ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » САМО ДВАТА ПОЛА СА ОТ БОГА. Отхвърляме Истанбулската конвенция!

САМО ДВАТА ПОЛА СА ОТ БОГА. Отхвърляме Истанбулската конвенция!

2018-01-23, автор: Д-р Десислава Панайотова, рубрика: Общество

 

ICXC Adam i Eva.jpg

Господ създава човека в два отделни пола - мъжки и женски

 

Законодателство в защита на жените отдавна има! Всъщност Истанбулската конвенция не толкова защитава жените, колкото толерира хората с психично-сексуални отклонения

Истанбулската конвенция от 2011 г. насам търси своето признание сред страните-членки на Съвета на Европа (СЕ) под знака на дейността по „превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие". През 2016 г. България подписва Конвенцията, а на 3 януари 2018 г. българското правителство взима решение да предложи на Народното събрание да ратифицира този документ. Ако това стане в България, заложените в Конвенцията положения ще имат по-голяма правна тежест в сравнение с националното законодателство в съответната сфера.

"А като се изминаха седем дена, биде към мене слово Господне: "сине човешки! Аз те поставих страж над дома Израилев, и ти ще слушаш слово из Моите уста и ще ги вразумяваш от Мене. Кога кажа на беззаконника: "бездруго ще умреш!" а ти го не вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив, - тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце. Но ако ти си вразумявал беззаконника, а той не се е отвърнал от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще спасиш душата си." (Иез. 3:16-19) 

Светата ни Църква, като любвеобилна майка подкрепя и одобрява градивните мерки, насочени към запазване здравето и живота и подпомагане развитието на всички хора и особено на най-крехките и уязвими членове на обществото: децата, девойките и жените. Внимателното изчитане на пълния текст на Истанбулската конвенция и на Обяснителния доклад към нея показва, обаче, че в нея са заложени също така идеи и мерки, които надхвърлят афишираните цели за „защита конкретно на жените и момичетата от всички форми на насилие и за предотвратяване, преследване и премахване на насилието над тях, включително домашното насилие" (както пише в страницата на Министерски съвет - http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0228&n=9930&g=).

Така:

В чл. 3в от Конвенцията е записано, че „„пол" означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете".

В чл. 4.3 от Конвенцията е заложено следното: „Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут."

В чл. 12 от Конвенцията се вменява задължението:

„1 Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете."

В чл. 14 от Конвенцията се изисква следното:

„1 Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.

2 Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на посочените в параграф 1 принципи в неформалните образователни структури, както и в спортни, културни и развлекателни структури и в медиите."

Подчертаните пасажи от дискутираната Конвенция на СЕ предизвикват нашата тревога и са повод да изразим настойчивото си очакване българският парламент да не допусне ратифицирането на този спорен документ.

Считаме, че Истанбулската конвенция влиза в остро противоречие с:

1)     богоустановените закони за човешката природа, които със своята пълнота предхождат и превъзхождат либералната идея за пола като изпълняване на „социални роли", вменени на мъжа и жената от „определено общество" (т.е. подлежащи на изменение във времето - по смисъла на Конвенцията). В св. Библия четем съвсем друго нещо: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори." (Битие 1:27). Следователно нито полът е нещо условно и изменчиво, нито социалните условия са всеопределящи за изразяването и осъществяването на пола и съответстващите му роли. Човекът и двата пола са създадени от Твореца преди възникването на каквото и да било общество. Не определено общество, и не дадена епоха, а сам Бог, „у Когото няма изменение, нито сянка от промяна" (Иаков 1:17), задава антропологичните основи и ролите, в които да общуват и да се усъвършенстват човеците - като мъже и като жени, еднакво надарени с обща свръхценна черта - своята богообразност. Православното разбиране схваща мъжкия и женския пол като изконни и самобитни екзистенциални дадености, които полагат специфичен физиологичен и психологичен фундамент за личностното развитие на мъжа и на жената. Същевременно, и мъжете, и жените имат общо призвание: чрез Божията благодат да достигнат до богоподобие в светостта. В царството Божие няма да влезе „нищо нечисто, нито който върши гнусни работи и лъжа" (Откр. 21:27), в това число и „социалният пол", който иска да разиграва чужди и изкривени роли. Божието царство е „правда, мир и радост в Светаго Духа" (Рим. 14:17), където „всичко и във всичко е Христос" (Кол. 3:11).

Считаме, че Истанбулската конвенция влиза в остро противоречие с:

2)     библейския възглед за жизнеността и творческата способност на човешкия род да се възпроизвежда в благословения от Бога брачен съюз между мъжа и жената. И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си). Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът" (Битие 2:23-24). С прокарването на идеята за новоизмислен „социален пол" Конвенцията съдейства за отчуждаването на хората от присъщата им потребност да създават истински семейства и поколения. Размиването на границите между половете, идеята за играене на социални роли, независими от реалния пол, а определяни от субективните възприятия и желания на транс-джендърните хора, представляват заплаха за семейните връзки, за здравината в отношенията родители-деца, създават условия за бъдещо легализиране в България на еднополовите бракове, за раждането, осиновяването и отглеждането на деца в противоестествена среда.

Както от гледна точка на православната християнска нравственост, така и от социо-демографска гледна точка, подобна перспектива за бъдещето на българската нация и на човечеството изглежда твърде неблагоприятна. Така се подлага на презрение Божието благословение, дадено на Адам и Ева: „И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я" (Битие 1:28).

Считаме, че Истанбулската конвенция влиза в остро противоречие с:

3)     високата обществена потребност децата да получават здраво духовно-нравствено възпитание и адекватно образование, което да ги изгради като силни личности с жизнеутвърждаващ мироглед, с градивни семейни и социални нагласи. Считаме за пагубно българската държава, а и която и да било държава, да поощрява децата, учениците и студентите да усвояват представи и опит за „нестереотипни роли на пола".

Два примера: на какво ще научим момичетата, които се подготвят за час по физическо възпитание, ако в женската съблекалня влезе техен съученик с „нестереотипно" възприятие за собствения си пол и претендира да се преоблича с тях, тъй като се счита за момиче?

И обратното: какво би се случило, ако девойка с „нестереотипно" мъжко поведение потърси правото си да се преоблече в мъжката съблекалня? Подобна реформа в официалните учебни програми и училищни правилници, в неформалните занимания на подрастващите поколения могат да ги доведат до морален релативизъм, ролева обърканост, социални конфликти, емоционална апатия и персонална депресия. Но най-страшно е падането духом (срв. Кол. 3:21) и неговият резултат: цялостното объркване на живота и погубването на безсмъртните души на децата. Ако тези, които идват след нас, не бъдат обучавани според добрите традиции на българското образование и не крепнат в изпитаните добродетели на православната вяра, какво можем да очакваме?

По-добър ли ще е светът, в който майката не зачева нормално децата си или не меси хляба в дома си? По-стабилен ли ще е светът, ако детето има двама-трима „татковци" в къщи, но няма на кого да каже „мамо"? Експериментите в сферата на народопсихологията, провокациите спрямо националната ни и религиозна идентичност, нарушаването на фундаменталните основи на човешкото битие биха били унищожителни, ако бъдат доведени докрай. Няма разумни аргументи, които да защитят подобни цели.

Orthodox marriage.jpg

Здравият разум ни подсказва, че либерализирането на законодателството е прелюдия към установяването на антихристкото царство на тържествуващия грях и тоталната всепозволеност, царство, в което границите между добро и зло ще са вече напълно размити, а грехът и извращенията ще бъдат горещо защитавани. А че Истанбулската конвенция влага своя активен принос в това отношение, личи и от Обяснителния доклад към нея, който не е достояние на широката общественост. Затова тук ще приведем два откъса от него. Докладът е написан от авторите на Конвенцията. В този твърде показателен документ (Council of Europe Treaty Series-No. 210 Explanatory Report to the Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence/ Istanbul, 11.V.2011) се казва следното:

„53. In light of this case law, the drafters wished to add the following non-discrimination grounds which are of great relevance to the subject-matter of the Convention: gender, sexual orientation, gender identity,age, state of health, disability, marital status, and migrant or refugee status or other status, meaning that this is an open-ended list. Research into help-seeking behaviour of victims of violence against women and domestic violence, but also into the provision of services in Europe shows that discrimination against certain groups of victims is still wide-spread. Women may still experience discrimination at the hands of law enforcement agencies or the judiciary when reporting an act of gender-based violence. Similarly, gay, lesbian and bisexual victims of domestic violence are often excluded from support services because of their sexual orientation. Certain groups of individuals may also experience discrimination on the basis of their gender identity, which in simple terms means that the gender they identify with is not in conformity with the sex assigned to them at birth. This includes categories of individuals such as transgender or transsexual persons, cross-dressers, transvestites and other groups of persons that do not correspond to what society has established as belonging to "male" or "female" categories. /.../"

"53. Като се има предвид тази съдебна практика, авторите са искали да добавят следните основания за недискриминация, които са изключително уместни за предмета на Конвенцията: социален пол, сексуална ориентация, полова идентичност, възраст, здравно състояние, инвалидност, семеен статут и мигрантски или бежански статут, като се има предвид, че това е отворен списък, който може да бъде допълван. Изследванията на поведението на жертвите на насилие над жени и на домашно насилие, търсещи помощ, но също и на предоставянето на услуги в Европа показва, че дискриминацията срещу определени групи жертви все още е широко разпространена. Жените може все още да търпят дискриминация в ръцете на агенциите за прилагане на закона или съдилищата, когато докладват акт на насилие, основано на социалния пол. По подобен начин, гей, лесбийки и бисексуални жертви на домашно насилие често пъти са изключени от подкрепящите услуги заради сексуалната им ориентация. Определени групи индивиди може също да търпят дискриминация на базата на половата си идентичност, което с прости думи означава, че социалният пол, с който те се идентифицират, не е в съответствие с биологичния пол, който им е бил приписан при раждането. Това включва категории индивиди, като например трансджендър и транссексуални хора, кросдресъри [1], травестити и други групи хора, които не отговарят на това, което обществото е установило като принадлежащо към категориите „мъжки" и „женски". /.../"

Изводът, който неизбежно следва от това потресающо самопризнание на авторите на Конвенцията, изложено в Обяснителния им доклад, е, че главните цели на Истанбулската конвенция са:

-        да внуши, че полът не е изконна биологична даденост, която определя човека от неговото раждане за цял живот, а е нещо относително; "приписва се" на роденото дете и на по-късен етап може да бъде сменен;

-        да внуши, че има „социален пол", който представлява удобен „отворен списък", подлежащ на безкрайно допълване. (С други думи, каквито и нови извращения в сексуалната ориентация и поведенческите роли на определени хора да се появяват в бъдеще, всички трябва да ги приемаме и дори да бъдем задължени да защитаваме техните права и неприкосновеност, независимо от деструктивното въздействие, което те упражняват върху личността, семейството, възпитанието и бъдещето на децата. Т.е., тези, които се гаврят с човешкото естество и преобръщат традиционните характеристики и роли на мъжкия и на женския пол, тези които насилват децата да живеят в неестествена и развращаваща среда, трябва да бъдат защитавани от насилие...);

-        да прикрепи към жените, подлежащи на защита от насилие, следните разновидности на натрапвания ни „социален пол": гей, лесбийки, бисексуални, транссексуални, джендър-флуидни, кросдресъри, травестити, аполови и пр.

В 87-мия си пункт Обяснителният доклад препотвърждава, че

„87. /.../ For the purpose of this Convention, persons made vulnerable by particular circumstances include: pregnant women and women with young children, persons with disabilities, including those with mental or cognitive impairments, persons living in rural or remote areas, substance abusers, prostitutes, persons of national or ethnic minority background, migrants - including undocumented migrants and refugees, gay men, lesbian women, bi-sexual and transgender persons as well as HIV-positive persons, homeless persons, children and the elderly."

„87. /.../ За целите на тази Конвенция, лицата, считани за уязвими при определени обстоятелства, включват: бременни жени и жени с малки деца, лица с увреждания, включително тези с ментални и познавателни разстройства, лица в селски или отдалечени региони, злоупотребяващи с вредни вещества, проститутки, личности с малцинствен национален или етнически произход, мигранти - включително мигранти без документи и бежанци, гейове, лесбийки, бисексуални и трансджендър лица, както и ХИВ-позитивни, бездомници, деца и възрастни."

Какво излиза?! Конвенцията значително разширява обсега на заложената в заглавието й защита, като към биологичния женски пол настойчиво присъединява всякакви други категории хора, които би следвало да бъдат обект на внимание в съвсем други нормативни документи. Именно това показва скритите намерения на авторите на Истамбулската конвенция, които я правят нравствено размита, юридически неиздържана и обществено неприемлива.

За всички нас няма дълг по-висок от този да угодим на Бога. В Отечеството ни не бива да се ширят политики, които потъпкват ценностите на непреходния християнски морал. Не можем да подкрепяме „ред", който узаконява отклонението като норма и така се бунтува срещу божествения ред. Демокрацията не бива да се противопоставя на здравия разум, нито на самите устои на човешкото съществуване. Духът на Истанбулската конвенция е несъвместим с християнството, защото пряко или непряко се опитва да предефинира непоклатни категории като „мъж", „жена", „човек", „семейство". Конвенцията съдържа елементи на нов вид тоталитаризъм, който под маската на антидискриминационния плурализъм дръзко налага на мнозинството патологичните „ценности" на тесен кръг хора. Това е недопустимо.

ICXC Kana Gal.jpg

Чудото на сватбата в Кана Галилейска - Иисус Христос превръща водата във вино и благославя традиционния брак между мъж и жена

Нека ревностно защитаваме вярата си, националните и общочовешки интереси по пътя към вечното спасение. Затова трябва категорично да отхвърлим поетапните опити за дехристиянизиране на България и Европа. Твърдо и вярно да стоим пред Господа до сетния си дъх. Защото Той благославя традиционния брак и винаги ни окриля с божественото си слово, казвайки: „Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши" (Йоан 14:27). Защото „князът на тоя свят е осъден" (Йоан 16:11); „дерзайте: Аз победих света" (Йоан 16:33).

Д-р Десислава Панайотова

[1] Обикновено под понятието „cross-dressers" се има предвид хора, които са хетеросексуални, но се обличат в дрехи на противоположния пол.

[2] Тези безчислени в последно време разновидности на сексуалните отклонения понякога взаимно се преплитат, но някои от тях са по-обособени типове: напр. за разлика от хомосексуалните хора джендър-флуидните са такива, които постоянно преминават от една полова ориентация към друга, т.е. имат непостоянно сексуално поведение и страдат от непрестанно смесване и промяна на половата си идентичност. Подобни явления показват същността на половите деформации, а именно, че те са патологични заболявания на психиката, водещи и до поведенчески разстройства.

 

Превод на откъсите от Обяснителния доклад:

д-р Десислава Панайотова, д-р Пенка Христова

ВАЖНО: Позицията на Св. Синод на БПЦ-БП вижте изразена ТУК, ТУК и ТУК.

СНИМКА: ИНТЕРНЕТ

 





Още от "Православна мисъл":