ЛЕСТВИЦА

 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Апологетика » НЕ ЦЪРКВАТА Е ПОТРЕБНО ДА ЛЕКУВАШ, А СОБСТВЕНАТА СИ ОКАЯНА ГЛАВА

НЕ ЦЪРКВАТА Е ПОТРЕБНО ДА ЛЕКУВАШ, А СОБСТВЕНАТА СИ ОКАЯНА ГЛАВА

2017-03-21, автор: Прот. Игор Рябко, рубрика: Апологетика

Osogovski m-r-snTV.JPG

Прот. Игор Рябко стана известен със своята книга „Изповед на бивш революционер", в която споделя собствения си опит в борбата с „църковните недостатъци". Защо „революционната позиция" е пряк път към ада и как да постъпваме така, че в Църквата доброто да получи превес, разказва свещеникът в следващия откъс от интервю на Юлия Коминко с него.

Из „Изповед на бивш революционер":

Повярвайте на мен, свещеника с 23-годишн стаж, че такава „революционна позиция" е пряк път към ада. Щом искаш в Църквата да видиш наличие на повече добро, сам стани светлина и доброта. Не можеш? Ами, тогава, поне си затваряй устата, че поне да не бълва зловоние. Това за теб ще бъде по-спасително. Всичко, разкривано ни от „анонимните" в поредните им изобличения и други видове „изповеди", го е имало в Църквата винаги. И по-лоши неща дори е имало. По този въпрос трябва да четем не „пасквили", а книги по църковна история.

Има, според мен, и още един важен момент, на който авторите на всички тези „изповеди" отдават малко внимание. Ако обобщим нравственото богословие на нашия Господ Иисус Христос, то се свежда до два базисни принципа. Първият, това е предупреждението да не осъждаме, а вторият - умението да прощаваме. За тези две неща Господ е говорил много по-често, отколкото за всичко останало.

Изпълнихме заповедта да вкусваме от Плътта и Кръвта на Спасителя, послушахме Неговата заповед за Кръщението, но никак не успяваме да изпълним заповедта Му да умиваме нозете на другите и да бъдем за всички слуги и роби, най-малките измежду всички. Борим се да растем по-високо, стремим се да заемаме най-привлекателни места, считаме, че имаме право да се самоизтъкваме пред всички, да търсим себеизява.

В това е коренът на всички наши злини, в това е мотивацията за тези изобличения. Ние сме горделивци.

-        Какъв, според Вас, е ефектът от изобличителните текстове? Как се отразяват те на вярващите въцърковени хора и на онези, които все още са извън Църквата?

-        В духовния живот има базови закони, които действат независимо дали знаем за тяхното съществуване, или не. Един подобен закон казва, че злото не се побеждава със зло, тъкмо обратно - добива по-голяма сила.

Дървото ще го познаем по плодовете му, учи ни Спасителят. Какви са плодовете на подобни „изповеди"? Първо, объркване сред верните. Второ, съмнение (а тук можете да изберете каквото пожелаете - било то във вярата, в истинността на духовния избор, в Църквата, в нейната йерархия и пр.). Трето, възбуждане на протестни настроения сред духовенството. При всички случаи това съвсем не е борба за чистота на Църквата, а борба против Църквата, но под формата на „ревност по Бога"./.../ Вгледайте се в плодовете на която и да било революция и сами ще се убедите. Историята на практика ни учи, че ние от нея не си взимаме никакви поуки. Животът е един. Изживей го не на площада, а в олтара, ако си свещеник. Кой ти пречи да живееш, да се молиш, да се каеш, както ни учат Светите Отци? Ако наистина някой реално ти пречи, оттегли се от него в безмълвие, отдръпни се другаде и постигай спасението си. Само помни, че е възможно този, който ти е пречил, да се е появил неслучайно в живота ти. „За спасяващия се всичко съдейства за спасението му", учи Църквата. Няма такова място, в което човек, търсещ спасение, да не може да извлече полезното. Може и в това да е бил за теб смисълът на изкушението: да се научиш там, където „не е както трябва" и „не е каквото трябва", ти да бъдеш такъв, какъвто се полага? Може би просто си проявил слабост и не си издържал на изпитанието? Навярно за теб е потребно не да изобличаваш, а да си признаеш, че си допуснал да попаднеш в мрежите на дявола, и то точно когато Бог те е изпитвал, така както е изпитвал Иов? Може би е необходимо просто да погледнеш на всичко случващо се от друга гледна точка?

Из „Изповеди на бивш революционер":

Не съм си избирал биологическата майка, не съм си избирал и духовната Майка. Но каквито и да са те, аз ще остана техен син. Даже и родната ми майка да се окаже такава или такава, или каквато и да било, аз от нея няма да се отрека. Още по-малко ще се отрека от своята Църква-Майка, в която съм получил Кръщение. Колкото и „лоша" да изглежда тя за днешни хора, заразени с „революционен" вирус, за ревнители на „правдата", Църквата, в която съм кръстен, ще си остане завинаги моя Майка. Всичко добро, което съм придобил, съм го получил чрез нея. Тя ме е кърмила с млякото на Светите Отци, тя ме е учила на Евангелието, на езика на молитвата, богослужението и всичко останало. Тя ме е носила, кърмила, съчувствала, опрощавала ми е греховете, хранила ме е с Кръвта и Тялото Христови. Може и някому тя да не се нрави, но това ми е безразлично - аз до края на живота си ще живея в нея и с нея. Защото аз съм й син, а тя на мен - моя майка. Старец Тадей Витовнишки е казвал, че „ние сме нашите мисли". Всичко е в главата ни. Така че потребно да лекуваш не Църквата, а своята окаяна глава. Ето защо ще кажа, че има само един способ за очистване на Църквата от недостойни служители и подобни недостатъци. Той се състои в очистване на собствената душа. Ако всеки един от тези „изповедници" се потруди да осъзнае, че от упадащите елементи в църковния организъм имам най-пряк достъп до един - това съм аз самият, - и започне да очиства Църквата, поставяйки като начало самия себе си, тогава няма и да му остане време за друг. Повярвайте, говоря ви това и от позицията на личния си опит. А иначе по подразбиране в душата на всеки революционер се лее едно:  „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци..." Че съм „праведен", „добър", не като тях... и т.н. според известния ни текст.

Източник: pravmir.ru

Превод: Анжела Петрова

Редакция: д-р Десислава Панайотова

Снимка - Осоговски манастир: Таня Вълчанова

 

 

 

 

 





Още от "Православна мисъл":