ЛЕСТВИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

† Смоленски епископ НЕСТОР
ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

Написано от дякон Владислав Граматик
РАЗМИШЛЕНИЯ

РАЗМИШЛЕНИЯ

Св. Николай Велимирович
ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

+ Левкийски епископ ПАРТЕНИЙ
СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Д-р Десислава Панайотова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ - част II

ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ - част II

2018-06-22, автор: + Левкийски епископ ПАРТЕНИЙ, рубрика: Теология

Продължение от >> ТУК

SvTrapeza luchi.jpg

Когато говорим по този въпрос, да не забравяме един прекрасен библейски слуай: посещението на Св. Троица при родоначалника на еврейския народ, патриарх Авраам, под мамврийския дъб... Насочват се трима тайнствени Пътници към развратните градове Содом и Гомор, които и заплашват с тежко заслужено наказание. Авраам се осмелява да пита своите Гости, дали ще погубят тия градове, ако в тях се намерят праведници 50-45-40-30-20-10? И получава отговор, че и заради десетте праведници няма да излее Бог Своя справедлив гняв върху неразкаяните развратни градове Содом и Гомор! Това е думата на божествената Библия. Тогава кой може да каже, че дори най-откъснатите от човешкото общество отшелници и мистици в православен стил не принасят обществена полза със своето присъствие в човешкия род? Който каже това, ще противоречи на свещената Библия. Но как да се осмисли това библейско становище? Много просто: щом едно демонизирано човешко общество е могло да роди и възпита десет истински праведници, неговата деморализация не е чак толкова отчайваща, за да се излее върху него унищожителният Божий гняв; щом в едно деморализирано общество се намират десет истински праведници, не е изгубена надеждата рано или късно те да послужат като квас на морална обнова в своята среда; с една дума - десет истински праведници са в състояние да умилостивят Бога за големия брой на грешниците! Това го казва Божието слово.

Когато става дума за един светец, най-напред трябва да се попитаме дали той има върху себе си Божието благоволение, проявено в благодатни свръхестествени дарования. Това е същината на процедурата при канонизация на светците в Православната Църква. Ако такива дарования и прояви са налице, тогава ние съдим Бога, ако съдим светеца за характера на неговия подвиг. Но бил той мистик, пълен отшелник, Христа ради юродив, - щом Бог го е приел и облагодатил, устата на православния християнин ще трябва да занемеят, колкото подвигът и да му изглежда безсилен, ексцентричен, безполезен. Често има дълбок смисъл за Божия ум там, дето ние не можем да го открием.

И тъй, православният мистицизъм е необходимост за православния християнин в своите общозадължителни и неизбежни основи - молитвата и тайнствата в тяхната духовна сила и същина. Тези основи всеки е длъжен да постави незиблемо върху „скалата", за да не бъдат те разтурени от бурите и пороите на рационализма при слабата вяра. Кой колко ще може върху тях да надстрои, това ще зависи от неговата ревност, дарования и от Божията помощ. Обаче да бъдем противници и да считаме православния мистицизъм за престъпление в Православната Църква, това е или недоразумение, или престъпление!...

Б е л е ж к и :

* Св. Йоан Кронщадски е прославен на 8 юни 1990 г. от Поместния събор на Руската Православна Църква под председателството на приснопаметния Московски и на цяла Русия патриарх Алексий II. Самата канонизация се състояла на 1/14 юни в Йоановския манастир, намиращ се на р. Карповка в Санкт-Петербург. Другата празнична дата, на която се чества неговата памет е денят на неговото преставяне в Господа - 20 декември / 2 януари [б. гл. ред.].

** Тук и навсякъде, където авторът има предвид еретическа християнска общност, понятието „църква" следва да се възприема условно, тъй като Църквата Христова е само Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква - Православната [б. гл. ред.].

*** Св. Теофан Затворник е канонизиран от Руската Православна Църква през 1988 г. [б. гл. ред.].

1.       Архим. Методий. Отецъ Иоанъ Кронщадски, Сливен, 1938, стр. 331.

2.       Пак там стр. 344.

3.       (Игнатий Лойола.) Духовни упражнения, седмица I, упражнение V, допълнение VII.

4.       Също, седмица I, упражнение V.

5.       (Феофан Затворник.) Письма о христiанской жизни, выпускъ - II. Москва, 1900, стр. 25.

6.       Полное собранiе сочиненiй, т. I, Спб, 1905, стр. 244.

7.       Добротолюбiе, т. V, изд. II, стр. 233.

8.       Пак там, стр. 463-64.

9.       Пак там, т. II, изд. II, стр. 660.

10.    Собранiе писемъ, выпускъ VII, псьмо 1063, стр. 25.

11.    Гал.5:6.

12.    Як. 2:17,26.

13.    Евр. 9:26, 10:10 и 14.

14.    Мат. 14:13 и др.

15.    Мат. 9:15, 17:21.

16.    Мат. 6:5-13, 26:41 и др.

17.    Мар. 6:31-32.

18.    1 Кор. 15:10.

19.    1Кар. 4:16 и др.

20.    2 Кор. 6:5, 11:27.

21.    Гал. 1:15-17. Вж. DDr. Josef Holzner, Paulus, Fr/Br, 1937, 38-39.

22.    Гал. 1:16.

23.    Гал. 1:12.

24.    Теофанъ Затворникъ, Добротолюбiе, т. I, Москва, 1905, стр. 9.

25.    Biblioyhek der Kirchenvater, Athanasius II, Leben des h. Antonius. гл. 2,3,11.

26.    Пак там, гл. 14.

27.    Пак там, гл. 48,55-59,61,62.

28.    Пак там, 72-80.

29.    Пак там, 49.

30.    Пак там, 46,69-70.

31.    Лавсаикъ, прев. Архим. Партений, изд. II, Сф, 1940, стр. 75.

32.    Пак там.

33.    Пак там.

34.    Пак там, стр. 31.

35.    Пак там, стр. 84-85.

36.    Пак там, стр. 85.

37.    Bibliothek d. Kirv, Hieronymus, т. I глава 3.

38.    Пак там. Гл. 25.

 

Източник: Духовна култура, година XXXIII, Ноември - 1953 г., Кн. 11

Страницата подготвиха: д-р Десислава Панайотова (гл. ред.), Ангел Карадаков.

 

 





Още от "Православна мисъл":