ЛЕСТВИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

† Смоленски епископ НЕСТОР
ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

Написано от дякон Владислав Граматик
РАЗМИШЛЕНИЯ

РАЗМИШЛЕНИЯ

Св. Николай Велимирович
ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

+ Левкийски епископ ПАРТЕНИЙ
СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Д-р Десислава Панайотова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ДЕСЕТ ПРАВИЛА ЗА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

ДЕСЕТ ПРАВИЛА ЗА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

2014-02-19, автор: Мария Сенчукова, рубрика: Общество

Pravila_40ca.jpg

Често слушаме и говорим за Великия пост като за особен период от време в живота на Църквата: време на по-продължителни молитви, на многообразни самоограничения в различни сфери на живота, време на внимателно вглеждане в собственото духовно състояние.

Но за да не превърнем Великия пост в месец и половина трудна и безсмислена диета, а да го преминем в присъствието на Господа и Неговите ученици, редно е да се придържаме към някои важни правила.

1. Винаги се радвайте!

„Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете" (1Сол.5:16-18). Този мъдър съвет на апостола е най-актуален особено през великопостните дни.

Унинието е тежка съблазън, още повече когато нямаш реална причина за него: „Как ще я карам сега без вкусна храна? Ще трябва да се откажа от удоволствия и развлечения! Богослуженията ще станат ужасно дълги!" Продължителните богослужения - та това са най-възвишените образци на средновековната поезия, философски проникновения за назначението на човека във вечността, живо чувство на единение с всички молещи се люде и общение със Самия Бог.

Нерядко, а може би дори по-широко разпространен, е и другият вариант на великопостното униние: „Нямам възможност да постя според правилата. Не успявам да посещавам редовно литургиите. Не устоявам на светската суета".

И макар да прозвучи банално, то все пак си остава вярно: не забравяйте, че Бог иска да му се отдадем не със своите стомаси и нозе, а със сърцата си. Той вижда не само чистосърдечното у човешката душа, но вижда и нейната немощ.

Постоянната памет за Бога - това е, което ще ни изпълва с неотслабваща радост в Него!

2. Непрестанно се молете!

Не можем, естествено, всички да достигаме исихастки нива на постничество, но си заслужава да се доближим поне с няколко крачки по-напред до идеалния образец.

Добре е да отделим за молитви повече време от обичайното. Добре е да вложим по-голяма съсредоточеност и в богослуженията - понякога дори е полезно да вземете със себе си книжка с текстовете на богослуженията. И се придържайте стриктно към своето молитвено правило. Оставяйте компютъра поне половин час по-рано, за да си четете спокойно вечерните молитви. Добавете към тях и великопостната молитва на преп. Ефрем Сирин[1]. Добре ще бъде за вас да слушате или да четете Псалтира.

Най-изпитаното средство за борба срещу многочислените великопостни изкушения е молитвата: при поява на раздразнение, гняв, униние, повтаряйте в себе си кратката Иисусова молитва.

3. Храмовата молитва

Битови проблеми, улични задръствания, градски шум - цялата тази суета ни докарва до ужасно изтощение даже и да успеем през поста някак да се организираме така, че да поемаме само подходяща храна, да изпълняваме в пълнота молитвеното си правило, да носим неуморно молитва в сърцето си. Тук идва възможността да почерпим помощ от храмовата молитва.

През периода на Великия пост богослуженията в манастирите и в много енорийски храмове в големите градове се извършват ежедневно - и сутрин, и вечер. Заслужава си преди или след работа да отидеш, ако е възможно, дори само на част от службата - това те откъсва от ежедневието и те изпълва със съвършено различно настроение към живота.

Има богослужения, заради които не е грях човек да изостави работата си в по-ранен час. Такива богослужения са: Великият канон на св. Андрей Критски - през първите четири дни на Великия пост, малките повечерия с Богородичен акатист - в петъчните вечери, богослуженията през Страстната седмица.

Добре е през поста поне веднъж да посетите Преждеосвещена литургия - междувпрочем, има храмове, в които тя се служи вечер (примерно, в Сретенския манастир няколко пъти през поста Литургията на преждеосвещените дарове се служи от 18.00 ч.).

4. „Отвори ми вратите на покаянието, Животодателю!"

Всички знаем добре: постът е нужен не на Бога, а на нас.  Великият пост се състои от две части: Четиридесетница и Страстна седмица. Първата - това е време за покаяние, втората - време за очищение и подготовка за Пасха.

Ненапразно по време на Четиридесетницата Църквата два пъти ни предоставя да чуем Канона на св. Андрей Критски. Ненапразно във великопостната събота, пред Всенощното бдение, слушаме песнопението: „Отвори ми вратите на покаянието, Животодателю!" Неслучайно в продължение на три седмици преди поста Църквата отправя призиви за покаяние чрез посланията, които се съдържат в притчите за митаря и фарисея, за блудния син, чрез напомняне за Страшния съд и изгонването на Адам от рая.

Периодът на Четиридесетницата ни е потребен именно и най-вече за покаяние. Ако нямаш намерение да се каеш, то не си заслужава и да се захващаш с поста - това ще ти бъде само едно безполезно напрежение за тялото.

5. Следете за здравословното си състояние!

Да не пропуснем и здравето. Ако по време на поста почувствате някакви проблеми със здравословното си състояние, трябва веднага да го споделите с духовника си и да обсъдите каква да бъде разумната степен на въздържание.

При наличието, да речем, на заболявания, свързани със стомаха или обмяната на веществата, няма никакво място за каквото и да било своеволно, крайно придържане към правилата. В наше време дори и в манастири рядко се случва през поста да прибягват до сухоежбина - Господ няма да осъди работещ човек, който не блести с особено здраве.

(Добре е да помним, че през Великия пост в храмовете се извършва тайнството Маслосвет - молитвено помазване с осветен елей за изцеление на болните.)

Защото язвата, която ще си докарате чрез изтощение на стомаха, няма да ви доближи до Бога, а може даже и доста да ви отдалечи - особено тънка е границата между чистосърдечния стремеж към послушание и себеотрицание в името на църковните правила и гордостта от собствената упоритост и усърдие.

6. Гледай само в своята паничка!

„Тщеславен съм, когато постя, но когато нарушавам поста, за да скрия от хората своето въздържание, пак съм тщеславен, считайки себе си мъдър", казва със скръб преп. Иоан Лествичник в своята „Лествица" (Стъпало 22).

„Тщеславието в постенето" е видимо опасно и върви ръка за ръка с осъждането. Значи твоят брат си похапва риба през първата седмица от Великия пост, а ти я караш на хляб и вода? Не е твоя работа това. Значи той пие мляко, а ти даже захар не добавяш в чашата си? Не знаеш ти какви са особеностите на неговия организъм (между другото, в семинариите нерядко на учениците им е позволено да консумират млечни продукти). Значи похапнал си той наденичка, пък на другия ден отишъл да се причасти, а ти още от Всенощното бдение не си прекъсвал своето строго очистване за Евхаристията? Това пак си е негова работа, а този, който е преценил да го допусне до тайнството, е свещеникът.

„Тщеславието от непостенето" е още по-лукава страст. В наши дни често се срещат персонажи от типа на митаря, които се гордеят, че не са като фарисея. Такива примери ни разкриват друга картина: той може и да се е отказал от всякакъв вид мазнина, но аз пък у дома правя по сто земни поклона преди лягане! Той може и да се е отказал изцяло от алкохола, но аз пък се кая всяка събота и неделя!

Ето защо ми се иска отново да повторя наставлението, което знаем още от детските си години: „Гледай само в своята паничка!"

7. „Не само с хляб ще живее човек..."

Добре известното продължение на горепосочения цитат: „...но с всяко слово, което излиза от Божиите уста" (срв.Мат.4:4) идеално се вписва във великопостния период, защото през тези дни трябва да отделяме особено внимание на четенето на Библията - Словото Божие.

През Великия пост е прието да се прочита цялото Евангелие. През този период в храмовете ежедневно се четат откъси от Стария завет.

Полезно е да четем и от творенията на Светите отци: „Лествица", текстове от „Добротолюбие", евангелските тълкувания...

8. Не отлагайте да вършите добро

Добре е да съчетаем намаляването на интереса към чуждата паничка с увеличаване на интереса ни към ближните като цяло.

Съсредоточаването върху личното духовно състояние не бива да се превръща в равнодушие към хората около нас. Постът трябва да ни подпомага да укрепваме у себе си следните добродетели: любов към Бога и любов към ближния.

Свети Иоан Златоуст призовавал всичко спестено от периоди, когато се консумира само постна храна, да се раздава в помощ на бедните. Ако си се откажем от няколко посещения в хранителни заведения и не добавяме ненужни гарнитури към поръчваните кюфтета, със спестените средства ще можем да купим поне чифт ръкавици за мръзнещ просяк или да зарадваме с нови играчки децата в някое сиропиталище.

Съвсем не е задължително по време на поста да прекъсваме общението си с хора, за които връзка с нас може да бъде полезна: бременна приятелка, болна съседка, самотен роднина. Разговор на чашка чай с такива хора не е развлечение, а помощ на ближния.

9. Човеколюбие без човекоугодие

Доброто отношение към ближния понякога ни обръща в една крайно неприятна посока: човекоугодието. По принцип в подобен случай изобщо не става дума за добро отношение към ближния - имаме просто проява на слабохарактерност и зависимост от мнението на околните. През Великия пост наблюдаваме особено голяма ескалация именно на тази страст.

„Ела в събота привечер на гости у нас!", канят те съседи и ти пропускаш службата, вместо да се извиниш и да отидеш по-късно или на другия ден.

„Ако не опиташ поне хапка от печеното пиле, ще ти се обидя!" - настоява капризно ваша родственица, а вие дори може да си внушите, че ще го направите просто защото така ще проявите уважение към по-възрастен човек, само дето ще бъде лукавство от ваша страна: съвсем не можем да кажем, че избягването на конфликт с ближния винаги е свързано с проява на любов.

За да се предпазваме от греха на човекоугодието, трябва да си припомняме наставлението, дадено от старец Паисий Светогорец: „Нека да пазим в тайна своите лични периоди на пост, да не ги изнасяме на показ, но общоцърковният пост - това е отстояване на вярата. Ние трябва не само да уважаваме ближните, но да ги накараме и те самите да уважават нас и нашата вяра."

Повечето хора ще ви разберат при поднасяне на най-обикновено, учтиво обяснение. А най-често се оказва, че представите ни за това, как изглеждаме в очите на другите през времето на поста, са абсолютно пресилени. Приятелката в кафенето съвсем няма да се смути, че не сме си поръчали друго, освен едно обикновено еспресо; след служба съседите пак ще изпитват радост от общата си среща; постещият човек обикновено е радушно приеман от своите роднини, защото могат спокойно да го посрещнат само с гъби и картофи.

10. Следвайте Христос

Накрая ще споменем най-главното правило през Великия пост: да помним защо съществува той.

Великият пост - това е време на активна и съсредоточена подготовка за Светлото Христово Възкресение. И то подготовка на дело: ще се потрудим заедно с Господ да изкараме четиридесет дни в пост и заедно с Господ ще отидем на гроба на Лазар; заедно с Господ ще влезем в Йерусалим и ще Го слушаме в Храма; ще се причастим заедно с Апостолите на Неговата трапеза по време на Тайната вечеря; ще Го последваме в кръстния Му път; заедно с Божията Майка и любимият Христов апостол, Иоан, ще излеем своята скръб на Голгота...

Най-накрая, в едно с жените-мироносици, ще стигнем до отворения Гроб, и у нас отново ще пламне безпределната радост: Той не е тук. Христос Воскресе!

www.pravmir.ru

Превод: Анжела Петрова

 

 


[1]   Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб.

Ей, Господи Царю! Дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин.

(Господи и Владико живота моего, дух праздности, униния, любоначалия и празднословия не дажд ми. Дух же целомудрия, смиренномудрия, терпения и любви даруй ми, рабу Твоему.

Ей, Господи, Царю! Даруй ми зрети моя прегрешения и не осуждати брата моего. Яко благословен еси во веки веков. Амин.) - Б.пр.

 





Още от "Православна мисъл":