

­ - С други думи, казвате, че страстите са болести?

­ - Ето, на гръцки език, т. е. при гръцките отци, самата дума страст (pathos) означава болест, страдание. Също така в много свои творби гръцките отци абсолютно приемат страстите като болести и съответно аскетичния християнски живот като лечебен за тези болести.

Събрал съм творбите на всички тези църковни отци с цел да направя синтеза, която да е експозе на християнския живот. Защото християнският живот е лечение на болестите, идващи в резултат на грехопадението на човека. А паденческото състояние на човека според светите Отци е болестно състояние. В това отношение ние имаме еднозначното мнение на Православната църква, което обаче не е мнение и на Западната църква.

Например, в западното християнство дори още през първите векове са развили друга концепция, друг начин да изразят пътя на спасението, който е много юридически. Спасението там се постига по методите на римското право ­ да купиш нещо и да получиш. Разбира се, терапевтичният подход при разбиране на спасението може да се срещне и при западни отци като св. Григорий Велики (Двоеслов) и специално св. Йоан Касиан, но те и двамата се формират като богослови на Изток. Св. Григорий например е бил дълги години представител на папата в Константинопол, а св. преп. Йоан Касиан е проживял години сред пустинните отци на Изток и едва после пренася монашеството на Запад, като основава множество манастири.

­ - Това означава ли, че всички хора в света са болни, че страдат от дадена болест по някакъв начин; че всички имат нуждата да се лекуват?

­ - Да, всеки човек през живота си се среща с болестите. С телесната болест, защото всички сме подложени на разпад поради грехопадението. А покрай болестта се срещаме и със страданието. Освен това, всеки човек до някаква степен има и ментална (психическа) болест.

­-  Да разбираме ли в такъв случай, че има определена връзка между страстите ­ духовната болест, и менталната?

­ Да, много е важно да се знае, че всички ние страдаме от духовна болест. Защото дори и кръстени като християни, ние трябва да получим благодат от Бога. А тя, Христовата благодат, е която се бори с разните видове на злото и ни прави победители. И тази благодат, придобита за нас чрез Христос, ни се дава в Църквата. Но на нас ни предстои да извършваме активна работа през целия си живот, за да може тази благодат, която сме получили чрез светите тайнства Кръщение и Миропомазание и получаваме чрез св. Причастие и другите св. тайнства, да я асимилираме и да я събираме. И това е смисълът на нашия духовен християнски живот ­ да акумулираме благодатта, която ни се дава в Христа.

Така че, процесът на лечението е нещо, което трябва да продължава през целия ни живот.

­ - Тогава новородените деца също ли се раждат обременени с духовни болести?

­ - Да, защото всички ние сме в паденческо състояние. Чрез св. Кръщение ние придобиваме силата да се борим със страстта (духовната болест). Но ако ние не правим нищо, болестта може да нарасне в нас и можем да станем съответно хора на злината, ако не действаме в живота си съобразно волята Божия.

Това, което е важно да се подчертае, е, че има връзка между трите типа болест. Само че не е задължително телесната болест непременно да се дължи на ментално или духовно заболяване. Но пък понякога е именно така.

Всеки знае, че и светците често са имали телесни болести в напреднала възраст. Например, съвременни духовни отци като старците Порфирий и Паисий са имали дългогодишни страдания от по 4-5 по-значими телесни болести, та дори и ментални по причина на телесна дисфункция ­ на паметта и др.

­ - Тоест не е задължително телесното или менталното заболяване да е в пряка зависимост от някаква съответна духовна болест?

­ - Да, възможно е. Но от друга страна пък, съществува пряка и непосредствена връзка между плътските болести с менталните и духовните.

­ - Да уточним, напр. болестта на Алцхаймер не е задължително да се дължи на духовна болест?

­ - Да. Просто е настъпила дегенерация на тялото поради възрастта и няма връзка между нея и някаква определена духовна болест.

Но трябва тук непременно да се подчертае, че някои ментални болести се дължат именно на духовните. Например, при параноята, която е форма на делириум, гордостта играе основна роля. Още може да се каже, че когато някой страда от гастромания (чревоугодничество), това има негативни последици върху тялото и предизвиква определени болести, като диабет и др.

При отношението ментални ­ духовни болести много от депресиите се дължат на страстта, която отците наричат печал и униние (нерадение, akidia ­ гр.). Така че има пряка връзка между тези две страсти ­ печал и униние, и множеството видове депресии. Затова, може да се постигне ефективен резултат при лечението на множество ментални болести, ако тези две духовни болести бъдат лекувани.

­ - Какво е обаче това, което предизвиква печалността и унинието. Гордостта ли е отново?

­ - Тези две страсти (печалността и гордостта) имат различен произход. Но понякога гордостта може да е причината. Също и привързаността към нещата от света. Например, ако се случи някой, който е особено привързан към материалните неща да ги изгуби, той може да изпадне в депресивното състояние на унинието. Ако пък, например, таи гордост в себе си, когато е критикуван, също може да изпадне в печал, в униние и т.н., и т.н.

­ - Тоест, перманентната печал може да доведе до депресия и ако тя остава нелекувана, може да доведе до параноя?

­ - Да, параноята е форма на печал, на тъга. А има още и психоза с голяма доза печал, която е меланхолията, която пък от своя страна е свързана с унинието ­ състояние, в което страдащият непрестанно обвинява себе си и има погрешно възприятие за нещата. В такова състояние някои искат и да посегнат на себе си, да се самоубият.

­ - Кое е най-спешното лечение за такъв човек, като знаем, че е трудно да бъде определено коя болест е ментална (психическа) и коя духовна?

­ - Да се излекува страстта. Страстта, която е причинителката на болестта. Църквата предоставя лекарството за лечението. И тук сте права, като казвате, че трябва да се направи точното различаване на причината. Нужен е този, който е усвоил диакризата (различаването, diakrisis ­ гр.), който може да определи точната причина на болестта. Защото някои телесни болести имат чисто натурален произход, други пък телесни болести имат ментален произход, а пък трети ­ духовни причини.

За менталните болести се отнася същото ­ някои имат телесен произход, други психически, и трета категория ­ духовен. И тук само хора, които могат да различат причината на болестта, могат и да предпишат правилния начин на нейното лечение. А тези хора в православната традиция наричаме духовни старци или старици. Това са тези човеци, които притежават харизмата на различаването. Божи дар е да може да се различава причината на болестта.

Ние, православните, нямаме фанатично разбиране за болестите. Очевидно е, че от самата поява на християнството св. Отци на Църквата са знаели, че за някои телесни и ментални болести причината е натурална и казват ­ причината е в тялото ти; трябва да идеш на лекар или хирург, за да се излекуваш.

Но друг път казват ­ болестта на тялото ти е по причина на еди-коя си твоя духовна болест и ти трябва да я излекуваш. Същото виждаме и в Свещеното Писание: понякога Христос изцерява първо духовно човека ­ прощава греховете му, за да го дари впоследствие и с телесно здраве.

Друг път старецът знае, че телесната болест е вследствие на менталната болест, която пък понякога идва от духовна. Например, вие сте нервен, в безпокойство, под стрес ­ това отначало изглежда като да е на психическа основа и има своите отражения върху тялото, но реално идва от страха, който изпитваш. А безпокойството, нервността, на практика идва от факта, че ти липсва надежда, упование в Бога и ти си неспокоен в твоето съществуване и това води до психични разстройства с последствия върху тялото.

Характерно за учението на св. Отци е, че те имат комплексно виждане за човека. Докато сега в медицината властва чисто натуралистичното разбиране за човека. Човекът бива приеман само през призмата на материалната природа. Докато св. Отци разбират човека на три нива ­ натурално, психично и духовно. И те много точно знаят, че тези три нива са в отношение помежду си и само заедно лекувани ­ от едното към другото, може да има общ положителен ефект.

­ - Тогава цялостното лечение на човека е нещо много сложно и комплексно?

­ Лечението е едновременно и сложно и просто, защото в традицията на Църквата има начин човекът да бъде лекуван в цялост ­ и духовният му живот, а още и телесно с нейните лекарствени средства.

­ - Относно телесните изцеления в Църквата има много хора, които вярват в тях по магически начин. Вярват, че ако извършат нещо по определен начин, то ще получат исканото.

­ - Не трябва да се вярва суеверно. Трябва да сме наясно, че Църквата предоставя множество разни начини на изцеление дори и за нашето тяло. Например, в деня Велики четвъртък непосредствено преди Пасха, когато се извършва св. Маслосвет за здраве на всички кръстени, тогава всички идват в църквата, защото никой не знае всичко за своето болестно състояние; светената вода, особено тази на Богоявление, както и много други възможности, давани ни в Църквата. Но всичко това не е магия.

Когато се молим на Бога за изцеление, Той винаги ни дарява. Само че Той винаги знае кога е подходящият момент за това изцеление. Защото именно чрез болестта, когато я живеем в Бога, в отношение с Бога, ние получаваме множество дарове от Бога. Например, ставаме по-силни, по-обнадеждени, по-търпеливи, изпълваме се с повече любов и към Бога, и към другия.

Например, ако питаме болните от рак, тази толкова странна и мъчителна болест, застанали пред самото лице на смъртта, страдащите от нея ще ви кажат, че са получили множество духовни дарове от нея ­ променили са съзнанието си, приближили са се повече до Бога, придобили са повече разбиране, състрадание и любов към ближния.

Много е важно да се знае, че Бог може да ни обдарява чрез нашата немощ, чрез нашата болест ­ тоест именно когато ние сме слаби.

­-  Сега, например, ние сме в периода след Великия пост, след великата Пасха. Може би трябва да сме по-силни?

­ Какъв е смисълът на поста? Едно от неговите значения е именно да почувстваме своята слабост, защото ние, пълни със здраве, тогава, в периода на пост, имаме възможността да почувстваме своята слабост и чрез тази слабост да усетим, че не сме си самодостатъчни, че имаме нужда от Бога в живота си, Който е нашето същинско здраве. И именно чрез поста ние се доближаваме до Бога, молим се по-усърдно и придобиваме в повече усещане за покаяние, за скръб по Бога. Точно тази слабост, която чувстваме тогава, е много важна за прогресирането в нашия духовен живот.

Затова и св. Отци казват, че ако някой е болен, той няма нужда да пости през постния период, защото болестта оказва върху него същия ефект, както и постът: той чрез нея чувства своята слабост и нуждата да е до Бога. Да, в такъв смисъл болестта е дар, благословение. Но това, с което е важна болестта за живота ни, е страданието в Бога и с Бога. Защото само Христос е Който истински като Човек е пострадал заради нас и ни дава сила в нашата немощ.

­- Какъв е смисълът на страданието на Христос?

­- Често хората не го разбират и го възприемат по западен модел: че Той е откупил, че е платил нещо с това. Но Той няма какво да плаща, казват св. Григорий Назианс и богословите. Да плаща Христос ­ на кого? На Своя Отец ли? На дявола ли? Та това не е възможно, че и защо да го прави?

Но защо тогава Христос страда на Кръста? Това бе, за да придобие за нас победата над изкушението, идващо от страданието, от слабостта. Защо Той умря, за да победи смъртта, но също и за да ни спечели, за нас, човеците, победа над страха от смъртта. Защото, както казва св. Василий Велики, много страсти у човека идват поради страха от смъртта, от стремежа му този страх да бъде победен.

А именно чрез страха дяволът ни подлага на множество изкушения, които започват да доминират над нас. Докато чрез победата над смъртта и страданието Христос спечели за нас победа над тези изкушения, над дявола, над злото, над греха. Христовата победа над греха е победа над влиянието, което дяволът има над нас чрез болестта и страданието.

Тук също бих напомнил, че когато Христос още в самото начало на Своя проповеднически път бе в пустинята и Той трябваше там да се срещне с изкушенията, то това бе, казва св. Максим Изповедник, за да ни дари победа над страстите, които идват от нашето влечение към удоволствието (насладата). Защото, казва светият отец, има две категории страсти: първата категория страсти идват от влечението към насладата, а другата, от непоносимостта ни към страданието, но има и трета, и тя е комбинация от тези две категории страсти.

Така че Христос в пустинята застана за нас срещу изкушенията, които имат връзка с влечението към удоволствието. На Кръста по време на Неговите страдания Той спечели за нас победата над изкушенията, които идват от непоносимостта ни към страданието и страха от смъртта. Така, когато ние живеем в Христа, тоест в Църквата чрез различните видове св. тайнства, ние живеем в Христос и чрез Христос и се сдобиваме с капацитета да бъдем победители над тези различни изкушения. Но и тогава ние не можем да избегнем болестите, защото на тази земя, на този свят, ние пребиваваме в паденческо състояние и едва след свършека на този свят всеки грях, всяка болест, страдание и смърт абсолютно ще изчезнат.

Но сега, през този ни живот, ние трябва да се срещаме с болестта, със страданието, със смъртта. Само че болестта, страданието и смъртта стават за нас нещо съвършено друго, когато ние сме в състояние да ги положим в Христос. Защото чрез Христос, чрез Неговата благодат ние получаваме възможността да избягваме всички изкушения, всички страсти, свързани с тези три последствия от грехопадението.

Така че ние може да сме болни, да страдаме, да срещаме смъртта, но ние вече не се страхуваме, не чувстваме нищо пред тях, защото сме освободени духовно пред лика на болестта, страданието и смъртта. Знаем, че те не могат да ни унищожат, защото сме в Христа, а чрез Христос сме във вечния живот, а в Христос е победата над всяко зло, над всяко влияние и чрез Него и ние сме притежатели на тази победа.

­ - Как бихте обобщили казаното за нашите читатели и особено за страдащите от тях?

­ - Християнският живот е ключът към всички проблеми, които човек може да срещне през своя живот. Християните държат ключа към разрешаването на всички трудности в живота.

­ - Затова ли виждаме ключове на иконата на Възкресението?

­ - Да, защото намирайки се в паденческо състояние, ние все още сме в затвора на падналия свят с всичките му манифести ­ болести, страдания отвън и отвътре, идващи от собствения ни егоизъм, и чрез победата на Христос ние печелим победа над всичко това и се освобождаваме от него. В такъв смисъл ние сме вид затворници. А завръзката на християнския живот е именно свободата на живота. Това че християните са притежателите на истинската свобода. Без християнски живот няма свобода, без него всички оставаме затворници на паденческото си състояние. Само чрез живот като християни ние можем да се сдобием с истинската свобода. Защото Христос е Истината (Йоан. 14:6), а "истината ще ви направи свободни" (Йоан. 8:32).

Разговора води: Анула Христова

Larshe11.jpg

Larshe5.jpg

 

 





Още от "Православна мисъл":