ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ДЕСЕТ ПРАВИЛА ЗА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

ДЕСЕТ ПРАВИЛА ЗА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

2014-02-19, автор: Мария Сенчукова, рубрика: Общество

Pravila_40ca.jpg

Често слушаме и говорим за Великия пост като за особен период от време в живота на Църквата: време на по-продължителни молитви, на многообразни самоограничения в различни сфери на живота, време на внимателно вглеждане в собственото духовно състояние.

Но за да не превърнем Великия пост в месец и половина трудна и безсмислена диета, а да го преминем в присъствието на Господа и Неговите ученици, редно е да се придържаме към някои важни правила.

1. Винаги се радвайте!

„Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете" (1Сол.5:16-18). Този мъдър съвет на апостола е най-актуален особено през великопостните дни.

Унинието е тежка съблазън, още повече когато нямаш реална причина за него: „Как ще я карам сега без вкусна храна? Ще трябва да се откажа от удоволствия и развлечения! Богослуженията ще станат ужасно дълги!" Продължителните богослужения - та това са най-възвишените образци на средновековната поезия, философски проникновения за назначението на човека във вечността, живо чувство на единение с всички молещи се люде и общение със Самия Бог.

Нерядко, а може би дори по-широко разпространен, е и другият вариант на великопостното униние: „Нямам възможност да постя според правилата. Не успявам да посещавам редовно литургиите. Не устоявам на светската суета".

И макар да прозвучи банално, то все пак си остава вярно: не забравяйте, че Бог иска да му се отдадем не със своите стомаси и нозе, а със сърцата си. Той вижда не само чистосърдечното у човешката душа, но вижда и нейната немощ.

Постоянната памет за Бога - това е, което ще ни изпълва с неотслабваща радост в Него!

2. Непрестанно се молете!

Не можем, естествено, всички да достигаме исихастки нива на постничество, но си заслужава да се доближим поне с няколко крачки по-напред до идеалния образец.

Добре е да отделим за молитви повече време от обичайното. Добре е да вложим по-голяма съсредоточеност и в богослуженията - понякога дори е полезно да вземете със себе си книжка с текстовете на богослуженията. И се придържайте стриктно към своето молитвено правило. Оставяйте компютъра поне половин час по-рано, за да си четете спокойно вечерните молитви. Добавете към тях и великопостната молитва на преп. Ефрем Сирин[1]. Добре ще бъде за вас да слушате или да четете Псалтира.

Най-изпитаното средство за борба срещу многочислените великопостни изкушения е молитвата: при поява на раздразнение, гняв, униние, повтаряйте в себе си кратката Иисусова молитва.

3. Храмовата молитва

Битови проблеми, улични задръствания, градски шум - цялата тази суета ни докарва до ужасно изтощение даже и да успеем през поста някак да се организираме така, че да поемаме само подходяща храна, да изпълняваме в пълнота молитвеното си правило, да носим неуморно молитва в сърцето си. Тук идва възможността да почерпим помощ от храмовата молитва.

През периода на Великия пост богослуженията в манастирите и в много енорийски храмове в големите градове се извършват ежедневно - и сутрин, и вечер. Заслужава си преди или след работа да отидеш, ако е възможно, дори само на част от службата - това те откъсва от ежедневието и те изпълва със съвършено различно настроение към живота.

Има богослужения, заради които не е грях човек да изостави работата си в по-ранен час. Такива богослужения са: Великият канон на св. Андрей Критски - през първите четири дни на Великия пост, малките повечерия с Богородичен акатист - в петъчните вечери, богослуженията през Страстната седмица.

Добре е през поста поне веднъж да посетите Преждеосвещена литургия - междувпрочем, има храмове, в които тя се служи вечер (примерно, в Сретенския манастир няколко пъти през поста Литургията на преждеосвещените дарове се служи от 18.00 ч.).

4. „Отвори ми вратите на покаянието, Животодателю!"

Всички знаем добре: постът е нужен не на Бога, а на нас.  Великият пост се състои от две части: Четиридесетница и Страстна седмица. Първата - това е време за покаяние, втората - време за очищение и подготовка за Пасха.

Ненапразно по време на Четиридесетницата Църквата два пъти ни предоставя да чуем Канона на св. Андрей Критски. Ненапразно във великопостната събота, пред Всенощното бдение, слушаме песнопението: „Отвори ми вратите на покаянието, Животодателю!" Неслучайно в продължение на три седмици преди поста Църквата отправя призиви за покаяние чрез посланията, които се съдържат в притчите за митаря и фарисея, за блудния син, чрез напомняне за Страшния съд и изгонването на Адам от рая.

Периодът на Четиридесетницата ни е потребен именно и най-вече за покаяние. Ако нямаш намерение да се каеш, то не си заслужава и да се захващаш с поста - това ще ти бъде само едно безполезно напрежение за тялото.

5. Следете за здравословното си състояние!

Да не пропуснем и здравето. Ако по време на поста почувствате някакви проблеми със здравословното си състояние, трябва веднага да го споделите с духовника си и да обсъдите каква да бъде разумната степен на въздържание.

При наличието, да речем, на заболявания, свързани със стомаха или обмяната на веществата, няма никакво място за каквото и да било своеволно, крайно придържане към правилата. В наше време дори и в манастири рядко се случва през поста да прибягват до сухоежбина - Господ няма да осъди работещ човек, който не блести с особено здраве.

(Добре е да помним, че през Великия пост в храмовете се извършва тайнството Маслосвет - молитвено помазване с осветен елей за изцеление на болните.)

Защото язвата, която ще си докарате чрез изтощение на стомаха, няма да ви доближи до Бога, а може даже и доста да ви отдалечи - особено тънка е границата между чистосърдечния стремеж към послушание и себеотрицание в името на църковните правила и гордостта от собствената упоритост и усърдие.

6. Гледай само в своята паничка!

„Тщеславен съм, когато постя, но когато нарушавам поста, за да скрия от хората своето въздържание, пак съм тщеславен, считайки себе си мъдър", казва със скръб преп. Иоан Лествичник в своята „Лествица" (Стъпало 22).

„Тщеславието в постенето" е видимо опасно и върви ръка за ръка с осъждането. Значи твоят брат си похапва риба през първата седмица от Великия пост, а ти я караш на хляб и вода? Не е твоя работа това. Значи той пие мляко, а ти даже захар не добавяш в чашата си? Не знаеш ти какви са особеностите на неговия организъм (между другото, в семинариите нерядко на учениците им е позволено да консумират млечни продукти). Значи похапнал си той наденичка, пък на другия ден отишъл да се причасти, а ти още от Всенощното бдение не си прекъсвал своето строго очистване за Евхаристията? Това пак си е негова работа, а този, който е преценил да го допусне до тайнството, е свещеникът.

„Тщеславието от непостенето" е още по-лукава страст. В наши дни често се срещат персонажи от типа на митаря, които се гордеят, че не са като фарисея. Такива примери ни разкриват друга картина: той може и да се е отказал от всякакъв вид мазнина, но аз пък у дома правя по сто земни поклона преди лягане! Той може и да се е отказал изцяло от алкохола, но аз пък се кая всяка събота и неделя!

Ето защо ми се иска отново да повторя наставлението, което знаем още от детските си години: „Гледай само в своята паничка!"

7. „Не само с хляб ще живее човек..."

Добре известното продължение на горепосочения цитат: „...но с всяко слово, което излиза от Божиите уста" (срв.Мат.4:4) идеално се вписва във великопостния период, защото през тези дни трябва да отделяме особено внимание на четенето на Библията - Словото Божие.

През Великия пост е прието да се прочита цялото Евангелие. През този период в храмовете ежедневно се четат откъси от Стария завет.

Полезно е да четем и от творенията на Светите отци: „Лествица", текстове от „Добротолюбие", евангелските тълкувания...

8. Не отлагайте да вършите добро

Добре е да съчетаем намаляването на интереса към чуждата паничка с увеличаване на интереса ни към ближните като цяло.

Съсредоточаването върху личното духовно състояние не бива да се превръща в равнодушие към хората около нас. Постът трябва да ни подпомага да укрепваме у себе си следните добродетели: любов към Бога и любов към ближния.

Свети Иоан Златоуст призовавал всичко спестено от периоди, когато се консумира само постна храна, да се раздава в помощ на бедните. Ако си се откажем от няколко посещения в хранителни заведения и не добавяме ненужни гарнитури към поръчваните кюфтета, със спестените средства ще можем да купим поне чифт ръкавици за мръзнещ просяк или да зарадваме с нови играчки децата в някое сиропиталище.

Съвсем не е задължително по време на поста да прекъсваме общението си с хора, за които връзка с нас може да бъде полезна: бременна приятелка, болна съседка, самотен роднина. Разговор на чашка чай с такива хора не е развлечение, а помощ на ближния.

9. Човеколюбие без човекоугодие

Доброто отношение към ближния понякога ни обръща в една крайно неприятна посока: човекоугодието. По принцип в подобен случай изобщо не става дума за добро отношение към ближния - имаме просто проява на слабохарактерност и зависимост от мнението на околните. През Великия пост наблюдаваме особено голяма ескалация именно на тази страст.

„Ела в събота привечер на гости у нас!", канят те съседи и ти пропускаш службата, вместо да се извиниш и да отидеш по-късно или на другия ден.

„Ако не опиташ поне хапка от печеното пиле, ще ти се обидя!" - настоява капризно ваша родственица, а вие дори може да си внушите, че ще го направите просто защото така ще проявите уважение към по-възрастен човек, само дето ще бъде лукавство от ваша страна: съвсем не можем да кажем, че избягването на конфликт с ближния винаги е свързано с проява на любов.

За да се предпазваме от греха на човекоугодието, трябва да си припомняме наставлението, дадено от старец Паисий Светогорец: „Нека да пазим в тайна своите лични периоди на пост, да не ги изнасяме на показ, но общоцърковният пост - това е отстояване на вярата. Ние трябва не само да уважаваме ближните, но да ги накараме и те самите да уважават нас и нашата вяра."

Повечето хора ще ви разберат при поднасяне на най-обикновено, учтиво обяснение. А най-често се оказва, че представите ни за това, как изглеждаме в очите на другите през времето на поста, са абсолютно пресилени. Приятелката в кафенето съвсем няма да се смути, че не сме си поръчали друго, освен едно обикновено еспресо; след служба съседите пак ще изпитват радост от общата си среща; постещият човек обикновено е радушно приеман от своите роднини, защото могат спокойно да го посрещнат само с гъби и картофи.

10. Следвайте Христос

Накрая ще споменем най-главното правило през Великия пост: да помним защо съществува той.

Великият пост - това е време на активна и съсредоточена подготовка за Светлото Христово Възкресение. И то подготовка на дело: ще се потрудим заедно с Господ да изкараме четиридесет дни в пост и заедно с Господ ще отидем на гроба на Лазар; заедно с Господ ще влезем в Йерусалим и ще Го слушаме в Храма; ще се причастим заедно с Апостолите на Неговата трапеза по време на Тайната вечеря; ще Го последваме в кръстния Му път; заедно с Божията Майка и любимият Христов апостол, Иоан, ще излеем своята скръб на Голгота...

Най-накрая, в едно с жените-мироносици, ще стигнем до отворения Гроб, и у нас отново ще пламне безпределната радост: Той не е тук. Христос Воскресе!

www.pravmir.ru

Превод: Анжела Петрова

 

 


[1]   Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб.

Ей, Господи Царю! Дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин.

(Господи и Владико живота моего, дух праздности, униния, любоначалия и празднословия не дажд ми. Дух же целомудрия, смиренномудрия, терпения и любви даруй ми, рабу Твоему.

Ей, Господи, Царю! Даруй ми зрети моя прегрешения и не осуждати брата моего. Яко благословен еси во веки веков. Амин.) - Б.пр.

 





Още от "Православна мисъл":