ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ПРАВОСЛАВНИЯТ ПОСТ И НИЕ

ПРАВОСЛАВНИЯТ ПОСТ И НИЕ

2013-03-18, автор: Проф. к.б. Славчо ВЪЛЧАНОВ, рубрика: Теология

Aton_Krustut.jpg

Старозаветният мъдрец Иисус син Сирахов ни е завещал едно валидно за всички времена наставление: "С всичката си душа благоговей пред Господа" (Прем.Сир. 7:34). Винаги със страхопочитание и благоговение трябва православният християнин да пристъпва към изпълнение на всички разпоредби и установления, които "една, свята, съборна и апостолска Църква" при многовековната си историческа мисия предлагала и предлага на човеците за тяхното спасение.

През тази година съгласно богослужебния календар на св. Православна църква периодът от 17 март до 5 май[1] е под знака на Великия пост. Нашата духовна майка - св. Православна Църква ни напомня апостолския призив: "Сега е по-близо до нас спасението" (Евр. 13:11). Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!" (2Кор. 6:2). Така пред нас се откроява църковната постна дисциплина като душеполезна тема за размисъл и поука.

* * *

Християнският пост като благодатно средство за спасение носи печата на богоустановеност. Неговото начало се корени в заповедта, която Бог дал на прародителите Адам и Ева в Едемската градина - да не ядат от дървото за познаване на добро и зло (Бит. 2:17). Тази заповед съвсем точно е определена от Тертулиан като „правило на въздържанието". Същата мисъл срещаме и у св. Василий Велики: „Това не яжте - е указание за поста и въздържанието". „Постът не е изобретение, той е скъпоценност за отците. Всичко, що притежава древност, е почтено. Да уважаваме древността на поста!"

Богооткровеното Писание на Стария Завет съдържа много законоположения за поста. Пророците постоянно призовавали народа към пост и покаяние като спасителни средства против бедствия, стихии и падения. Великите постижения и прояви пред старозаветната епоха са били свързани с духовна подготовка чрез подвига на поста. Така Моисей доброволно се отдал на четиридесетдневен пълен пост (без хляб и вода) на Синайската планина, за да се подготви за получаване на десетте Божии заповеди (Изх. 34:28). Огненият пророк Илия благодарение на поста се удостоил да види славата Божия (3 Цар. 19:4-13). С постническа добродетелност се отличила пророчица Анна, която вече 84-годишна, служела „Богу с пост и молитва денем и нощем" (Лука. 2:37). Последният от старозаветните пророци св. Йоан Кръстител се посветил на най-строг постнически подвиг, като живял в пустиня облечен в дреха от камилска вълна и се храснел само с акриди и див мед (Мат. 3:4; Лука. 1:80) и така станал най-велик измежду родените от жена (Мат. 11:11).

Основата и нравствената същност на християнския пост е положена от Спасителя Иисуса Христа. Той не само ценял и препоръчвал, но и Сам практикувал поста като силно средство за религиозно възвисяване. Той се подготвил за великото Си обществено служение и Голготска саможертва чрез пост в продължение на четиридесет дни (Мат. 4:2). Христос препоръчвал поста, придружен с молитва, като средство за изгонване на зли духове (Мат. 17:21) и предрекъл появата на поста след неговата смърт, възкресение и възнесение (Мат. 9:15).

По примера на Богочовека Христа светите апостоли и първите християни се отдавали на пост (срв. Деян.ап. 13:2-3; 14:23; 2Кор. 6:5; 11:27). Именно като имала предвид тази богоустановеност на поста и неговото значение за религиозно-нравственото издигане на човешката личност, св. Православна църква в своята многовековна пастирска грижа за спасението на своите чеда е определила сложна постна дисциплина. Това са специални дни и различни периоди на пост, между които са продължителните Велики пости или Четиридесетница като подготовка за Възкресение Христово.

Преди всичко трябва да се подчертае, че християнският пост е същностна религиозна необходимост. Той притежава висока нравствена ценност. Господ Иисус Христос влял ново нравствено съдържание в постната дисциплина, позната също и на езическите религии и практикувана от иудейския народ. Така във връзка с разискването на поста с учениците на Йоан Кръстител и с фарисеите Христос заявява: „Никой не налива ново вино във вехти мехове;... ново вино трябва да се налива в нови мехове" (Марк. 2:22). Спасителят вложил в онаследената старозаветна постна традиция ново божествено съдържание, дух и смисъл. Новата структура и нравствено съдържание на християнския пост са ясно посочени в Христовата проповед на планината, в която е казано: „Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерите... А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, щети въздаде наяве" (Мат. 6:16-18).

От тези Христови слова, както и от духа на цялото Христово учение следва да се заключи, че християнският пост не се състои само във въздържание от храна и питие въобще или само от някои видове храна. Такова въздържание може да принадлежи и към човешкото благоразумие и да се предписва от хигиената и диетиката. Християнският пост е въздържание, подчинено на определена, и то възвишена религиозна цел. То се отнася до човешкото тяло, но преди всичко до човешката душа. Постът обхваща цялостния човек и го устремява към висши духовни ценности. Той е средство за укротяване на страстите, за подчиняване плътта на духа, за духовно подвижничество. Разбирано в широк смисъл, въздържанието е „телесно упражнение", което „за малко е полезно" (1Тим. 4:8). А християнският пост е благочестиво упражнение и религиозно-нравствен подвиг. Той е изискване на св. Православна църква, което води както към телесно, така и към душевно здраве на православния християнин, тъй като плодът от постната дисциплина е нравствено съвършенство, святост, спасение.

Поради своята възвишена нравствена същност християнският пост винаги се придружава от съответни духовни упражнения: разкаяние, усилено моление, борба с греха, добротворство. Той - според богослужебния израз (от вечернята в сряда на първата седмица от Великия пост) - е телесен и духовен едновременно. Само по себе си телесното въздържание няма религиозна стойност. Спасителят отсъжда: „Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека" (Мат. 15:11). Затова истинският пост трябва да бъде придружен от благочестиво настроение и да се изяви чрез добродетели, та да бъде духовно полезен. Външният, формалният пост, който винаги потича съгласно изискванията на постната дисциплина, трябва да бъде видим израз на вътрешно разположение: усилена молитва, усърдна добродетелност, обуздаване на плътски влечения, подтискане и изкореняване на страст, отблъскване на съблазън. Още през старозаветни времена св. пророк Исаия благовестеше: „Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, - облечи го, и от еднокръвния си не се крий" (Ис. 58:6-7).

Разбира се, по Божи промисъл всяко време от човешкия живот е благоприятно за духовно подвижничество. Става дума за подвижничество, разбирано в най-широк смисъл - като стремеж към съвършенство по пътя на добродетелността. Всеки ден, всеки час може да настъпи духовното преобразяване на човешката душа. Но тъй също поради наша лична немара, или поради силата на злото в света всяко време, всеки час могат да ни донесат и духовна погибел. Ето защо Бог чрез гласа на св. Православна църква ни призовава да стоим всекидневно на будна духовна стража и да следваме единствения път на вечния живот. „Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират" (Мат. 7:13-14). По-специално, като се съобразява с природата на човека, с нейния ритмичен живот (в който се редуват моменти на напрежение и отпуснатост, на труд и отмора), св. Православна църква целесъобразно е определила специалните дни и времена на постната дисциплина, за да бъде християнинът максимално улеснен в своя стремеж към усърдно подвижничество. През тези постни дни православните вярващи са призвани към по-строго и по-продължително въздържание от разкош в храната, облеклото и удоволствията, към сълзи на сърдечно покаяние и духовно съсредоточаване. Този, който доброволно се подчини на постната православна дисциплина и ревностно я съблюдава чрез непосредствено изживян благодатен опит, ще се убеди, че постът е единствено правилният път на духовна бран със злото и за богоуподобяване. Такъв човек - постник, подобно на старозаветния Страдалец - Раба Господен „със задоволство ще гледа подвига на душата Си" (Ис. 53:11). Ето защо въз основа на многовековния християнски опит св. Православна църква счита, че едно от най-надеждните средства, чрез които човешката душа достига цялостна обнова и вечно спасение, е постът. От тук произтича неговото основополагащо значение в делото на спасението, осъществявано в реалните условия на многообразния земен живот.

Всеки от четирите постни периода (Рождественски, Велики, Петровски и Богородичен пости) е благодатен живот по Бога. Православният християнин се стреми да осмисля всеки миг от предоставеното му от Бога време. Само чрез сълзите на покаянието и чрез тайнството изповед през постния период християнинът препобеждава жилото на греха и неговите гибелни последици. Тъй като бъдещето ние неизвестно и всеки миг с неизвестния час на смъртта може да се затворят за нас вратите към него, св. Православна църква призовава своите чеда да не отлагат за неопределено време поста и покаянието, които още днес могат да се извършат. Класически са думите на св. ап. Павел, който ни напомня: „И то сега е благоприятно време, ето сега ден на спасение!" (2Кор. 6:2). Повелителен дълг на православния християнин е да осмисля това богодарувано време с „добрия подвиг" (1Тим. 4:7) на вярата, добродетелността и молитвеното горене. Така той може да изживее като собствена изповед заявата на св. ап. Павел: „С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване" (2Тим. 4:7-8).

Тъкмо от тук произтича наложителността от строго съблюдаване на православната постна дисциплина в делото на спасението. При това трябва да се подчертае именно необходимостта от неотложното спазване на поста още „днес", т.е. в определен отрязък от Божията вечност.

ВЕЛИКИЯТ ПОСТ... Още отрано и постепенно св. Православна църква мъдро подготвя духовните си чеда за него. Така първата от четирите подготвителни недели е наречена в православния календар Неделя на Митаря и Фарисея, защото по време на св. Литургия се чете Христовата притча (Лука. 18:10-14) за суетната молитва на гордия в самомнителната си праведност фарисей и за смиреното моление на каещия се грешник митар - класически пример на истинско покаяние. Нравственият урок от тази притча е вложен в евангелската отсъда: „Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лука. 18:14). Следва Неделята на Блудния син, когато друга Христова притча (притчата за блудния син - Лука. 15:11-32) предлага втори пример на духовно обновление - разказа за евангелския неразумен син, който първоначално самонадеяно се отдалечил от бащиния си дом. Докато митарят дълбоко се разкайвал с молитвения вопъл: „Боже, бъди милостив към мене грешника!" (Лука. 18:18), тук грешникът се завръща в лоното на бащината, Божията любов с разтърсващата изповед: „Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син" (Лука. 15:21). И отново златен стих за наша морална поука: „Този син мъртъв беше, и осивя, изгубен беше, и се намери" (ст. 24.) Третата подготвителна неделя е наречена Неделя Месопустна поради древнохристиянското установление, тогава да се заговява откъм блажни месни храни, придружено с въздържание от светски развлечения и удоволствия. По време на св. Литургия е положено да се четат евангелски слова (Мат. 25:31-46), които разкриват основните християнски истини за безсмъртието на душата, за възкресението на мъртвите и за всеобщия, Страшния съд. При това Христос обещава вечно блаженство на тези Свои следовници, които изцяло са се посветили на добротворство и милосърдие и които проявяват тези добродетели в Негово  име към бедните, оскърбените: „Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание  - мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; странник бях и Ме прибрахте; болен бях, и Ме посетихте" (Мат. 25:34-36). Доколкото сте сторили това на едного от тия мои най-малки братя, Мене сте го сторили" (ст. 40).

Неделя Сиропустна е последната подготвителна неделя към Великия пост. Християните са вече в преддверието на св. Четиридесетница, която чрез подвига на поста духовно очиства и възражда човешката душа за достойно отпразнуване на светлото Христово Възкресение. Великият пост е установен от св. Отци като възпоменание на 40-дневния пост на Господа Иисуса Христа в Юдейската пустиня преди излизането Му на обществена проповед (Мат. 4:2). По начало постът е упражнение на волята и е във всяко отношение полезен за човека. Но той преди всичко е благоприятен повод за трезва равносметка, за утвърждаване в добродетелност и за усилване на молитвеното горение. Според древните отци и учители на Църквата постът и молитвата са двете криле, чрез които нашите души се въздигат от земята на небето, при Бога. Както птицата без криле не може да се вдигне от земята във въздуха, така и човешката душа без молитва и пост не може да премине от земния живот в духовния, небесния живот. Знаменателно е, че именно в Неделя Сиропустна, непосредствено в самото начало на Великия пост - с оглед по-действеното усвояване на спасителните плодове от предстоящия постнически подвиг на въздържанието - св. Православна църква предлага като литургийно четиво апостолския призив: „Нощта се превали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината" (Рим. 13:12).

Тези изпълнени с дух и символика слова принадлежат на св. ап. Павел - най-плодовитият откъм мисионерски подвизи, книжовни трудове и благодатен духовен опит. Те призовават към покайно преодоляване мрака на греха и към дълбок нравствен прелом в душата чрез силата на християнския пост с цел - постигане на жадуваната Христова светлина и вечното спасение.

Но как да постим, за да изживеем в пълнота спасителното благотворно въздействие на тази древнохристиянска духовна дисциплина? Отговор ни дава литургийното евангелие на Неделя Сиропустна (Мат. 6:14-21). Богочовекът Христос отсъжда: „Кога постите... не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и омий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве" (Мат. 6:16-18). Основното в поста е доброволното въздържание от блажна храна (месни, млечни продукти), при умерена употреба на постни видове храни (с растителен и зеленчуков характер). Но постът не е самоцел. Той е само средство за нравствено очистване, за цялостно извисяване и устремяване на християнското сърце към Бога. За постигането на тази свята цел постът трябва да се съчетава с молитвено напрежение, с духовно веселие, с предвкусване на небесна радост. В древност жителите на Изтока имали обичай при радостни събития през празнични дни да омиват лицата си и да помазват главите си с благовония. И обратно - през дни на печал посипвали с пепел главите си в знак на тъга. Христос изисква т Своите последователи да изживяват всеки ден от постния период като светъл ден на спасение за душата.

Друго важно условие за правилно провеждане на поста - това е готовността на постника да разтвори широко сърцето си за излъчване дух на опрощение в Божие име. Дълбок нравствен смисъл е вложен в църковното установление Сиропустната неделя (Сирни заговезни) да се нарича Ден на всеопрощението. По древен християнски обичай вечерта на тази последна подготвителна неделя - непосредствено преди Великия пост - християните взаимно си опрощават допуснатите прегрешения и оскърбления. Колко трогателна е традицията деца да целуват с подобаваща почтителност ръка на родителите и да и8скат от тях прошка. На този ден в близкото патриархално минало (а и днес в здравите християнски семейства) сродници се посещават, за да се опростят един друг. Сърцата се разтварят за чиста обич, натрупаната душевна ръжда се стопява, тържествува братско-сестринска любов!

Следва (тук >...)

Сп. "Духовна култура", бр. 3/1991 г.

 


[1] В оригинала стои периодът на св. Четиридесетница за съответната година на написването на статията, а именно 1991 г., б.р.

 





Още от "Православна мисъл":