ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ВЯРАТА НА ИОВ ВЪВ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ВЯРАТА НА ИОВ ВЪВ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

2010-04-17, автор: Емануил ПАВЛОВ, рубрика: Теология

9.JPGОтрицателната библейска критика, изхождайки от своите атеистични възгледи, отрича вярата на старозаветния праведник Иов във възкресението на мъртвите. Като аргументи се привеждат някои места от книгата, където Иов като че ли изказва силно песимистични възгледи относно своята кончина. Но има едно основно правило за работа с всеки текст: не трябва да се разглежда дадено място откъснато от контекста. Това още повече важи за библейския текст. Винаги трябва да си съставяме цялостна картина на описвания сюжет. Затова де чуем и другата страна.

Иов изповядва вярата си във възкресението така:

„А човек умира и изтлява. Отива си и де е той? Изтичат водите из езерото и реката пресеква и пресъхва: тъй човек ще легне и няма да стане; до свършека на небето не ще се пробуди и не ще се вдигне от своя сън. О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти, да беше ми определил срок и после да си спомнеше за мене! Кога умре човек, ще живее ли пак? През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ни дойде смяната. Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изявил благоволение към творението на Твоите ръце" (Иов 14:10-15); „аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа, и аз в плътта си ще видя Бога. Аз сам ще Го видя; моите очи, не очите на другиго, ще Го видят. Сърцето ми се топи в гърдите ми" (19:25-27).

Против последния текст отрицателната критика се позовава на факта, че еврейският текст тук е неясен и с двусмислени думи, което го прави относителен при превод. В такъв случай, за да узнаем правилния му смисъл, трябва да се обърнем към древността.

Гръцкият превод на 70-те (Септуагинта, ІІІ в. пр. Хр.) предава този текст така, както е преведен и в нашата Синодална Библия. А преводът на блажени Йероним на латински език е почти същият: „Но аз зная, че Изкупителят ми е жив и в последния ден аз ще се издигна из земята, и отново ще се облека в моята кожа, и в моята плът ще видя моя Бог. Аз сам ще Го видя, моите очи, не на другиго ще видят, тази моя надежда се покои в моите гърди".

Тук трябва да отбележим, че преводът на бл. Йероним има голямо значение за правилното разбиране на посочения стих. Той е направен още през ІV в. В своя предговор към превода на книга Иов бл. Йероним писал: „За разбирането на тази книга аз се ползвах от съветите на един учен равин от Лида, който у юдеите се счита за пръв". А в друго предисловие той отбелязва, че е изследвал  всички гръцки версии, но при превода в нищо не изменил на еврейската истина (hebraica veritas).

Известно е, че бл. Иероним знаел много добре еврейски език, който изучил при двама знаменити  равини по онова време в Тивериада и Витлеем. Неговият превод на книга Иов е запазен и до днес и има голяма стойност при разрешаване на спорните за превод места в нея. Ако бл. Йероним не е отстъпил в нещо от еврейския текст, допитвайки се за неясните места до учените равини, то ние трябва да приемем неговия превод на посоченото място като ясно доказателство за изначалния му смисъл.

Към дотук казаното за вярата на Иов във възкресението можем да добавим и това, че в Септуагинта кн. Иов, ст. 14:14 е преведен така: „Защото, ако човек умре, ще бъде жив, свършил дните на своя живот. Ще пребъда докато отново стана", т. е. и той ще оживее, ще възкръсне. А в юдейския апокриф „Завещание на Иов" съдържанието на кн. Иов, ст. 14:10-15 е предадено творчески с откровението на ангела, който предупреждава Иов за бъдещите му скърби и за наградата след изтърпяването им. Той заключава: „И ти ще се пробудиш при възкресението на мъртвите. Ти ще бъдеш като атлет, който нанася удари и получава венец" (Завещанието на Иов 4:9-10). Това е още едно доказателство, че и древните юдеи са вярвали, че Иов е знаел за възкресението.

Преди всичко вярата на Иов във възкресението произлиза от неговата истинска вяра в Бога. Той изповядва пред Господа: „Зная, че Ти всичко можеш и че намерението Ти не може да бъде спряно" (4:2). Бог, Който е сътворил и образувал земята и всичко по нея, полагайки съвършени закони да ръководят материалния свят (38:39 гл.), Който е създал човеците в утробата (31:15), „Бог свише..., Вседържителят от небесата" (31:2), Той може всичко. Той има „благоволение към творението" на Своите ръце (Иов 14:15) - човека.

Затова именно за Иов не е невероятно възкресението, макар и да не го разбира.  В края на книгата той изповядва: „Аз говорих онова, що не разбирах, за чудни мен дела, които не знаех" (42:3). По неговите думи възкресението му ще бъде „смяна" (14:14) на мястото на живот от шеола в земята на живите, повторно обличане в тази същата негова сега скапваща се кожа, в плътта със същите си очи (19:25-27). Така както Бог е създал Иов, обичайки го „с кожа и плът..., с кости и жили", дарувайки му живот и милост (10:11-12), така това ще бъде повторено и при възкресението.

Светите отци виждали в невинно страдащия Иов един предобраз на Христос, Който - след като пострадал незаслужено - възкръснал и се прославил. В това отношение словата на Иов за бъдещото му възкресение са също и пророчества за Христовото Възкресение.





Още от "Православна мисъл":