ЛЕСТВИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

† Смоленски епископ НЕСТОР
ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

Написано от дякон Владислав Граматик
РАЗМИШЛЕНИЯ

РАЗМИШЛЕНИЯ

Св. Николай Велимирович
ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

+ Левкийски епископ ПАРТЕНИЙ
СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Д-р Десислава Панайотова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » НЕДЕЛЯ НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ

НЕДЕЛЯ НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ

2018-04-27, автор: Митрополит Антоний Сурожки, рубрика: Общество

ICXC izlekuva razslablenia.jpg

В името на Отца и Сина и Св. Дух,

Колко трагична е днешната история от живота на Христос. Един мъж бил парализиран от години. Лежал на близко разстояние от изцелението, но нямал сили, за да слезе в очистителните води. И никой - нито един в течение на всички тези години не го съжалил.

Тези, които първи се хвърляха във водите, биваха излекувани. Други, които бяха привързани към тях чрез любов, чрез приятелство, им помагаха да бъдат излекувани. Но нито един не погледна към този човек, който от години копнеел за изцеление и не бил в състояние да намери сили в себе си да стане цял.

Ако само един човек бил там, ако само едно сърце имало състрадание, този човек, вероятно, би бил изцелен години по-рано. Тъй като никой, нито един човек не проявил състрадание към него, всичко, което му оставало - и ужасен казвам всичко, което му оставало, било пряката Божествена намеса.

Заобиколени сме от хора, които са в нужда. Не само хората, които са парализирани имат нужда от помощ. Има толкова много хора, които са парализирани в себе си, и имат нужда да срещнат някого, който ще им помогне. Разслаблени в себе си са онези, които са ужасени от живота, защото животът им е станал обект на страхове откакто са се родили: безчувствени родители, безсърдечност, брутална заобикаляща среда. Колко много са онези, които са се надявали, когато са били все още малки, че там ще има нещо за тях в живота. Но не. Там нямаше. Там нямаше състрадание. Там нямаше приятелско отношение. Там нямаше нищо. И когато те се опитаха да получат утеха и подкрепа, те не я получиха. Когато и да помисляха, че могат да сторят нещо, те си казваха: „Не опитвай. Не разбираш ли, че ти си неспособен на това?" И те се чувстваха все по-нисши и долни.

Колко много нямаха възможност да осъществят животите си, защото бяха физически болни и не достатъчно силни... Но откриха ли те някой, който да им подаде подкрепяща ръка? Намериха ли някой, който дълбоко би слязъл за тях и заради тях би оставил пътя си, за да помогне? И колко много са онези, които са ужасени от живота, живееха в условия на страх, насилие, жестокост... Но всичко това можеше и да не им се случи, ако там имаше някой, който би стоял заради тях и не би ги оставил.

И така, ние сме заобиколени, всички ние, от хора, които са в положението на този разслаблен мъж. Ако помислим за себе си, ще видим, че много от нас са разслаблени, неспособни да изпълнят всички свои стремежи; неспособни да бъдат онова, за което са копнеели, неспособни да служат на другите по начина, по който сърцата им говорят; неспособни да извършат каквото и да било от онова, за което копнееха, защото страх, скръб се бяха загнездили в тях.

И всички от нас, всички от нас, сме отговорни за всеки един от тях. Ние сме отговорни, взаимно един за друг; защото когато гледаме надясно и наляво на хората, които отстоят от нас, какво знаем за тях? Знаем ли колко са наранени? Колко много болка има в сърцата им? Колко много агония е имало в живота им? Колко разбити мечти, колко много страх, отхвърляне и презрение, дори себеуважение - да не говорим за имането на смелост, да направиш ход към пълнота (цялост), онази пълнота, за която Евангелието говори в този пасаж и в още много други места?

Нека размислим върху това. Нека погледнем един към друг и да се попитаме: Колко слабост има в него или в нея? Колко много болка е натрупана в неговото или в нейното сърце? Колко много страх от живота - но живот изразен от моя ближен, от хората, които би трябвало да съм в състояние да допусна в живота си - идващи в моето битие?

Нека погледнем един на друг с разбиране, с внимание. Христос е там. Той може да излекува; да. Но ние ще бъдем отговорни един за друг, защото има толкова много начини, чрез които ние трябва да бъдем очите на Христос, Който вижда нуждите, ушите на Христос, Който чува плача, ръцете на Христос, Който подкрепя и изцелява или прави възможно човекът да бъде изцелен.

Нека да погледнем на притчата за разслабления с нови очи; без да мислим за този беден мъж от преди две хиляди години, който бил такъв късметлия - да се случи така, че Христос да бъде близо до него и в крайна сметка да направи това, което всеки негов съсед трябваше да е сторил. Нека погледнем един на друг и да имаме състрадание, действено състрадание; прозрение; любов, ако можем. И тогава тази притча няма да е била изречена или това събитие няма да е било свързано с нас напразно. Амин.

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!

 

Превод от английски: Ангел Карадаков

Редакция: д-р Десислава Панайотова

Източник: http://orthochristian.com

 





Още от "Православна мисъл":