ЛЕСТВИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

† Смоленски епископ НЕСТОР
ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

Написано от дякон Владислав Граматик
РАЗМИШЛЕНИЯ

РАЗМИШЛЕНИЯ

Св. Николай Велимирович
ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

+ Левкийски епископ ПАРТЕНИЙ
СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Д-р Десислава Панайотова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ РАЗСЛАБЛЕНИ

ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ РАЗСЛАБЛЕНИ

2018-04-28, автор: Епископ Тихон Шевкунов, рубрика: Общество

Ep.TihonShevkunov zima.jpg

Животът ни е преходен и изсушен като тревата под горещото лятно слънце. Но душата - уникалната човешка личност, сътворена от Бог - нейната история във времето и вечността е съвсем различна. Ако душата е съединена със своя Създател и Бог, тогава тя става най-красивото, най-ценното от всичко, което е на земята.

Днес е празникът на всички нас, разслаблените. Днес, братя и сестри, до известна степен празнуваме своя имен ден, своя празник. Кой от нас може да се похвали, че е силен и смел, че понася всички беди на този век и изпълнява всички Христови заповеди? Избави ни, Господи, ако такъв човек стои сред нас - нищо не може да бъде по-лошо от някой, който е праведен и силен! Апостол Павел казва: „Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен" (2 Кор. 12:10). Но Апостолът не пропуска нищо: силна вяра и несъмнена надежда в Спасителя. „Силата Божия в немощ се проявява".

Как може светът, който не вярва в Бог и проповядва илюзорно всемогъщество на човечеството, да го разбере?

Разслаблени братя и сестри! Нека да се радваме за това, че ние поне разбираме, че сме такива! Господ дойде в света, за да спаси разслаблените грешници, между които сме и ние. Силният, разпнат Иисус Христос - и Господ - им допусна тази ужасна, безумна сила да разпнат Бога. Когато ние ставаме горди и  самоуверени в себе си, тогава повтаряме ужасното престъпление на безбожните - разпъването на Спасителя.

Нека признаем кои сме ние всъщност. Апостол Яков пише: „защото вашият живот какво е? пара, която се явява за малко време, па изчезва" (Яков. 4:14). Без значение колко силно възстава нашата гордост срещу това, но нека погледнем безпристрастно към вселената: безброй планети; хиляди поколения, безспирно следващи едно след друго; милиарди хора, които са изтрити от паметта на своите потомци и ближни.

Имах приятел, на когото съм много задължен, най-вече заради вярата си. Когато той почина преди 12 години, мислех, че никога няма да го забравя, че винаги ще бъде в паметта ми - и особено по време на Литургия. Тогава изведнъж осъзнах с ужас, че една Литургия е минала, втора също, и аз не съм си спомнил за него, за онзи, който беше сред най-близките ми хора. Моята духовна разслабленост, моята неблагодарност към човека, който стори толкова много за мен, стана ми ужасно. Спомняме ли си за нашите родители - както живите, така и мъртвите - всеки ден, с истинско усърдие? Спомняме ли си за нашето собствено спасение всеки ден? Спомняме ли си кое е най-важно в живота ни?

И все пак нещо вътре в нас безспорно ни казва, че човекът е нещо повече от пара... Да, животът ни е преходен и изсъхнал като тревата под горещото лятно слънце (Пс. 103:15). Но душата - уникалната човешка личност, сътворена от Бог - нейната история във времето и вечността е съвсем различна. Когато душата е съединена със своя Създател и Бог, тогава тя става най-красивото, най-ценното от всичко, което е на земята.В помненето на Бога, с Бога, такава душа получава не просто живот, но живот „в изобилие", както пише апостол Павел (2 Кор. 10:15). Той не може да изрази по никакъв друг начин тайната на бъдещия век, която му е била разкрита. "Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат" (1 Кор. 2:9).

В живота на всеки един от нас все ще има моменти на слабост и неуспех, което и наричаме разслабленост. Те могат да продължат много години, както е в случая с разслабления, за който говори Евангелието. Този разслаблен лежи много години, чакайки изцеление. И все пак той вярва, че Божи пратеник ще дойде и ще го излекува.

Нека само не възприемаме себе си като силни, защото Христос е нашата единствена сила. Нека не се възприемаме като непобедими и имунизирани за греха, защото сме паднали хора. Нека единствено се стремим да не загубваме вярата си в Христа, защото Господ Иисус Христос е безкрайно могъщ и притежава властта да ни спаси не само от временните страсти и неудачи. Господ, Който „чрез смъртта потъпка смъртта", може да ни осигури вечен живот, на нас, които един ден ще бъдем в гроба, и да ни освободи от тази вечна и последна разслабленост.

Нека не мислим високо за себе си; нека не се изненадваме от нашите несъвършенства; нека не изпадаме в отчаяние и униние заади тях. Нека се стремим искрено и с всичките си сили към изправлението, борейки се против злото и греха, които живеят в нас. Нека твърдо вярваме, че нашият Господ Иисус Христос ще ни помогне в това. Той ни обича, защото ние сме Негови деца. Господ няма да ни остави, нас, които признавем, че сме разслаблени, и които просим помощ от нашия Небесен Отец, но ще ни дари Своята непобедима сила. Ние сме силни само в това: точно както всичките апостоли, изповедници, преподобни и мъченици, които само в това бяха силни.

Превел от английски: Ангел Карадаков

Редакция: д-р Десислава Панайотова

Източник: www.pravmir.com

 





Още от "Православна мисъл":