ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Агиология и патрология »  Успение на св. Кирил. ЖИТИЕ В ДАТИ на св. братя Кирил и Методий

Успение на св. Кирил. ЖИТИЕ В ДАТИ на св. братя Кирил и Методий

2013-02-10, автор: Анула Христова, рубрика: Агиология и патрология

SvBratia_v_Olimp_Vitinia.jpg

Св. Константин Философ, след като пропътувал много земи като патриаршески мисионер и просветител на Православието, по време на последното си пътуване ­ до Рим, заболява тежко. Но Всеблагият Бог му изпратил небесна утеха чрез някакво дивно видение, което укрепило сърцето му и го изпълнило с необикновена радост, така че той сред болките си започнал да пее псаломския стих: „Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен" (Пс. 121:1), като при това казал: „От сега вече не съм служител ни на царя, ни на другиго по земята, но само на Бога Вседържителя" и изрекъл бележития философски афоризъм: „Не бях, бидох и съм вовеки. Амин".

В продължение на 50 дена той започнал да се готви за своето най-последното пътуване ­ вече не мисионерско, а небесно. Тогава приел и пълното монашеско пострижение ­ - великата схима, при която му било дадено името Кирил. Предсмъртната му молитва била произнесена със сълзи на очи и с издигнати към Бога ръце. Той се молел да бъде опазено повереното му стадо от безбожната злина и да се разрасне Тялото Христово ­ - Църквата чрез православната вяра. Накрая благодарил на Бога за това, че го удостоил да проповядва Неговото Евангелие и като целунал всички, умиращият св. схимонах Кирил рекъл: „Благословен да бъде Бог, Който не ни остави да станем плячка на невидимите наши врагове, но строши тяхната клопка и ни избави от тлението".

С тия думи издъхнал на 14 февруари 869 г., едва 42-годишен. Погребан бил с големи почести в храма на св. Климент Римски (ученик на св. ап. Петър), чиито мощи св. Кирил открил при Хазарската си мисия и бил донесъл със себе си. А Бог чрез знамения и дивни чудеса - ­ изцеления на душевноболни и изцерения от много други болести - засвидетелствал славата, която била отредена на св. Кирил в небесното жилище.

Църковен вестник, бр. 3/2009г.

 

ЖИТИЕ В ДАТИ на св. братя Кирил и Методий

 815 г. - ­ В семейството на висшия византийски военачалник, друнгария Леон (Лъв), подстратег на Солунската област, и жена му Мария се ражда Методий, най-големият от седемте им деца.

827 г. ­ - Ражда се Константин, най-малкият син в семейството.

843 г. ­ - Константин е изпратен да учи в престижния университет на Константинопол ­ - Магнаурската школа, по покана на своя чичо Теоктист.

846 г. ­ - Завършва Магнаурската школа и става хартофилакс, т.е. поверена му е патриаршеската библиотека при величествената константинополска катедрала "Св. София".

Между 843 и 851 г. се провежда първата значителна публична проява на св. Константин Философ ­ - диспутът с низвергнатия патриарх иконоборец Йоан VII Граматик, в който той аргументирано го оборва.

Между 851 и 856 г. се провежда първата мисия на св. Константин Философ като дипломат на Византия ­ - Багдадската мисия при сарацините. Халифатът, уверен във военните си възможности, желае да докаже и своето културно и религиозно преимущество пред християнска Византия.  Но "Константин ги наддума по всички въпроси ­ така, че те му се чудят, изпадат в удивление" и успява да постигне освобождаването на хиляди християнски пленници, които връща във Византия.

851 г. ­ - Св. Методий се замонашва в манастира "Св. Полихрон", Витиния, Мала Азия (дн. край Бурса, Турция). След мисията при сарацините с.г. свети Константин-Кирил Философ също се установява в манастира.

855 г. ­ - Солунските братя създават там славянската азбука ­ - глаголицата.

860 г. ­ - Дипломатическа мисия по инициатива на патриарх Фотий при хазарския хаган в Крим. Св. Константин-Кирил взема със себе си брат си Методий. По пътя си за хазарската страна спират в град Херсон, където откриват в морето мощите на св. Климент Римски. Оттам продължават с кораб за хазарската земя. Философът спечелва на своя страна хазарските водачи, които са готови да признаят християнската вяра за най-добра. Покръстени са около 200 хазари, но християнството не се допуска за държавна религия. Мисията обаче постига освобождаването на хиляди пленени християни и връщането им по родните им места.

861 г. ­ - Мисия при аланите, в околностите на град Фула (близо до Херсон), където успяват да покръстят известен брой от тях.

След изпълнението на мисията и връщането им във Византия св. Константин-Кирил се оттегля в константинополската църква "Св. Апостоли", а св. Методий е възведен в игумен на манастира "Св. Полихрон".

862 г. ­ - Двамата братя по прошение на княз Ростислав се отправят да разпространяват xристиянството на славянски език във Великоморавия. Тяхната просветителска мисия сред западните славяни се организира от Константинополската поместна църква с благословението на св. патриарх Фотий и по поръчение на византийския император Михаил III.

863 г. ­ - Моравският княз Ростислав приема като многоценно съкровище изпратените от Константинополската църква св. братя просветители Кирил и Методий. Установяват се в столицата Велеград. Създават там духовно училище, обучават бъдещите свещеници, превеждат богослужебни книги и проповядват на славянски. Поставено е началото на славянската литургическа служба.

865 г. ­ - При папата в Рим за искане на неговото съдействие в мисионерската им дейност, поради тежкия сблъсък с триезичната ерес.

867 г. ­ - Мисия в Панония, в славянското Блатненско княжество, по покана на неговия княз Коцел. Остават там 6 месеца. Обучават около 50 ученици и проповядват на славянски.

­ - Следва Венецианският диспут (Венеция тогава е византийски екзархат) на път за Константинопол за срещата с новия император Василий I. Там св. Константин Философ в открит диспут оборва духовниците от Фриулската марка, подкрепящи триезичната ерес.

­ - Същата година последва мисия в Рим, с пренасяне мощите на св. Климент Римски, която продължава 14 месеца.

869 г. ­ - Най-после и западен епископ, Римският папа Адриан II, разрешава мисионерската дейност на светите Братя, като позволява богослужението да се извършва и на славянски език.

14 февруари 869 г. ­ - В Рим св. Константин Философ завършва последния си труд - "Написание за правата вяра", но изтощен от тежките пътувания той заболява. Малко преди смъртта си приема "великата монашеска схима" с името Кирил. Погребан е тържествено в криптата на базиликата "Сан Клементе" в Рим.

Малко по-късно с.г. ­ - Папа Адриан II сам ръкополага нужното духовенство за създаване на автономна славянска църква. С този акт той фактически присъединява Мораво-Панонската област към своя диоцез. За глава на новоизградената църква хиротонисва св. Методий, като му дава титлата "архиепископ Моравски" (Панонски).

870 г., есента ­ - Епископски събор в Бавария срещу св. Методий в присъствието на император Лудвиг Немски. Главен обвинител е Пасауският епископ Херменрих, един от водачите на папската делегация в България през 867 г. Св. Методий е затворен в тъмница, нанасят му побой, продължително време е държан под открито небе на дъжд и зимен студ при суровия алпийски климат. На събора е влачен и бит пред всички с конски бич.

14 юли 879 г. ­ - В послание на папа Йоан VIII св. Методий, освен постоянното обвинение, отнасящо се до извършване богослужението на "варварски език", е обвинен и че "не учи така, както светата Римска църква", а "въвежда народа в заблуждение". Със същото послание св. Методий е повикан от папата в Рим, за да даде отговор за делата си. Очаква се, че там той ще бъде осъден и анатемосан. Но се случва точно обратното.

880 г. ­ - Непосредствено след присъствие на Константинополския събор, свикан от патриарх Фотий (относно главенството на папата и филиоквето), св. Методий пристига на съд в Рим, за да даде отговор пред папата за отправените срещу него клевети. После се завръща в Моравия при своето любимо Христово стадо, на което е посветил живота си и за което според евангелската заповед полага душата си.

882 г. ­ - Св. Методий посещава Константинопол, където се среща с патриарх Фотий и император Василий I Македонец, от които е приет с особени почести.

6/19 април 885 г. ­ - В моравската столица Велеград св. Методий се преселва в Небесното си Отечество. Въпреки противодействието и интригите на латино-немското духовенство, той се ползва с любовта и доверието на просветения от него народ, както и с особената преданост на повече от 200 свои ученици, подготвени да продължат делото му.

885 г. - Няколко месеца след неговата смърт ­ новият папа Стефан V (VI) изпраща послание до моравския княз Светополк, в което многословно излага римските претенции за първенството на римския папа и за филиоквето (лъжеучение за изхождението на Светия Дух и от Сина). То става юридическо основание за гоненията срещу учениците на св. Методий.

Зимата на 885/886 г. ­ - Останалите живи ученици на св. Братя се устремяват към българските земи, водени явно от Божия промисъл и горещите молитви на св. цар Борис.

След анатемата на Стефан V (VI) още няколко папи потвърждават произнесената срещу светите Братя и тяхното дело присъда - Йоан Х, Йоан XIII, Венедикт, Александър II и Григорий VII.

1211 г. ­ - Провъзгласяване на равноапостолните братя сред сонма от светии на БПЦ. Един "църковно-държавнически" аспект на почитта към двамата братя, характерен за времето, когато България отново има самостоятелна патриаршия и когато Търновската църква придобива особена значимост. Установяването на тържественото провъзгласяване на "вечная памят" на св. св. Кирил и Методий става в деня Неделя Православна, когато от църковния амвон се споменават всички най-забележителни дейци и отци на Православието (йерарси, монаси, царе и царици), подвизали се за утвърждаването на православната вяра. Провъзгласяването на св. Братя е внесено в Синодика на Търновския събор: "На Кирил Философ, който преведе божественото писание от гръцки език на български и покръсти българския народ, на новия втори Павел, в царството на Михаил и Теодора, православната царица и негова майка, които украсиха божествената църква със свети икони и утвърдиха Православието, вечная памет. На Методий, неговия брат, архиепископ на Моравия Панонска, понеже и той много се потруди заради славянските книги, вечна му памет".

1880 г. ­ - Рим ВЕКОВЕ СЛЕД ПРАВОСЛАВНАТА НАША ЦЪРКВА провъзгласява светите равноапостолни просветители за светци на Римокатолическата църква.

Фотография на стенописа

"Св. Братя съставят славянската азбука ": Ю. Христова

 Църковен вестник, бр. 9/2012 г.

* * *

СРОДНИ ТЕМИ:

СВЕТИ РАВНОАПОСТОЛНИ ФОТИЙ, ПАТРИАРХ КОНСТАНТИНОПОЛСКИ. Велеслав Малев

 

 





Още от "Православна мисъл":