ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Апологетика » БЕСЕДА ПРОТИВ БОГОМИЛИТЕ

БЕСЕДА ПРОТИВ БОГОМИЛИТЕ

2016-04-04, автор: Презвитер КОЗМА, рубрика: Апологетика

Beseda protiv bogomilite-Prezviter Kozma.jpg

Случи се, че в годините на правоверния цар Петър в българската земя се появи поп по име Богомил - по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя. Лъжеучението му ще изложим по-нататък. Понеже Господ е предвиждал съблазните, които ще настанат между хората, предсказал ни е всичко и ни е научил, говорейки: „Съблазни трябва да дойдат", за да се явят избраници. Но има някои, които не вярват на тези думи. На тях грехът никога няма да се прости, ако не се покаят, и за тях сега ми предстои да говоря. Исках да замълча за тях заради многото им басни, но се боя от по-голямо наказание: защото, ако ние мълчим, някой ще се съблазни от тяхното прелъщение, „и при нашето разбиране ще загине немощният брат, за когото Христос е умрял". Затова, като се уповавам на богатството на нашия Господ, защото може да проясни и нашия език, аз се осмелявам с моето творение да изоблича враговете на Христовия кръст. За тях и блаженият Павел писал на филипяните: „Пазете се от псета, пазете се от разкол, пазете се от злите работници; за тях много пъти говорих, а сега и с плач ви го казвам, че те са врагове на кръста Христов; техният край е гибелта." Като почвам да изобличавам техните думи и дела, аз мисля, че и въздухът се осквернява от делата и проповедите им. Но заради христолюбивия народ ще разкрия техните лукави речи, за да не попадне никой в мрежата им, и като разберат техните измами, да отбягват учението им. „Защото, рече Господ, всяко дърво по плода си се познава." Външно еретиците са като овце: кротки, смирени и мълчаливи. Наглед лицата им са бледи от лицемерния пост. Дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко, за да не ги отличават от правоверните християни, а вътрешно са вълци и хищници, както рече Господ. Като виждат тяхното тъй голямо и тъй особено смирение и като мислят, че те са правоверни и способни да напътват към спасение, хората се приближават към тях и ги запитват за спасението на душата. А те подобно на вълк, който иска да вземе агне, първо се преструват, че въздишат, и смирено отговарят, а когато проповядват, представят се, като че са на небето. Където пък видят човек, който е прост и неучен, там сеят плевелите на учението си, като хулят наредбите, предадени на светите Църкви, за което ще говоря по-нататък. Но, о христолюбиво воинство, от вас никой да не им става другари, защото ще станете Христови врази! Старайте се да четете светите книги, за да не попаднете в безконечни мъки! Защото много измами и много неправди изникнаха на земята. Не е възможно да ги отбягнат онези, които живеят в леност. Заради нас Господ слезе от небето и ни научи на своята воля, за да се избавим от лютите мъки, когато живеем по неговите заповеди. Затова да се стремим към добри дела, за да не се сбъдне с нас казаното от Господа: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, не щяха да имат грях, а сега нямат извинение за греха си." Но що говорят еретиците? - Ние се молим на Бога повече от вас, бдим и се молим и не живеем в леност като вас. - Уви, това прилича на думите на горделивия фарисей, който, когато се хвалел, казвал: „Не съм като другите хора - грабителите, неправедниците, блудниците." Ние пък ще им отговорим: "Какво се хвалите, горделиви еретици? Че и дяволът не спи, нито вкусва човешка храна, нито се труди!" "- Но ние, казват, когато се молим, призоваваме Бога." Ние пък ще им отговорим: "Та не чувате ли и бесовете, като се провикват към Господа: „Какво има между нас и Тебе, Иисусе, Сине на живия Бог? Знаем Те кой си, светия Божий. Нима си дошъл да ни мъчиш преди време?" Поучавайки ни, сам Господ казва: „Не всеки, който говори: Господи, Господи! ще влезе в небесното царство, а който изпълнява волята на моя небесен Отец." Които са такива, ние ще ги оставим да вървят по своя път към погибел. По-скоро ще вразумиш добитъка, отколкото еретика. Свинята отминава бисера, а събира боклука. Така и еретиците поглъщат своя смрад, а отбягват божествените поучения. И, както онзи, който стреля срещу мрамор, не само че няма да го пробие, но стрелата, като отскочи, ще удари тоя, който стои назад, така и този, който поучава еретика, не само че не ще го поучи, но ще разврати и някого от по-слабоумните. Но към кои прочее да ги причислим? Кому да ги уподобим? По-лоши са от глухите и слепи идоли. Идолите, понеже са от дърво и камък, нито виждат, нито чуват. Еретиците пък, понеже имат човешки мисли, доброволно се вкамениха и не познаха истинското учение. Но към бесовете ли да ги причисля? Та те са по-лоши и от тях. Бесовете се боят от Христовия кръст, а еретиците секат кръстовете и си правят от тях оръдия. Бесовете се боят от образа на Господа, нарисуван на дъска; еретиците не се кланят на иконите и ги наричат идоли. Бесовете се боят от мощите на Божиите праведници и не смеят да се доближат до ковчезите, в които лежи безценното съкровище, дадено на християните да се избавят от всякаква беда. Еретиците пък се гаврят с тях и се надсмиват над нас, когато ни виждат да им се кланяме и да просим от тях помощ. Те забравиха думите на Господа: „Тези, които вярват в Мене, ще вършат делата, които аз върша, и дори по-големи от тях ще вършат." И като не искат да отдадат слава на светците, те хулят и Божиите чудеса, що извършват мощите им със силата на Светия Дух. Те казват: "Чудесата не се извършват по воля Божия, тях върши дяволът, за да мами хората." И много друго блудословят за тях, като клатят главите си като евреите, които разпъваха Христа. - О, търпеливи Боже, докога ще гледаш човешкия род толкова да те разгневява?

2. За сътворението на света

Наистина еретиците са по-лоши и по-мерзки от бесовете. Защото кой бяс някога се е противил на Божеството или е дръзнал да хули Божия свят, както еретиците? А що говорят? - Че не Бог е сътворил небето, нито земята, нито всичките видими неща. А всъщност, понеже са слепи и глухи, те не разбират, което казва Йоан Богослов: „В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. Всичко чрез Него стана и без Него не стана нищо от онова, което е станало." Същото разказва и Павел: „Защото от Бога бе създадено всичко, което е на небето и което е на земята, видимо и невидимо, било престоли и господства, било началства, било власти; всичко чрез Него и за Него съществува." И пак същият преблажен Павел заедно с Давида се обръща към Бога с думите: „В началото Ти, Господи, основа земята и дело на Твоите ръце са небесата." И много пъти светите пророци, апостоли и други праведници прогласяват Бога за Творец на всичко видимо и невидимо. Но защо ли говоря за праведниците? Било езичника, било простака, било самия дявол запитай: "Кой е Творец на всичко видимо и невидимо?", и те ще ти отговорят: "Защо си толкова прост, човече? Що може някъде да стане без Божие повеление?" - А вас, еретици, кой ви научи, че Бог не е създал всички тези твари? Тежко на вашето неверие, защо огън събирате върху главите си!

3. За светия кръст

Себе си заблуждавайки, така говорят за Господния кръст: "Как да му се кланяме? Понеже евреите разпнаха на него Божия Син, затова кръстът е най-омразен Богу. - Ето защо те учат своите да го ненавиждат, а не да му се кланят, като казват тъй: „Ако някой би убил царския син с кръст от дърво, може ли това дърво да бъде мило на царя? Същото нещо е и с кръста спрямо Бога." - О, колко ненавижда дяволът човешкия род! В колко пагубна пропаст го е въвел! Както едно време евреите, като четяха пророчествата, не разбираха какво се разказва за Господните страдания и, макар да ги четяха всеки ден и всяка събота, сами станаха Христови убийци, като намислиха да убият Безсмъртния, така и еретиците, които всякога четат Господните и апостолски слова, не разбират техния смисъл. И с право блаженият Павел ги нарича погинали, като казва: „Словото за кръста е безумие за тези, които гинат, а сила Божия е за нас, които се спасяваме." И пак: „А за мене - да се прославя само чрез кръста на нашия Господ Иисус Христос."

4. За Причастието

Какво говорят за светото Причастие? - "Причастие не се извършва по Божие повеление, нито е Христово Тяло, както вие говорите, а е като всяка проста храна. Христос, когато е действал, не е извършвал Литургия, затова ние не я почитаме" - [казват те]. О, колко е голямо заслепението им! О, колко е голямо окаменението им! Кажи ми, безбожни еретиче, за какво каза Господ на апостолите, когато им даваше хляб: „Вземете и яжте! Това е Моето Тяло, което се ломи за вас, за да се опростят греховете ви", а също и като държеше чашата с пречистата си ръка и като я даваше на учениците си, за какво каза: „Пийте от нея всички! Това е Моята Кръв, която се пролива за мнозина?" За какво ли е говорил и Павел, когато е писал на коринтяните: „Аз приех от Господа това, което и ви предадох: че през нощта, в която бе предаден, Господ Иисус взе хляб и като го благослови, преломи го и каза: "Вземете и яжте! Това е Моето тяло, което се ломи за вас. Също така взе чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всякога, когато пиете, за Мой спомен. Защото, колчем ядете този хляб и пиете тази чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле той дойде. Затова, който яде този хляб и пие Господнята чаша недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. Но да изпитва човек себе си, па тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не отличава тялото Господне."

5. За литургиите

А защо хулите светите обреди, които ни са предадени от светите апостоли и богоносци отци? - Говоря за Литургията и другите моления, които се вършат от добрите християни. Казвате, че не апостолите са установили Литургията и причастяването, а Йоан Златоуст; че от Рождество Христово до Йоана са се изминали повече от триста години. Нима толкова години Божиите Църкви са били без Литургия и без причастяване? Та апостол Петър не създаде ли Литургия, която и досега държат римляните? Яков, Господният брат и първият епископ в Йерусалим, поставен от самия Господ, не създаде ли Литургия, която и досега слушаме да пеят над Гроба Господен? Едва след това великият Василий в Кападокия, като прие откровение от Бога, нареди причастяването и ни предаде Литургия, като я раздели на три, както му заповяда Светият Дух.

6. За духовенството

Ами защо вие казвате, че причастяването и духовните обреди не са отредени от Бога, и хулите йереите и всички църковни санове, като наричате правоверните свещеници "слепи фарисеи", и лаете много по тях, като псета по конник? Понеже сте слепи с умствените си очи, когато четете посланието на блажения Павел, не можете да разберете кой е поставил свещениците, епископите и останалия църковен клир по цялата земя, Но, както е писано, „като искаха да изтъкнат своята правда, не се покориха на Божията правда". Дори правоверните свещеници и да живеят в леност, както вие говорите, когато ги критикувате, ала те не хулят божественото като вас. Но и да биха извършили те нещо скришом, „а кои сте вие, които съдите чуждия слуга?" - както каза апостолът. „В един голям дом има не само сребърни и златни съдове, но и глинени, и дървени, едните са за чисто, а другите за нечисто. Ако някой се очисти от тези неща, ще бъде съд почетен, осветен." Затова, ако не са били добри, не щяха да бъдат осветени.

7. За пророците

А кой апостол или кой праведник ви научи, еретици, да отхвърляте закона, от Бога даден Мойсею? Каква ли неправда намерихте в пророците, та ги хулите и не приемате книгите, написани от тях? Защо се представяте, като да обичате Христа, а отхвърляте предсказанията на светите пророци за него? Пророците нищо не са казали по своему, но така ни предсказаха, както им е заповядал Светият Дух. Ако не вярвате на тези думи, че някога Господ е говорил чрез устата на пророците, то послушайте какво говорят за пророците светите апостоли. Ако ли не вярвате и на апостолите, тогава сте по-големи неверници и от езичниците и по-долни от бесовете. Великият и върховен апостол Петър дума: „Бог говори чрез устата на всичките си пророци от вековете." Чуй пък и блажения Павел, който също така казва: „И той даде едни да са апостоли, други - пророци, едни - евангелисти, други - пастири и учители за усъвършенстване на светиите."

8. За света Богородица

Освен всичко това зло, тези окаяници вършат още и друго: не почитат Преславната и Пречиста Богоматер, майката на нашия Господ Иисус Христос, и много бледословят за нея. Техните думи и гадости не може да се пишат в тази книга. За нея пророците предсказаха. Едни я нарекоха врата заключена и непроходима за никого освен за единаго Бога, а други - духовна стълба, по която верните ще се възкачат на небето; трети - света планина, в която се засели Бог; друг я нарече ръчица, която събира небесна манна. Давид пък я нарече царица и дъщеря: царица, понеже стана майка на небесния цар, а дъщеря, понеже се роди от Неговото семе.

9. За иконите

Еретиците, като слушат апостол Павел да казва за идолите: „Не е прилично да се покоряваме на злато или сребро, изработено с човешко изкуство", мислят окаяните, че то е казано за иконите. И като намират оправдание в тези думи, те не им се кланят насаме. Но поради страх от хората и в Църква ходят, и кръст и икона целуват, както ни разказват тези от тях, които се възвърнаха към нашата истинна вяра, говорейки: "Всичко това вършим за пред хората, а не от сърце; тайно пазим вярата си. А ние, правоверните люде, когато видим Господния образ написан на икона, като прострем ръце към него, като обърнем духовните си очи към небето, към самия онзи, който е с Отца и Светия Дух, викаме: "Господи Иисусе Христе, Който в този образ се яви на земята заради нашето спасение и се съгласи доброволно да приковеш на кръста Своите ръце и Който ни даде кръста си, за да пропъждаме всеки враг, смили се над нас, които се уповаваме на Тебе!" А когато видим иконата на св. Мария, Божията майка, също така й се молим из дълбината на сърцето, викайки: "Пресвета Богородице, не забравяй своите люде, нас! Ти си нам застъпница, а на грешните - помощница. Чрез тебе се надяваме да получим опрощение на греховете", и прочее. Когато пък видим образа на някой светец, също тъй казваме: "Божи светецо - казваме името му, - който си пострадал за Господа, ти имаш смелост пред Владиката; моли се за мене, за да се спася с твоите молитви!" Виждаш ли, еретиче, че лъжовни и прелъстиви са твоите думи, които говориш, когато казваш: „Които се кланят на иконите, приличат на елините." Когато се кланяме на икона, ние не се кланяме на баграта, нито на дъската, а на онзи, който е бил с този образ и който е нарисуван, на себе си подобен, какъвто е бил на вид - било стар, било млад. Както жената, която е доброумна и която обича своя мъж, когато види в стаята си дрехата или пояса на мъжа си, когато е отишъл на дълъг път, поема я в ръце, целува я и до очите си я полага, не защото обича пъстротата на дрехата, но защото й напомня за нейния любим; така също и ние, христолюбивите християни, когато намерим каквато и да било част от дреха, в която е страдал Божи угодник, или кост от неговото тяло, или пръст от гроба му, смятаме ги за всечестни. И като ги поемаме със страх, ние любезно ги целуваме, но не защото почитаме пъстротата на дрехата, а светеца или, по-право, Христа, Комуто той е угодил, както казва божественият Давид: „Боже, много ми са мили Твоите другари!"

10. За Ветхия Завет

Но ние, казаха, не слушаме Давида, нито пророците, а самото Евангелие и не живеем по Мойсеевия закон, а по апостолския. Ала послушайте, еретици, ако имате уши, да ви посоча, че и от самия Христос се отмятат онези, които не слушат пророците и закона. Защото какво каза Господ? „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не съм дошъл да наруша, а да изпълня." И пак: „Ако не вярват на Мойсей и пророците, то и да възкръсне някой от мъртвите, пак няма да му повярват." Още и това: „Ако не вярвате в Мойсеевите книги, как ще повярвате на моите думи?" Докато хулят всичките закони, предадени на светата Божия Църква, своите учения те излагат с почит, като баят някакви басни, както техният баща, дяволът, ги учи да бледословят.

11. За дявола

Мнозина пък не знаят каква е тяхната ерес и мислят, че те страдат за правдата и че ще получат от Бога някоя награда за веригите и тъмницата. Но нека чуят Павел що казва за това: „Ако и да се подвизава някой, не се увенчава, ако не се подвизава по правилата." Та как ще бъдат мили някому, дори и много да страдат, щом като те наричат дявола творец на човека и на всичките Божи твари? А поради голямата си простотия едни го наричат отпаднал ангел, а други го смятат неправеден уредник. И тези техни думи са за смях на умните, защото подобно на гнила дреха не могат да се сберат накуп. Понеже всеки иска да надхитри другите, всеки по свой ум създава име на своя баща и учител. А толкова го почетоха, че го нарекоха творец на Божиите създания, а Божията слава считат за слава на дявола. А Бог е казал чрез пророка: „Другиму не ще дам славата си." Еретиците, като чули лъжливия дявол да говори на Иисус: „Всичко ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш", повярвали му и мислят, че той е властител над Божиите твари. И пак, като чули Господа да казва: „Сега се осъди князът на този свят" и „Сега иде князът на този свят и в Мене той няма нищо да намери" - тези думи, като чули, еретиците нарекоха дявола властител и княз на Божиите твари. А кое ли слово от книгите не изопачиха? Какво ли не похулиха в този свят, устроен от Бога? Не само към земята, но и към небето отправят хули, като казват, че по волята на дявола е всичко. Небе, слънце, звезди, въздух, земя, човек, Църква, кръстове и всичко Божие отдават на дявола. Изобщо всичко, което се намира на земята - одушевено и неодушевено, - наричат дяволово.

12. За въздържанието

Като чуват Господа да разказва в Евангелието притчата за двамата синове, те считат, че по-старият син е Христос, а по-малкият, който заблудил баща си, че е дяволът. И сами го назоваха мамон. Него наричат още творец и уредник на земните твари [и мислят], че той е заповядал на хората да се женят, да ядат месо и да пият вино. Изобщо, като хулят всичко наше, сами се прогласяват за небесни жители, а човеците, които се женят и които живеят светски, наричат мамонови слуги. А самите, които се гнусят от всичко това, не го приемат не поради въздържание, както ние, които не го смятаме за скверно. И за това е предсказал Светият Дух чрез устата на Павел, когато писал на Тимотей: „А духът ясно казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат прелъстителни духове и бесовски учения чрез лицемерието на тези, които говорят лъжа и имат покварена съвест и забраняват жененето и въздържане от ястия, що Бог е създал [да ядат] с благодарност верните и тези, които са познали истината; защото всяко Божие творение е добро и нищо не е за отхвърляне, когато се приема с благодарност, защото се освещава чрез Божие слово и с молитва." Видяхте ли, еретици, тези думи на Светия Дух, Който казва, че законната женитба е непорочна и е узаконена от Бога и че яденето и пиенето с мярка не ще погуби човека. Това пък пишем не защото позволяваме, нито защото заповядваме на човеците да се опиват или да преяждат, но защото искаме да запушим устата на мерзките еретици, които ни заповядват съвсем да не вкусваме нито месо, нито вино, смятайки ги за скверни. Та сами знаем, че пияницата е омразен на Бога и на хората. И светите книги много пъти укоряват тези, които пият много. Пияницата служи за смях на глупавите и за плач на мъдрите, защото той погубва ума и съзнанието, които са му дадени от Бога, и самоволно става неразумен добитък вместо човек. Наутре го боли глава и стомах, а жилите му тръпнат. От това се поражда, мисля, и двойна вреда: грехове за душата и болест за тялото. Затова добре е да се пие вино с мярка за телесна потреба. Превиши ли се, въвежда човека в много злини.

13. За светото Кръщение и за децата

Виждате ли, братя, колко ги е поразил дяволът, та отхвърлят светото Кръщение и се гнусят от младенците, които се кръщават? Ако им се случи да видят малко детенце, гнусят се като от лоша смрад, извръщат се, плюят, закриват се, при все че сами са смрад за ангелите и за хората. Дори и да искат да лъжат според обичая си, казвайки: „Християни сме", не им вярвайте, защото те лъжат като своя баща, дявола! Че как ще се нарекат християни, когато нямат свещеници, които да ги кръщават; когато не спазват самия кръстен знак; когато не пишат свещеническите молитви и когато не почитат свещениците? Ако ли има някъде свещеник да е изпаднал в тяхната вяра, той е захвърлил изцяло нашата; ако ли някой я пази, то е от страх от земните господари; умът и любовта му далеко се отклоняват от закона, предаден на светите Църкви. А малките деца са чисти и безгрешни. Нека чуем Господа, който говори на апостолите за тях: „Оставете децата и не им забранявайте да идат при мене; на такива е царството небесно." И пак: „Ако не се обърнете и не станете като децата, не ще влезете в царството Божие." Еретиците се възнесоха във високоумието си дори повече от известния фарисей, че смятат за недостойно да приемат при себе си децата, които Господ нарече чисти. Понеже се гнусят от тях, те ги отбягват. Създават им постоянно нови имена поради голямата си простотия. Като ги мислят за дяволчета, наричат ги мамончета или богаташчета, защото богатството е мамон. „Придобийте си приятели с неправедното богатство" - каза Господ. А то значи: отстъпете на бедните от вашите жилища, „за да ви приемат те във вечните обиталища". За светото Кръщение не съм длъжен да ви пиша. И глупавият знае, че Кръщението е узаконено и предадено от Бога. „И тъй идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца, Сина и Светия Дух и като ги учите да пазят всичко, което ви заповядах" - каза Иисус.

14. За чудесата

Еретиците се опитват да разорят и онова, което светите апостоли съградиха и научиха с много труд. За тях право казва божественият Давид, като говори: „Враговете на Господа, които се прославиха и възгордяха, ще изчезнат, като дим ще изчезнат." Та как да не са врагове на Бога и на хората, когато не вярват в Господните чудеса? Те наричат дявола творец, не признават Христос да е вършил чудеса. Като слушат евангелистите велегласно да проповядват за Господните чудеса, изопачават тяхната проповед, за своя погибел.

15. Как се молят богомилите

Моленията според заблудата им са безброй. Те се кланят четири пъти през деня и четири пъти през нощта, като се затварят в своите стаи, но като държат отворени всичките пет врати, при все че е заповядано да бъдат затворени. Когато се молят казват: „Отче наш, Който си на небето." Но и затова трябва да се осъдят, защото на дума наричат Твореца на небето и на земята Отец, а Неговото творение смятат за творение на дявола. Когато се молят, кръст не правят на лицето си. Ние ги питаме, казвайки: "Според вашето безумие, ако дяволът е създал всичко видимо, то защо ядете хляб и пиете вода, щом като всичко това е творение на дявола? И защо се обличате в нашите дрехи? Осъждате ни заедно с Оногова, що ги е сътворил, ала без да искате, предавате ни Богу, защото Бог е създал и нас, и всичко видимо и невидимо. А вашите мисли и думи е посял дяволът. Като не си е намерил място под небето, като птица дяволът си свил гнездо в сърцата ви, и влял мислите и ученията ви. Кой ви научи в неделя, деня на Христовото възкресение, да постите, да не се молите, и да работите? Вие казвате: „Това хора са отредили, а не е писано в Евангелието." Защо не почитате всички Господски празници и паметта на светите мъченици и отци? Това са сплетните на тяхната заблуда, това е знакът за тяхната гибел. Другите думи на тяхната гнусота ще оставя, защото са някакви съчинени басни. Тям е прилично да ги говорят, понеже те нямат ум. Ако ли някой пък ги запита: „Така ли правите и говорите?", те отричат и се кълнат: „Не сме такива, каквито ни мислите! И толкова се отричат от своите дела и моления, че не би се помислило, че те вършат нещо лошо. „Всеки, който върши зло, ненавижда светлината - рече Господ - и не отива към светлина, за да не се открият неговите зли дела." Те заблуждават своите, като казват: "Ако бъдат узнати от хората нашите моления и нашите дела, целият ни труд ще погине." Опитват се да се прикриват с думите на Писанието, които Господ каза: „Когато се молите, не бивайте като лицемерците." Намазват си лицето, за да изглеждат пред хората като постници. „А ти, когато се молиш, влез в своята стая, затвори си вратата и се помоли на своя Отец, на тайно; и не говорете излишно, когато се молите, но: Отче наш, който си на небесата." „Защото, рече, лицемерците обичат да се молят, заставайки по кръстопътища", и прочее. Като четат всичко това, еретиците го изопачават. Църквите смятат за кръстопътища, а Литургиите и другите служби, които се извършват в църквите, за многодумие. Ала горко вам, както е писано, според думите на Господа: „Горко на тоя свят от съблазни, защото неизбежно съблазните ще дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!" И пак: „Който съблазни едного от тези, които вярват в Мене, по-добре би било за него да бяха окачили на шията му воденичен камък и да бяха го потопили в морската глъбина."

16. За труда

Но познай и другите им думи, с които улавят душите на простите люде. Те казват: "Не е прилично да се трудим, да вършим земни дела, както е казал Господ: „Не се грижете какво ще ядете или какво ще пиете, или с що ще се облечете; защото всичко това дирят езическите народи." И затова едни от тях ходят празни, не искат да вършат нищо с ръцете си, ходят от къща в къща и ядат чуждото имане - на измамените от тях хора. „Ала те - според Господнята реч - ще получат по-голямо наказание." Да чуем и апостол Павел, който даром не е ял хляба на никого: „На мене и на тези, които бяха с мене, служиха тези ръце." И за ленивите пише, като казва: „Празният (безработният), който не работи, да не яде."

17. За властта и управниците

Еретиците се осъждат двойно като разпространяват друго учение, понеже са нови апостоли и предтечи на антихриста и понеже подготвят хората да приемат погибелния син. Като хулят богатите, учат своите да не се подчиняват на господарите си; ненавиждат царя; ругаят старейшините; укоряват болярите; мислят, че са омразни на Бога, които работят на царя, и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар. Но и по този въпрос да напомним на христолюбците, апостолските и пророчески думи и поучения, за да посрамим безсрамните еретици, защото царете и болярите са поставени от Бога. Послушайте какво казва Божията Премъдрост: „Чрез Мене царете царуват и повелителите в Мене управляват земята; аз обичам, които Мене обичат; и които Ме търсят, ще Ме намерят; богатството и славата са Мои." Богоотецът Давид пък учи да се молим на Бога за царя, като казваме: „Господи, спаси царя и ни изслушай в онзи ден, в който Те призовем." Сам пък казва Богу за това: „Господи, с Твоята сила царят се весели и за спасението от Тебе безмерно се радва. Ти му даде, каквото сърцето му желаеше, и не го лиши от онова, което поискаха неговите устни; на неговата глава положи венец от скъпоценен камък; голяма е славата му в спасението от Тебе; Ти го облече в слава и величие: Ти му даде благословение навеки; развесели го с радостта на лицето си, защото царят се уповава на Господа и по милостта на Вишния няма да се поклати." Виж и блажения върховен [апостол] Петър - наистина блажен, [защото] го възвеличи нашият Господ Иисус Христос, говорейки: „Блажен си, Симоне, сине Йонин, защото чрез тебе ще съградя Моята Църква и еретическата лъст не ще я разори, и ще ти дам ключовете от небесното царство", чиято сянка дори е церила болни - виж, що казва по този въпрос, уреждайки Църквата, която му е била поверена: „Покорявайте се на всеки човек заради Господа, било на царя като човек с най-голяма власт, било на човеци като на такива, които са изпратени от него за наказание на злодейците и за похвала на добротворците, защото такава е Божията воля: Като правим добро, да обуздаваме невежеството на безумните човеци и като Божи слуги всичките почитайте, братството обичайте, бойте се от Бога, царя почитайте! Раби, със страх покорявайте се във всичко на господарите, не само на добрите и прозорливите, но и на злите! Защото, каква похвала е, ако търпите, когато ви наказват, загдето сте сгрешили? Но ако търпите, когато сте направили добро (и ви наказват), това е благодат от Бога. Защото затова сте и призвани, както и Христос умря за нас, като ви остави пример да вървите по Неговите стъпки."

18. За богатството    

А дето пък Господ рече: „Не се грижете какво ще ядете или какво ще пиете, или в какво ще се облечете", значи, че той не ни забранява ръчния труд, но че ни поръчва да не се отдаваме на ламтеж към земно богатство, а да се грижим повече за душата. „Душата е по-ценна от храната, каза, а тялото - от облеклото." Ето защо не е забранено да работим ръчна работа, ала като работим с ръце, с душата си да мислим за божествени неща. Ако Бог беше заповядал на хората да не работят, то тревата щеше да ражда жито, а гората - грозде. А сега Бог, като заповядва на хората да се трудят и от труда си да помагат на нуждаещите се, иска да затъкне устата на ленивците и на хулителите на истината. Защото заповядано е: всичко да се извършва за Божия слава, за да се прослави Творецът чрез нашия вътрешен и външен човек. Всичко, което ще вършим и говорим, по-рано трябва да обмислим. Ако е угодно на Бога и ако е полезно за душата, с радост да го вършим и говорим; ако ли не, далеч да бягаме от него. Защото и за празните думи хората ще отговарят в съдния ден.

19. За греховните помисли и погледи

Освен това той съобщава и за мислите - че и в помислите грешим, - казвайки: „Който поглежда на жената на ближния си с пожелание, вече се е осквернил с нея в сърцето си." Виждате ли, че и с думи, и с помисли съгрешаваме пред Бога? А Той има власт и за малък грях много да ни мъчи. Немалък грях е и този: да гледаме дръзко лицата на жените. Най-добре е да гледаме към земята. Лицето на жената е въдица за сърцето. Имаш ли своя съпруга, бъди от това доволен. Ако ли нямаш, още повече се радвай в Бога, защото Бог сравнява твоето (въз)държане с мъченическа кръв. Вървете по средния, царския път, сиреч по Божията повеля: нито като се пресилвате, нито като се отдавате на леност. Не измисляйте нищо към написаното в книгите, а живейте тъй, както учат светите апостоли.

20. За изповедта

Ще ви разкажа и друга басня на еретиците, с която дяволът, който ненавижда човека, ги лови. Ако и да чуват Яков, брата Господен, да казва: „Изповядвайте си греховете един на друг и молете се един за друг, за да оздравеете", те не разбират, че то е казано за йереите. „Болен ли е някой между вас, рече, нека повика черковните презвитери, за да се помолят над него, като го помажат с елей в името на Господа. И молитвата от вярата, ще изцери болния; дори и да е направил грехове, ще му се простят." Еретиците пък сами себе си изповядват и си прощават, макар че сами са свързани с дяволски окови. Това правят не само мъжете, но и жените, което е достойно за хула.

21. Заключителни съвети

Заради хората всичко това и нещо повече от него, светите апостоли написаха за еретиците. „Вие обаче (според думите на върховния апостол), роде избран, царско свещенство, свето стадо и люде, които Бог придоби, почитайте всички свещеници! Тичайте [при тях] като при хора, които са добри и които умеят! Защото, рече, промъкнаха се някои човеци, всички са нечестиви и превръщат [благодатта] на нашия Бог в разпътство." Йоан казва: „Който иде и не носи това учение, не го приемайте в своя дом, нито го поздравявайте; защото, който го поздравява, става съучастник в неговите зли дела; защото, рече, много лъстци дойдоха в този свят; пазете се от тях, за да не погубите, което сте изработили." И ако разберете, че някой изповядва еретическа вяра, а някои от вас умеят да поучават, поучете го и го отправете в истинския път, „защото, грях е на онзи, който знае да върши добро, но не го върши". Ако ли не ви послуша и не възприеме това здраво учение, отърсете и праха от нозете си, като кажете: „Вашата кръв на вашите глави да бъде!" Такъв отбелязвайте със знак и бягайте от него духом и телом! „Нека ви бъде, рече Господ, като чужденец [митар] и езичник." И това знайте: по-добре ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на този човек. Не давайте следователно светото учение на непокорните псета, нито изсипвайте вашите бисери пред свинете. Ако ли, като слушат тези свети думи, се покаят и се откажат от еретическата измама, приемете ги с радост, като пазите да не би да се каят на лъжа, а не наистина, защото те са много лукави и крият своите мисли в дъното на сърцето. И, както казах, ако наистина се откажат, като изповядат със сълзи своите измамни заблуди, то с любов ги изведете към истинския път, като знаете, че голяма награда ще получите горе. Защото Бог рече: „Който извлече честния от недостойните, ще бъде като моите уста." Още каза: „Имам други овце, които не са от тази кошара, но и тях трябва да доведа, ако послушат моя глас; и ще бъде едно стадо и един Пастир." Чуй пък евангелиста Йоан [всъщност - св. ап. Иаков, гл. 5:19-20; бел. ред.], който казва: „Братя, ако някой от вас се отклони от истината и друг го възвърне, нека знае, че който е отвърнал грешника от лъжливия му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове." „Правете всичко без ропот и без съмнение, както казва божественият Павел, за да бъдете безукоризнени и чисти, съвършени Божии чеда всред лукав и развратен род, всред който сияете като светлина в света, като държите словото на живота за моя похвала в деня Христов. Защото нашето живелище е на небесата, откъдето очакваме и Спасителя, Господа Иисуса Христа." Освен това да не бъдем вече младенци, които плават и биват увличани от всякой вятър на [лъжливо] учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата.

Редакция: д-р Десислава Панайотова





Още от "Православна мисъл":