ЛЕСТВИЦА

 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » Духовната просвета в съвременното общество

Духовната просвета в съвременното общество

2010-01-30, автор: † Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ, рубрика: Общество

SvKlimentOxr blizuk plan.jpg

Светите отци съветват да започваме и завършваме всяка работа с Бога, затова в изпълнение на тази препоръка нека в началото на нашите разсъждения за духовната просвета да си припомним думите от Светото Евангелие: "В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан. 1:1-5).

Светлината, за която говори св. Йоан Богослов, е Сам Бог, а същността на духовната просвета е да отвори душите и сърцата ни за тази светлина, която да ни озари. Затова наричаме просветители човеците, които, изпълнени с тази светлина, помагат и на другите да прогледнат за нейното нетварно сияние.

Такива просветители са за нас светите братя Кирил и Методий, които всяка година тържествено честваме.

Преди повече от век и половина, когато още не е била възстановена българската държава, вярващият български народ мъдро и вдъхновено е избрал за свой най-тачен всенароден празник деня на нашите просветители  светите Кирил и Методий. Но защо толкова много ги величаем и прославяме?
Тяхното дело е чудно и велико не само заради това, че са били усърдни книжовници, мъдри философи и задълбочени езиковеди, но защото са били равноапостоли, покръстители и просветители. Светите братя са създали славянските букви и книжовния ни език с благодатната цел, да просветят славяните с живото Слово Божие. Наричаме ги просветители и равноапостоли, защото са били ревностни изпълнители на Христовата повеля: "Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светаго Духа".

Св. Климент Охридски в своето Похвално слово за св. Кирил казва: "Така и този преблажен наш отец и учител на нашия народ блести повече от слънцето със своите троични зари и просвети безброен народ, който тънеше в мрака на невежеството".

Тук е ясно проявен истинският, духовният смисъл на понятието просвета. Самата дума "просвета" съдържа образа на светлината. Но не тварната светлина на слънцето, огъня или електричеството, а светлината на Бога, защото Бог е светлина. "И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан 1:5).

Разкриването на истината за Бога е именно разкриването на тази божествена светлина. И това е предназначението на земната Христова Църква.

Затова трябва да кажем ясно, че истинската просвета е духовната просвета, а няма истинска духовна просвета без светлината на Бога. Богопознанието пък е невъзможно без Църквата, която Сам Бог е основал, за да ни освещава, за да бъдем и ние самите малки светилници в света.

Призванието на Църквата е призвание към всички човеци. Църквата, подобно на Ноевия ковчег, е спасителният кораб за човечеството и в този духовен кораб има място за всички. Всеки може да се възкачи на него, за да се спаси и, както ни учат светите отци, никой не може да се измъкне сам от морето на своите грехове, освен в Църквата и чрез Църквата.

Църквата е в света, но не е от света, защото нейната мисия е божествена. Човеците често забравят своето духовно призвание, пренебрегват грижите за своята душа и се подчиняват на светския дух. Обществените институции, когато се отдалечават от Църквата и пренебрегват духовните принципи, се лишават от божествената светлина и не могат да изпълнят достойно своето предназначение.

Господ Иисус Христос ни е научил да отдаваме кесаревото кесарю, а Божието Богу. Съвременното разделение между държавата и Църквата не е пречка за тяхното единодействие в областта на духовната просвета. Напротив. Църквата, която преживя такива тежки изпитания през последните десетилетия, има нужда от помощта на държавата, за да възстанови своята благотворна и спасителна обществена мисия.

Българската държава, която също премина през много трудности, днес има особена нужда от Църквата, за да се справи с многобройните предизвикателства на съвременното общество у нас  кризата на семейството, разрастването на наркоманията, развихрянето на сектите, бягството на младите в чужбина и пр.

Държавата с нейните учреждения осъществява важни ръководни функции в обществото. Но щом са поели отговорността на ръководенето, държавните дейци трябва да имат увереността, че водят обществото в добра посока. А добрата посока е посоката към Бога.

Не се съмняваме, че всички отговорни държавници и държавни служители желаят да бъдат полезни не само за материалното благоденствие, но и за духовното преуспяване и извисяване на България. За осъществяването на тази високоблагородна цел държавниците са призвани към единодействие с Православната църква.

Идеалът, който ни е завещан от нашите предци, е за съзвучие ("симфония") в отношенията между Църквата и Държавата. Колко актуално звучат и днес думите на благоверния цар Юстиниан I Велики, който съпоставял държавната и църковната власт като два небесни дара, две равно-стойни величини, които трябва да бъдат помежду си в добро съзвучие и съгласие. Този идеал неведнъж е бил осъществяван в българската история  например по времето на св. княз Борис и св. Климент Охридски; или по-късно по времето на цар Йоан-Асен II и св. патриарх Йоаким I.

Голяма част от днешното ни общество е обхванато от светски дух и затова този идеал изглежда трудно осъществим. Ето защо ние, представителите на Църквата и на държавните институции, сме призвани да направим всичко, което зависи от нас, за да се приобщим към завещания ни висок идеал. В това отношение най-тежката отговорност пада върху нас, епископите. Чрез епископската хиротония ние участваме в непрекъснатата каноническа приемственост, чието начало е поставено от Самия Иисус Христос. Отговаряме за духовното просвещение на повереното ни паство като път към спасението на всеки един.

Светите отци многократно ни напомнят колко страшна и тежка е тази отговорност. Затова неотменна длъжност на епископите е да бъдат блюстители на основните принципи на духовната просвета.

Тези принципи включват на първо място изискването за църковност. Духовната просвета не може да се основава на субективен и самочинен духовен опит, който често може да стане проводник на опрелестяване и самозаблуждение. Църковността означава богоучреденост, съборност, духовна йерархичност, лично участие в тайнствения живот на Църквата. Всичко трябва да става чрез архиерейско благословение и църковно послушание.

Задължително изискване на духовната просвета е каноничността, догматическата чистота и непроменяемост. Често се задава въпросът защо само Православната църква не приема никакви нововъведения и строго пази своята вяра, догмати, тайнства и канони. Питат: не е ли възможно някакво развитие в духовната област и съобразяване с новото време и всестранния "прогрес" на човечеството? Отговорът на тези въпроси е в самия произход на Църквата. Тя не е основана от човеци, а от Самия Бог  въплътеното Слово Божие и Светия Дух. Затова въпреки всички превратности в историческия є път и предизвикателства в нашето съвремие "портите адови няма да є надделеят". Христовата църква е основана на непоклатим камък и дори да дойдат реки от изпитания и ветрове от недоволства, тя няма да рухне, защото е основана от всемогъщия Бог. Той е вечен и неизменен в Своите истини, които ни е завещал в Църквата. Затова обществото, ако иска да има истинска и спасителна Църква, трябва да очаква от нея да отстоява непроменяемостта, която е присъща на божествения є произход, както пише св. апостол Яков: "Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде от горе, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна" (Яков 1:17).

Критерий за истинска църковност е светоотеческият дух. Това е синтез на хилядолетното наследство на Църквата, която не започва с нас и с нашето време, а се е сблъсквала със същите предизвикателства векове наред и е намирала верен отговор на тези предизвикателства чрез делата на богоозарените свети отци.

Много важен принцип на духовната просвета е тя да става на основата на общодостъпност. Висш пример в това отношение ни е дал Сам Господ Иисус Христос, Чиято проповед по време на земния Му живот е била разбираема за всички. В същата посока върви и делото на нашите просветители, светите Кирил и Методий, които са превели Писанието и са проповядвали на общодостъпен език.

Това са някои от принципите на духовната просвета, изложени съвсем накратко. Нашата цел не е някаква академична изчерпателност, а по-скоро  да си припомним божествените начала, на които е основана нашата работа.

Духовната просвета следва да се разгърне във всички направления: в храма  със светата Литургия като средище на духовния живот и висша форма на духовно просвещение; чрез участието в светите тайнства; чрез живата проповед, катехизацията; в прицърковните организации (братства, дружества, неделни училища); чрез църковните и прицърковните медии (вестници, списания, радио- и телевизионни предавания, Интернет и пр.).

В съвременния свят средствата за обществено осведомяване имат много голямо и нарастващо значение. Понякога развитието на технологиите създава впечатлението за "изоставане" на Църквата от съвременността. Всъщност принципите на духовната просвета не зависят от технологиите и не бива да се правят компромиси със същността на Православието в името на някакви предполагаеми "практически" ползи.

Духовната просвета следва да се разгърне и чрез въвеждане на вероучение в образователната система; чрез книгоиздаване; чрез поклоннически пътувания; при обгрижване на болните, затворниците, старите хора, наркозависимите и пр.
Духовната просвета не бива да забравя младото поколение и отдалечилите се от Църквата.

Тези направления на духовната просветна работа не могат да изчерпят обхвата на темата, защото духовното просвещение не е някаква обособена човешка дейност. Тя прониква в почти всички страни на обществения живот, изпълва ги със съдържание и ги вписва в Божието Домостроителство. Затова темата за духовното образование не поставя някакъв частен въпрос, който да бъде обсъден от специалисти, а по-скоро  пряко засяга всички нас, нашия личен живот и нашето лично просвещение като път към спасението.

Веднъж попитали младия св. Кирил (Константин Философ) що е философия. А той отговорил: "Познание за Божиите и човешките неща, което учи доколко човек може да се приближи към Бога и как чрез дела да стане образ и подобие на Оногова, Който го е създал."

Всички ние сме създадени по Божия образ, но той е помрачен в нас вследствие от нашите грехове. Духовният мрак има за цел да скрие от самите нас собствения ни Божи образ, така че да не можем да го разпознаем. А предназначението на духовната просвета е именно да разпръсне този мрак, за да осъществим чрез вяра и дела заложения в нас образ, да се уподобим на Бога, и като станем просветени  да се осветим.





Още от "Православна мисъл":